Том Грейс
Квантова мрежа (41)

39.

28 юли

Москва, Русия

Беше почти полунощ, но в лишената от прозорци лаборатория разликата между ден и нощ беше трудно доловима. Заради въодушевлението на Лара Авакум от работата й времето минаваше по-бързо от всякога. Работните й дни станаха дълги; осемнадесет, дори двадесет часа не бяха изключение, докато трескавата страст на откритието я обземаше.

Тя се взря невиждащо в екрана, неспособна да изключи Тед Сандстром от ума си. Възможността той да е човекът, започнал проекта, изостряше желанието й да научи повече за него.

„Но сигурно забраната на Виктор Орлов да установя контакт с предшествениците ми не включва това да науча нещо за тях. В крайна сметка, не е ли най-мъдро да узнаеш всичко за конкуренцията?“ — разсъждаваше Авакум.

Малко по-късно тя влезе в уебтърсачка и започна разширено търсене за Тед Сандстром. След няколко секунди получи седем отговора на запитването си.

Авакум избра статия от Ю Ес Ей Тудей и влезе в сайта на вестника. Страничните части се заредиха първи, после се появи историята и съпътстващите я снимки. С плътни черни букви изплува заглавието:

„ЕДИН ПРОФЕСОР ОТ «НОТР ДАМ» УБИТ, ДРУГ РАНЕН ПРИ ВЗРИВ В ЛАБОРАТОРИЯ“

Авакум прегледа статията и прочете за атаката върху лабораторията на професора, вследствие на която Рафаел Парамо бе мъртъв, а Тед Сандстром — с тежки изгаряния. Петима неидентифицирани мъже, представящи се за носачи, бяха отговорни за взрива и откраднато от лабораторията на Сандстром оборудване и документацията на изследванията. Статията се позоваваше на източници от ФБР и твърдеше, че индустриален шпионаж бил най-вероятната причина за атаката.

Други двама души, Нолън Килкъни и физик на име Келси Нютън, бяха получили леки наранявания и бяха изписани веднага от болницата. Статията описваше как Сандстром наскоро е подписал споразумение с два консорциума, за да развият комерсиално приложение, свързано с тайното му откритие.

„Да не би да работя за крадци и убийци? — помисли си Авакум със страх, докато истината ставаше все по-очевидна. — Никой няма просто така да се откаже от цялото изследване; то е било откраднато, а умовете, които са го създали, са били нападнати, с цел да бъдат унищожени.“

Авакум прегледа другите статии, като търсеше допълнителна информация около инцидента. Скоро разбра, че състоянието на Сандстром се е стабилизирало и че е бил прехвърлен в болницата на Мичиганския университет. Разследването в момента беше в застой поради липса на доказателства.

Колкото повече четеше, толкова по-често се появяваше името Нолън Килкъни. Като отговорник за проекта на Мичиганския консорциум за приложни изследвания Килкъни беше свързан с комерсиалното приложение на работата на Сандстром — същата задача, за която Орлов беше наел нея.

Авакум продължи търсенето и попадна на страницата на Мичиганския консорциум. Прегледа сайта и откри името и електронната поща на Килкъни в списъка на служителите. Кликна на адреса и написа съобщение:

„Този файл работа на Тед Сандстром ли е?“

Авакум прегледа директорията от файлове в своя компютър, избра един, който се занимаваше изключително с квантовото енергийно устройство, и го прикачи към съобщението си.

Погледна краткото изречение, което беше написала. Ако подозренията й бяха неоснователни, щеше да погази доверието на работодателя си, който я беше спасил от научно заточение в Сибир. Ами ако подозренията й се окажеха истина? Ако Орлов наистина беше отговорен за нападението върху Сандстром, със своите изследвания тя щеше да стане негов съучастник.

Авакум внимателно прецени възможностите пред себе си, като балансираше между нуждата да узнае истината и крехката надежда, че неузнаването може някак да я защити.

Въздъхна тежко и изпрати съобщението.