Лайза Клейпас
Попи (18)

Осемнадесета глава

След като се сбогува със сър Джералд и Едуард Кинлок, Хари се обърна и подпря гръб от вътрешната врата на апартамента си. Перспективата за създаване на ново оръжие и интегрирани куршумени капсули преди време би било интересно предизвикателство за него.

В момента, обаче, то бе по-скоро досадно отвличане на вниманието. Сега съществуваше само един проблем, към чието разрешаване той проявяваше интерес и този проблем нямаше нищо общо с механичните фокуси.

Като разтърка врата си, Хари отиде до спалнята си и си потърси пижама. Въпреки че обикновено спеше гол, това едва ли би било толкова приятно на дивана. Перспективата да прекара втора нощ тук го накара да постави под въпрос здравия си разум. Стоеше пред избора да спи в удобно легло с привлекателната си съпруга, или сам на един тесен диван… и се канеше да избере последното?

Съпругата му го наблюдаваше от леглото с обвинителен поглед.

— Не мога да повярвам, че изобщо го обмисляш — каза тя без предисловие.

Отне му време, докато разбере, че тя не говори за уговорката за спане, а за току-що приключилата среща. Ако не беше толкова изморен, сигурно щеше да каже на съпругата си, че през нощта не е най-подходящият момент да се водят спорове.

— Какво си чула? — попита той хладно, като се обърна и започна да рови в едно от чекмеджетата за пижама.

— Достатъчно, за да разбера, че можеш да проектираш нов вид оръжие за тях. Което означава, че би могъл да бъдеш отговорен за масова сеч и страдания…

— Не, не бих. — Хари свали вратовръзката и сакото, хвърли ги на пода, вместо да ги остави спретнато на един стол. — Войниците с оръжията биха били отговорни за това. Както и политиците и военните, които са ги изпратили там.

— Не го увъртай, Хари. Ако не проектираш оръжието, първо на първо никой няма да ги изпраща никъде.

Като се отказа да търси пижама, Хари развърза обувките си и ги запрати към купчината съблечени дрехи.

— Мислиш ли, че хората някога ще престанат да измислят нови начини да се убиват едни други? Ако аз не го направя, ще е някой друг.

— Тогава остави да е някой друг. Нека не си ти.

Погледите им се срещнаха неотстъпчиво. За бога, искаше да я помоли той, не ме отблъсквай тази нощ. Усилието да продължи един логичен разговор щеше да изцеди и малкото самоконтрол, който му беше останал.

— Знаеш, че съм права — настоя Попи, отхвърляйки завивките и скачайки от леглото, за да застане лице в лице с него. — Знаеш какво мисля за оръжията. Това нищо ли не означава за теб?

Хари можеше да види контурите на тялото й в тънката бяла нощница. Можеше да види дори връхчетата на гърдите й, розови и твърди на студа. Правилно и грешно… не, не даваше и пукната пара за някакво си безполезно морализиране. Но ако това би стоплило поведението й към него, ако би я накарало да отстъпи поне малко пред него, той щеше да каже на сър Джералд и цялото британско правителство да вървят по дяволите. И някъде в дълбините на душата му нещо се счупи, когато почувства нещо съвършено ново… желание да достави удоволствие на друг човек.

Отстъпвайки пред чувството, преди дори да знае какво е то, той отвори уста да каже на Попи, че ще стане по нейния начин. Щеше да изпрати вест до Министерството на отбраната утре, че сделката се разваля.

Преди да е изрекъл и дума, обаче, Попи произнесе тихо:

— Ако сдържиш обещанието си пред сър Джералд, ще те напусна.

Хари не осъзна, че е протегнал ръце към нея, само това, че тя бе в прегръдките му, и че дишаше тежко.

— Това не е избор, който ти трябва да правиш — успя да каже той.

— Не можеш да ме заставиш да стоя, ако не искам — каза тя. — А аз няма да отстъпя за това, Хари. Или ще направиш, каквото те помолих, или ще си тръгна.

