Кейт Моргенрот
Убийство с любов (34)

32.

Присила и Сюзан

Присила беше в прекрасно настроение и времето навън беше в хармония с разположението на духа й. Предната нощ бе подухнал приятен южен вятър и бе донесъл разкошно циганско лято. Седеше на верандата и чакаше нетърпеливо Сюзан. Лекият ветрец разрошваше косата й и завихряше около нея листата като огромни пъстри снежинки.

Приятелката й най-накрая се показа иззад ъгъла.

— Присила? — извика тя.

— Тук съм.

Сюзан изкачи стъпалата от моравата.

— Радвам се, че се обади — каза Присила.

— Имах нужда да поговоря с теб.

— И аз имам нужда да поговоря с теб — възкликна Присила.

Сюзан седна на стола до приятелката си, отвори уста да каже нещо, но Присила не я остави.

— Между другото, какво й имаше на Ашли предната вечер? — попита тя.

— Какво за Ашли?

— Не ми казвай, че не си забелязала държанието й. Определено беше груба.

Сюзан не знаеше как да отговори, защото наистина не бе забелязала. Предната вечер бе положила огромни усилия да участва в разговора, но умът й непрекъснато се рееше към Хари. Къде беше той? Кога щеше да се обади? Или просто щеше да цъфне изневиделица? Не е възможно да я е изоставил. Не би го направил. Не и Хари. Непрекъснато си го повтаряше — по-скоро за да потуши паниката си, а не защото вярваше в това. Така че бе прекалено заета със собствените си мисли, за да забележи поведението на Ашли.

— Просто си позволи известна липса на такт — изрече успокоително, спомняйки си разговора.

— Груба беше — настоя Присила. — Мисля, че знам защо се държа така. Разстроена е, защото погрознява. Не си ли забелязала, че е напълняла? Съчувствам й напълно. Бог ми е свидетел колко ужасно се чувствах, когато бях качила килограми преди няколко години, освестих се чак когато ги свалих, но със сигурност не съм си го изкарвала на околните. Трябва да й се даде да разбере, че не може да се държи така, а ако си мисли, че няма да я изгоня от клуба само защото останахме четири, дълбоко се лъже.

— Не позволявай да ти влияе чак толкова — посъветва я Сюзан.

— О, няма. А и не това ме тревожи. Радвам се, че дойде. Имах нужда да поговоря с някого.

— За Джулия ли? Искам да кажа — за това, че я намери, и всичко останало? — попита изпълнена със съчувствие Сюзан.

— Какво? О, не за това. Искам да кажа, че е ужасно. Но ти говоря за нещо по-лошо.

— Какво по-лошо от това да намериш приятелката си обесена на дърво?

— Мисля, че съм влюбена.

Сюзан млъкна за известно време, после каза тихо:

— Права си. Това е по-лошо.

Присила изчака, но приятелката й не продължи.

— Това ли е всичко, което ще кажеш? — попита.

— Става въпрос за… Дийн, нали? — осмели се Сюзан.

— Разбира се, че за Дийн.

— Софи знае ли?

— Ти да не мислиш, че ще тръгна да го обсъждам с нея?

— Не, нямах това предвид. Просто… Софи забелязва какво се случва. Като с клона. Затова си помислих, че може и да знае, да е усетила нещо.

— А снощи изглеждаше ли ти като да е „усетила“ нещо? — полита саркастично Присила.

— Не — призна Сюзан.

— Тя не е истински детектив все пак. Забелязва разни неща, но нищо повече. Ти я изкара екстрасенс. Понякога хората са много прозорливи за едни неща и невероятно глупави за други. Но защо изобщо говорим за Софи? И Гордън винаги така прави. Като се опитам да обсъдя с него някой свой проблем, винаги сменя темата. Представяш ли си как се чувствам?

И също като Гордън Сюзан веднага се извини.

— Извинявай.

— Ще ме изслушаш ли или не?

