Томас Кинийли
Списъкът на Шиндлер (6)

Трета глава

Има още един краковски евреин, който разказва за срещата си с Шиндлер през есента на 1939 година и за това, как едва не го е убил. Името на този човек е Леополд (Полдек) Пфеферберг. Той бил лейтенант от полската армия по време на онези трагични военни действия. След като бил ранен в крака в битката при река Сан, той покуцал известно време из полската болница в Пшемисъл, помагайки на останалите пострадали. Бил завършил Ягелонския университет в Краков с диплома по физическа култура и без да е лекар, имал някои познания по анатомия. Бил издръжлив, самоуверен двадесет и седем годишен мъж и як като камък.

С още стотина други пленени полски офицери от Пшемисъл Пфеферберг бил подкаран към Германия, но влакът им стигнал до неговия роден Краков, където ги свалили и откарали в чакалнята на гарата, за да изчакат нов. Домът му бил на десет преки от гарата. За буен млад човек било истинско предизвикателство да не може да отиде до улица „Павиа“ и оттам да хване трамвай №1 до дома. А и простоватият войник от охраната на Вермахта представлявал истинско изкушение.

В джоба си Пфеферберг имал документ, подписан от германски лекари от Пшемисъл, в който се казвало, че може да се движи свободно из града с болнични данни за ранените и от двете армии. Разрешителното било страшно представително, с подписи и печати. Затова още на момента го извадил и го пъхнал под носа на охраната.

— Можеш ли да четеш на немски? — смело попитал Пфеферберг.

Тази игра обаче трябва да се изиграе съвсем точно. Нужно е да си млад, много убедителен, да си запазил (въпреки тоталната загуба) типично полската самоувереност, която се е предала от множеството аристократи на офицерите в армията, та дори и на онези от тях, които са евреи.

Часовоят примигнал. Разбира се, отговорил, че може да чете на немски. Ала след като взел документа, го хванал така, сякаш въобще не може да чете — като филия хляб. Пфеферберг обяснил на немски, че според документа има право да излиза и да се грижи за болните. Но всичко, което войникът виждал, били многото печати. Изглеждало му като официален документ. Просто кимнал към вратата…

Пфеферберг бил единственият пътник в №1 тази сутрин. Нямало още шест часа. Кондукторът му дал билет, без да му обърне особено внимание — в града имало все още много полски войници, неоткарани от Вермахта. От офицерите се искала само регистрация.

Трамваят завил покрай „Барбакан“, минал през древната порта, спуснал се по улица „Флорианска“ към църквата „Св. Мария“, прекосил централния площад и след пет минути вече бил на улица „Градска“. Когато наближил дома на родителите си на №48, по детски навик скочил още в движение от трамвая, като гледал инерцията да го приземи с леко тупване право пред вратата на сградата.

След бягството си Полдек заживя доста неудобно по апартаментите на приятели, като се отбиваше от време на време на „Градска“ №48. Еврейските училища дори бяха отворени за кратко време — само след шест седмици щяха пак да ги затворят — и той се върна на работа. Беше сигурен, че Гестапо ще го потърси по-късно и се записа за купони. Започна да продава бижута като посредник и свои, на черно, по централния пазар на Краков, под арките на „Сукениче“ и под островърхите кули на „Св. Мария“. Търговията вървеше сред поляците, а още повече сред полските евреи. Имаха диплянки с толкова много отменени купони, които им определяха месни дажби две трети от това, което получаваха „арийците“, или пък половината масло от възприетото количество. Всички купони за ориз и шоколад бяха напълно отменени. И така черният пазар, действувал по време на вековната окупация и на няколкото десетилетия полска независимост, се превърна в източник на храна и доход, а също и в начин за съпротива на достопочтените буржоа и по-специално на хора като господин Леополд Пфеферберг, които бяха доста прагматични.

Той планираше в скоро време да се отправи на ски през Закопане в Татрите, да прекоси Словакия и от там да спре в Унгария или Румъния. Беше екипиран за прехода, защото бе член на полския национален отбор по ски. На една полица над кахлената печка в апартамента на майка си бе поставил елегантен пистолет двадесет и втори калибър — надеждна защита и на прехода, и в случай че Гестапо го изненада у дома.