В него сякаш се сгромоляса целият ад. Щеше да го остави… наистина ли?

Не и в този живот, нито в следващия.

Явно го смяташе за чудовище… е, добре, щеше да й докаже, че е права. Щеше да бъде всичко, което си мислеше за него, че и по-лошо. Дръпна я към себе си, в слабините му нахлу приток гореща кръв, когато усети как батистата се плъзга по твърдото й, гладко тяло. Хвана плитката й в ръка и развърза панделката. Ръката му премина по извивката на врата й и рамото, и ароматът на сапун, парфюм и женска кожа удави всичките му сетива.

— Преди да взема решение — каза той гърлено, — мисля, че ще взема проба от това, от което се въздържам.

Ръката й се вдигна към рамото му, сякаш да го отблъсне.

Но не го направи. Тя остана в прегръдките му.

Хари никога досега не се бе чувствал толкова възбуден и загубил разсъдък. Държеше я, поглъщаше я с цялото си тяло. Косата й беше разпусната, огнената коприна се плъзгаше върху ръцете му. Взе шепа от нея и повдигна меките къдрици към лицето си. Тя миришеше на рози, на упойващи следи от парфюмиран сапун или на масло за баня. Обонянието му душеше като ловджийско куче, претърсваше за още миризми.

Разтваряйки отпред нощницата й, Хари накара малките, облечени с плат копчета, да се разлетят по килима. Попи потрепери, но не оказа съпротива, когато той дръпна дрехата до кръста й, оставяйки ръкавите да стегнат в капан ръцете й. Ръката му се стрелна към едната от гърдите й, сочна и красива на слабата светлина. Докосна я с опакото на пръстите си, спусна се надолу и хвана леко между кокалчетата си розовото връхче. Дръпна го лекичко. Усетила нежното теглене, Попи ахна и прехапа устните си.

Хари я поведе назад и спря, когато хълбоците й се блъснаха в ръба на матрака.

— Легни — каза той, а гласът му бе по-груб, отколкото възнамеряваше. Помогна й да се отпусне назад, придържайки я в ръцете си. Наведе се над зачервеното й тяло, вдъхна ухаещата й на рози кожа, обсипвайки я с целувки… бавни целувки, влажни и изкусни, дяволски страстни. Езикът му стигна до едната й гърда и хвана напрегнатото зърно. Попи простена, тялото й се изви в безпомощна дъга, когато той продължи да я смуче.

След това свали муселинения халат от раменете й и го хвърли на пода. Впи очи в нея едновременно с копнеж и благоговение. Тя бе неизказано красива, излегната в сладко примирение пред него… объркана, възбудена, несигурна. Погледът й бе отнесен, сякаш се опитваше да задържи прекалено много усещания наведнъж.

Хари съблече останалите си дрехи и се отпусна върху нея.

— Докосни ме. — Бе сразен, чувайки дрезгавия си глас да моли… нещо, което не бе правил пред никого досега.

Ръцете й бавно се вдигнаха, едната й ръка обви шията му, другата прокара пръсти през късите косъмчета около пъпа му. Колебливата ласка изтръгна стон на удоволствие от устата му. Лежеше до нея, пъхнал ръка между бедрата й.

Като човек, привикнал към изискани, сложни неща, към деликатни механизми, Хари усещаше всеки лек отговор на тялото й. Откри къде й е най-приятно да я гали, какво я възбужда. Кое я овлажнява. Следвайки влагата, той пъхна пръст вътре и тя го прие лесно. Когато се опита да мушне и втори пръст, обаче, тя се извъртя и инстинктивно се дръпна надолу, за да се освободи от ръката му. Отказвайки се, той я погали нежно с длан, карайки я да се отпусне.

Притисна я отново към леглото и се надвеси над нея. Чу забързаното й дишане, когато се намести между бедрата й. Но не направи опит да проникне в нея, само й даде да почувства напрежението му, дължината, която пасваше точно на меката женственост, в която се сливаха бедрата й. Знаеше как да я възбуди, как да я накара да го желае. Натисна съвсем леко, плъзгайки се покрай влагата и сладката уязвима плът, след което завъртя бедрата си бавно; всяко движение бе като сричка, която добавяше допълнително смисъл към значението.

