Николай Теллалов
Царска заръка (17)

3

Въпреки късната доба, Ясен Георгиев седеше в кабинета си, мръщеше се от резките електрически сенки и четеше разпечатки с информация, която може би имаше отношение към някой от случаите, които разработваше.

Най-много за момента го интересуваше само един.

Делото „Златна ябълка“ придобиваше нов, неочакван обрат.

Георгиев имаше наум в една от версиите, че подобен развой е следвало да се очаква. И въпреки това събитията го изпреварваха.

Досадата от пропуска се изтриваше от почти спортната треска, че може би е на ръба на не просто важно разкритие — имаше го вече записано и подшито в папка с гриф „Съвършено секретно“, заключено на сигурно в сейф. Отваряше се възможност да получи заподозрян… ако е коректно да използва такова определение спрямо лицето Витан.

Любопитно.

Още не всички второ- и треторазредни факти намираха място в цялостната схема, но основната картина вече се виждаше пределно ясно!

Георгиев добави още няколко чертички в драсканицата, покрила два листа от тефтера му.

Изучи внимателно току-що прочетената страница и отново хвана химикалката.

Трескаво писа петнайсетина минути, препрочете нахвърляното и доволен се облегна назад.

Докато потриваше уморените си от луминесцентната светлина очи, му хрумна още една хипотеза и той я записа, изпитвайки нов прилив на раздразнение — подслушване на телефона на Хисарски трябваше да се организира веднага, щом последният беше дал невероятните си показания.

Добави и една точка към отдела за дискретна охрана да оправят „бръмбарите“ си в апартамента на Браничеви. В стенограмата на разговора между Витан и Елица имаше пропуски на реплики, а твърде много думи бяха отбелязани с маркер „нечетливо“. Рано или късно тези двамата щяха да споменат нечие име, останало досега извън полезрението на Службата. Разбира се, работата не вървеше гладко, но въпреки обективните причини не биваше да се върши немарливо. Дяволите да го вземат, към отчайващо ниското ниво на някои сътрудници се прибавяха постоянните сътресения от това, че всеки заставащ на кормилото властник смяташе за свое задължение да създаде главоболия точно на онези, които го бяха довели в шикозния му кабинет. Курвенска работа е то политиката, и най-долната шафрантия би отказала да се продава по начина, по който го правеха новопръкащите се „строители на съвременна България“…

Сътрудникът Георгиев отново погледна към записките си. Мистериозният Витан скоро ще потърси Лъчезар Хисарски. И тогава момчето ще изпее това, което премълча. Дано не им се скапят в този момент микрофоните на техниците, мама им мързелива!

Да, Хисарски има защо да каже цялата истина на именуващия себе си Витан. Ако не го стори до няколко дни…

Георгиев замислено взе служебна бланка и захвана да я попълва.

На съответната графа той след кратко колебание написа с калиграфски почерк: „Предлагам задържане.“

Сетне се зае да формулира на канцеларски език необходимите мерки за сигурност при мероприятието. Стараеше се, без да омаловажава нещата, да не издаде всичките си виждания относно съмнителното лице Витан (бащино — неизвестно) (фамилия — неизвестна). В края на краищата… юначагите от БОП залудо ли ядат хляба на държавата?! Ето им една истинска работа.

За момент се усъмни, трябва ли да пише за азбестови наметала. Отстрани погледнато, звучеше налудничаво. По̀ ли ще е добре да се изложи, или да премълчи, а след това да му съдерат задника? Защото в случай на провал, гафът щеше да е грандиозен и на общественото мнение щяха да хвърлят мръвка за запушване на устата. А мръвката щеше да е той и доброто му име на професионалист. Край на дотук безупречната репутация. След такъв ритник само за депутат би ставал.

Той прелисти книжка с народни приказки — цялата нашарена с цветни химикалки. Каквото можеше, вече бе изцедил като информация.