— Разбира се — съгласи се Сюзан автоматично. Но истината бе, че последното нещо, което й се правеше в този ден, бе да слуша за любовните трепети на Присила. Това я улучваше право в сърцето и събуждаше мъчителни фантазии — представяше си Хари в някой романтичен ресторант в Ню Йорк, в тъмно усамотено сепаре с някоя млада и красива жена, как двамата се смеят и се държат за ръце, и очевидно са много влюбени.

— Много е откачено, но ми се струва, че го познавам от цяла вечност. А и химията между нас…

— Спа ли вече с него?

— Разбира се, че не. Бяхме само за малко насаме. Но беше по-интимно и лично от секс.

Сюзан си помисли, че Присила никога не е правила наистина добър секс, но запази тази мисъл за себе си.

— Не мога да спра да мисля за него — продължи Присила. — Преди си казвах, че просто се забавляваме добре заедно. Нали разбираш, нещо по-различно от обичайната скука. Малко почивка от Гордън. Малко вълнение, малко романтика. Но сега… Сюзан — тя направи пауза и пое дълбоко дъх. — Бих напуснала Гордън, за да съм с него. Тоест искам да го напусна.

Сюзан понечи да каже нещо, но приятелката й я прекъсна.

— Повярвай ми, знам какво ще ми кажеш. Но само ме изслушай. Гордън е прекрасен човек. Знам го. Няма по-добър от него. Но ние повече не сме един за друг. Може би никога не сме били. Той ми е по-скоро най-добър приятел, отколкото съпруг. Искам нещо повече.

Когато млъкна, за да си поеме дъх, Сюзан се възползва да вметне:

— Но ти едва познаваш Дийн. С Гордън сте заедно от петнайсет години, а Дийн си го виждала… колко пъти? Как можеш изобщо да ги сравняваш?

Присила поклати раздразнено глава.

— Точно това имам предвид. От цяла вечност съм с Гордън, а с Дийн току-що сме се запознали и въпреки това го чувствам по-близък. Сякаш ме познава много по-добре от Гордън.

Докато слушаше как Присила обяснява за връзката, която чувстваше с Дийн — и особено как го сравнява със съпруга си, с когото са повече от десетилетие, и то в ущърб на мъжа си, Сюзан усети как нещо в нея се надига. Отначало не можа да разпознае какво точно, отдавна не й се бе случвало. Беше гняв. И когато Присила най-накрая млъкна, тя не успя да се въздържи.

— Понякога си толкова глупава, Присила — избухна. — Не мога да повярвам, че дори ти минава през ума да напуснеш Гордън. След всичко, което сте преживели заедно. А и мисълта, че си по-близка с Дийн, че той знае за теб повече от Гордън — нали знаеш как винаги казваш на другите хора, че са смешни? Това е повече от смешно.

Присила се изправи и краката на стола й изскърцаха при плъзгането по дъските отдолу.

— Не позволявам на никого да ми говори по този начин.

— О, разбира се. Не позволяваш да ти говорят по начина, по който ти говориш с останалите.

— Защо ме нападаш така? — Присила стисна облегалката на стола, сякаш имаше нужда да се подпре, за да запази равновесие.

— Не целият свят се върти около теб, колкото и да не ти се вярва — каза Сюзан.

— Но нали за мен говорехме.

— Винаги само за това говорим. За теб. За твоя живот. За твоите проблеми.

— Щом така се чувстваш, защо изобщо си ми приятелка?

— Добър въпрос — не й остана длъжна Сюзан.

— Какво правиш още тук тогава? — попита Присила.

— Нямам представа.

И Сюзан внимателно стана от стола, събра си нещата и без да каже и дума повече, слезе от верандата на моравата и зави край ъгъла на къщата. Цялата трепереше, когато си тръгна, и се разплака почти веднага, щом се изгуби от погледа на Присила, но дори и не помисли да се върне.