Стивън Кинг
Големия шофьор (43)

43.

„Преди да си теглиш куршума, защо не помислиш за себе си?“

Докато караше стария пикап по криволичещия, ветровит път към дома на Алвин Стрелке, тя се опита да помисли за себе си. Даже когато не беше в колата с нея, Том май се оказваше по-добър детектив, отколкото Дорийн Маркиз във върховна форма.

— Ще бъда максимално кратък — каза Том. — Ако смяташ, че Ал Стрелке не играе роля в схемата — и то голяма роля, — значи си луда.

— Разбира се, че съм луда — отвърна тя. — Иначе защо ще се залъгвам, че съм го застреляла по погрешка, когато знам, че не е така?

— В теб говори вината, не логиката — отбеляза Том. Звучеше влудяващо самодоволен. — Той не е бил невинно агънце, нито пък черно-бяла овца. Осъзнай се, Теса Джийн. Те са били не само братя, а партньори.

— Делови съдружници.

— Братята никога не са просто делови съдружници. При тях е по-сложно. Особено когато Рамона ти е майка.

Тес зави по гладко асфалтираната алея на Ал Стрелке. Вероятно Том имаше право. Едно нещо й беше ясно: Дорийн и дружките й от Клуба по плетиво не си бяха имали работа с жена като Рамона Норвил.

Сензорната лампа се задейства. Кучето се разлая: Ръф-ръф, ръфръфръф. Тес изчака лампата да угасне и кучето да млъкне.

— Няма как да узная със сигурност, Том.

— Няма как да си сигурна, докато не направиш оглед.

— Дори да е знаел, другият ме изнасили.

За момент Том се умълча. Тес реши, че се е признал за победен. Тогава той проговори:

— Когато един човек знае, че друг върши зло, но не го спре, двамата са еднакво виновни.

— И пред закона ли?

— И пред мен. Нека кажем, че само Лестър е причаквал, изнасилвал и убивал. Едва ли е така, но нека кажем, че е. Ако баткото е знаел и си е мълчал, значи си е заслужавал двата куршума. Даже куршумите са прекалено милостиво наказание. По-справедливо ще е да го набучат на нажежен ръжен.

Тес уморено поклати глава и погали револвера на седалката. Оставаше един патрон. Ако го изхабеше заради кучето (така де, какво е още едно убийство между приятели), или трябваше да си търси друг револвер, или да се обеси. Но типове като Стрелке обикновено имаха огнестрелно оръжие. „Красота!“, както би се изразила Рамона.

— Ако той е знаел, да. Но не е редно да отнесеш куршума заради едно толкова голямо „ако“. Майката е друга работа, обиците бяха нужното доказателство. Но тук не разполагам с доказателство.

— Сериозно? — Гласът на Том стихна в шепот и Тес едва го чу. — Иди да провериш.