Клепките й бяха наполовина спуснати и между фините й вежди се виждаше тънка, напрегната бръчка… тя искаше това, което й даваше, искаше напрежението и изтезанието, и облекчението. Желанието я беше накарало да се изпоти и уханието на рози се усили и придоби лек дъх на мускус, толкова възбуждащ и упоителен, че едва се сдържаше. Но се претърколи настрани, далеч от примамливия триъгълник.

Провря ръка под главата й и отново пъхна пръсти вътре в нея, докосването му бе склоняващо и грижливо. Този път тялото й се отпусна и го прие. Целувайки шията й, той улавяше вибрациите на всеки стон срещу устните му. Последва леко, ритмично стискане около кокалчетата му, когато мушна пръстите си по-дълбоко. Всеки път, когато тя ги приемеше догоре, той интимно я погалваше с основата на дланта си. Тя се задъха и започна да се издига нагоре.

— Да — прошепна Хари, позволявайки на горещия си дъх да изпълни мидата на ухото й. — Да. Когато вляза в теб, точно така трябва да се движиш. Покажи ми какво искаш и аз ще ти го дам, толкова колкото искаш, толкова дълго, колкото ти е приятно…

Тя се сви около пръстите му, стегна се конвулсивно и потръпна еротично. Той предизвикваше всяка сочна вълна, изпълнен с удоволствие от кулминацията й, изгубен в чувството.

Като повдигна тялото си над нейното, той натисна и разтвори бедрата й, след което се вмъкна между тях. Преди задоволената й плът да започне да се затваря, се концентрира там, където беше влажна и готова за него. В този миг спря да мисли. Натисна в съпротивляващия се пръстен, въпреки обилната влага се оказа много по-трудно, отколкото беше очаквал.

Попи изскимтя от болезнена изненада, тялото й се стегна.

— Дръж се за мен — каза й дрезгаво Хари. Тя се подчини, ръцете й обвиха врата му. Той се пресегна надолу и тласна хълбоците си напред, опитвайки се да го направи по-лесно за нея, докато хлътва по-дълбоко, по-силно в нейната невероятно стегната, гореща и сладка плът, и усеща как не е в състояние вече да се спре, докато не потъне напълно в мекотата й.

— О, боже — прошепна той, разтреперан от усилието да стои неподвижен, да й даде възможност да се нагоди към него.

Всеки негов нерв крещеше за движение, за плъзгане, за фрикция, която би му донесла облекчение. Побутна нежно. Но Попи направи гримаса, краката й се опънаха от двете му страни. Той изчака дълго, галейки я с ръце.

— Не спирай — прошепна задавено Попи. — Всичко е наред.

Но не беше. Той натисна отново и от устните й се отрони болезнен стон. Още веднъж, и тя стисна здраво челюсти. Всеки път, когато направеше движение, то й причиняваше агония.

Съпротивлявайки се на стегнатата й хватка около врата му, Хари се дръпна назад, за да погледне лицето й. Тя беше пребледняла от притеснение, устните й бяха безкръвни. По дяволите, при всички девственици ли беше толкова болезнено?

— Ще почакам — каза той с неравен дъх. — След известно време ще стане по-лесно.

Тя кимна, устата й беше свита сурово, очите й — стиснати.

А те двамата стояха мълчаливи и неподвижни, докато той се опитваше да я успокои. Но нищо не се промени. Въпреки отстъпчивостта на Попи, за нея това бе истинско страдание.

Хари зарови лице в косата й и изруга. След което се дръпна, независимо от яростния протест на слабините си, когато всеки импулс му крещеше да нахлуе в нея и да я прикове към леглото.

Тя не можа да потисне въздишка на облекчение, когато болезненият натиск се оттегли. Хари имаше чувството, че ще експлодира от непоносимо безсилие.

