Дийн Кунц
Полунощ (77)

20.

Сам се наведе напред, постави лакти върху кухненската маса и се заслуша с внимание в разказа на Криси Фостър. Макар Теса да беше чула звуците, които «съществата» издаваха, по средата на техния пир в «Къв Лодж» и да беше зърнала част от едно от тях през процепа на вратата, макар Хари да ги беше наблюдавал с телескопа си нощем в мъглата и Сам миналата нощ да беше видял две от тях през прозореца в гостната на Хари, единствено момичето от присъстващите тук ги беше виждало отблизо повече от един път.

Но вниманието на Сам не беше привлечено само от необикновените преживелици на Криси. Плени го също така живият й език, чувството й за хумор и за повествователност. Очевидно притежаваше голяма вътрешна сила, истинска твърдост, в противен случай не би оцеляла през изминалата нощ и по време на събитията тази сутрин. Въпреки всичко, изглеждаше очарователно невинна, малко загрубяла, но не закоравяла. Беше от онези хлапета, които даваха надежда за оцеляването на цялата проклета човешка раса.

Скот някога беше също такова хлапе. Точно затова Сам беше очарован от Криси Фостър. В нея позна детето, което някога беше Скот, преди… да се измени. Горчивите мисли го изпълниха с болезнено разочарование. Той гледаше детето и го слушаше не само заради информацията, която му предаваше, но с неясното очакване, че като я изучава, накрая ще разбере защо собственият му син беше изгубил надеждата и невинността си.