Кейт Моргенрот
Убийство с любов (77)

75.

Присила и Гордън

Останалата част от деня беше най-тежкото време в целия живот на Присила. След като си тръгна от къщата на Дийн, тя успя да си проправи път през глутницата репортери и да се прибере в дома си. После се качи в спалнята. Но веднага щом затвори вратата, се свлече на пода. И остана там свита на кълбо и разплакана.

В някакъв момент пропълзя до леглото и се мушна под завивките. Стана само да отиде до тоалетната. Беше се поуспокоила, но направи грешката да се погледне в огледалото в банята. Изглеждаше изпита и измъчена и… стара. Как е могла изобщо да си помисли, че все още може да привлече мъж като Дийн, запита се тя. Трябваше да се изправи лице в лице с фактите. Беше обречена да живее с Гордън — стабилния, надежден и скучен Гордън. Тази мисъл я потискаше, но такава беше реалността. Към края на деня успя да се съвземе и слезе долу да чака съпруга си. Откри, че й стана приятно, когато той се прибра.

— О, Гордън, слава богу, че вече си вкъщи — каза тя веднага щом той прекрачи прага. — Днешният ден бе един от най-ужасните, за които се сещам. Опитах се да ти се обадя в работата, но секретарката ти ми каза, че си тръгнал. А това беше много отдавна. Къде беше?

Гордън отвори уста, за да й отговори, но Присила не му остави тази възможност.

— Дори не знам откъде да започна. Първо, отидох до Ашли тази сутрин и тя, тя…

— Знам — каза Гордън.

Присила прие думите му за емоционална подкрепа и продължи.

— Нали знаеш колко странно се държи напоследък? Е, днес разбрах причината. Бременна е и вероятно вече е започнала да се примъква към жените от другия литературен клуб. Затова е била толкова груба с мен. Решила е, че повече не й трябвам. И ми наговори такива оскърбителни неща.

— Знам — каза пак Гордън.

Този път Присила чу думите му или по-скоро долови нещо в тона му.

— Знаеш? Какво искаш да кажеш?

— Знам за това — отвърна Гордън.

— И откъде знаеш?

— Ашли ми се обади.

— Тя… ти се е обадила? — Сърцето на Присила заби силно, като си спомни как попита Ашли защо да й пука и как на раздяла тя й отвърна, че ще разбере. Присила го бе приела за празна заплаха. А сега започваше да си мисли, че май е подценила Ашли.

— Да, обади ми се — повтори Гордън.

— И защо ти се е обадила?

— А ти как мислиш?

— Нямам представа. Вече си мисля, че нищо не знам. Имам чувството, че би казала всичко, само и само да ме нарани — каза Присила в отчаян опит да се защити. — А аз нищо не съм й направила. Не знам какво има против мен.

Гордън не отговори. Само я гледаше.

— Какво? Защо ме гледаш така? Какво ти каза тя?

— Съобщи ми, че с Дийн Райт сте любовници.

На Присила дори не й се наложи да изиграе, че е шокирана — не можеше да повярва, че Ашли наистина му е казала това.

— Видя ли? Подозирах, че ще измисли някаква подобна простотия. Ти нали не й повярва?

— Напротив — каза тихо Гордън. — Повярвах й.

— Значи предпочете да повярваш на нея, а не на мен?

— Не, разбира се, че не.

Присила тъкмо се канеше да въздъхне с облекчение, но замръзна, когато чу следващите думи на Гордън.

— Затова се обадих на Сюзан.

— Какво си направил? Думата на Сюзан нищо не струва. Тя повече не ми е приятелка. Сигурна съм, че най-много от всичко на света иска да ни раздели. Би казала всичко, за да се случи това.

Гордън се усмихна.

— Какво ти е толкова смешно? Нищо смешно не виждам.

— А аз виждам. Когато говорих с нея, Сюзан отрече да има нещо между теб и Дийн.

Присила се опита да си възвърне позициите като подхвърли:

— Е, поне е била честна.

Но Гордън бе видял изненадата й и бе разбрал всичко.

— Не, не вярвам да е била. Всъщност тя изобщо не може да лъже. Но се опита да те прикрие.