Чу я да прошепва неговото име, гласът й прозвуча въпросително.

Без да й обръща внимание, той стана от леглото и като залиташе, тръгна към банята. Подпря ръце на облицованата е плочки стена и затвори очи, борейки се да се овладее. След няколко минути пусна водата и се изми. Откри петна от кръв… кръвта на Попи. Не беше чудно. Но от вида й му се прииска да вие.

Защото последното нещо, което искаше, бе да причини на съпругата си болка. По-скоро би умрял, вместо да я нарани, независимо от последиците за себе си.

Мили боже, какво му ставаше? Никога не бе искал да се чувства по този начин спрямо когото и да било, никога не бе допускал, че е възможно.

Трябваше да се накара да спре.

* * *

Наранена и смутена, Попи лежеше на една страна и слушаше звуците на водата в банята. Болеше я там, където бе влязъл в нея. Останалата кръв бе засъхнала между бедрата й. Искаше й се да стане от леглото и също да се измие, но мисълта да извърши подобно интимно действие пред Хари… не, още не бе готова за това. И беше несигурна, защото дори в своята невинност, знаеше, че не е свършил да я люби.

Но защо?

Дали имаше нещо, което тя трябваше да направи? Дали бе сбъркала някъде? Може би е трябвало да се държи по-стоически? Беше се опитала, доколкото може, но я болеше ужасно, макар Хари да бе нежен. Сигурно знаеше, че е болезнено първия път за девственица. Тогава защо изглеждаше сякаш й е ядосан?

Чувствайки се неадекватна, Попи изпълзя от леглото и намери нощницата си. Облече я и бързо се върна под завивките, когато Хари влезе в стаята. Без да каже и думичка, той вдигна хвърлените си на пода дрехи и започна да се облича.

— Излизаш ли? — чу се тя да пита.

Той не я погледна.

— Да.

— Остани с мен — избъбри тя.

Хари поклати глава.

— Не мога. Ще говорим по-късно. Но точно сега… — Той млъкна, сякаш не намираше думите.

Попи се сви и стисна краищата на завивката. Нещо здравата се беше объркало — не можеше да проумее какво, а се страхуваше да попита.

Като облече сакото си, Хари тръгна към вратата.

— Къде отиваш?

Той прозвуча сдържано.

— Не знам.

— Кога ще…

— И това не знам.

Изчака го да излезе, преди да пусне няколко издайнически сълзи и ги попи в чаршафа. При друга жена ли отиваше Хари?

Ужасена, тя си помисли, че съветът на сестра й Уин за съпружеските отношения е бил твърде оскъден. Трябваше да й говори по-малко за рози и лунна светлина, а да й даде повече практическа информация.

Искаше да се срещне със сестрите си, особено с Амелия. Искаше семейството си, което щеше да я гали и хвали, и да й вдъхне увереността, от която най-много се нуждаеше. Беше повече от обезсърчаващо да се провалиш в брака след само три седмици.

А повече от всичко в този момент се нуждаеше от съвет за съпруга си.

Да, беше време да се оттегли и да обмисли какво да прави. Трябваше да отиде до Хемпшир.

Горещата вана успокои смъдящата й плът и отпусна напрегнатите мускули от вътрешната страна на бедрата й. След като се избърса и напудри, тя облече една виненочервена рокля за пътуване. Сложи някои принадлежности в малка пътна чанта, включително бельо и чорапи, четка за коса със сребърен гръб, роман и един малък кълвач върху дънер на дърво, който Хари бе направил, и който тя държеше обикновено на тоалетната си масичка. Остави обаче диамантената огърлица, която беше получила от него като подарък, пъхайки кадифената кутийка в едно чекмедже.

Когато беше готова за тръгване, позвъни с камбанката и изпрати една прислужница да извика Джейк Валънтайн.

Високият кафявоок млад мъж се появи мигновено, без да прави усилие да прикрива тревогата си. Погледът му мина бързо по дрехите й за пътуване.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожо Рътлидж?

