Кейт Моргенрот
Убийство с любов (68)

66.

Софи

Софи се качи с асансьора до двайсет и шестия етаж, мина през двойната стъклена врата и влезе в изисканото фоайе на фирмата на Дийн. То имаше таван на две нива и голямо извито дървено стълбище. Тя се качи по стълбището и пое по коридора наляво към кабинета на Дийн. Точно пред него имаше по-малко помещение, в което се намираше бюрото на секретарката му. — Здрасти, Джени — поздрави я Софи. — Минавам да видя Дийн.

— О, госпожо Райт. Съжалявам, но той излезе. Има среща с голям корпоративен клиент в неговия офис.

— Днес ли? Да не е сменил датата? Каза ми, че ще е утре.

— Не, от самото начало е насрочена за днес — обясни Джени.

— Не мога да повярвам. За втори път ми погажда този номер.

— Такива са мъжете — сви устни Джени и се приведе съучастнически напред. — Нищо не могат да запомнят. Не знам, има им нещо на мозъците. Все си повтарям, че това е причината съпругът ми всяка година да забравя рождения ми ден.

Софи си погледна часовника.

— Кога мислиш, че ще се върне?

— Не съм сигурна. Мога да му пратя съобщение на пейджъра, да се обади, когато имат почивка.

— Би ли го направила?

— Разбира се. Но трябва да изчакате.

— Добре — кимна Софи. — Мога да почакам. Цяла сутрин се разхождам из града и ще ми дойде добре да поседна малко. Дали мога да почакам в кабинета му? Не си нося книга, така че мога да се поразходя из интернет.

— Разбира се — каза Джени. — Влизайте.

Софи отвори вратата на кабинета. Обиколи бюрото и седна.

Работното място на Дийн беше подредено. Имаше кутии за входящата и изходящата документация и освен тези две спретнати купчинки не се виждаше и едно излишно листче по плота. Композицията се допълваше от клавиатура и плосък монитор. Екранът беше тъмен, но когато побутна мишката, той светна.

Софи кликна на иконата за влизане в интернет. И вдигна поглед. През отворената врата виждаше Джени, който седеше зад бюрото си, потънала в работа.

Софи минимизира прозореца на браузъра, за да може да го отвори, ако Джени решеше да влезе в кабинета и да дойде зад бюрото, откъдето можеше да види екрана. След това отвори мейла на Дийн.

Програмата й поиска парола и тя въведе тази, която той винаги ползваше.

Получи се. Кутията се отвори. Софи хвърли бърз поглед на Джени, после влезе в архива и започна да търси.