Стивън Кинг
Големия шофьор (7)

7.

Следващия път, когато се свести, той танцуваше около нея по гащеризон, махаше ръце наляво-надясно и фалшиво се дереше, съсипвайки „Кафява захар“. Слънцето залязваше и двата западни прозореца на изоставения магазин — стъклата бяха прашни, ала по някакво чудо не бяха счупени от хулигани — се къпеха в огнена заря. Сянката му подрипваше зад него, кълчейки се по дъсчения под и по стената, белязана от светли петна там, където някога са били окачени реклами. Шумът от тропащите му ботуши бе апокалиптичен.

Тес видя, че панталонът й е под тезгяха, върху който някога е стояла касата (вероятно до буркан с мариновани яйца и друг със свинска пача). Миришеше й на мухъл. И, о, Господи, жестоко я болеше. Лицето, гърдите и там долу, където се чувстваше разкъсана.

Преструвай се на мъртва. Това е единственият ти шанс.

Затвори очи. Пеенето престана и тя надуши мъжка пот. Сега миризмата стана по-остра.

Защото се е раздвижил хубаво. Забрави, че се преструва на умряла, и се опита да изпищи. Ала преди да е извикала, огромните му ръчища я стиснаха за гушата и взеха да я душат. „Свършено е с мен“ — помисли си тя. Бяха спокойни мисли, изпълнени с облекчение. Поне нямаше да има още болка, нямаше още да се буди, за да гледа как този мъж-чудовище танцува в зарята на залеза.

Припадна.