Том Грейс
Квантова мрежа (70)

68.

2 август

Вашингтон, окръг Колумбия

При пристигането си на летище „Дълес“ Килкъни и Авакум бяха посрещнати от митническите служители, които ги преведоха през процедурите за почти рекордно кратко време. След като паспортите им бяха подпечатани, те събраха ръчния си багаж и влязоха в главната зала на летището, където ги очакваха директорът на ЦРУ Джак Барнет и Кал Мосли.

— Чудех се кой е улеснил бюрократичните процедури — засмя се Килкъни, докато се отправяше към тях.

— Чух, че леко са те поступали там, Нолън — каза Мосли. — Как се чувстваш?

— Като изключим няколкото цицини и малко умора след полета, добре съм.

— Радвам се да ви видя отново, господин Килкъни — поздрави Барнет.

Килкъни се протегна и стисна десницата му.

— Аз също, сър. Ако позволите, доктор Лара Авакум, бих искал да ви представя на Джаксън Барнет и Кал Мосли. Те бяха колеги на Барт Купър.

Авакум се усмихна и подаде ръка.

— Радвам се да се запознаем, господа. Моите съболезнования за колегата ви.

— Благодаря ви, доктор Авакум, добре дошла в САЩ! — приветства я Барнет с дълбока южняшка топлота. — Барт Купър беше уникален човек, който ще липсва на мен, както и на много други хора в Управлението. От името на ЦРУ искам да благодаря и на двама ви, че сте го съпроводили дотук.

— Беше най-малкото, което можем да направим — каза Килкъни.

— Сигурен съм, че искате да се приберете колкото е възможно по-скоро, Нолън, и съжалявам за забавянето. За да ви компенсирам, направих резервация за вечеря за четирима в отличен ресторант немного далеч оттук. Надявам се, че не възразяваш.

— Умирам от глад! — каза Авакум с благодарност.

— По-добре е, отколкото да висим няколко часа тук. Подходящо ли сме облечени?

— И двамата изглеждате идеално — успокои ги Барнет. — Доктор Авакум, ако искате да се освежите, сега е моментът. Кал и аз трябва да поговорим с Нолън насаме.

— Звучи делово — усмихна се тя. — Ще дойда след около десет минути. Ще ви стигне ли това време?

— Повече от достатъчно е, благодаря ви.

Авакум вдигна претъпканата си ръчна чанта и се упъти към дамската тоалетна. Когато се отдалечи достатъчно, Барнет се обърна към Килкъни със сериозно изражение.

— Нолън, от това, което Барт и Кал ми казаха, концепцията за операцията е била твоя идея.

— Само като основа. Кал, Барт и моят приятел Грин могат определено да оберат овациите за това, че изваяха идеята ми и я накараха да проработи.

— Просто е скромен, сър — подхвърли Мосли. — Това си е неговото шоу, още от самото начало.

— Бях затънал до гуша в цялата каша, Кал. По необходимост.

— Оценявам усилията ти — каза Барнет. — И най-вече се радвам, че се върна невредим. Мосли обрисува доста мрачна картина, ако Орлов беше успял да придобие права върху квантовата технология.

— В дългосрочен план Орлов можеше да контролира индустрия с огромно влияние над глобалната икономика — нещо като ОПЕК от един човек. Сега, след като върнахме откраднатото, квантовата технология може да се развие както трябва на свободните пазари.

— Когато се срещнахме за пръв път, преди малко повече от година, ти беше забъркан в технологичен проблем, предизвикан от самото Управление — припомни Барнет. — Радвам се, че моето решение да ви оставя Спайдър, е било правилно. Не само сте подобрили устройството, но и сте го използвали по начин, за който моите стратези по планирането дори не са се сетили.

— Спайдър е отворен за импровизации.

— Да, сега разбирам, че си свързан със спасяването на авангардна технология от огромно значение, която по някакви причини се е изплъзнала от анализаторите ми.

— Прогресът често изскача от най-неочаквани места.

— Вярно е, но работата на Управлението е да изследва неочакваното и да защитава промишлеността и технологиите, на които се крепи икономиката ни. Индустриалният шпионаж е най-сериозната заплаха, която нашата нация някога е срещала, и все по-голяма част от екипите на ЦРУ са свързани с технологии, за които почти никой не е чувал. За втори път се справяш блестящо, Килкъни. На два пъти ми доказваш, че човек с твоите уникални способности ще бъде от огромна полза за Управлението.

— Работа ли ми предлагате? — попита Килкъни.

— В известен смисъл.

— Сър, вече имам работа в консорциума, а и честно казано, не мисля, че от мен ще излезе добър шпионин.

— Не съм съгласен, а и не искам от теб да ставаш агент. Всъщност бих предпочел да останеш в Мичиганския консорциум, където ще продължиш да получаваш ценна информация за развитието на технологиите. Виждаш ли, твоята ценност като съветник за Управлението изисква да запазиш определено ниво на професионална обективност.

— Какво включва длъжността съветник? — попита Нолън подозрително. — Да докладвам за изследванията в частния сектор? Кой върху какво работи? Има и юридически, и етични проблеми, свързани с подобна дейност.

— Разбирам неохотата ти, но вярвам, че твоето участие в това начинание е изключително важно. — Барнет погледна право в очите на Килкъни. — Имам правомощията да те преназнача във флота и да изискам прехвърлянето ти към ЦРУ.

— Мисля, че разбирам мотивите ви и съм съгласен с тях, но не това е начинът. Казахте го сам, моята ценност като наблюдател зависи от способността ми да се занимавам с тази работа. Ако някога взаимоотношенията, които предлагате, излязат на бял свят, нито един изследовател в цялата страна няма да желае да говори с мен. Съществува и проблемът с поверителните споразумения. Ако докладвам на вас, ще бъде нарушение, което ще постави и консорциума, и ЦРУ, и мен, в опасност да бъдем дадени под съд и най-вероятно да загубим делото.

— Трябва да има начин да стигнем до споразумение, Нолън. Това е резултат със сериозни последици за националната сигурност и няма да изчезне в обозримо бъдеще.

— Мисля, че има начин. Какво ще стане, ако ЦРУ стане клиент на Мичиганския консорциум по приложни изследвания? При такива бизнес отношения мога да ви предлагам помощ за технологични проблеми, когато имате нужда.

— Нещо като сегашните ни споразумения със Спайдър?

— Именно. Обръщаме се едни към други при конкретни проблеми, като кражбата на изследванията на Сандстром от Орлов. Ако някога се разчуе, че съм работил с ЦРУ върху нещо такова, изследователската общност сигурно ще ме въздигне като герой, защитил правото на интелектуална собственост.

— Както и трябва. Мисля, че това, което предлагаш, е приемливо, Нолън, и съм сигурен, че ще постигнем някакъв вид споразумение.

— И аз така мисля, господине.

— Ако ще работим заедно, трябва да спреш да ме наричаш господине. Наричай ме Джаксън.

— Както кажеш, Джаксън.

— Добре дошъл в отбора, Нолън! — усмихна се Мосли.