Именно с тази играчка със седефена дръжка Пфеферберг едва не уби хер Шиндлер в онзи ноемврийски ден. По това време Шиндлер, в официален двуреден костюм и с лъскава значка на ревера, реши да посети госпожа Мина Пфеферберг, майката на Полдек, и да й предложи комисионна. Бяха му дали хубав модерен апартамент на улица „Страшевски“ от имперската комисия по настаняванията. Преди това апартаментът бил собственост на еврейското семейство Нусбаум. Тези изселвания ставаха без каквито и да било компенсации на предишните собственици. В деня, когато дойде Оскар, госпожа Мина Пфеферберг тъкмо се притесняваше, че същото ще сполети и нейния апартамент на улица „Градска“.

Много приятели на Шиндлер твърдяха по-късно, че Оскар отишъл да търси онеправданото семейство в Подгурже и им дал като компенсация близо петдесет хиляди злоти. С тези пари семейство Нусбаум успяло да избяга в Югославия. Макар че това непотвърдено деяние рисува в добра светлина Оскар, трябва да го възприемем като „възможно“. Петдесет хиляди злоти са сами по себе си значително „кривване“ от нормалния път, но Оскар щеше да предприеме и други такива криввания преди Коледа. Някои негови приятели дори щяха да кажат по-късно, че у Оскар щедростта е като болест, дори като страст. На таксиметровите шофьори плащаше сума два пъти по-голяма от това, което отчиташе броячът. Трябва да отбележим още нещо: той мислеше, че имперските служби по настаняването са несправедливи и сподели това и с Щерн. Смяташе ги за несправедливи даже и в тази тиха есен, преди още режимът да е сериозно застрашен.

Така или иначе госпожа Пфеферберг нямаше представа какво прави пред вратата й този висок и елегантен германец. Можеше да е по следите на сина й, който точно в този момент беше в кухнята. Можеше да е дошъл да конфискува апартамента й, антиките и френските гоблени.

Всъщност преди декемврийския празник Ханука германската полиция щеше по нареждане на службите по настаняване да застане на вратата на Пфеферберг и да ги изгони треперещи на тротоара на улица „Градска“. Когато госпожа Пфеферберг помолила да отиде да си вземе палтото, й отказали, а пък когато господин Пфеферберг се отправил към един шкаф, за да вземе старинен златен часовник на фамилията, направо го ударили по лицето. После Херман Гьоринг казвал: „Виждал съм ужасни неща в миналото: дребните шофьори и търгаши изкараха от тези сделки толкова много пари, че сега имат около половин милион.“ Ефектът от подобни мародерства, като вземането на златния часовник на господин Пфеферберг например, върху моралните устои на Партията може би е притеснявал Гьоринг. Но през онези дни в Полша Гестапо не носеше отговорност за имуществото в конфискуваните апартаменти.

Когато хер Шиндлер се появи на площадката на втория етаж, семейство Пфеферберг все още бяха собственици на апартамента, макар не постоянно живееха под напрежение.

Госпожа Пфеферберг и нейният донякъде в нелегалност син тъкмо разговаряха сред мостри и топове плат и тапети (тя работеше в областта на обзавеждането), когато хер Шиндлер почука. Леополд не се уплаши много. Апартаментът имаше два входа — вратата за гости и вратата към кухнята бяха една срещу друга на стълбищната площадка. Той отиде в кухнята и погледна през един процеп на вратата. Видя, че посетителят е доста снажен и че има модерен костюм. Върна се при майка си в дневната. Каза й, че според него е дошъл някой от Гестапо. Когато го пуснеше през входа за гости, той щеше да се измъкне през другия.

Госпожа Мина Пфеферберг трепереше. Тя отвори вратата за посетители. Разбира се, ослушваше се много внимателно за шумове в коридора.

В това време Пфеферберг грабна пистолета, затъкна го в колана си и се канеше да отвори вратата така, че звукът да съвпадне с влизането на хер Шиндлер. Но беше глупаво да се измъкне, преди да е разбрал за какво е дошъл германецът. Можеше да се наложи да го убие и да последва общо бягство на семейството в Румъния.

Ако тогава някаква магнетична сила бе накарала Пфеферберг да стреля, убийството, а после и бягството щяха да са съвсем обичайни и напълно в реда на нещата за историческите събития през онзи месец. За кратко време щяха да скърбят за хер Шиндлер, а после щяха набързо да отмъстят за него. И, разбира се, това щеше да бъде краят на всички начинания на Оскар. И там някъде в Цвикау щяха да питат: „Беше ли женен?“

Гласът му изненада семейство Пфеферберг. Беше деликатен, в тон със същината на работата, сякаш искаше някаква услуга. За шест седмици те бяха свикнали само със заповеди и жестоки конфискации. А този човек сякаш бе приятелски настроен. Това някак си беше още по-лошо. Но същевременно ги заинтригува доста.

