Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
delphipro (2014)
Разпознаване и корекция
3Mag (2014)

Издание:

Дийн Кунц. Полунощ

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 1998 година

ISBN: 954-409-178-5

История

  1. — Добавяне

27.

Шедак се събуди след един познат и успокояващ го сън, в който виждаше как хора и машини се сливат в единен организъм, който управлява света. Както винаги, беше ободрен от съня и от съновидението.

Излезе от буса и се протегна. С инструменти, намерени в гаража, отвори вратата на къщата на покойната Паула Паркинс. Използва тоалетната, след това изми ръцете и лицето си.

Върна се в гаража, вдигна голямата врата. Изкара буса на алеята, където по-добре можеше да приема и предава данни.

Все още валеше и дупките в градината се пълнеха с вода. Беше безветрено и вече нахлуваха талази мъгла, което означаваше, че се очаква още по-мъгливо време.

Изяде още един сандвич с шунка и изпи една кола, докато проверяваше на дисплея за изпълнението на проекта „Муунхок“. Разписанието се изпълняваше точно. В дванайсет и петнайсет, малко по-малко от седем часа след началото на дванайсетчасовата програма, триста и девет души бяха инжектирани с целия спектър от микросфери. Екипите, които извършваха превръщането, работеха точно и бързо.

Провери докъде е стигнало търсенето на Самюел Букър и Теса Локланд. Нямаше резултат.

Шедак би трябвало да се притеснява за изчезването им, ала не го беше грижа. Все пак беше видял лунния ястреб не веднъж, а три пъти и не се съмняваше, че най-накрая ще постигне целта си.

Фостъровото момиче също липсваше. Той не се затормози да мисли за нея. Може би е била нападната и убита през нощта. Понякога тези регресирали бяха от полза.

Навярно Букър и жената също бяха станали жертва на същите същества. Ще бъде ирония на съдбата, ако регресиралите, единствената грешка в проекта, послужеха за запазване на тайната на „Муунхок“.

Чрез компютъра се опита да се свърже с Тъкър в „Ню Уейв“, след това у дома му, но не го намери. Дали Уоткинс имаше право? Дали Тъкър също беше регресирал и като Пайзър не можеше да си възвърне човешкия вид? Дали не скиташе някъде там из горите в плен на променената си форма?

Изключвайки компютъра, Шедак въздъхна. Дори след като всички бъдат променени към полунощ, първата фаза на „Муунхок“ няма да бъде завършена. Не напълно. Навярно щеше да се наложи да оправят още много неща.