Дийн Кунц
Полунощ (96)

2.

Докато Сам се потеше, влачейки Хари нагоре по стълбата към тавана, Теса и Криси скриха инвалидния стол в гаража. Това беше солиден моторизиран модел, а не лек и сгъваем и нямаше да мине през капака на тавана. Теса и Криси го оставиха зад голямата гаражна врата, за да изглежда, сякаш Хари е стигнал дотук с него, а после се е качил в колата на някой приятел и е заминал.

— Дали ще се хванат? — запита с безпокойство Криси.

— Да се надяваме, че да — отвърна Теса.

— Може да си помислят, че Хари е избягал вчера, преди да вдигнат блокадата.

И двете не се заблуждаваха, че трикът им ще успее. Все пак трябваше да опитат.

Те се върнаха с асансьора до третия етаж, където Сам сгъваше стълбата и слагаше капака на мястото му. Мууз го наблюдаваше с любопитство.

— Пет и четиридесет и две — забеляза Теса, гледайки часовника си.

Сам закачи обратно пръта, с който беше повдигнал капака:

— Помогнете ми да прикрием с дрехите отвора.

Ризи и панталони, както бяха на закачалките, бяха нахвърляни по леглото. Започнаха бързо да си подават дрехите като при обучение по гражданска отбрана и скоро възстановиха предишния вид на килера.

Теса забеляза по дебелия бинт на дясната китка на Сам капки прясна кръв. Раните му се бяха отворили от усилието. Макар и да не бяха опасни, изглежда, го боляха много повече, а всяко нещо, което го изтощаваше и отслабваше, намаляваше шансовете им.

Затваряйки вратата, Сам каза:

— Господи, не искам да го оставя така!

— Пет и четиридесет и шест — му напомни Теса.

Докато тя навличаше коженото си яке и Криси нахлузваше голям за нея дъждобран, Сам зареди отново револвера си, като взе патрони от Хари.

След като прибра оръжието в кобура, отиде до телескопа и огледа улиците на запад и на юг в посока към Централното училище.

— Все още има много народ — обясни той. — Продължава да вали, а и мъглата се сгъстява.

Здрачи се рано заради бушуващата буря. Мрачни облаци притискаха земята и нощта се спусна над мокрия и сгушен град.

— Пет и петдесет — отчете времето Теса.

Криси се обади:

— Ако господин Талбот е в началото на списъка им, всеки момент ще дойдат.

Сам се отдръпна от телескопа.

— Добре, да вървим.

Теса и Криси тръгнаха след него, излязоха от спалнята и слязоха по стълбите на първия етаж.

Мууз си тръгна с асансьора.