Том Грейс
Квантова мрежа (62)

60.

31 юли

Сагинау Бей, Мичиган

Доусън прегледа събраните карти и сателитни снимки, разхвърляни по масата на „Шарън Ес“. Точки, надраскани с маркер, показваха местоположението на хората му около отдалечената ловна хижа.

„Ангел“ докладва, че е стъпил на сушата преди около двадесет минути и преминава от воден към сухопътен етап на задачата. Внимателното прокрадване на отряда от залива нагоре по течението на реката очевидно не беше забелязано от „Танго“.

След като достигнаха крайбрежната ивица, тюлените откачиха маските от пречиствателите „Дрегер“. Въртяща се клапа затвори двойката маркучи и попречи на замърсяването на пречиствателите. „Ангел“ приближи хижата през водата, която в различни точки стигаше от коляното до кръста. Според последния доклад „Ангел“ се беше разположил на възвишението източно от хижата.

Сателитният телефон на Доусън, оставен близо до масата, нададе нисък пулсиращ звук.

— Доусън — отговори той.

— Адмирале, Грин е. Нолън се появи в мрежата.

— Добре. Всичко ли се развива по план?

— Да, връзката е ясна и имаме достъп до всички благини. Има ли признаци, че ще пуснат Ели и Келси?

— Не — отговори Доусън напълно убедено.

Грин замълча за момент, не намери подходящи думи.

— Успех, адмирале.

Адмиралът благодари и приключи разговора.

После се вгледа в картите. Хижата беше разположена недалеч от брега, върху височинка, заобиколена от възвишения. Водата от реката наводняваше областта наоколо, където никнеха редки гори, потънали в мочурлива почва, идеални за лов на патици и гъски.

„Бог“, двучленният снайперистки отряд, се беше приближил пеша до хижата откъм граничещата с имота щатска гора Огемау. На около два километра от къщата, сгушена сред ниски шубраци и блатна растителност, малко хълмче даваше на снайперистите идеална видимост към северната и западната страна на простата едноетажна сграда.

— „Небе“ до „Бог“ — обади се Доусън.

— Тук е „Бог“. Чувам те, „Небе“.

— Докладвай състоянието на „Ореолите“.

— „Ореолите“ не са променени. Повтарям, „Ореолите“ не са променени.

От наблюдателницата на „Бог“ на хълмчето снайперистите виждаха ясно Келси и Ели. И двете жени бяха в спалнята в северозападния ъгъл и ако някой се доближеше към тях, „Бог“ можеше веднага да го спре. „Непромененият“ статус на заложниците означаваше, че не са били предприети никакви опити за нараняването или освобождаването им. Малко по-късно Доусън прецени, че е минало достатъчно време, за да е ясно със сигурност, че заложниците няма да бъдат освободени.

— Докладвай състоянието на „Танго“, „Бог“.

— Броят е пет — три плюс две — отговори снайперистът, като преброи петима мъже; трима вътре със заложниците и двама отвън на патрул.

— Чувам те, „Бог“ — отговори Доусън. — „Небе“ до „Ангел“.

— „Ангел“ е тук — отговори Едуардс. — Чувам те, „Небе“.

— „Ореолите“ са непроменени. Потвърденият брой на „Танго“ е пет. „Танго“ са три плюс две. Имаш зелена светлина, „Ангел“.

— Зелена светлина потвърдена, „Небе“. „Ангел“, край.

Доусън вдигна поглед от картите и погледна през стъклото към мостика. През гъстия, наситен с влага въздух брегът се виждаше като далечно кафяво-зелено петно. Някъде сред това петно се движеха неговите хора.