Лайза Клейпас
Попи (13)

Тринадесета глава

Попи забрани на Лео да казва на останалата част от семейството за онова, което се бе случило с Майкъл Бейнинг преди сватбата.

— Можеш да им кажеш всичко, което искаш, но след приема — инструктира го тя. — Но те моля, дотогава го пази в тайна заради мен. Няма да мога да понеса всички тези ритуали — закуската, сватбената торта, наздравиците — ако трябва да гледам в очите им и да знам, че те знаят.

Лео я беше изгледал гневно.

— Очакваш от мен да те отведа до входа на тази църква и да те дам на Рътлидж по причини, които не разбирам?

— Не е нужно да разбираш. Просто ми помогни.

— Не искам да помагам, ако в резултат на това ще станеш госпожа Рътлидж.

Но тъй като го беше помолила, Лео изигра своята част в сложната церемония с мрачно достойнство. С поклащане на главата той й бе предложил ръката си и двамата бяха последвали Биатрикс към олтара, където Хари Рътлидж чакаше.

Службата беше милостиво кратка и лишена от емоционалност. Имаше само един момент, когато Попи усети остър спазъм на безпокойство, когато свещеникът каза: „… Ако някой знае законна причина да не могат да бъдат свързани в законен съюз, нека говори; ако ли не — да замълчи завинаги“. Сякаш целият свят притихна за няколкото секунди, които последваха изказването му. Пулсът на Попи се ускори. Тя осъзна, че е очаквала, надявала се е да чуе разпаления протест на Майкъл.

Но тишината беше пълна. Майкъл си беше заминал.

Церемонията продължи.

Ръката на Хари беше топла, когато обхвана нейните студени пръсти. Те повториха клетвите си и свещеникът даде пръстена на Хари, който се плъзна здраво по пръста на Попи.

Гласът на Хари беше тих и уверен.

— С този пръстен ти се вричам да те почитам с тялото си и да ти дарявам всички земни блага.

Попи не срещна погледа му, вместо това беше вперила очи в блестящата халка на пръста си. За нейно облекчение не последва целувка. Обичаят да се целува булката бе проява на лош вкус, плебейска практика, която не се упражняваше никога в „Сейнт Джордж“.

Когато най-накрая се застави да вдигне поглед към Хари, тя потръпна от доволството в очите му. Хвана ръката му и двамата тръгнаха надолу по пътеката заедно, към бъдещето и съдбата, която изглеждаше всякак, само не и благосклонна.

* * *

Хари знаеше, че Попи го смята за чудовище. Признаваше, че методите му са нечестни, егоистични, но нямаше друг начин да я има за своя съпруга. И не би могъл да изиграе дори с усилие съжаление, че я е отмъкнал от Бейнинг. Може би беше неморален, но това бе единственият известен му начин да прави нещата в този свят.

Сега Попи беше негова и той щеше да направи всичко възможно тя да не съжалява, че се е омъжила за него. Щеше да е толкова мил, колкото тя позволеше да бъде. А опитът му бе показал, че жените прощават всичко, ако човек предложи правилните стимули.

Хари беше спокоен и в добро настроение през останалата част от деня. Процесията на „стъклените колесници“, сложни карети със златни имперски декорации и голям брой прозорци, превози сватбеното парти до хотел „Рътлидж“, където в банкетната зала се даваше официална закуска. На прозорците се бяха скупчили зяпачи, нетърпеливи да видят бляскавата сцена. Из цялата зала бяха поставени гръцки колони и арки, обвити в тюл и купища цветя.

Цяла армия слуги разнасяше сребърни подноси и табли с шампанско, а гостите седнаха в столовете си да се насладят на яденето. Бяха им сервирани индивидуални чинии с гъска, приготвена със сметана и зелени подправки, и покрита с вдигаща пара златна коричка… купи с пъпеши и грозде, сварени пъдпъдъчи яйца, щедро подредени върху хрупкава зелена салата, кошнички с горещи мъфини, препечени филийки и кифлички, резени пържен пушен бекон… плата с тънко нарязан на розови ивици бифтек, покрит с ароматни стърготини от трюфели. Бяха поднесени три глазирани сватбени торти, напълнени с крем и плодове.

