Кейт Моргенрот
Убийство с любов (27)

25.

Сюзан и Хари

Сюзан чака цяла вечер Хари да се прибере. Тъкмо се настани пред телевизора, за да се опита да изгони от мислите си случката, телефонът иззвъня.

— Сюз, радвам се, че те намирам — каза Хари.

— И защо да не ме намериш? Къде може да съм? — сопна се Сюзан.

— Слушай, няма да успея да се прибера тази вечер. Ще се забавя на работа. Ще спя в апартамента.

— Не можеш ли да се прибереш? — умолително попита тя. — Дори и да е късно. Случи се нещо днес. Нещо ужасно.

Но Хари не я слушаше.

— Не мога да говоря повече. Трябва да затварям. Съжалявам, но ще трябва да почака.

— Не звучиш като човек, който съжалява.

— Сюзан, така се казва. Не започвай пак.

— Какво да не започвам?

— Да ме изнервяш. Трябва да затварям.

— Не затваряй, Хари. Не затваряй. Днес намериха Джулия…

Но съпругът й не изчака да чуе края на изречението. Вече беше затворил. Сюзан се опита да му звънне на мобилния, но сигурно го бе изключил, защото попадна директно на гласовата поща.

Изслуша поздрава и му остави съобщение: „Аз съм. Обади ми се. Моля те.“

Преди никога не бе имала нещо против Хари да преспива в апартамента, защото знаеше колко е тежко понякога да се пътува, пък и нямаше смисъл да го прави, ако се очертаваше да се прибере у дома чак след полунощ, за да тръгне обратно още в шест и половина сутринта. Но не се противопоставяше отчасти и защото си мислеше, че ако го помоли да се върне, той ще го направи. Мислеше си, че така печели благоразположението му и когато го помоли да се прибере, той ще разбере, че е важно и няма да подлага на съмнение молбата й. А то какво се бе получило — Хари бе свикнал, че от него не се изисква да мисли за нея.

Дори не позвъни в отговор на съобщението й.