Кейт Моргенрот
Убийство с любов (61)

59.

Софи и детективите

— Беше много вкусно — каза Акерман, след като изяде и последната хапка от ябълковия пай и остави вилицата. — Но ако знаех, че ще си правите целия този труд…

— Нищо не ми струва — увери го Софи. — Помня как казахте, че ябълковият пай ви е любим, тази есен не бях правила от него. Престъпление е в сезона на ябълките да не направиш ябълков пай.

Софи и детектив Акерман седяха в кухнята на семейство Райт пред празни чинии и неделния брой на „Ню Йорк Таймс“, сгънат на кръстословицата до чинията на детектива.

— Какво мислите за кръстословицата тази седмица? — попита той.

— Беше трудна — призна си Софи.

— И на мен така ми се стори. А имаме и друга трудна за решаване.

— Имате предвид разследването ли? — попита Софи.

— Да. В застой сме.

— Чух, че ДНК-то на намерените по тялото улики не съвпада с това на Алекс, но не разбирам защо наричате това застой — отбеляза тя. — За мен това е ценна информация, която може да пренасочи усилията ви. Ами любовникът на Джулия?

Акерман се изсмя.

— Знам за твърденията на Алекс, че е имала любовник, но също така съм наясно, че няма никакви доказателства за това.

— А търсили ли сте?

Сега беше ред на Акерман да се почувства неудобно. Отговори й отбранително.

— Не. Но няма нужда. Случайно да ви е казвал, че е наел частен детектив, ала пак не е открил нищо? Дори нищожно доказателство, че жена му е имала извънбрачна връзка.

— Да, но не мислех, че сте от детективите, които оставят други да им вършат работата. Ако бях на ваше място, бих поискала сама да се уверя. Имате много повече възможности от един частен детектив.

— Би било загуба на време — махна с ръка Акерман.

— Вие искате той да е виновникът — обвини го Софи.

— Не искам той да е виновникът. Той просто е.

— Не разбирам как може да сте толкова сигурен, особено пък сега.

— Чуйте ме, днес се отбих у вас, защото съпругът ви ми се обади тази сутрин.

— Дийн ви се е обадил?

Акерман кимна.

— Притеснява се, че започвате прекалено много да се вживявате в случая. И мисля, че е прав.

— Но нали си говорихме с вас за това. Знаете, че реших да прекарвам известно време с Алекс и да измъквам информация за целите на разследването.

— Знам. И сега като се обърна назад, виждам, че не е трябвало да ви позволявам. Съгласен съм със съпруга ви — не е безопасно за вас. Пък и смятам, че започвате да ставате прекалено… емоционално обвързана.

— Какво имате предвид?

— Струва ми се, че започвате да харесвате Алекс Стоу малко повече, отколкото трябва.

Софи понечи да му отвърне гневно, но Акерман вдигна ръка.

— Не се ядосвайте. Просто ми кажете истината — започвате да го харесвате, нали?

— Въпросът не е в това, дали аз го харесвам — беше категорична Софи. — А в това, че вие не го харесвате. Какво имате против него?

Акерман се взря за миг в нея.

— Май няма да се откажете? — попита.

— Не.

— А когато се запознахме, ви взех за срамежлива и притеснителна.

— Виждате ли как бъркате в преценките си за хората понякога — усмихна се Софи.

— За Алекс Стоу не греша.

— От къде знаете?

— Знам — каза бавно Акерман, — защото не му е за първи път. Правил го е и преди.

Софи се вторачи в него и смръщи лице, напълно объркана.

— Как така го е правил и преди?

— Убил е съпругата си — отвърна кратко Акерман.

— Опитвал се е да убие Джулия?

— Не, първата си съпруга. И не просто е опитвал, а направо е успял.

— Той… Не разбирам — обърка се Софи и поклати глава. — Искате да кажете, че е бил женен преди брака си с Джулия и е убил първата си жена?

— Да. Точно това казвам.

— Но… Лежал ли е в затвора?

Акерман се усмихна, но усмивката му беше тъжна.

— Не.

— Осъдиха ли някого за това престъпление?

— Не. Обявиха го… — Акерман се покашля. — Обявиха го за самоубийство.

— За самоубийство? — повтори Софи. — Шегувате се, нали?

— Не.

— Първата му жена се е самоубила?

— Не е. Направил го е да изглежда като самоубийство.

— Но… — Софи млъкна, опитвайки се да смели новата информация. — Но откъде знаете? Имам предвид, че след като е обявено официално за самоубийство…

— О, стига! Как може да ми задавате този въпрос след случилото се с втората му жена? А дори не знаете подробностите. Починала е от отравяне с въглероден окис. Забравила колата запалена в гаража.