Както беше обичаят, на Попи беше сервирано първа, и Хари само можеше да предполага какво усилие й коства да яде и да се усмихва. Ако някой забележеше, че булката е потисната, щеше да допусне, че се дължи на емоциите от събитието или може би, че както всички булки, е прекарала неспокойна нощ в очакване на сватбения ден.

Семейството на Попи я гледаше загрижено, особено Амелия, която сякаш чувстваше, че нещо не е наред. Хари бе очарован от Хатауей, от загадъчната връзка между тях, сякаш те споделяха някаква обща тайна. Човек почти можеше да види безмълвното разбирателство, което протичаше като ток помежду им.

Макар да познаваше много хора, Хари нямаше представа какво е да си част от семейство.

След като майка му избягала с един от любовниците си, баща му се опита да изтрие всички останали следи от съществуването й. И всячески да забрави, че има син, оставяйки Хари на хотелския персонал и на поредица възпитатели.

Хари имаше оскъдни спомени за майка си, само това, че е била красива и че е имала златна коса. Сякаш нея винаги я е нямало, далече от него, вечно изплъзваща се. Спомняше си как плака веднъж за нея, стиснал с ръце кадифените й поли, а тя се опита да го накара да се махне, смеейки се тихо на настойчивостта му.

Непосредствено след изоставянето от родителите си, Хари беше започнал да се храни в кухнята с хотелските служители. Когато беше болен, някоя от прислужниците се грижеше за него. Той виждаше семейства да идват и да си отиват, но се бе научил да гледа на тях със същото безпристрастие, с което го правеше персоналът. Дълбоко в себе си таеше подозрението, че причината майка му да си тръгне, причината баща му да не иска да има нищо общо с него, е защото той е отблъскващ. Тъкмо затова нямаше никакво желание да бъде част от семейство. Дори ако Попи му родеше деца, Хари никога нямаше да им позволи да се привържат достатъчно към него. Никога нямаше да позволи да бъде окован по този начин. И все пак понякога му се случваше да изпита мимолетна завист към онези, които бяха способни на това, като Хатауей.

Закуската се точеше с безкрайни наздравици. Когато Хари видя издайническото свеждане на раменете на Попи, той заключи, че й е достатъчно. Стана и произнесе кратка, приятна реч, изказвайки своите благодарности за честта от присъствието на гостите на такъв знаменателен ден.

Това бе сигналът за булката да се оттегли с шаферките си. Те скоро щяха да бъдат последвани от основната компания, която щеше да се разпръсне по различните забавления през останалата част на деня. Попи спря на прага. Сякаш усетила погледа на Хари върху себе си, тя се обърна и го погледна през рамо.

В очите й блесна предупреждение и това го възбуди внезапно. Попи нямаше да бъде безучастна булка, нито пък бе очаквал да бъде. Тя щеше да се опита да изиска компенсация за това, което бе сторил и той щеше да я удовлетвори… до известна степен. Запита се как ли щеше да реагира, когато отидеше при нея вечерта.

Той откъсна поглед от булката си, когато до него се приближи Кам Мерипен, зетят на Попи, успял да остане относително незабележим въпреки ръста и поразителната си външност. Беше циганин, висок и чернокос, аскетичната му външност прикриваше тъмна, гореща природа.

— Мерипен — каза Хари приятно. — Хареса ли ви закуската?

Циганинът не беше в настроение за любезни разговори. Взираше се в Хари с поглед, обещаващ смърт.

— Нещо не е наред — каза той. — Ако сте направили нещо, което да нарани Попи, ще ви намеря и ще ви откъсна главата…

— Мерипен! — долетя весело възклицание и Лео внезапно се материализира до тях. Хари не пропусна да забележи как заби предупредително лакът в ребрата на циганина. — Както винаги, чаровен и неотразим. Предполага се, че трябва да поздравиш младоженеца, фрал. А не да го заплашваш, че ще го обезглавиш.