— За бога, вярно е. Казах ти, нищо няма между нас — настоя Присила. Тук вече наистина казваше истината.

— Нищо ли?

— Абсолютно нищо.

— Кога го видя за последен път?

— Преди сто години — излъга Присила. — Дори не си спомням.

Гордън тъжно поклати глава.

— Видях те — каза той. — Видях те днес по новините. Показаха как влизаш в къщата му.

Присила все повече се чувстваше в капан. Но може би щеше да успее да го убеди и да се спаси.

— Аз… — започна тя, но Гордън я прекъсва.

— Не ме лъжи повече, Присила. Работата е там, че знаех още преди Ашли да ми се обади. И то от отдавна.

— Но това беше нищо. Наистина, Гордън, нищо не сме правили. Само се целувахме. Това е. Кълна се. Можеш да попиташ когото си искаш. И всичко свърши.

— Да, свърши — изрече Гордън с тон, който никога преди не бе чувала.

— Какво… искаш да кажеш?

— Присила, искам развод.

— Гордън, моля те. Това беше огромна грешка. Съжалявам. Никога няма да се повтори.

— Не е само заради изневярата. А и заради това, че нямаше да ми кажеш, освен ако не станеше абсолютно наложително. И ми се струва, че всичко между вас е свършило, но само защото Дийн е арестуван. Иначе вероятно нямаше да се откъснеш от него толкова бързо.

— Това не е вяр… — започна Присила, но осъзна, че така ще се разкрие. Ала вече беше прекалено късно.

Гордън се изсмя горчиво.

— Разбирам. Ти дори не си смятала да скъсаш с него. Той го е направил. Странно. Не мислех, че можеш да ме нараниш повече.

— О, Гордън, това значи, че още имаш чувства към мен.

— Не. Според мен означава, че все още у мен е останала някаква гордост. Което си е направо чудо след всичките години, през които съм бил женен за теб.

Тя реши да не отговаря на този коментар. Вместо това се опита да се позове на разума му.

— Не можем просто така да се откажем от брака си, без да се опитаме да го спасим.

— Аз не съм спирал да опитвам. Уморих се от опити.

— Чуй ме — постара се да бъде убедителна Присила и постави длан на ръката му. — Ще ходим на терапия. Колкото по-скоро тръгнем, толкова по-добре. Имам приятелка, която е ходила, и все още е със съпруга си. Утре ще й се обадя да взема името на…

— Не, Присила — каза Гордън.

— Трябва да опиташ терапията. Всички го правят.

— Не.

Никога не бе виждала съпруга си такъв.

— Моля те, Гордън, нека опитаме само месец. Само месец. Мисля, че поне това ми дължиш — дължиш го на нас. Ако не потръгне — не потръгне. — Макар че Присила по принцип не вярваше в терапията, беше твърдо убедена, че ще потръгне. Трябваше да потръгне. — Ако сега си тръгнеш, може цял живот да съжаляваш.

— Знаеш ли за какво съжалявам? Че не те напуснах още преди години.

— Значи дори няма да опиташ?

— Не. Казах ти, Присила. Писна ми.

Това не беше той. Гордън никога не би предприел нещо такова на своя глава.

— Има друга, нали? — попита тя. — Ах, ти, лицемер такъв! Обвиняваш мен, а всъщност ти имаш любовница. Не мога да повярвам, че не съм го забелязала. При всичките тези закъснения. И съня, който сънувах. Сигурно подсъзнателно съм усещала.

— Няма друга — отрече Гордън.

— Не ти вярвам. Няма начин да ме напуснеш, освен ако няма друга, която да те подтиква.

Гордън сви рамене.

— Знаеш ли какво? Не ми пука. Ако предпочиташ да си мислиш, че мога да те напусна само заради друга жена, ако това те кара да се чувстваш по-добре — няма проблеми. Мисли си го.

— Видя ли? Знаех си! — хвана се Присила за думите му. — Призна си.

Гордън само поклати глава.

— Сбогом, Присила.

— Почакай! Гордън, не можеш да си тръгнеш просто така.

Но откри, че може.