— Често се случва — отбеляза Софи.

— Открили са голяма доза клонопин в кръвта й. Това е лекарство против тревожност, за което е имала рецепта. Но е погълнала петорна доза.

— Възможно е тревожността да е била причина за самоубийството — предположи Софи.

Акерман я изгледа.

— Не е намерено предсмъртно писмо. В часа на смъртта й Алекс Стоу е бил на празненство у приятел и двайсет свидетели го потвърдиха. Но въпреки че не си е бил вкъщи, когато е издъхнала, поглъщането на клонопина е станало, преди той да излезе от дома си. Освен това е намерил тялото и го е пренесъл от колата в къщата, така че местопрестъплението е било компрометирано. Някои от приятелите на съпругата му твърдят, че тя е обмисляла да се разведе. Така че — Акерман отмяташе аргументите, като свиваше пръсти. — Налице са следните факти: била е силно дрогирана и със сигурност неориентирана, когато се е качила в колата; той има алиби, което е прекалено убедително и което само по себе си е вече подозрително според мен; няма предсмъртно писмо и той е компрометирал местопрестъплението, като я е изнесъл от колата.

— И какво стана? Съдиха ли го?

Акерман поклати глава.

— Не успяхме да съберем достатъчно доказателства дори да повдигнем обвинение. Много хора не знаят, но не е чак толкова трудно да ти се размине убийство. Ако убиецът се погрижи да няма свидетели, да не казва на никого и да свърши всичко сам, става много трудно да бъде ефективно осъден. Не е невъзможно, но е трудно.

— Но на мен всичко това ми се вижда достатъчно за повдигане на обвинение — каза Софи.

— Имаше смекчаващи обстоятелства.

— Какви например?

— Жена му е страдала от депресия и е претъпяла два инцидента.

— Инциденти?

— Опити за самоубийство, но и в двата случая се е обадила на приятели веднага след като е погълнала лекарствата, а те, разбира се, са позвънили на 911 и са повикали линейка, а преди това са й промили стомаха.

— Тези смекчаващи обстоятелства ми се струват доста важни — отбеляза Софи.

— Софи, той я е убил. Как може да се съмнявате след случилото се с втората му жена?

— Ако го е направил веднъж, мислите ли, че ще постъпи толкова глупаво и ще опита отново същия номер?

— Да. Първия път е минал. Защо да не мине и втория път?

— Погледнете го от страната на адвоката — предложи Софи. — Ако някой е знаел за този случай, можел е да го инсценира.

— Имате предвид защита като на О. Джей Симпсън? Че е натопен?

— Възможно е.

Акерман изсумтя.

Софи се направи, че не забелязва презрителния звук, и продължи:

— Поне трябва да признаете, че е възможно. Така могат да се обяснят някои неща, като например защо този път не е позволил на никого да пипа местопрестъплението, както и коментарът, който е направил на вечерята. Помните ли, че вие ми казахте за нето? Очевидно е имал предвид, че никога не се знае кога могат да ти припишат убийство. Навярно се е сетил за първата си жена и ситуацията, която описахте.

— Така могат да се обяснят много по-важни неща от един случаен коментар по време на вечеря — възрази Акерман раздразнено.

— А можете ли да ми кажете защо е убил първата си жена?

— Поради най-древната причина. Пари. Оженил се е за нея на двайсет и пет години, нямал е пукната пара и е бил много амбициозен, а тя е била на четиридесет и пълна с пари, но самотна. Току-що била приключила с тежък развод и бившият й съпруг й взел половината състояние. Казал й, че само това била ползата от нея. Че никой нямало да я погледне, ако не били парите й.

— И тя се омъжила за Алекс? Учудена съм, че изобщо се е омъжила отново — поклати глава Софи.

— Две думи само — предбрачен договор. В него се е отказал от всичко, до последното пени. Тя отчаяно искала да повярва, че някой ще я иска, без да се интересува от парите й. Адвокатите й я уверили, че споразумението е непробиваемо, обещали й, че няма начин Алекс да вземе нещо от нея при евентуален развод. Но не се досетили, че той може да намери и друг начин, за да се докопа до парите й.

— Не знам — каза неуверено Софи. — Не мисля, че човек може да е сигурен.

— Може. Поне аз мога. Имам отлично професионално досие, а това означава, че съм приключвал всички случаи, по които съм работил. На хартия изглежда добре, но не е вярно. Този случай също се смяташе за приключен, защото официално обявиха, че е било самоубийство. Но аз знам, че той се отърва от наказанието за убийство. Сега имам възможност да оправя нещата. Ще ми помогнете ли или не?

Софи сведе поглед и започна нервно да си хапе устните.

— Е? — попита пак той.