— Това не е заплаха — промърмори ромът. — А обещание.

Хари погледна директно в очите му.

— Оценявам загрижеността ви за нея. Уверявам ви, ще сторя всичко по силите си, за да я направя щастлива. Попи ще има всичко, което пожелае.

— Предполагам, че разводът би бил на първо място в списъка — изрече мисълта си гласно Лео.

Хари измери със студен поглед Мерипен.

— Бих искал да изтъкна, че сестра ви се омъжи за мен доброволно. Майкъл Бейнинг трябваше да има смелостта да дойде в църквата и да я изнесе лично, ако е необходимо. Но той не го направи. А щом не иска да се бие за нея, значи не я заслужава. — От бързото примигване на Мерипен разбра, че е уцелил болното място. — Още повече, че след усилието да се оженя за Попи последното нещо, което бих направил, е да се държа зле с нея.

— Какво усилие? — попита циганинът подозрително и Хари осъзна, че още не са му разказали цялата история.

— Няма значение — намеси се Лео. — Ако сега ти кажа, най-много да направиш някоя сцена на сватбата на Попи. А се предполага, че това е моя работа.

Те се спогледаха и Мерипен промърмори нещо на цигански.

Лео се усмихна слабо.

— Нямам представа какво каза. Но мисля, че е нещо от рода, че ще пребие съпруга на Попи и ще го превърне в тор. — Той спря. — По-късно, стари приятелю — каза той. Двамата си размениха мрачни, разбиращи погледи.

Мерипен му кимна кратко и си тръгна, без да каже и дума на Хари.

— И това беше едно от добрите му настроения — отбеляза Лео, загледан в отдалечаващата се фигура на зет си. Той върна вниманието си към Хари. Внезапно очите му се изпълниха с отегчение, което човек постига чак в края на живота си. — Боя се, че никакви дискусии не биха успокоили безпокойствата на Мерипен. Живял е със семейството ни от дете и благополучието на сестрите ни означава всичко за него.

— Ще се грижа за нея — повтори Хари.

— Сигурен съм, че ще се опитате. И независимо дали вярвате, или не, надявам се, че ще успеете.

— Благодаря.

Лео се фокусира върху него с проницателен поглед, който би обезпокоил човек със съвест.

— Между другото, аз няма да отпътувам със семейството, когато потеглят за Хемпшир утре сутринта.

— Бизнес в Лондон? — попита любезно Хари.

— Да, няколко последни парламентарни задължения. И малко архитектурни занимания — хобито ми. Но ще остана главно заради Попи. Виждате ли, очаквам тя скоро да пожелае да ви напусне и имам намерение да я съпроводя до вкъщи.

Хари се усмихна презрително, развеселен от наглостта на новия си зет. Имаше ли изобщо Лео представа по колко много начини Хари можеше да го съсипе и колко лесно можеше да стане това?

— По-полека… — тихо каза Хари.

Това бе знак или за наивност, или за смелост, от който Лео не се сепна. Той всъщност се усмихна, макар в това да нямаше нищо смешно.

— Има нещо, което явно не разбирате, Рътлидж. Успяхте да спечелите Попи, но не притежавате това, което се изисква, за да я задържите. Затова няма да се отдалечавам. А ако я нараните, животът ви няма да струва и пукнат фардинг^[1]. Няма недосегаем човек — дори вие не сте.

 

 

След като прислужницата помогна на Попи да смени булчинската рокля с обикновен халат, тя донесе чаша изстудено шампанско и тактично си тръгна.

Благодарна за тишината на частния апартамент, Попи седна пред тоалетната масичка и бавно разпусна косата си. Устата я болеше от усмихване и усещаше стегнати малките мускулчета на челото си. Тя изпи шампанското и се зае да разресва косата си с дълги движения, оставяйки я да се спуска на махагонови кичури. Беше й приятно да усеща глиганската четина на четката срещу скалпа си.