Ще ли има някакъв защитен ефект азбестово наметало срещу змей? Глупости…

Ръката му извлече от бумагите ксерокопие на карта за издирващо се лице. Георгиев я загледа замислено, въпреки че я знаеше почти наизуст:

Вид на издирването: ОДИ

В неизвестност от: 17 юли 1996

Категория: безследно изчезнал

Мярка към обекта: принудително довеждане

Осъждания: няма данни

Регистрации: няма данни

Прякор: неизвестен

ЕГН: няма

Име: Верена презиме: неизвестно фамилия: неизвестна

Др. име: неизвестно презиме: ——— фамилия: ———

 

Народност (малц. група): самоопределя се като българка

Гражданство: неизвестно

Месторождение: неизвестно

Местожителство: неизвестно вероятно — София, ул. Париж № …

Документи за самоличност: (л.п. №, изд от, междунар. паспорт, виза, др. в т.ч. фалшиви) няма

Вероятни места за издирване и връзки: пещери, тихи вирове, стари крепости;

също: приятели и родители на Радослав Христов Радославов (вж. прил.1А)

Основания за издирване: НПК, член…, алинея…, точка…. няма документи, регистрация; незаконно пребиваване в страната, носител на опасна инфекция; непредумишлено убийство при самоотбрана; свидетел по дело, представляващо държавна тайна.

 

Допълнителни сведения: интелигентна, с чувство за отговорност към обществото, отзивчива към молби за помощ и съдействие; до болезнено горда.

 

Необходими мерки: лицето е крайно опасно и предположително въоръжено! При контакт с обекта да не се доближава без негово съгласие; да се демонстрира учтивост и най-голямо уважение; да се убеждава обекта доброволно да придружи полицейския служител за среща с упълномощени да се занимаят със случая; в никакъв случай да не се допускат прояви на грубост или подигравки спрямо лицето! Категорично да не се посяга към оръжие! При признаци на раздразнение от страна на обекта, ОР да бъде готов да се отдалечи възможно най-бързо. Препоръчително е в близост до мястото на контакта да има пожарогасители, пясък или открити водни площи.

 

Забележка: Към картата се прилагат … няма от посочените приложения

 

Дата:

Утвърдил: (длъжност, звание, фамилия, телефон)

 

Обявен в средствата за масово осведомяване: не е обявена

И от другата страна на листа:

Словесен портрет на издирващо се лице

Видима възраст: от 15 до 19 год. пол: женски

Ръст: … среден (156–170)

Телосложение:

        пълнота — слаб

        особености — строен

Коса:

        форма — права, съвсем леко чуплива

        цвят — черна

        особености — гъста и много дълга

Лице:

        форма — триъгълно-трапецовидно

        цвят — бяло

        особености — гладко, трапчинка на бузата

        вежди — гъсти

        нос — прав

        устни — средни

        зъби — бели, заострени! (зъбна формула неизвестна)

        челюст — малко издадена напред долна

        брада — остра, слаба трапчинка

        уши — малки, прилепнали, заострени към върховете, редуцирана долна мека част

Очи:

        цвят — синьо-зелени, по-скоро тъмни

        особености — големи! искрящи!

Др. особености:

        тикове — няма

        говор и слух — остър слух! може да употребява архаичен диалект

        заболявания (алкохолизъм, псих. отклонение, венерическо, СПИН, наркомания, хронично, др.) — няма данни; пиромания (свързана с опасна изобретателност на лицето!); подозрение за носител на хеморагична треска!

        други — при вглеждане езикът създава необяснима илюзия, че е раздвоен; (умения, навици, наклонности: — управлява МПС, владее езици, сексуално отклонение, хомосексуализъм, др): аеробатични спортове, езда, бойни изкуства, вкл. с хладно оръжие, извънредно бързи реакции, способна на скокове на и от внушителна височина; предусеща чужди намерения до степен сякаш чете мисли, хипнотични способности; владее неустановен брой езици; забележителна памет; лечителска дарба; сексуално нормална (?), болезнен менструален цикъл (?)

