Том Грейс
Квантова мрежа (72)

70.

4 август

Декстър, Мичиган

В необикновено ясната слънчева сутрин Ели Витал заплака тихо, докато преподобният Боте от Лутеранската църква в Декстър прочете последната молитва. Заедно с годеницата на Йохан Волф и семейството на приятеля му Мартин Килкъни бяха дошли да изразят почитта си ректорът на Мичиганския университет и няколко членове на Физическия факултет. Фотографите и видеооператорите поддържаха почтителна дистанция от мястото на погребението. Благодарение на мощните си телефотообективи нямаха проблем в заснемането на възпоменателната служба за убития физик.

Боте затвори молитвеника си и се отправи към мястото, където Ели Витал седеше с Мартин и Одри Килкъни.

— Госпожице Витал, искам да изразя най-дълбоката си съпричастност.

— Благодаря ви — отговори Ели тихо.

Мартин дръпна Боте настрани.

— Преподобни, справихте се много добре. Благодаря ви, че направихте това за нас, макар че не принадлежим към паството ви.

— След като отец Уолш ми се обади и ми обясни, че Йохан Волф е бил лутеранин, как бих могъл да откажа?

— Уолш е прав, вие сте добър човек за лутеранин.

Боте се засмя и сърдечно стисна ръката на Мартин, преди да се упъти към колата си.

— Нолън, ще ми подадеш ли ръка?

— Разбира се. Едната все още е здрава.

Ели се изправи и плъзна лявата си ръка около дясната на Нолън и отърка лакътя си в неговия.

— Келси, нали не възразяваш да ти го открадна за минутка? Трябва да поговоря с него.

— Стига да го върнеш.

Ели заведе Нолън до надгробния камък, където спря за миг. Надписът носеше нейното име и това на Волф. Искаше да я погребат тук, когато смъртта я застигне.

— Странно е да видиш името си на надгробна плоча — каза тя. — Но и успокоително, по някакъв начин.

Те минаха покрай още няколко реда от надгробни камъни, докато се отдалечиха достатъчно, за да не може да ги чуе никой от малката група хора, които се суетяха около гроба на Волф. Ели изтегли ръката си и се обърна, за да погледне Нолън в лицето.

— Исках да ти благодаря за всичко, което направи за мен и за Йохан.

— Радвам се, че ти и баба и дядо доживяхте да научите истината.

— Някаква утеха е — въздъхна Ели и вдигна лявата си ръка. — Вечерта, преди да бъде убит, Йохан ми предложи да се оженим и ми даде този пръстен. Той беше символ на неговото обещание да ме обича винаги. Както знаеш, ние никога не се оженихме. Сега вече съм стара жена. Това е годежен пръстен и нищо няма да ме зарадва повече от това да го видя използван по предназначение. За съжаление нямам деца, на които да го предам. Келси и аз преминахме през голямо изпитание заедно и никак не бях сигурна, че ще оцелеем. Искам тя да получи този пръстен — вярвам, че ще му се зарадва по много причини — но само един джентълмен може да поднася такива подаръци.

Ели внимателно свали пръстена от пръста си и го подаде на Нолън.

Той внимателно огледа златната халка.

— Не мислиш ли, че Йохан ще има нещо против?

— Ако сърцето, умът и душата ти подкрепят обещанието на този пръстен, знам, че ще остане доволен.

След вечерята в къщата на Мартин и Одри Нолън с Келси се разходиха покрай малко езерце, в което се вливаше пенлив поток. Вечерното небе гореше с оранжево-червен блясък, а повърхността на езерото отразяваше неземното сияние. Двамата вървяха един до друг, всеки обхванал кръста на другия.

— Знаеш ли, Келси, мислех си за нещо.

— Да — каза тя плахо.

— Когато ти и Ели бяхте заложници, похитителите ми изпратиха видеозапис, за да ми покажат, че и двете сте невредими.

— Спомням си — отговори тя, без да разбира накъде води този разговор.

— В записа забелязах, че носиш пръстен, и предположих, че е пръстенът на Ели.

— Надявах се да забележиш.

— Знаех, че се опитваш да ми предадеш съобщение. Всъщност ми предаде две.

— Две? Какво съобщение си получил, освен очевидното „аз нося пръстена на Ели, моля ви, измъкнете ни оттук“?

— Това.

Нолън се отдръпна от Келси и се извърна, за да я погледне.

— Келси, ще се омъжиш ли за мен?

— Сериозно ли питаш?

Нолън извади пръстена от джоба си и го задържа с върховете на пръстите си. Келси протегна лявата си ръка и той внимателно плъзна халката върху безименния й пръст. После сплете ръката си с нейната.

— Когато видях този пръстен на пръста ти и си помислих за реалната възможност да те загубя, разбрах, че когато се върнеш, ще те помоля да се оженим. Обичам те и искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Ще се омъжиш ли за мен?

Келси се приближи и нежно притисна устни към неговите. После се отдръпна, но само на сантиметър.

— Да.