Томас Кинийли
Списъкът на Шиндлер (13)

Десета глава

Съветът под председателството на новия шеф Артур Розенцвайг все още се считаше за пазител на живота и здравето на интернираните в гетото и затова се опитваше да внуши на еврейските полицаи, че те също са обществени служители, блюстители на социалното спокойствие. Затова набираха млади мъже, които бяха образовани и проявяваха състрадание. Макар шефовете на СС да смятаха, че еврейската полиция (ЕП) е спомагателна полицейска част, която изпълнява заповеди като всяка друга, повечето полицаи в гетото не разбираха така задълженията си през 1941.

Не може да се отрече, че с течение на времето еврейският полицай бе ставал все по-подозрителна персона и често го считаха за предполагаем колаборатор на режима. Някои полицаи даваха информация на партизаните и по този начин се бореха със системата, но за по-голямата част бе ясно, че тяхното съществуване и оцеляването на семействата им все повече зависеше от съдействието, което оказват на СС. Честните хора се корумпираха в ЕП, а мошениците се възползваха от възможностите, които тя им предоставяше.

През първите месеци обаче ЕП изглеждаше положителна сила. Леополд Пфеферберг бе красноречив пример за двойствеността, която се криеше в него. Когато образованието, дори това, организирано от Еврейския съвет, бе забранено през декември 1940 година, на Полдек му предложиха като работа да се грижи за реда по опашките в съвета и да отговаря за книжата за записвания в комисията по настаняванията. Службата бе на непълен работен ден, но тя му даваше прикритие, за да може да пътува сравнително безопасно из Краков. През март 1941 година бе създадена ЕП с цел да пази евреите, които идваха в гетото в Подгурже от други краища на града. Полдек се съгласи да работи в ЕП. Вярваше в целите на тази институция и мислеше, че тя не само ще осигури спокойствие в гетото, но и ще постигне нужното подчинение (с такова нежелание демонстрирано от племето), което, според историята на европейския юдаизъм, ще накара тиранина да си замине по-скоро. Надяваше се, че така ще забравят тегобите и в забравата животът ще стане пак поносим.

Въпреки че бе сложил кепето на ЕП, той внасяше и изнасяше от гетото забранени стоки — кожени изделия, бижута, палта, пари. Леополд познаваше часовия на портала, Освалд Боско, един полицай, който така негодуваше срещу режима, че позволяваше внасянето на суровини в гетото, за да се произвеждат стоки — дрехи, вино, железария. После пък разрешаваше да изнасят стоките към Краков за продан, без дори да поиска подкупи за това.

Когато напуснеше гетото, минеше покрай охраната на портата и покрай шляещите се наоколо агенти, Пфеферберг смъкваше лентата на ЕП от ръкава си и така си вършеше работата в Казимеж и Краков.

По стените на зданията, над главите на пътниците в трамваите бяха разлепени плакати и той четеше от тях новините. Реклами на бръснарски ножчета, най-новите заповеди от Вавел за предаване на укрити бандити, лозунгът „Евреи — Въшки — Тиф“, карикатура на красива полска мома, която подава храна на евреин с крив нос, чиято сянка е като силуета на сатаната. „Онзи, който помага на евреин, помага на сатаната!“ Пред бакалиите бяха окачени картини, изобразяващи евреи, които кълцат плъхове на кайма, разреждат мляко, правят сладкиши с въшки и месят тесто с мръсни крака. Съществуването на гетото се демонстрираше по улиците на Краков от плакати, изработвани от „художници“ от министерството на пропагандата. А Пфеферберг с арийските си черти можеше спокойно да се разхожда покрай произведенията на изкуството, носейки пълна чанта с бижута или пари.

Най-големият удар на Пфеферберг бе през миналата година, когато губернатор Франк изтегли от обръщение всички банкноти от сто и петстотин злоти и заповяда останалите да бъдат депозирани в Райх кредит банк. Тъй като евреин можеше да обмени само две хиляди злоти, всички скрити банкноти щяха да се обезценят, освен ако не се намереше някой с арийски външен вид и без позорна лента на ръкава, който има желание да се нареди на дългите опашки от поляци пред Райх кредит банк. Пфеферберг и един негов млад приятел, също евреин, събраха стотина хиляди злоти от посочения номинал, излязоха с цял куфар банкноти и се върнаха с новите окупационни пари, като бяха дали само подкупи на полските полицаи на портата.

Ето такъв полицай бе Пфеферберг: примерен според изискванията на председателя Артур Розенцвайг, ужасен според стандарта на улица „Поморска“.

Оскар посети гетото през април. Донякъде от любопитство, но също и за разговор с един бижутер, при когото бе поръчал два пръстена. Гетото му се видя по-претъпкано, отколкото си го бе представял. В стая живееха по две семейства, освен ако не познаваха някого в Еврейския съвет. Вонеше на запушени тоалетни, но жените успяваха да се преборят с тифа с усърдно чистене и изваряване на дрехите на дворовете.

— Нещата се промениха — сподели бижутерът с Оскар. — Дадоха палки на ЕП.

