Том Грейс
Квантова мрежа (32)

30.

26 юли

Ан Арбър, Мичиган

— Това би трябвало да подейства — каза Грин с надежда, докато запазваше програмния файл, над който работеше. — Сега може би ще мога да получа по-добра представа как работи Лобо.

Малко след като се потопи в разкодиращия проект на Килкъни Грин реши, че математически алгоритъм като за шифъра на Волф заслужава име, така толкова заплетен, че го кръсти Лобо. Това беше програмата, която беше създал току-що, за да дешифрира записките.

След като зареди програмата в Стан, той реши да види колко нови страници са въвели в компютрите от лабораторията за реставрация. Щом се появи прозорецът с иконките на страниците, те започнаха да изчезват. Файловете се стопяваха по един на всеки три секунди. Без съмнение някой ги махаше от сървъра. Но кой и защо?

Грин се прехвърли на директорията на Волф — която съдържаше шест поддиректории за всяка тетрадка — и подаде команда за копиране върху неговия диск.

„ДОСТЪПЪТ Е ОТКАЗАН“.

Той се взря в монитора с недоверие:

— Какво става, по дяволите?

После грабна телефона:

— Моля се да има някой там.

Сигналът бързо се смени със заето и той затръшна слушалката. Още седем файла със страници бяха изчезнали.

Внезапно прозорецът, който показваше връзката му с лабораторията по реставрация, се затвори — връзката беше прекъсната.

— Тревога! Тревога! Всички по бойните места! — прозвуча гласов запис на Патрик Стюарт от „Стар Трек“, включен в работната станция на Грин. Който и да изтриваше файловете в кампуса, сега вече беше нападнал неговите машини.

Грин се завъртя, за да погледне големия монитор, и видя как екранът се изчиства и се отваря нов прозорец. В горния ляв ъгъл се появи бял квадрат, в който мърдаше графика на черен паяк.

— Добре, Спайдър, намери ги — заповяда Грин, сякаш компютърът го слушаше.

Скрит дълбоко в мрежата на консорциума, лежеше Спайдър, черен масив изкуствен интелект, който преди година едва не коства живота на Нолън и Келси. Устройството беше продукт на подобно хардуерно оборудване, разработено от „Мой Електроникс“ за защита на компютърните мрежи срещу атаки на хакери. Спайдър имаше всички устройства, с които беше снабден предшественикът му — „Пазачът на портали“, както и няколко агресивни схеми, разработени от ЦРУ за използване при събирането на информация. След инцидента със Спайдър Нолън и Грин сключиха сделка с ЦРУ, която им позволи да задържат устройството и да работят с „Мой“ върху подобряването му.

Грин наблюдаваше графичното изображение на мрежата от засегнатите компютри. От консорциума следата водеше към сървъра на лабораторията за реставрация, към централния сървър на университета и после към света.

— Може да си добър — каза Грин с неохотно възхищение, — но сега ми падна в ръчичките!

Система по система Спайдър проследяваше електронната диря на хакера, като идентифицираше всяка стъпка. Хакерът беше прикрил следите си добре, като минаваше през десетки интернет сървъри, за да създаде лабиринт от следи, който беше почти невъзможно да се проследи.

Грин пренастрои прозореца така, че да показва пътя на хакера, наложен на картата на Земята. Хакерът беше направил забележителна пътека по земното кълбо, като дори беше успял да проникне в сървъра на изследователска станция в Антарктида. Десет минути по-късно дирята достигна Москва.

— Кажи, зеле, глупако! — изхили се Грин, сигурен, че е приковал злонамерения нашественик.

Картата на света изчезна и беше заменена с образа на черна сървърна кула на Ай Би Ем. Точно когато спецификациите на машината и серийният й номер започнаха да се появяват, прозорецът угасна.

— Какво, мамка му, искаш да кажеш с това — че връзката е изгубена? — изкрещя Грин.

После даде команда на Спайдър да направи диагностика на мрежите. Появи се графично изображение на мрежата на консорциума, последвано от университетската мрежа. Спайдър му показа всяка машина, която можеше да достигне. И двете мрежи изглеждаха наред, с изключение на една дупка, там където според Грин би трябвало да се намира сървърът на лабораторията за реставрация. Сървърът се намираше физически в мазето на библиотеката „Харлан Хатчър“ в кампуса, но за Грин беше изчезнал.