Дийн Кунц
Полунощ (12)

12.

Сам откри мексикански ресторант през две пресечки от мотела. Ароматът, който долови, обещаваше хубава кухня.

Ресторантът на семейство Перес беше непретенциозен. Представляваше продълговат салон със сепарета покрай стените, маси в средата и кухня в задната част. Семейство Перес имаха добра клиентела. С изключение на една маса с два стола, където младата Перес заведе Сам, ресторантът беше препълнен. Сервитьорите бяха облечени в пуловери и джинси. Единствено белите препасани престилки загатваха за униформа.

Сам не поиска гинес, защото в мексикански ресторант не сервираха черна бира, но имаха корона, която би му дошла добре, ако храната е хубава. А тя беше много вкусна, по-вкусна, отколкото можеше да се очаква в малко градче на северния бряг на океана с население три хиляди души. Докато си получи порцията от миди в доматен сос, се убеди, че трябва да се пресели в Муунлайт Къв възможно по-скоро, дори ако се налагаше да обере банка.

След като се наслади на храната, Сам прехвърли вниманието си върху посетителите. Долови някои странни неща.

Салонът беше необичайно тих, въпреки че беше претъпкан. При Перес малко от хората разговаряха оживено. Останалите вечеряха мълчаливо.

След като си наля от току-що сервираната бира, Сам огледа някои от мълчаливо вечерящите. Трима мъже на средна възраст седяха в дясната страна на салона, вторачени в храната си или във въздуха пред тях, като се поглеждаха от време на време, но не обелваха нито дума.

В друго сепаре две двойки тийнейджъри лапаха ордьоври от голяма табла, без да бърборят и без да се смеят, което е характерно за деца на тяхната възраст. До такава степен се бяха съсредоточили в храната, че колкото повече Сам ги гледаше, толкова по-странни му се струваха.

Тук хора от всички възрасти в разнородни групи се бяха съсредоточили в храната си. Те се хранеха с апетит и опитваха всичко: ордьоври, супа, салати и допълнителни блюда. Дъвчеха енергично и веднага щом преглътнеха, бързо налапваха още храна. Някои въобще не затваряха устата си, други преглъщаха с такава сила, че на Сам му се стори, че ги чува. Бяха зачервени и потни, без съмнение от лютите сосове, но никой не възкликна: „Божичко, люти!“ или „Много вкусно!“, или пък някаква закачка към съседа си.

Само малка част от клиентите оживено бърбореха помежду си и спокойно се хранеха, като не забелязваха трескавите движения на останалите.

Обществото в ресторанта на Перес не познаваше добрите маниери на масата. Чревоугодничеството на много от клиентите на ресторанта порази Сам. Той си помисли, че по-изисканите от тях бяха свикнали с простащината на другите, тъй като нееднократно я бяха наблюдавали.

Възможно ли беше студеният морски въздух да засилва апетита до такава степен? Дали някакви особени етнически черти или нескопосаната социална политика в Муунлайт Къв се опълчваше срещу общоприетия етикет?

Видяното в семейния ресторант на Перес приличаше на загадка, достойна за всеки социолог. Сам измести вниманието си от най-лакомите посетители, тъй като поведението им убиваше собствения му апетит.

По-късно, когато плащаше, пак огледа тълпата и този път забеляза, че нито един от посетителите не пиеше бира, текила или друга алкохолна напитка. Пиеха само ледена сода или кока-кола, а някои — мляко. Спокойно би могъл да не забележи въздържанието им, ако не беше полицай, при това опитен, трениран не само да наблюдава, но и да размишлява.

Спомни си, че в „Найтс бридж“ никой не пиеше алкохол. Коя от етническите или религиозни групи проповядваше отказ от алкохола и поощряваше тези животински маниери и лакомство? Не се сещаше.

Когато допи бирата си и стана да си върви, Сам се утешаваше, че се е раздразнил от някакви селяндури и че тази очевидна лакомия беше присъща само на шепа хора. Все пак от мястото си на последната маса не можеше да види целия салон и всеки един от клиентите. Но когато се запъти към изхода, подмина маса, на която три привлекателни и добре облечени млади дами гълтаха храната лакомо, без да си продумат, със светнали погледи.

Сам изпита облекчение, когато най-сетне излезе навън и вдъхна свежия нощен въздух.

Запотен както от лютите ястия, така и от топлината в ресторанта, искаше да си свали якето, но не можеше заради кобура под мишницата.

Наслаждаваше се на студената нощ, загледан в мъглата, понесена на изток от лекия постоянен бриз.