Хари още не бе дошъл в апартамента. Попи се замисли какво да му каже, когато се появи, но нищо не й хрумна. Бавно, като насън тя закрачи из стаята. За разлика от ледената официалност на залата за приема, останалите помещения бяха декорирани в плюшена материя и топли цветове, с много места за сядане, четене и отдих. Всичко беше безукорно, стъклата на прозорците — изтъркани до изумителен блясък, турският килим — изчистен и с аромат на чаени листенца. Имаше камини с мраморни полици или с дърворезба и кахлени печки, както и много лампи и стенни свещници, за да осветяват добре стаята вечерта.

За Попи бе добавена допълнителна спалня. Хари й беше казал, че може да има толкова стаи за собствено ползване, колкото пожелае — апартаментът беше проектиран така, че свързващите пространства да могат да се отварят лесно. Покривката на леглото беше в синьо като яйца на червеношийка, фините ленени чаршафи бяха бродирани с дребни сини цветчета. Бледосини завеси от сатен и кадифе се спускаха на широки ленти върху прозорците. Беше красива женска стая и на Попи щеше да й е приятно да е тук, ако обстоятелствата бяха по-различни.

Тя се опита да реши на кого е по-ядосана: на Хари, на Майкъл или на себе си. Може би еднакво и на тримата. Освен това ставаше все по-нервна, знаейки, че не след дълго Хари ще дойде. Погледът й падна на леглото. Тя си вдъхна увереност с мисълта, че Хари няма да я принуждава да му се подчини. Че злодейството му не би стигнало до грубо насилие.

Стомахът й се сви, когато чу някой да влиза. Пое си дълбоко дъх, после още веднъж и изчака широките рамене на Хари да застанат в рамката на вратата.

Той спря, гледаше я, чертите му бяха безстрастни. Вратовръзката му я нямаше, ризата му бе разкопчана и разкриваше силната линия на шията. Попи се застави да не помръдне, когато се приближи до нея. Той протегна ръка и докосна блестящата й коса, оставяйки я да се плъзне между пръстите му като течен огън.

— Никога не съм я виждал спусната досега — каза той. Стоеше достатъчно близко, за да усети дъха на сапун за бръснене и нотката на шампанско в дъха му. Пръстите му погалиха бузата й, долавяйки треперенето във външната й неподвижност.

— Страхувате ли се? — попита той тихо.

Попи се насили да срещне очите му.

— Не.

— А може би трябва. Много по-мил съм с хора, които се боят от мен.

— Съмнявам се — каза тя. — Мисля, че е вярно по-скоро обратното.

Усмивка докосна устните му.

Попи бе объркана от сложната смесица от емоции, които той събуждаше в нея, отблъскване и привличане, любопитство и възмущение. Отдръпвайки се от него, тя отиде до тоалетната си масичка и извади малка порцеланова кутийка с позлатен капак.

— Защо направихте всичко това? — чу го тя да пита тихо.

— Мислех, че така ще е най-добре за Майкъл. — Изпълни я прилив на задоволство, когато видя, че това го раздразни.

Хари се отпусна на ръба на леглото в небрежна поза. Погледът му не се откъсваше от нея.

— Ако имаше как, щях да направя всичко това по обичайния начин. Щях да ви ухажвам открито, да ви спечеля честно. Но вие вече бяхте избрали Бейнинг. Това бе единствената алтернатива.

— Не, не беше. Можеше да ме оставите да бъда с Майкъл!

— Съмнявам се, че някога би ви предложил. Той измами и вас, и себе си, предполагайки, че може да накара баща си да приеме брака ви. Трябваше да видите стареца, когато му показах писмото — беше смъртно засегнат при споменаването, че синът му взема съпруга, стояща толкова ниско под него.

От това я заболя, както може би Хари бе планирал, и Попи се стегна.

— Тогава защо не оставихте нещата да свършат от само себе си? Защо не изчакахте Майкъл да ме изостави и после да дойдете да съберете парчетата?

— Защото съществуваше вероятност Бейнинг да се осмели да избяга с вас. Не можех да рискувам. И знаех, че рано или късно ще осъзнаете, че онова, което имате с Бейнинг не е нищо повече от увлечение.

