Том Грейс
Квантова мрежа (55)

53.

30 юли

Ан Арбър, Мичиган

Килкъни стоеше пред хангара на летището и наблюдаваше как малкият военен самолет минава по пистата. Пилотът умело го спря до оцветените маркировки на специалната настилка буквално на няколко метра от него. Двойката свръхзвукови двигатели на опашката бавно замлъкнаха, пронизителният им вой спадна и като сила, и като височина.

Вратата на самолета потрепери, после се разтвори. Помощник-пилотът спусна стълба и се отдръпна, за да направи място на пътниците да слязат. Начело беше мускулест мъж на видима възраст около петдесет години, с тъмна абаносова кожа и късо подрязана къдрава коса, прошарена със сиво. Беше малко по-нисък от Килкъни; яката на военната му униформа беше украсена със звездата на новоназначен контраадмирал. Отдясно на гърдите му блестеше златната емблема с пистолет и тризъбец на морските пехотинци.

Килкъни отдаде чест на контраадмирал Джак Доусън с отсечено движение.

— Радвам се да те видя, Нолън — каза Доусън, докато връщаше поздрава. — Съжалявам, че обстоятелствата не са добри.

— Благодаря ти, че дойде, Джак.

— Просто изпълнявам заповеди. След като от Лангли докладваха на секретаря по отбраната за ситуацията, той се съгласи, че ще е най-добре ние да се справим с тези наемници от Спецназ.

Когато Доусън и Килкъни се бяха срещнали за първи път, адмиралът беше капитан, после командваше тренировъчните лагери на тюлените в Коронадо, Калифорния, а Килкъни премина курс по основни подводни сапьорски операции. Няколко месеца след като Килкъни беше разпределен към четвърти екип на тюлените в Литъл Крийк, Вирджиния, Доусън беше поел командването на екипа. Уважението и лоялността, която двамата мъже хранеха един към друг, скрепиха приятелството им.

— Звездите ти стоят добре — каза Килкъни по повод скорошното повишение на Доусън и новото му назначение като командващ Втора специална бойна група на тюлените.

— Издигането има някои добри страни, но добави цял тон бумащина между мен и хората ми. Поне съм в позиция, от която мога да направя нещо добро за тях.

— Картите и разузнаването те очакват в дома ми, заедно с един мъж от ЦРУ на име Кал Мосли. Той координира нещата от тази страна. Баща ми ще те заведе там — каза Нолън и посочи към джипа на баща си.

Деветимата мъже, които бяха дошли с Доусън, оформиха жива верига от товарното отделение на самолета до експлоръра на Шон Килкъни и двойка наети „Форд Експедишън“, паркирани до хангара. Бързо разтовариха торбите с екипировка и ги разпределиха по машините за следващия етап от пътуването. Главен старшина Макс Гейтс, огромен здравеняк с ръчища, които биха направили Попай горд, даваше тон на мръсните подвиквания, които съпътстваха действията. Гейтс беше дясната ръка на Килкъни по време на службата му при тюлените.

Нолън разпозна повечето от мъжете. В миналото той и Гейтс бяха водили Гилгалън, Хепбърн, Дарвас, Родригес и Детмър на мисии по цял свят и всеки от тях му беше като брат. Едуардс, младият лейтенант, който го беше заместил, познаваше само по репутацията му. Двамата други мъже, Ахсан и Горски, също бяха работили с екипа на Килкъни няколко пъти — те бяха снайперисти.

След като натовариха багажите, лейтенантът поведе хората към Доусън.

— Отряд едно е готов да потегли, сър — каза младият мъж и отсечено отдаде чест.

— Много добре, лейтенант — отговори Доусън, докато връщаше поздрава. — Свободно, господа.

Тюлените се отпуснаха, разпуснаха строя и заобиколиха Доусън и Килкъни.

— Лейтенант Джеръми Едуардс — обърна се към лейтенанта Доусън, — искам да те запозная с твоя предшественик Нолън Килкъни.

— За мен е удоволствие да се запознаем, сър. Старшина Гейтс и другите говореха много хубави неща за вас.

— Те са добър екип — каза Килкъни, докато се здрависваше с Едуардс, — и вие сте от военната академия, както разбирам. Аз също съм възпитаник на Анаполис. На добър час, лейтенант!

— Благодаря.

— Мъже — извика високо Доусън, — малко информация за тази мисия. Един от заложниците, които трябва да спасим, е много близък приятел на Килкъни. Той може вече да не носи униформа, но продължава да е един от нашите. Това прави нещата лични.

Мъжете отговориха с одобрителен боен вик.

— Нолън — обади се Гейтс с провлачения изговор, характерен за Оклахома, — имаш думата ми, че ще ти върнем Келси невредима.

Килкъни здраво стисна ръката му.

— Знам, че ще го направиш, Макс. Знам, че ще го направиш.

— Хайде, всички! — извика Доусън. — Да потегляме.

Доусън се качи с Шон Килкъни в големия експлорър. Зад тях Едуардс и Гейтс подкараха двата форда. Килкъни наблюдаваше, докато малкият конвой премина по Стейт стрийт.

Когато изчезнаха от поглед, Купър излезе от наетия таурус и се приближи.

— Бих се обзаложил, че ти се иска да отидеш с тях.

— Щеше да спечелиш този облог — призна Килкъни. — Но така трябва да бъде. По дяволите, вече не съм в екипа от две години. Това е цяла вечност, когато става въпрос за тренировки. Ако бях потеглил, сигурно щях да си подпиша смъртната присъда. Сега водачеството принадлежи на Едуардс. Старият ми старшина смята, че е добър в занаята. Ще свършат работата, а Келси и Ели имат нужда точно от това в момента, не от мен в ролята на герой с димящи оръжия.

— Е, нас също ни чака работа — каза Купър — и е време да хванем полета си за Москва.