Кейт Моргенрот
Убийство с любов (32)

30.

Присила

Тази вечер всички се събраха у Присила — или почти всички. Джулия, разбира се, я нямаше, Алекс не бе поканен, Сюзан извини Хари (истината беше, че така и не успя да се свърже с него). Всички останали обаче бяха там: Ашли и Стюърт, Присила и Гордън, Софи и Дийн, както и Сюзан.

За първи път на Присила й се говореше повече с другите жени, отколкото с Дийн. Той се опита да я накара пак да правят коктейли, но тя му отказа. Дори не забеляза раздразнението му, защото веднага се отправи към другия ъгъл, където я чакаха Ашли, Сюзан и Софи.

Когато дръпна един стол, за да се присъедини към малката им компания, те млъкнаха и Присила веднага заговори.

— Детектив Акерман смята, че мога да им помогна — обяви тя. Огледа се, но не получи реакцията, която очакваше. — Наистина смята така — повтори тя. — Когато си тръгваше, ме помоли да му помогна да реши кръстословицата.

Тук вече другите реагираха. Всички я погледнаха.

— Какво? — попита Присила, надушвайки нещо. — Какво толкова казах?

— И мен ме помоли да му помогна с кръстословицата — оповести Ашли, забавлявайки се с разочарованието, което се появи на лицето на Присила.

— Мен също — призна си и Сюзан.

Всички погледи се насочиха към Софи. Тя кимна.

— И за кое условие те пита? — поинтересува се подозрителната Присила.

— Дистанционен пост — отвърна Сюзан.

— Мен ме пита за същото! — възкликна Присила. — И след като му отговорих, отиде у вас, затова не разбирам защо ти е задал същия въпрос.

— Изпитва ни — изтъкна Софи. — Иска да разбере какъв начин на мислене имаме. Защо иначе ще пита всички ни едно и също?

— Много хитро — установи Сюзан и се усмихна.

— Бих го нарекла подмолно — контрира я Присила.

— И ти какво му каза?

— Не бях много изобретателна. Казах Сиам. После разбрах, че не съвпада.

— А ти какво му отговори? — попита тя Ашли.

— Че той е детективът и ако сам не може да го отгатне, значи много е загазил — отвърна Ашли.

— Искаш да кажеш, че не си му предложила решение, така ли? — поинтересува се Присила.

— Нямах никаква представа — призна си Ашли.

— Беше трудно — кимна Присила, опитвайки се да се направи на великодушна.

— Значи и ти не си го отгатнала — заключи Ашли.

— Напротив, отгатнах.

— И какъв е отговорът?

— Блог. Някой поства блога си в интернет отдалеч. От компютъра си.

— Според мен не е вярно — намеси се Сюзан. — Сигурна съм, че отговорът започва с М. Попълни ли останалата кръстословица?

Присила не искаше да си признае, че не е.

— А ти какво каза, Софи? — полюбопитства Ашли.

— Ами… според мен отговорът е „маса“.

— И какво общо има с… — започна Присила, но след това усети играта на думи. — О…

— Не е кой знае какво — успокои я Софи. — Просто дума от кръстословицата. А не отговор на въпроса кой е убил Джулия.

— Е, този въпрос е даже по-лесен — каза Ашли. — Алекс. И освен това ни предупреди, че ще го направи.

Сега цялото внимание се съсредоточи върху Ашли.

— Какво? Как така ни е предупредил, че ще го направи? — учуди се Присила.

— Точно така беше и детективите бяха изненадани, че не си им го казала.

— Кое?

— Не си ли спомняш, когато бяхме на вечеря у Джулия и говорехме за криминалните романи? Хари каза, че трябва да четем биографии, защото имат много по-голямо практическо приложение от криминалетата. Тогава Алекс възрази, че никога не се знае кога ще се наложи да се разгадава убийство.

Присила отвори уста, все едно да произнесе „О!“, и застина така.

— Не съм убедена, че беше точно така — обади се Сюзан. — Аз си спомням, че Хари спомена за убийство, и тогава Алекс просто добави, че никога не се знае.

— Каква е разликата? — сви рамене Ашли. — Същата работа.

— Не е точно така — опроверга я Сюзан. — Това означава, че не Алекс е повдигнал въпроса за убийството.

— Но каза, че никога не се знае кога може да се случи.

— Според мен това означава, че никога не се знае какво ще се случи изобщо, а не че никога не се знае кога някой ще бъде убит. Пък и няма как да го е извършил Алекс. Прекалено очевидно е.

— Това не ти е като в кръстословиците, Сюзан — каза Присила. — Никой не режисира в случая и не се опитва да ни накара да познаем най-вероятния отговор.

— Това не е задължително да е вярно — намеси се Софи.

— Моля? Да не мислиш, че някой режисира ситуацията? Не ставай глупава — заяви надменно Присила.

— Ти и за клона мислеше същото — отбеляза Ашли. — Затова искам да чуя какво ще ни каже Софи.

Присила я изгледа унищожително.

— Присила имаше предвид, че изглежда глупаво и тъжно, а то си е точно така — опита се да заглади нещата Софи.

— Точно това имах предвид — потвърди Присила.

Ашли изсумтя й си изпроси още един унищожителен поглед.

— Добре — продължи Софи. — Значи най-вероятният заподозрян е Алекс. Мисля, че всички сме съгласни с това. Но какъв е неговият мотив? Защо е убил съпругата си?

— Не е можел да я понася? — предположи Ашли.

— Добре — прие отговора й Софи. — Възможно е. Но защо ще я убива? Защо просто не се разведе с нея? Или тя е по-богатата от двамата?