Попи го изгледа с неприкрито презрение.

— Какво знаете вие за любовта?

— Виждал съм как се държат влюбени хора. А онова, на което станах свидетел във вестиария тази сутрин, не се доближаваше ни най-малко до това. Ако наистина се искахте един друг, нямаше сила на света, която да ви попречи да излезете от тази църква заедно.

— Вие не бихте го позволили! — извика му тя обидено.

— Вярно е. Но бих уважил усилието.

— Никой от нас не дава пет пари за вашето уважение.

Фактът, че тя говореше за Майкъл и за себе си като за „ние“, накара лицето му да стане строго.

— Каквито и да са чувствата ви към Бейнинг, сега сте моя съпруга. А той ще се ожени за някоя аристократка със синя кръв, както би трябвало да направи още в началото. Затова единственото, което сега ни остава, е да решим как ще продължим ние двамата.

— Бих предпочела само фиктивен брак.

— Не ви обвинявам — произнесе студено той. — Но бракът не е легален, докато не спя с вас. А, за съжаление, аз никога не оставям вратички.

Което означаваше, че той щеше да настоява за правото си. Нищо нямаше да го разубеди да вземе, каквото желае. Попи усети, че очите и носът я засмъдяват. Само че по-скоро щеше да умре, отколкото да заплаче пред него. Изгледа го с отвращение, а сърцето й заблъска тежко, докато накрая усети туптене в слепоочията си, в китките и глезените.

— Изумена съм от подобно поетично изявление. Разбира се, че ще изпълним договора. — Тя започна да разкопчава позлатените копчета на халата си с вкочанени и треперещи пръсти. Дъхът й вибрираше в гърлото. — Единственото, за което моля, е да го направите бързо.

Хари се отблъсна от леглото с елегантна бързина и дойде при нея. Ръката му покри безчувствените й пръсти.

— Попи. — Той изчака тя да се съвземе и да погледне към него. В очите му блестяха весели искрици. — Карате ме да се чувствам като отвратителен похитител — каза той. — Ще ви кажа само, че никога не съм насилвал жена. Един обикновен отказ би бил достатъчен, за да ме разубеди.

Лъжеше, инстинктите й го казваха. Но… може пък и да не лъжеше. Мътните да го вземат, задето си играеше с нея като котка с мишка.

— Вярно ли е? — попита тя с обидено достойнство.

Хари я изгледа с невинен поглед.

— Откажете ми и аз ще разбера.

Фактът, че такова презряно човешко същество може да бъде толкова красиво беше доказателство, че вселената бе неизразимо несправедлива, или най-малкото твърде зле устроена.

— Няма да се опитвам да ви разубеждавам — каза тя, отблъсквайки ръцете му. — Няма да ви развличам с представления за непорочни девици. — Тя продължи да разкопчава копчетата на халата си. — Освен това бих искала да приключа с това, така че да не живея в страх.

Хари услужливо свали сакото си и отиде да го преметне върху облегалката на стола. Попи пусна халата си на пода и изрита пантофите си. Студеният въздух нахлу под ръба на тънката й батистена нощница и се завъртя в студени спирали около глезените й. Тя почти не бе в състояние да мисли, в главата й имаше само страх и притеснение. Бъдещето, за което някога бе мечтала, се бе изпарило, и бе създадено друго с безкрайни усложнения. Хари щеше да я познае по начин, по който никой друг не я бе познавал и нямаше да я познава. Но това нямаше да е като браковете на сестрите й… това щяха да са отношения, изградени върху нещо съвсем различно от любовта и доверието.

Информацията на сестра й Уин за съпружеската интимност беше украсена с цветя и лунни лъчи, при най-оскъдно описание на физическия акт. Съветът на Уин беше да се довери на съпруга си и да се отпусне, и да разбере, че сексуалната близост е чудесна част от любовта. Само че нищо от това не можеше да бъде приложено към ситуацията, в която Попи сега се намираше.

