Мери Алис Монро
Дъщерята на пеперудите (2)

Пролог

Много, много отдавна, преди началото на самото време — можеш ли да си представиш толкова назад, querida^[1]? — светът тънел в мрак. Нямало зора. Нямало здрач. Винаги царяла нощ. Затова, боговете дошли от всички краища на света в Мексико, в Свещения кръг, за да създадат слънцето. Един от тях, трябвало да се жертва и да изгори в огъня, за да се превърне в новото слънце, което щяло да съществува за вечни времена.

Боговете се предизвиквали един друг: „Кой ще дари светлина на света?“ Боговете мълчали. Тогава един от тях, Текукицтекатл^[2], пристъпил напред. Той бил горд и суетен бог. Смятал, че като се пожертва, ще си спечели безсмъртна слава и почест. Докато останалите богове трупали огромна клада, Текукицтекатл изрисувал тялото си в искрящи цветове, сложил на главата си пера в огненожълто и се нагиздил със златни и тюркоазени накити. Когато пламъците се издигнали, боговете започнали да викат: „Хайде, скочи в огъня!“

Текукицтекатл застанал пред този огнен ад, усетил гигантската жега и изгубил смелостта си.

Тогава боговете отново завикали: „Кой ще дари светлина на света?“ И отново се възцарило мълчание. Само Малката Нана^[3], най-малката и скромна от божествата, пристъпила напред. Тя била грозновата и покрита със струпеи. „Малка Нана, казали й боговете. Ако се пожертваш, болното ти тяло, ще се превърне във величествено слънце и ти ще донесеш светлина и топлина на хората по света, до края на времето.“ Малката Нана не искала да умира, но се замислила за светлината, която щяла да дари на хората, и приближила до кладата. Боговете й заповядали: „Сега скочи в пламъците!“ Малката Нана затворила очи и смело влязла в сърцето на огъня. Червените пламъци се издигнали високо в небесата; Малката Нана се изкачила по огнената пътека и се превърнала в сияйно ново слънце.

Тогава боговете видели, че светът е лишен от цветове. Започнали да се питат: „Кой ще дари живот на света?“ Шочикетцал^[4], богинята на красотата, се провикнала: „Аз ще го направя!“ Боговете обичали Шочикетцал и казали: „Но ти ще умреш!“ „Не, няма да умра, отвърнала богинята. Ще отлетя към слънцето и когато падна отново на земята, ще се преродя за нов живот. Ще бъда майка на всичко, което ще се роди на този свят.“

Станало така, както казала. Шочикетцал украсила тялото си с прекрасните криле на пеперуда и полетяла високо в небето, за да се изпълни със светлина. Когато паднала обратно на земята, се превърнала в цветя и пеперуди във всички цветове.

И оттогава, всяка година, когато дните станат по-къси и задуха студеният вятър, пеперудите долитат от всички посоки на света към Свещения кръг в памет на богините, които застанали пред огнената бездна и смело скочили в пламъците, жертвайки себе си, за да донесат светлина и живот на света.

И така, querida, разбираш ли, че във всеки живот има смърт и прераждане? Животът не може да бъде обновен без саможертва. Сега се запитай, дъще моя, mi preciosa^[5].

Моя мъничка богиньо. Ще донесеш ли светлина на света?