Том Грейс
Квантова мрежа (54)

52.

30 юли

Москва, Русия

Телефонът иззвъня и разкъса тишината в стаята, в която Орлов чакаше. Той вдигна бързо, напълно уверен, че от другата страна се обажда Дмитрий Лесков.

— Обаждането до Килкъни беше осъществено.

— Някакви проблеми?

— Не. Бяхме кратки и не оставихме време да проследят обаждането. Нютън не каза нищо различно от това, което й наредихме.

— Добре. Прехвърли грижата за заложниците на Йосиф. След като Килкъни и Купър ще идват в Москва, искам ти да се погрижиш за сигурността. Билетите те чакат на летище „Трай Сити“. Оттам отиваш до Ню Йорк, откъдето съм уредил „Конкорд“ да те закара в Европа. Важно е да пристигнеш тук няколко часа преди нашите посетители.

Докато записваше информацията за полета, изблик на гняв обзе Лесков. Килкъни имаше пръст във всичко, което бе объркало тяхната операция, беше причинил и смъртта на неговия брат Павел. Той си поигра с идеята да остави хората си да изнасилят жената на Килкъни, просто за отмъщение, но подобни действия не се вместваха в плановете на Орлов.

— Потеглям. Има ли някаква промяна в плана за заложниците?

— Никаква.

— Очаквате ли неприятности от Килкъни или от този Купър?

— Не, но искам да се увериш, че нещата се развиват гладко. След като получа кода, можеш да уредиш сметките си с Килкъни.

— Разбирам, Виктор Иванович — отговори Лесков. — Благодаря!