Белези: пигментация (?), по цялото тяло, особено: слепоочия, рамене, отстрани ръце и крака, която наподобява люспи на влечуго; така посочените белези не се забелязват постоянно, появата им да се смята за израз на заплаха!

Татуировки (вид, форма, месторазположение): китайски дракон; под лявата ключица

Облекло: носи дълги рокли, най-често с шарки, наподобяващи змийски люспи, или чисто бели, от тънка, никога изкуствена материя; независимо от сезона ходи боса или със сандали

 

Попълнил картата: _____________________ дата

Дааа… За тайнствения Витан дори толкова данни нямаха. Трябва ли направо да обяви с кого — или какво! — ще си имат работа оперативните?

Името му също започва с „В“. Съвпадение? Вече доста се бе мъчил и си бе блъскал главата над този въпрос.

Неколцината разпитани свидетели просто нямаха отношение и ясно мнение що за тип е. Той сякаш убягваше от мислите им.

Ех, чудесно би било Витан да потърси Хисарски. Само че и в този случай вероятно пак се налага вземане под стража. За неговото собствено добро, Витан не биваше да попадне в неприятелски ръце. А в крайна сметка, може и сам да се съгласи да сътрудничи… За всеки случай пък има едно отдавна подготвено помещение за принудително съдържане — дълбоко под земята и, освен с екстри за живеене, много яко строено…

Ясен Георгиев не стигна до окончателен извод и се помъчи да конструира някакъв компромис. Подмятане за наличие у заподозрения на оръжие, подобно на огнепръскачка, сигурно би свършило работа… Ами това за летенето? … Ох, Боже Господи!…

Георгиев се взря в снимката. Въпреки всички усилия на фотолаборанти и програмисти, лицето на заподозрения оставаше размазано и нечетливо.

Заподозрян. И то в какво!…

Този мъж… това създание — реши Ясен Георгиев — определено ме плаши.

В стенограмата от подслушването на Браничева и Витан ясно бе подчертана една реплика: „братовчеди сме с Верена“. И тук вече не само академично любопитство е въпросът, какво ще направи… добре, какво би направил един съвсем реален, от плът и кръв дракон, щом разбере, че местната човешка власт не си е помръднала пръста и е позволила на разбойници-гавраджии да посегнат на женско същество от неговия вид, практически момиченце, при това негова кръвна роднина. А?

Потрепера. Нищо чудно София да заприлича на Хирошима. Как ли са се справили с проблема колегите от десети век?… Георгиев припряно задраска, а после забели с течен коректор думата „задържане“, изчака да изсъхне и вписа — да бъде убеден или принуден да сътрудничи.

Това ще бъде тайната сензация на столетието, не — на хилядолетието!

Стига да установи контакт с Хисарски, и тогава чрез последния би могло да се преговаря с този… Витан.

Ясен Георгиев дописа бланката и стана да я занесе на вътрешноведомствения куриер.

Куриерът, младок на около 23, пак бе в нарушение — слушаше уокмен.

— Я — подчертано дружелюбно кимна Ясен към слушалките на момчето. — Нещо новичко?

— Амиии… — посмути се младокът. — Стари парчета. „Трайъмф ъф стийл“ на Меноуор.

Искаше да продължи за музиката, но Георгиев, когото тайно зад гърба наричаха Ледената висулка, се заслуша няколко секунди и изведнъж хвърли слушалките, като за малко не ги счупи, избъбри нещо и офейка.

Куриерът поклати глава. Леле как ги тресе нервата напоследък, мани, мани…

Той пак нагласи меките възглавнички на ушите си и в главата му отново гръмна страхотната рок-атака — любимото му парче Ride the Dragon!

Ухаааа! Лонг лийв метъл-хард!

Необяснимо, но професионалистът Георгиев и за миг не допусна, че срещата, която би опростила операцията и улеснила ведомството, вече се е състояла.

За това не бе виновен само той.

Имаше обективни причини.

Още в най-близките дни той пропусна възможността да поправи грешката си. Не че вече беше от някакво съществено значение.

За това вече имаше вина самият заподозрян.