Стаята беше невъзможно тиха. Това не означава нищо за мен, помисли си тя, опитвайки се да накара себе си да го повярва. Имаше чувството, че е в тяло на непознат, когато измъкна нощницата през главата си и я пусна да падне на килима във вяла купчинка. Усети, че настръхва, връхчетата на гърдите й се стегнаха от студа.

Тя се качи в леглото, отхвърли завивките и се пъхна под тях. Дръпна ги до гърдите си и се облегна на възглавниците. Едва тогава погледна към Хари.

Съпругът й спря да развърже обувката си, подпрял крак на стола. Беше вече съблякъл ризата и жилетката си и мускулите на дългия му гръб се открояваха релефни и стегнати. Той я погледна през рамо, гъстите му мигли бяха полупритворени. Тенът му беше златист, като зачервен от слънцето, а устните му се разтвориха, сякаш е забравил нещо, което се е канил да каже. Като изпусна една накъсана въздишка, той се върна към обувката си.

Тялото му бе красиво, но Попи не изпита удоволствие при вида му. Всъщност, тя възнегодува. Би предпочела някакъв знак за уязвимост, намек за отпуснатост около корема, тесни рамене, нещо, което да го поставя в неизгодна позиция. Но той беше жилав и силен, пропорционален. Все още по панталони, Хари застана до леглото. Въпреки усилията й да изглежда безразлична, Попи не можеше да престане да стиска бродираните чаршафи.

Ръката му докосна голото й рамо, пръстите му се отклониха към шията й и се върнаха обратно. Той спря, когато откри един малък, почти невидим белег върху рамото й — мястото, където навремето се бе забила една заблудена сачма.

— Нещастен случай? — попита той дрезгаво.

Попи кимна, неспособна да говори. Стана й ясно, че той ще се запознае с всяка малка и уникална подробност на тялото й… че му беше дала това право. Той откри още три белега върху ръката й, спираше се и галеше всеки, сякаш би могъл да облекчи тези отдавна минали наранявания. Ръката му бавно се премести към една къдрица, която се плъзгаше в красива махагонова река върху гърдите й, следвайки я под чаршафите и одеялата.

Тя ахна, когато усети палеца му да минава по зърното на гръдта й, да се завърта, изпращайки тръпки топлина до най-дълбоката вътрешност на стомаха й. Ръката му я пусна за момент и когато той посегна към гърдата отново, пръстът му беше влажен от собствената му уста. Още един измъчващ, рязък кръг, влагата засилваше милувката. Коленете й леко се вдигнаха нагоре, бедрата й се разтвориха, сякаш цялото й тяло бе станало съсъд за удържане на усещания. Другата му ръка се плъзна леко под брадичката й, като наклони лицето й към неговото.

Той се наведе да я целуне, но Попи се извърна.

— Аз съм същият онзи мъж, който ви целуна на терасата — чу го тя да казва. — Тогава ви хареса доста.

Попи трудно би могла да отговори, при положение че дланта му обхвана гърдата й.

— Но вече не. — За нея една целувка означаваше повече от обикновен физически жест. Тя беше дар от любов, знак за привързаност или най-малкото за харесване, а тя не изпитваше нито едно от тези неща към него. Може и да имаше права над тялото й, но не и над сърцето й.

Ръката му я пусна и тя го усети да я побутва леко към вътрешността на леглото.

Попи се подчини, пулсът й препусна, когато той се присъедини към нея. Той се излегна в своята част. Тя накара пръстите си да пуснат завивките, когато той ги издърпа от нея.

Очите му се плъзнаха по тънкото й голо тяло, по извивките на гърдите, към местенцето, където бедрата й се съединяваха. Заля я горещина, червенината по кожата й стана още по-плътна, когато той я притегли към себе си. Гърдите му бяха топли и твърди, покрити с тъмни косъмчета, които я боцкаха.

Попи потръпна, когато ръката му мина по гърба й. Интимността да лежи притисната към полугол мъж, да вдишва аромата на кожата му беше много повече отколкото замаяният й мозък можеше да проумее. Той леко притисна краката й, за да ги разтвори, платът на панталона му беше гладък и хладен. Продължи да я държи, ръката му се движеше в бавни, спокойни кръгове по гърба й, докато накрая зъбите й спряха да тракат.

