Кейт Моргенрот
Убийство с любов (59)

57.

Детективите

Питърс и Акерман бяха в празния участък. Акерман седеше, подпрял главата си с ръце, в същата поза, в която бе застанал Алекс, след като говори по телефона. Питърс бе наклонил облегалката на стола си назад, бе вдигнал крака на бюрото и се взираше в тавана.

— Е — каза той. — Това се казва изненада.

Акерман вдигна глава.

— Значи и ти си мислил, че е той?

— Да.

— Не разбирам. Бях сигурен… Мислех си, че в този час вече ще пътуваме към дома му, за да го арестуваме.

Питърс въздъхна.

— А сега май пак сме в изходна позиция.

— Какво имаш предвид?

— Най-добре да започнем да търсим истинското съвпадение. Защото не само това разминаване е в полза на тезата, че не го е извършил Алекс. Имаме отпечатъци от стъпки, които са доста ясни и са на половината на неговите.

— Може да са оставени от градинаря — допусна Акерман.

— Има също така влакна от килим и дрехи по тялото, които не съвпадат с нищо в къщата.

— Може да е изхвърлил дрехите, с които е бил. А другите влакна може да са от килима в офиса му.

— Само че доказателствата се трупат, без да сочат към Алекс Стоу.

— Нали не го изключваш от списъка със заподозрените?

— Не, не го изключвам. Но вече не е толкова напред в него. А след теста не можем да сме напълно сигурни, че е той.

— Но аз съм сигурен — въздъхна Акерман. — Фактът, че нямаме съвпадение на ДНК, може да се обясни по много начини. На първо място, може да е подхвърлил чужди косми, за да отклони вниманието от себе си. Може би затова не е искал да се пипа местопрестъплението. Замислял ли си се над това?

— Това обяснение ми се струва изсмукано от пръстите — поклати глава Питърс.

— Но знаеш, че е възможно. Чувал си за такива случаи…

— Знам, че е възможно. Просто… каза ми, че преди да се разведеш, си позволявал случаите да те обсебват. Кажи ми, че и сега не се случва същото.

— Не се случва същото — отвърна Акерман, но Питърс не беше убеден.