Кейт Моргенрот
Убийство с любов (12)

10.

Софи и Сюзан

На другия ден, докато Софи разтребваше в кухнята, на вратата се позвъни. Когато отвори, на прага стояха двама души. Единият беше куриер с цял наръч цветя. А другият човек бе закръглена, хубава, усмихната жена с пай в ръце.

— Май сте доста популярни — каза жената.

— Повярвайте ми, това не е обичайното ми състояние — отвърна Софи, докато се опитваше с леко неудобство хем да задържи цветята в ръцете си, хем да се подпише на бланката на куриера. Той се върна в колата си, а Софи остана с жената с пая в ръце.

— Исках да ви поздравя с добре дошли в квартала. Аз съм Сюзан Олтмън.

— О… ъъъ… ще влезете ли? — попита Софи.

— Стига да е удобно…

— Разбира се.

Софи поведе гостенката към всекидневната.

— Но нали вчера се преместихте? — попита Сюзан, докато се оглеждаше из безупречно подредената стая.

— Да, но не мога да се успокоя, докато всичко не си е на мястото.

Сюзан кимна разбиращо.

— Маниачка на тема контрол. Същата съм.

— Единственият ми проблем е да запомня кое къде е.

— Много добре те разбирам.

— Да ти предложа нещо? Кафе, чай? — попита Софи.

— С удоволствие бих пила кафе, но само ако ми позволиш да ти правя компания в кухнята. Кухните винаги ми създават повече уют.

Софи заведе Сюзан в кухнята и остави цветята на плота.

— Имам с кофеин и без кофеин, обезмаслено и пълномаслено мляко — каза. — Съжалявам, но нямам обезмаслена сметана.

— Нанесли сте се вчера — засмя се Сюзан. — И имаш повече неща в кухнята си от мен. Да не говорим, че е доста по-чисто, отколкото в моята кухня. Искам с кофеин и пълномаслено мляко. Знам, че е вредно, но не е много забавно да се живее здравословно. Ала преди да направиш каквото и да било, по-добре потопи цветята във вода. Прекрасни са. Да няма някакъв специален повод?

— Не. — Софи взе картичката и я прочете. — Съпругът ми иска да ми отдаде заслуженото за добрата работа по преместването.

— Не си спомням кога моят съпруг за последно ми е пращал цветя. Сигурно си внимавала, като си избирала твоя.

Софи се усмихна широко.

— Е, голяма работа — вдигнал телефона и се обадил в магазина за цветя, след като аз цели седмици планирах всичко.

— Да, това значи добър съпруг, по критериите, които важат за съпрузите — отвърна Сюзан. — Надявам се лимоновият ми пай да ти хареса. — И тя вдигна донесения сладкиш.

— Много обичам такъв пай. Но не биваше.

— Всъщност не съм го правила аз. В центъра има прекрасна малка пекарна. Черешовият и ореховият сладкиш там са отлични, но не бях взимала лимонов.

— Искаш ли едно парче с кафето? — попита Софи.

— Надявах се да предложиш — отвърна Сюзан.

Същата вечер, още щом пристъпи прага на новия си дом, Дийн извика:

— На какво мирише така вкусно?

— Защо не дойдеш тук и не разбереш? — извика му в отговор Софи от кухнята.

Когато влезе в кухнята, видя, че масата е сервирана и на нея има две запалени свещи и ваза с рози между тях.

— Ако така реагираш на цветята, ще ти изпращам по-често. Не ти ли казах, че днес ще се случи нещо хубаво?

— И това не беше единственото — усмихна се Софи. — Познай какво друго стана.

— Не мога. Какво?

— Представител на съседите дойде да ме поздрави за добре дошла.

— Наистина ли? Кой?

— Нямаше нужда да се изненадваш толкова — каза Софи.

— Не… не е това… Искам да кажа, че е страхотно. Разкажи ми за нея.

— Защо реши, че е жена? Казах само представител на съседите. Знаеш ли, няма да се справиш много добре с разрешаването на криминалните интриги. Не можеш да правиш такива предположения.

— Не ми пука за криминалните мистерии. — Дийн ставаше нетърпелив. — Искам да разбера за гостенката.

— Добре. Ами… донесе ми пай.

— Пай? — повтори Дийн.

— Да. Между другото, това ни е десертът.

— Но още не си ми казала коя е.

— Едва ли името й ще ти говори нещо, но се казва Сюзан Олтмън.

— О, чувал съм за нея. Мисля, че моминското й име е Сюзан Уелингбрук. Стара богаташка фамилия, но съпругът й се е издигнал от нищото. Съвсем сам.

— От къде знаеш тези неща? — учуди се Софи. — Както и да е, няма значение дори да израснала в бордей.

— Сигурно тогава щеше да ти хареса повече — отбеляза Дийн.

— Не. Харесвам я такава, каквато е. Но не съм ти казала останалото.

— Какво?

— Покани ме на среща на техния литературен клуб — за криминална литература.