Дийн Кунц
Полунощ (72)

15.

Яйцата бяха вкусни, палачинките великолепни, а кафето — силно и ободряващо. Докато закусваха, Сам им обрисува измисления от него начин да изпрати съобщение до Бюрото.

— Все още телефонът ти е прекъснат, Хари. Пробвах го тази сутрин. В никакъв случай не можем да вървим до черния път пеша, нито с кола при тези патрули и блокировки на пътищата. В края на краищата ние като че сме единствените хора, разбрали нещо по-съществено. Ние сме единствените схванали, че тук става нещо ненормално, че трябва непременно да го спрем. Ние и може би момичето на Фостърови, за което полицаите разговаряха по видеодисплея миналата вечер.

— Ако тя наистина е дете — каза Теса, — само малко момиче, дори и в пубертета да е, няма да има голям шанс срещу тях. Може би вече са я хванали.

Сам кимна.

— И ако ни пипнат и нас, докато се опитваме да се измъкнем от града, никой няма да остане да свърши работата. Затова първо трябва да изберем вариант с по-малък риск.

— Има ли въобще такъв вариант? — повиши глас Хари, докато си топеше залъка в жълтъка, хапвайки бавно с подчертано внимание заради сакатата си ръка.

Сам си сипа още малко сироп от клен върху палачинката, изненадан колко много яде, но се оправда, като си каза, че това може да се окаже последното им ядене. Обади се:

— Вижте какво… това може да е и град, пълен с жици.

— Пълен с жици?

— Под контрола на компютри. «Ню Уейв» е раздала компютри на полицията, за да се включат и те в мрежата…

— Също и на училищата — вметна Хари. — Помня, че четох доста за това във вестника миналата пролет или в началото на лятото. Дали са много компютри и софтуер на началните и гимназиалните училища. Било жест на благотворителност.

— Сега всичко започва да изглежда по-зловещо — каза Теса.

— Ясно като бял ден.

Теса продължи:

— Сега вече е ясно, че те са искали компютри в училищата по същите причини, заради които са компютризирали и полицаите, да ги свържат здраво с «Ню Уейв» за наблюдение и контрол.

Сам остави вилицата си.

— За контрол на служителите разбирам — каза той, — но какво да кажем за близо една трета от населението на града?

— Възможно е да контролират и тях — обясни Хари. — Муунлайт Къв наистина се разрасна, след като «Ню Уейв» се настани тук преди десет години. В някои отношения това е един старомоден град и макар животът на хората му да не е пряко зависим от главния работодател, социално те са сплотени около него.

След като отпи от силното и упояващо кафе, Сам каза:

— Една трета от хората… но това означава около четирийсет процента от възрастното население.

— Предполагам, че е така — отвърна Хари.

— Особено като приемем, че всеки от «Ню Уейв» е част от заговора, че те са едни от първите, претърпели «промяната».

Теса кимна.

— Това се разбира от само себе си.

— А тези служители много повече се интересуват от компютри, тъй като те работят в същата промишленост, и че се обзалагам, че повечето от тях имат компютри у дома.

Хари се съгласи мълчаливо.

— Освен това повечето, ако не всичките им домашни компютри са свързани чрез модем директно с «Ню Уейв», за да могат онези да си работят у дома вечер или през уикендите, ако им се налага. А сега когато «те» вече приключват с плана по «промените» и, хващам се на бас, работят денонощно, данните летят по телефонните кабели през цялата нощ. Дали Хари не може да се сети за някой по-наблизо, поне на една пресечка оттук, който работи за «Ню Уейв»…

— Има няколко… — започна Хари.

Сам продължи, без да го изслуша.

— …тогава бих могъл да се измъкна в дъжда, да се опитам да вляза у тях, да проверя има ли някой. В такъв час те вероятно са на работа. Ако няма никой, сигурно ще мога да телефонирам от тях.

— Чакай, чакай — възкликна Теса. — Какво е това за тези телефони? Та нали телефоните не работят.

Сам поклати глава.

— Ние знаем, че само обществените телефони не работят, както и този на Хари. Но трябва да помним, че «Ню Уейв» контролира компютъра на телефонната компания, така че те вероятно знаят на кого точно да отрежат телефона. Басирам се, че на онези, които вече са преминали през «промяната», едва ли са отрязани телефоните. Те надали биха се лишили от комуникация. Особено сега по време на подобна криза, когато техният план е почти изпълнен. По всяка вероятност единствените отрязани линии са на монетните телефони, телефоните на публични места, както в мотела, и телефоните в домовете на хората, все още не преминали през «промяната».