Тъй като управлението на гетото, както и на всички останали гета в Полша бе преминало от генерал-губернатор Франк в ръцете на отдел „4В“ на Гестапо, еврейските въпроси в Краков се решаваха от оберфюрер от СС Юлиан Шернер — здрав човек на около четиридесет и пет-петдесет години, който в цивилни дрехи, с плешивата си глава и очила голям диоптър изглеждаше като най-обикновен бюрократ. Оскар се бе срещал с него по различни коктейли в германската общност. Шернер говореше много — не за войната, а за бизнес и инвестиции. Беше от обикновените служители: имаше средно висок чин, беше разбран човек, интересуваше се от пиене, жени и конфискувани стоки. Понякога се усмихваше самодоволно от неочакваната си влиятелност и тогава заприличваше на дете, с омазана от мармалад уста. Беше винаги сърдечен и същевременно прикрит. Оскар смяташе, че Шернер предпочита да кара евреите да работят, а не да ги избива, и че ще заобикаля закона, за да извлече полза от това. В общи линии обаче ще следва политиката на СС, без да накърнява собствените си интереси.

Оскар не забрави полицейския шеф на Коледа и му изпрати шест бутилки коняк. Е, след като човекът се бе издигнал в службата, сега сигурно щеше да струва повече.

Поради тази промяна на властта, при която СС ставаше вече не просто оръжие на политиката, а създаваше и самата тя закони, ЕП промени същността си в топлите априлски дни. При преминаването си през гетото, Оскар се запозна с нова фигура в ЕП: бившия стъклар Симхе Шпира. Шпира бе религиозен както по възпитание, така и по ортодоксален темперамент и ненавиждаше модерните европейски либерали, които все още се срещаха в Еврейския съвет. Получаваше заповеди не от Артур Розенцвайг, а от унтерщурмфюрер Бранд от СС, чиято канцелария, разбира се, бе от другата страна на реката. След инструктажа при Бранд той се връщаше в гетото с по-голяма информация и по-големи пълномощия. Бранд му бе заповядал да обособи политически „отдел“ в ЕП и той записа доста от приятелите си в новото формирование. Кепето и лентата вече не бяха част от униформите им, а вместо тях облякоха сиви ризи, бричове, широки кожени колани и лъскави полицейски ботуши.

Политическият отдел на Шпира щеше да прекрачи границите на неохотното сътрудничество на режима и щеше да се напълни с жестоки мъже, хора с комплекси, с животинска омраза поради социално и интелектуално по-слабите си възможности, които са имали в миналото, в сравнение със среднозаможните еврейски семейства. Освен Симхе в групата влизаха Шимон Шпиц, Марсел Целингер, Игнаций Даймонд, търговецът Давид Гутер, Форстер, Брюнер и Ландау. Отдадоха се на шантаж и започнаха да изготвят за СС онези списъци с неблагонадеждни, бунтарски настроени евреи от гетото.

Полдек Пфеферберг вече искаше да напусне ЕП. Говореше се, че Гестапо ще накара всички полицаи от ЕП да дадат клетва за вярност пред Фюрера, след което нямаше как да не се подчиняват. Полдек не искаше да има вземане-даване с хора в сиви униформи като Шпира, Шпиц и Целингер, онези, дето изготвяха списъците. Затова отиде до болницата на ъгъла на „Вегерска“, за да говори с главния лекар на Еврейския съвет. Това бе един внимателен човек с малко криви зъби на име Александър Биберщайн, брат на Марек, първия председател на съвета, който все още излежаваше присъда за парични злоупотреби и опити за подкупване на висши служители.

Пфеферберг помоли Биберщайн да му даде медицинско, за да може да напусне ЕП. Биберщайн му каза, че е доста трудно. Пфеферберг дори не изглеждаше болен. Трудно щеше да симулира хипертония. Доктор Биберщайн му каза какви са симптомите на болния кръст. Пфеферберг се яви на рапорт силно приведен и се подпираше с бастун.

Шпира беше бесен. Когато Пфеферберг за пръв път бе помолил да го освободят от ЕП, шефът бе казал, че само в ковчег може да стане това. Шпира и неговите инфантилни приятелчета си играеха на елитна армия вътре в гетото. Мислеха се за преторианци или пък за чуждестранния легион.

— Ще те пратим на лекар в Гестапо — изкрещя Шпира.

Биберщайн, който разбра, че младият Пфеферберг е срамежлив, си свърши добре работата. Полдек мина успешно прегледа при лекаря от Гестапо и бе освободен от ЕП поради болест, която би попречила на изпълнение на задълженията му например при обществени безредици. Казвайки довиждане на полицай Пфеферберг, Шпира изрази пренебрежение, ненавист и враждебност.

На следващия ден Германия нападна Русия. Оскар чу новината в едно неясно предаване по ББС и разбра, че с плана „Мадагаскар“ е свършено. Щяха да минат години, докато се намерят кораби за транспортиране на евреите. Оскар усети, че с това се променят операциите на СС, защото навсякъде икономисти, инженери, тактици и полицаи от всякакъв чин възприемаха онова мислене, което бе нужно не само за продължителна война, но и за систематичното прочистване на идеалната, расово еднородна империя.