Устата му проследи опънатата й шия отстрани. Целува я там дълго, съсредоточавайки се в ямката зад ухото, линията на косата й и трапчинката в основата на гърлото.

Езикът му намери пулса й и се спря лениво там, докато тя се опитваше да го отблъсне. Ръцете му се стегнаха, едната му длан се протегна и стигна до голата извивка на дупето й, като продължаваше да я притиска към него.

— Не ви ли харесва това? — прошепна той.

— Не — каза Попи, като се опита да измъкне ръцете си между неговите.

Хари я притисна отново към матрака, очите му блестяха с диаболична веселост.

— Няма да признаете дори и да ви харесва, нали?

Тя поклати глава.

Ръката му обхвана лицето й, палецът му мина по затворените й устни.

— Попи, ако няма друго, с което да ви доставя удоволствие, дайте ми поне този шанс.

— Не мога. Не и когато си спомня, че би трябвало да правя това с… него. — Колкото ядосана и възмутена да беше, тя не можа да се застави да изрече името на Майкъл.

Думите й провокираха много по-силна реакция у Хари, отколкото бе очаквала. Той стисна челюстта й, ръката му се затвори в силно, макар и не особено болезнено менгеме, очите му заблестяха яростно. Тя отвърна на погледа му предизвикателно, почти й се искаше да го накара да направи нещо ужасно, да провери дали е толкова низък, за какъвто го мислеше.

Но гласът на Хари, когато най-накрая заговори, беше напълно овладян.

— Тогава ще видя дали мога да го изкарам от мислите ви. — Завивките бяха отхвърлени с безмилостна настоятелност, лишавайки я от всеки опит за прикритие. Тя понечи да се надигне, но той я натисна. Обхвана гърдата й отдолу, повдигна я и се наведе, докато дъхът му докосна връхчето.

Проследи ареолата с език, улови зърното нежно със зъби, играейки си с чувствителната плът. Във вените й се надигаше наслада при всяко лизване и нежно подръпване. Ръцете й се свиха в юмруци, когато се опита да ги държи отстрани. Струваше й се важно да не го докосва доброволно. Но той беше умел и настойчив, събуждаше дълбоки и мъчителни импулси, а тялото й очевидно беше склонно да избере удоволствието пред принципа.

Тя се пресегна към главата му, тъмната коса беше гъста и мека между пръстите й. Задъхана, тя насочи устата му към другата си гърда. Последва дрезгав шепот и устните му се разтвориха над възбуденото зърно. Ръката му мина с милувка по тялото й, отбелязвайки извивките на кръста и хълбоците й. Върхът на средния му пръст направи кръг около пъпа й и прокара пътека по плоскостта на корема до долчинката, където краката й бяха притиснати един в друг… от коленете до върха на бедрата… и отново обратно.

Като я галеше нежно, Хари прошепна:

— Отвори за мен.

Попи мълчеше, съпротивляваше се, всяко поемане на въздух се съпровождаше от конвулсия. Зад затворените й очи напорът на сълзите ставаше все по-силен. Да изпитва изобщо някакво удоволствие с Хари й изглеждаше като предателство.

И той го знаеше. Гласът му беше нежен, когато прошепна в ухото й:

— Каквото се случва в леглото е само между нас. Не е грях да се отдадеш на съпруга си и нищо няма да спечелиш, отказвайки всяко удоволствие, което съм в състояние да ти дам. Нека да се случи, Попи. Не трябва да се държиш целомъдрено с мен.

— Не се и опитвам — каза тя несигурно.

— Тогава ми позволи да те докосна.

При мълчанието й Хари разтвори стиснатите й крака. Ръката му тръгна по вътрешната страна на бедрото, като палецът му правеше нежни, интимни спирали. Накъсаният ритъм на дишането им изпълваше тихата стая. Палецът му се настани в деликатното триъгълниче, докосвайки едно толкова чувствително местенце, че тя подскочи с глух протест.

