Кейт Моргенрот
Убийство с любов (25)

23.

Ашли и Стюърт

Стюърт се втурна през вратата с вик:

— Ашли? Ашли!

Хвърли палтото и куфарчето си на масичката в коридора — навик, за който бившата му съпруга непрекъснато му натякваше. А Ашли не само че не се ядосваше за това, ами и той често намираше масичката в коридора вече отрупана с нейни вещи, така че добавянето и на неговите щеше да направи купчината прекалено нестабилна, затова се чувстваше принуден да си окачи палтото.

Стюърт се разходи из целия първи етаж на къщата, но завари стаите тъмни и празни. Качи се по стълбите.

— Ашли? — извика отново. Видя, че в спалнята свети, и точно там я откри. Вече си беше легнала, макар да бе само осем часът — и не носеше бельо.

— Защо не се обади, като те извиках? Добре ли си?

— Добре съм — каза тя тихичко.

— Какво му е на моето бебче? — попита той и легна на леглото до нея. — Чух по новините какво се е случило. Ти видя ли я?

— Да. — И набръчка носа си.

— Сигурно е било ужасно. Искаш ли да поговорим за това?

Тя проследяваше с пръст шарката на одеялото, после заговори, без да вдига очи.

— Миличък — поде и млъкна.

— Какво, захарче?

— Ами… Трябва да ти кажа нещо.

— Какво?

— Страхувам се. — И пак млъкна.

— Страхуваш ли се? Заради това, което се случи днес, ли?

— Не, страхувам се да ти кажа.

— Миличка, никога не трябва да се страхуваш да ми кажеш каквото и да било.

— И няма да се сърдиш?

— Разбира се, че не.

— Обещаваш ли?

Стюърт вдигна лявата си ръка и тържествено произнесе:

— Обещавам. А сега кажи какво те мъчи.

Тя се наведе и му прошепна нещо на ухото.

— Ето, сърдиш се — обвини го.

— Не, не се сърдя. Просто мисля.

— И за какво?

— Мисля какво трябва да направим по въпроса — отвърна.

Сега вече Ашли наистина изглеждаше уплашена.

— Няма да решаваме сега — каза той, като видя изражението й. — Да си дадем време. Но, за бога, не казвай на никого. На абсолютно никого. Става ли?

— Става — съгласи се тя.