Дийн Кунц
Полунощ (99)

5.

В тъмнината Теса чу, че момиченцето падна и веднага спря, разкрачи се широко, доколкото й позволяваше кръглото наклонено дъно, и хвана с две ръце въжето. След секунда то се обтегна, което означаваше, че Криси е паднала във водата.

Сам изохка и Теса разбра, че момичето се е блъснало в него. За момент въжето се отпусна, но после пак се обтегна, което показваше, че Сам опитва да се задържи на крака и да повдигне Криси.

Чу пляскането пред себе си и една сочна ругатня. Водата се качваше по-високо. Отначало помисли, че си въобразява, но после осъзна, че е стигнала до коленете й.

Проклетата тъмнина беше най-лошото. Нищо не можеше да се види, бяха като слепи.

Отново силно беше дръпната напред. Метър, два… три.

За Бога, Сам, не падай!

Теса залитна, едва не изгуби равновесие и разбра, че са на ръба на катастрофата. Молеше се на Бога да не се подхлъзне.

Залитна. Въжето силно се вряза в китката й.

Водата я избутваше с голяма сила.

Краката й се пързаляха.

Странни мисли преминаха в мозъка й като на видеолента, всичките нежелани и някои учудващи. Искаше й се да живее, да оцелее, да не умира и това не беше толкова странно, но си мислеше и за Криси и че не искаше да изостави това дете. После видя как с Криси живеят някъде в уютна къща, като дъщеря и майка. Учуди се колко много го искаше, което изглеждаше странно, тъй като родителите на момиченцето не бяха мъртви и може би не бяха променени завинаги. След това си помисли за Сам, за това че не можа да го люби и това я стресна. Разбира се, силата му да отстои на опасността беше забележителна и напълно сериозният му вид, когато говореше за четирите си причини да живее, го правеха още по-привлекателен. Можеше ли тя да бъде петата причина за него? Едва сега, когато водата застрашаваше живота й, разбра колко много го харесва.

Пак се подхлъзна. Под клокочещата вода дъното беше още по-хлъзгаво, отколкото в каменния канал, сякаш и върху бетона растеше мъх.

Сам изпсува тихо. Криси изплашено се изкашля.

Нивото на водата в центъра на тунела се беше вдигнало с трийсетина сантиметра.

Миг по-късно въжето се обтегна изведнъж, след което напълно се отпусна. Навярно се беше скъсало. Сам и Криси бяха пометени надолу в тунела.

Ехото от бълбукането и плясъкът на прииждащата вода ту заглъхваха, ту се засилваха. Потокът ги понесе. За една ужасяващо кратка секунда настъпи тишина.

Сърцето на Теса подскочи, когато отново чу покашлянето на Криси.

Светна фенерче. Сам прикриваше стъклото с ръка.

Момичето стоеше на метър-два от Теса, притиснало гръб към стената.

Сам беше застанал с широко разкрачени нозе и гледаше нагоре.

Все пак въжето не се беше скъсало. Беше престанало да се опъва, защото и мъжът и момичето бяха възстановили равновесието си.

— Добре ли си? — прошепна той.

Криси кимна, плюейки мръсната вода, която беше погълнала.

Сам се обърна към Теса:

— Добре ли си?

Тя не можеше да говори. Гърлото й се беше свило на буца. Преглътна няколко пъти и примигна. Вълна на облекчение мина през нея и намали почти непоносимото напрежение в гърдите й. Едва успя да прошепне:

— Аха.