Той я придърпа по-близо към твърдия мускул, към гладкостта на кожата си и острите косъмчета по гърдите си. Протегна се отново надолу и започна да разтваря отстъпващата под пръстите му плът. Тя изпита непреодолим порив да се повдигне нагоре и да се притисне към ръката му. Но се насили да лежи без да мърда, макар усилието да бе изтощително.

Намирайки входа към тялото й, Хари започна да притиска мекотата, докато я накара да се овлажни. Погали я, един от пръстите му се мушна вътре. Объркана, тя се стегна и изскимтя.

Хари я целуна по шията.

— Шшт… Няма да те нараня. Спокойно. — Той я галеше отвътре, пръстът му нежно се изви, сякаш да я подбутне напред. Отново и отново, толкова търпеливо.

Удоволствието създаде ново напрежение, крайниците й натежаха от сгъстяващите се усещания. Пръстът му се измъкна и той започна да си играе с нея лениво.

В гърлото й напираха звуци, но тя преглътна. Искаше да се размърда, да се извие в непоносимата топлина. Ръцете й горяха от желание да хване гъвкавите мускули на раменете му. Вместо това лежеше с мъртвешка неподвижност.

Но той знаеше как да накара тялото й да реагира, как да извлече удоволствие от неохотната й плът. Тя не можеше да възпре бедрата си да се вдигат нагоре, петите й се забиваха в гъвкавия матрак. Той се плъзна отпред по тялото й, целувките му слизаха все по-надолу и по-надолу, устата му мереше разстоянието по тялото й. Когато забоде нос в меките, интимни къдрици, обаче, тя застина и се опита да се отмести. Усети, че главата й се замайва. Никой не й бе казвал за това. Не можеше да е правилно.

Когато се сгърчи, ръцете му се пъхнаха под дупето й, уловиха я здраво и езикът му тръгна с влажни, гладки милувки. Той внимателно я въведе в преднамерено бавен ритъм, карайки я да се издига нагоре и пак, и пак, докато галеше с чувствени тласъци. Порочна уста, безмилостен език. Горещ дъх, който я обливаше. Чувството се надграждаше, докато стигна поразителен връх и се разпространи във всички посоки. От устните й се откъсна вик, после още един, докато в нея се надигаха и я разтърсваха дълбоки спазми. Нямаше път за бягство, нито за връщане. А той стоеше с нея, продължавайки да се спуска с меки лизвания, изтръгвайки няколко последни потръпвания на удоволствие, докато тя лежеше трепереща под него.

След това дойде най-лошата част, когато Хари я взе в ръцете си да я успокои… и тя му позволи.

Нямаше как да не усети колко е възбуден, тялото му бе стегнато и твърдо, сърцето му биеше бързо под ухото й. Той прокара ръка по извивката на гърба й. С пристъп на угризение тя се запита дали щеше да я обладае сега.

Но Хари я изненада като каза:

— Няма да те насилвам повече тази нощ.

Гласът й прозвуча странно и някак плътен за собствените й уши:

— Ти… ти… не се налага да спираш. Както ти казах…

— Да, искаш да приключиш с това — изсмя се Хари ехидно. — Така че да няма за какво да се страхуваш. — Като я пусна, той се търкулна и стана, оправяйки панталона си отпред с нехайно безразличие. Лицето й пламна. — Само че аз реших да те накарам да се страхуваш още малко. И помни, че ако в главата ти се върти някаква идея за анулиране на брака, ще те съборя по гръб и ще отнема девствеността ти, преди да си успяла да мигнеш. — Той дръпна завивките върху нея и спря. — Кажи ми, Попи… Мислиш ли за него в момента? Беше ли името му в съзнанието ти, докато те докосвах?

Попи поклати глава, отказвайки да го погледне.

— Е, и това е някакво начало — каза той тихо. Изгаси лампата и излезе.

Тя остана да лежи сама в тъмнината, засрамена, задоволена и объркана.