Кейт Моргенрот
Убийство с любов (60)

58.

Софи и Дийн

— Къде беше? — попита Дийн.

Софи току-що бе влязла и си сваляше палтото в коридора.

— Не си ли спомняш? — каза тя и отвори гардероба, за да закачи връхната си дреха. — Обадих ти се, че ще закъснея.

— Да, но къде беше?

— Знаеш къде — ходих на кино.

Дийн се взря в нея.

И тя го погледна.

— Какво? Защо се държиш така странно?

— Просто съм малко изненадан.

— Че съм ходила на кино ли? Лесно се шокираш, трябва да ти го призная. — И тя мина покрай него и пое към кухнята.

— Не, не че си ходила на кино. А че така добре лъжеш.

Софи замръзна.

— Нямах представа, че така добре ти се удава — добави Дийн.

Тя се обърна и скръсти ръце на гърдите си.

— И защо мислиш, че те лъжа?

— Не мисля, а съм сигурен, че ме лъжеш.

— И откъде си толкова сигурен?

— Няма значение. Това не е важно.

— Нима?

— Не се опитвай да се изплъзнеш, Софи. За теб говорим. И за плоската ти лъжа.

— Държиш се така, сякаш съм извършила нещо ужасно — каза Софи. — Добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Прекарах деня с Алекс. Не исках да ти казвам, защото бях наясно, че ще ми вгорчиш живота. А сега, ако ме извиниш — умирам от глад. — И тя се обърна и продължи пътя си към кухнята.

— Не ми обръщай гръб — извика Дийн, но Софи не се спря.

— Я стига! Защо правиш от мухата слон? Да не би ти никога да не си ме лъгал? — тросна се Софи, докато той я следваше по петите към кухнята.

— Каза, че ще ходиш на кино, а си прекарала деня с друг мъж. Това не е никак дребно.

— Стига, Дийн. Не ставай смешен. Излъгах те, защото знаех, че не искаш да разговарям с Алекс. А всичко е само заради случая.

— Ето пак. Лъжеш ме, и то най-хладнокръвно. Коя си ти? Не си жената, за която се ожених. Дори не те познавам вече.

— О, не ставай мелодраматичен — намръщи се тя и извади чиния с пълнени чушки от хладилника. — И защо толкова се ядосваш, че говоря с Алекс?

— Ядосвам се, че ме лъжеш.

— О, значи, ако ти бях казала истината, нямаше да има проблем, така ли?

— Не, пак щеше да има проблем.

— Ти какво? Да не мислиш, че го харесвам? Да не си въобразяваш, че ми е любовник?

— Не знам — разпери ръце Дийн. — От къде бих могъл? Току-що открих колко хубаво лъжеш.

— Казах ти, че случаят ми е интересен. И не те лъжа.

— Присила май не мисли така. — Думите излетяха от устата му, преди да осъзнае какво прави.

— О? — Софи вдигна вежди. — Кога си говорил с Присила?

— Срещнах я случайно, като се прибирах — каза Дийн.

— Значи тя ти е казала, че съм била днес с Алекс.

— Да, тя беше. Но не й казвай.

— И защо?

— Почувства се много зле, че те вкарва в беда.

— Не се и съмнявам.

— Моля? — попита Дийн невинно. Прекалено невинно.

— Значи си я срещнал случайно, като си се прибирал. И кога стана това?

— Преди малко.

— Колко малко?

— Не знам, не си погледнах часовника.

— Защото, когато бях у Алекс, те видях да минаваш с колата. И тръгнах около две минути след това. Не ти остава много време да говориш с Присила.

— Какво намекваш?

Софи го погледна в очите.

— Само това, че ако реша да бъда параноична, мога също толкова лесно да те обвиня, че имаш любовница.

Дийн реши да смени темата.

— Добре, разбрах те. В брака трябва да има доверие.

— Точно това казвам и аз — съгласи се Софи.

— Не съм си помислил, че имаш любовник.

— Тогава защо го намекна?

— Мисля, че просто съм бил… уплашен.

— Уплашен? От какво?

— Не искам повече да се виждаш с него — каза Дийн накрая.

— Виж, няма от какво да е притесняваш.

— Ами ако ти забраня да се виждаш с него?

— Да ми забраниш? — повтори Софи.

— Да те помоля — поправи се Дийн. — Моля те повече да не се виждаш с него, така става ли?

— Дийн, цял живот чета за измислени криминални истории. А ти ме молиш да се откажа от разследването на истински случай?

— Ти наистина ли си мислиш, че ще успееш да го разгадаеш?

— Поне ще опитам с всички сили — отвърна Софи.