Пфеферберг отново се измъкна от кухнята и се скри зад двойната врата на трапезарията. Виждаше малко от германеца. Той попита: „Вие ли сте госпожа Пфеферберг? Господин Нусбаум ви препоръча. Тъкмо се настаних в апартамент на улица «Страшевски» и бих искал да го обзаведа наново.“

Мина Пфеферберг държеше посетителя на вратата. Тя заговори така несвързано, че синът й я съжали и се появи откъм трапезарията, а сакото му беше закопчано над оръжието. Той покани гостенина да влезе и същевременно прошепна на майка си няколко окуражителни думи на полски.

Сега Оскар Шиндлер се представи. Като че ли го преценяваха, а синът взимаше просто някои предпазни мерки. Пфеферберг бяха истински консервативни славяни и от уважение Шиндлер заговори на сина като на преводач.

— Жена ми пристига от Чехословакия — каза той — и искам да пренаредя апартамента така, както на нея би й харесало.

Каза, че семейство Нусбаум са поддържали апартамента в отлично състояние, но, изглежда, са харесвали тежките драперии и доста мрачните цветове. Госпожа Шиндлер харесва по-лек стил — малко френско, малко шведско.

Госпожа Пфеферберг вече бе дошла на себе си и успя да каже, че не знае дали ще успее — наближаваше Коледа и имаше много работа… Леополд усещаше, че тя инстинктивно отказва да работи за германски клиенти, но през тези дни може би германците бяха единствените, които се интересуваха от дизайн и интериор. А госпожа Пфеферберг имаше нужда от голяма поръчка — съпругът й бе уволнен от работа и сега работеше за милостиня в еврейското бюро за взаимопомощ.

Само след две минути мъжете разговаряха като приятели. Пистолетът на Пфеферберг сега стоеше само за украса и щеше да чака за по-нататък. Без съмнение госпожа Пфеферберг щеше да се заеме с апартамента на Шиндлер, без да се притеснява за разходите. Когато се разбраха за това, Оскар предложи Леополд Пфеферберг да го посети, за да си поговорят и по други въпроси.

— Може да ме посъветвате относно закупуването на някои местни стоки — каза хер Шиндлер. — Например като вашата елегантна синя риза. Не знам откъде да се снабдявам — разбира се, имаше доста лукавост в прямотата му, но Пфеферберг оцени жеста. — Магазините, както знаете, са празни — промърмори тихо Оскар.

Леополд Пфеферберг беше от онези млади хора, които оцеляваха, защото рискуваха.

— Хер Шиндлер, тези ризи са много скъпи. Нали разбирате? Струват по двадесет и пет злоти.

Бе повишил цената пет пъти. Изведнъж на лицето на Шиндлер се появи щастливата усмивка на познавач — това обаче не застраши крехкото им приятелство, нито пък накара Пфеферберг да си спомни, че е въоръжен.

— Може да ви намеря някоя и друга — продължи Леополд, — ако ми дадете номера. Но се опасявам, че приятелите ми ще поискат плащането предварително.

Усмивката още се таеше в очите и в ъгълчетата на устата на хер Шиндлер, когато той извади портфейла си и даде на Пфеферберг двеста райхсмарки на ръка. Сумата беше толкова надута, че дори при инфлационните цени на Пфеферберг с нея можеше да се купят ризи за една дузина милионери. Но Пфеферберг познаваше играта и дори не му мигна окото.

— Дайте ми мерките си — каза той.

Седмица по-късно Пфеферберг отнесе дузина копринени ризи в апартамента на улица „Страшевски“. Там се запозна с красива германка, която му представиха като служителка по надзора на една краковска железарска фабрика. После Пфеферберг бе видял Оскар в компанията на една руса полска красавица с големи очи. И да имаше госпожа Шиндлер, тя не се появи дори след като госпожа Пфеферберг обнови апартамента. Самият Пфеферберг стана връзката на Шиндлер с пазара за луксозни стоки — коприна, мебели, бижута. Този пазар процъфтяваше в старинния град Краков.