Николай Теллалов
Царска заръка (28)

2

Симеон притвори клепачи под угрижено свити вежди и потъна в тежък размисъл. Зле беше станало, ох, колко зле…

— Ще я открие ли, Княже честити? — реши се да го изтръгне от вцепенението кавханът.

— Ан уакх… — промърмори в отговор Князът и след това твърдо добави: — Ако е рекъл Господ ни, Исус Христос! — и предизвикателно вирна брада към боила кавханът.

Съвладетелят почтително склони глава и след кратко мълчание рече:

— Не бива да помрачаваш ума си с това злочестие, Княже. Държавата е неспокойна. Съседите точат оръжия и ламтят за благините и богатствата на народа ти. Остави недоукия магесник да си свърши заръката…

— Дано не се обърка нещо.

— Остави, владетелю. Змейовете са разумни и великодушни… а са и далеко. Мисли за по-ближните си дела. Първом, що да сторим с покушителите на вярата, наложена от великия ти баща?

Симеон помисли само миг.

— Три бича на момажите и по пет за мъжете, ала без злоба да е, и нека си идат по къщите. Водачите ги искам до три дни да пазят границите ни на залез-слънце! Щом им се въртят саби, нека го вършат срещу чуждоземци!

Князът стана и се взря в нищото пред себе си.

— Убитите и колобър Радан заслужиха си да ги изпроводим при Тангра. Да ги погребат според старите обичаи, ала вън от града… Те желаеха добро. Жал ми е, че криво го разбраха туй добро… А за велики дела ги гласях!…

Симеон сведе глава и след малко подкани кавхана да си иде:

— Ще ми се да отморя. Кажи-нареди на стражата да ме събуди, щом пукне зората.

Впи зеленикаво-кафяви очи в съвладетеля и добави:

— Искам в черква да се помолят за сполука на Витан… Нека и по стария обред го сторят… тайно. А̀ко да са разбрани змейовете, доста разбраност ще им трябва — тяхно чедо не опазихме!

— Че и наше, Княже — отвърна кавханът. — Наше, от канско коляно момиче.