— О, не — каза Ашли. — Тя е от някакъв малък град в Средния запад. Мисля, че баща й е бил месар или нещо също толкова ужасно. Всичките пари са на Алекс.

— Тогава защо не се е развел с нея?

— Може би са се скарали и той я е убил, а след това се е опитал да го представи за самоубийство — предположи Сюзан. — Според мен Алекс е способен на това. Допускам, че може да удуши човек.

Всички погледнаха към Софи и зачакаха какво ще каже. Тя поклати глава.

— Това нищо не означава. Много хора са способни да убият, вероятно са повече, отколкото предполагаме. Това, че е способен, не означава задължително, че го е направил. А допускането, че са се скарали и той я е убил без да иска, също не звучи достоверно. За да удушиш човек, се налага да стискаш много силно. Щеше да остави синини, които ние щяхме да видим. Въжето не би ги прикрило, защото беше под брадичката, а не точно около врата й.

— Ами ако я е задушил с възглавница? — попита Сюзан.

Софи я погледна с уважение.

— За това не бях се сетила. Да, права си, така няма да й остави синини по врата. А и Джулия не беше много едра, така че не би било трудно да бъде притисната. Единственият проблем при тази хипотеза е, че никой не убива по този начин в състояние на афект. Можеш ли да си ги представиш как се карат и той изведнъж я сграбчва и взима възглавница? Не изглежда много вероятно, нали? По-скоро би я хванал за шията или би ударил главата й в стената — би направил нещо драматично и жестоко. Няма да се замисли дали ще остави синини. Ако го погледнем така, излиза, че би я задушил с възглавница през нощта, докато тя спи. Което ни води до същото заключение.

— И то е? — не успя да разбере Ашли.

Софи огледа останалите.

— Който и да го е извършил, го е планирал.

Всички мълчаха, замислени над тази възможност.

Софи продължи:

— Откъде е въжето? А столът как се е появил там? Защо убиецът ще я окачва отвън? И защо ще я убива изобщо? Ако случаят стигне до съда, делото ще се гледа на базата на косвени доказателства. Детектив Акерман го знае. Затова ни разпитва — и ще продължи да ни разпитва.

— Ами веществените доказателства? — попита Присила. — Като косми, влакна и всичките тези неща, които намират криминалистите на местопрестъплението?

— Пак ще има нужда от подкрепящи улики. При много процеси с налични веществени доказателства съдебните заседатели не са убедени във вината. Но ти си права. След като се получат заключенията от аутопсията и криминалната лаборатория, ще стане още по-интересно.

В този миг се обади Стюърт.

— Момичета, цяла нощ ли ще седите там и ще си клюкарствате?

Мъжете очевидно вече скучаеха.

Така че дамите станаха неохотно и отидоха при съпрузите си.

След около десет минути, когато всички се бяха събрали накуп и обсъждаха смъртта на Джулия, Присила усети докосване по лакътя. Обърна се и видя Дийн да минава зад нея. Отначало си помисли, че е я бутнал без да иска, но той я погледна и тя разбра, че нямаше нищо случайно тук. Пак се извърна към групата и през следващите няколко минути се правеше, че слуша, но всъщност не чуваше и дума. Изчакваше да мине достатъчно време, за да може да последва Дийн. Беше сигурна, че й е дал сигнал с лекото докосване.

Когато повече не можеше да се стърпи, промърмори:

— Ще отида да видя какво прави Даниел, защо се бави с предястията. — Макар че изрично я бе инструктирала да я изчака, преди да поднесе храната. Партито винаги ставаше по-хубаво, когато гостите се напиеха, а те се напиваха, когато яденето не им се сервираше веднага.

Отиде първо до кухнята и каза на Даниел да започне да пренася предястията. След това вместо да се върне в гостната, се измъкна в коридора. Беше тъмно, но не искаше да светва лампата. Заопипва стените, за да се придвижи напред, и точно когато минаваше покрай кабинета на Гордън, към нея се протегна едра ръка и Дийн я издърпа вътре. Извъртя я и я прилепи към стената, притисна се в нея и устните му намериха нейните.

Когато най-накрая се отдръпна, я погледна съсредоточено отгоре.

— Чаках много дълго този миг — каза.

— И защо чака толкова дълго? — попита тя.

— Добър въпрос — отвърна той, наведе се и притисна нежно устните си до шията й.

— Дори не бях сигурна, че ме харесваш — прошепна Присила.

— Според мен е малко по-сериозно от харесване — промърмори той и се примъкна по-надолу, за да я целуне в основата на шията. Отмести яката на ризата й и я целуна още по-надолу. — Побъркваш ме.

— В добрия смисъл ли?

— А ти как мислиш? — попита Дийн и прокара пръсти надолу по шията й, по едната й гърда и отстрани. Когато стигна до талията й, пръстите му се мушнаха под колана на панталоните и напипаха голата й кожа. Дъхът й секна, когато я погали по корема.

Всичко се случваше прекалено бързо. Присила усети, че губи контрол, и емоциите й я уплашиха. Трябваше да каже нещо. Каквото и да е. Затова произнесе първото, което й хрумна.

— Ами Софи?

— Какво за нея? — попита той и пъхна ръката си още по-дълбоко.

— Ако разбере?

— Не се тревожи за Софи — промърмори Дийн, гласът му беше дрезгав и убедителен. Започна да разкопчава панталоните й. — Тя няма никаква представа. Дори сега да влезе и да ни завари, вероятно ще се извини и ще излезе. Мога да правя каквото си поискам. Не би казала нищо. — И той свали ципа й.

— Значи не я обичаш?

— А ти как мислиш? — прошепна Дийн и мушна ръката си вътре.

След това Присила вече не бе в състояние да говори.