Кейт Моргенрот
Убийство с любов (17)

15.

Присила

Беше ред на Ашли да домакинства на редовните им събирания.

Дийн влезе във всекидневната и се огледа, и Присила разбра, че търси нея. Нарочно отклони поглед, за да не я види как стои и се взира с очакване, макар че тя наистина чакаше него. Но тази преструвка й струва скъпо. Преди да успее да го замъкне в ъгъла, всички се събраха на голяма група. Дийн бе притиснат на дивана между Софи и съпруга на Ашли, Стюърт. Присила стана на два пъти, веднъж, за да отиде до тоалетната, после, за да си долее чашата, която си беше съвсем пълна. И двата пъти се надяваше, че Дийн ще разбере намека, ще стане и ще отиде при нея. Но той не го направи.

Помощта дойде от неподозирана посока, и то когато Присила най-малко я очакваше — стана, докато разговаряше с Джулия. Обсъждаха Хелоуин. Това бе любимият й празник и всяка година на този ден украсяваше двора си. Дори бе положила началото на скромна традиция, която много жени от квартала последваха. Присила ентусиазирано разказваше какво е замислил дизайнерът й тази година — малки привидения в дърветата. Точно когато навлезе в подробности за търсения ефект, Джулия се разсмя.

Присила млъкна внезапно и я изгледа изпепеляващо.

— Какво е толкова смешно? — попита тя.

— Никога не съм чувала нещо по-абсурдно — отвърна Джулия през смях. — Звучи ужасно. Защо не окачиш няколко трупа и да приключиш с украсата?

Присила тъкмо се канеше да отвърне на удара, когато се намеси Ашли.

— О, Присила, толкова те бива с виното. Би ли ми избрала нещо? Ако нямаш нищо против? Имаме специален шкаф за вино в кухнята. Знаеш ли, че в мазето ни е прекалено влажно?

Присила се подразни, че Ашли я праща да й донесе вино, но след това я чу да добавя:

— Дийн, такива хубави коктейли забъркваше на миналото парти. Дали в хладилника няма нещо, което да ти свърши работа? Присила, ще покажеш ли на Дийн къде е кухнята?

Изведнъж вече нямаше нищо против да я пращат където и да било.

— Разбира се — отвърна тя.

И поведе Дийн по коридора към кухнята. Отиде до шкафа с вино с размерите на хладилник. Дийн не отиде да претърси хладилника за напитки, а застана зад нея, докато тя отваряше шкафа. Почувства се като тийнейджърка, когато той се пресегна през рамото й, за да вземе една бутилка, и тялото му се отри в нейното… само дето никога не бе изпитвала подобна тръпка, дори като тийнейджърка.

— Е, какво ще кажеш? — попита той. — Мерло? Или каберне?

Тя се обърна с лице към него. Стояха много близо един до друг.

— Ти какво ще кажеш? — попита, тя и го погледна в очите. Искаше й се да я целуне. Трябваше да я целуне.

— Ще кажа… — Дийн сниши глас в тон с нейния. И започна да се навежда. Щеше да се случи. Тя тъкмо притваряше очи и повдигаше устни към него, когато чу скърцането на отварящата се кухненска врата. Помисли си, че ще ги хванат, но когато отвори очи, видя, че Дийн някак си е успял да отиде в другия край на стаята и стоеше пред вратата на хладилника, сякаш току-що я бе затворил.

— Какво ще кажеш за „отвертки“? Водка с портокалов сок? Обаче не е ли малко лигаво? — попита той.

Погледна през рамо и се направи на изненадан, че вижда Джулия на вратата.

— А, здрасти.

— Здрасти и на теб — отвърна Джулия, като премести поглед от Присила към Дийн.

— Какво става във всекидневната? — попита Дийн. — Аборигените ожадняха ли?

— Мисля, че съпругата ти има нужда от теб за нещо — каза Джулия.

— Значи трябва да се връщам. Но не бива да е с празни ръце. — И той отвори хладилника. — Това не го видях преди малко — отбеляза той и извади бутилка тоник. Дръпна едното чекмедже и добави: — А тук се натъкнах на златна мина. — И вдигна лайма. — Джин и водка с тоник — точно от това имаме нужда. И мисля, че си права за мерлото — добави към Присила. После се извърна към Джулия. — Е, да се връщам и да почвам да бъркам коктейли. — И избяга през вратата.

— Мерлото ми е малко сладникаво — каза Джулия на Присила, когато останаха само двете.

Присила извади две бутилки, погледна етикетите и отвърна:

— Да, и ние така решихме. Какво ще кажеш за каберне? Не е ли по-добро?

— Идеално е — отговори Джулия. Прекоси кухнята, отиде до хладилника, отвори го и се взря в съдържанието му.

— Какво търсиш? — попита Присила.

— Ами добре, че не търся портокалов сок. — Джулия се обърна към Присила и я изгледа. — Защото няма.