— Господин Валънтайн, съпругът ми излезе ли от хотела?

Той кимна, между веждите му се образува дълбока бръчка.

— Каза ли кога ще се върне?

— Не, мадам.

Искаше й се да може да му се довери. Неговата лоялност към Хари беше всеизвестна, но тя нямаше друг избор, освен да помоли за помощ.

— Трябва да ви поискам една услуга, господин Валънтайн. Но се боя, че мога да ви поставя в трудно положение.

Кафявите му очи се оживиха от мрачна усмивка.

— Госпожо Рътлидж, аз съм почти винаги в трудно положение. Не се колебайте да ме молите, за каквото и да е.

Тя изпъна рамене.

— Нуждая се от екипаж. Отивам да посетя брат ми в апартамента му в „Мейфеър“.

Усмивката изчезна от очите му. Той погледна към пътната чанта в краката й.

— Разбирам.

— Много съжалявам, че ви карам да игнорирате задълженията си към моя съпруг, но… бих предпочела да не му казвате къде съм отишла до утре сутринта. Ще съм в пълна безопасност в компанията на брат ми. Той ще ме придружи до семейството ми в Хемпшир.

— Ясно. Разбира се, че ще ви помогна. — Валънтайн направи пауза, явно се опитваше да подбере подходящите думи. — Надявам се, че скоро ще се върнете.

— Аз също.

— Госпожо Рътлидж… — поде той и прочисти гърлото си неловко. — Не би трябвало да престъпвам границите си. Но се чувствам длъжен да кажа… — Той се поколеба.

— Продължете — подкани го Попи тихо.

— Работя за господин Рътлидж от повече от пет години. И смея да кажа, че го познавам по-добре от всеки друг. Той е сложен човек… прекалено умен, за да е добър за себе си, освен това няма много скрупули и принуждава всички около него да живеят по неговите стандарти. Но той промени живота на много хора към по-добро. Включително и моя. И вярвам, че в него има добро, ако човек се вгледа достатъчно дълбоко.

— Така мисля и аз — каза Попи. — Но това не е достатъчно, за да стане основа на брак.

— И все пак сте настроена против него — настоя Валънтайн. — Той се привърза към вас, нещо, което никога не съм виждал преди. Ето защо не мисля, че някой друг на този свят може да се справи с него, освен вас.

— Дори това да е истина — успя да каже Попи, — не съм сигурна дали аз искам да се справя с него.

— Мадам… — каза Валънтайн разгорещено, — някой трябва да го направи.

Напуши я смях и тя наведе глава да прикрие една усмивка.

— Ще помисля над това — каза тя. — Но в момента е нужно известно време да съм далеч. Как ще бъде обявено пред обществото…?

— Кратка почивка — каза той и се наведе да вземе пътната й чанта.

— Да, кратка почивка. Ще ми помогнете ли, господин Валънтайн?

— Разбира се. — Той й каза да почака няколко минути и отиде да извика екипажа. Наясно с необходимостта от дискретност, първият помощник на Хари поръча каретата да отиде до задната страна на хотела, където Попи можеше да отпътува незабелязана.

Тя изпита пристъп на съжаление, оставяйки Рътлидж и неговите служители. За кратко време всичко това бе станало дом… но нещата не можеха да си останат по начина, по който бяха. Нещо трябваше да се промени. И това нещо — или някой — беше Хари Рътлидж.

Валънтайн се върна да я придружи до задния вход. Отвори чадър да я прикрие от дъжда и я изведе отвън при чакащата карета.

Попи се изкачи на блокчето, сложено отстрани на каретата, и се обърна към прислужника. С добавената височина към стъпалото двамата бяха на едно равнище. Дъждовните капки проблясваха на светлината на хотела, когато падаха като нанизи от ръба на чадъра.

— Господин Валънтайн…

— Да, мадам?

— Вие наистина мислите, че той ще ме последва, нали?

— До края на земята — произнесе той мрачно.

Това я накара да се усмихне и тя се обърна да се качи в каретата.