Том Грейс
Квантова мрежа (64)

62.

31 юли

Москва, Русия

Купър търпеливо седеше в кабинета на Орлов. След като сделката беше сключена и Килкъни беше отишъл да инструктира Авакум как да използва програмата за декодиране, нямаше какво толкова да прави, освен да чака.

През изминалите двадесет минути след излизането на Килкъни Лесков остана на поста си до вратата, като само от време на време сваляше поглед от Купър, разсеян от докладите, които получаваше от охранителните екипи из сградата. Всеки път, когато пристигаше доклад, Лесков покриваше с длан слушалката си и леко повдигаше глава — навик от бойните дни.

Телефонът на бюрото на Орлов позвъни и той го вдигна. Купър наблюдаваше внимателно, като се надяваше да долови какво му казват. Веждите на руснака се извиха, сякаш някакво външно напрежение се опитваше да задържи мислите в главата му. Каквито и да бяха новините, физиономията на Орлов подсказваше, че са неочаквани.

Той наклони глава и като придържаше слушалката с рамо, се обърна към компютъра на бюрото. Затрака по клавиатурата достатъчно силно, че Купър да чуе.

— Оксана! — извика, без да отмества поглед от екрана.

Зошченко се изправи и бързо се приближи до него. Орлов натисна още няколко клавиша, растящият му гняв ставаше все по-видим.

Погледна към Зошченко озадачено. Тя поклати глава в отговор и не предложи никакъв коментар по повод това, което гледаха на екрана.

— Не ме интересува как го правиш, просто го спри! — извика Орлов в телефонната слушалка, преди да я затръшне ядно. — Дмитрий, отрязани сме от компютърните си мрежи. Накарай пазача на Авакум да разбере какво прави Килкъни. Веднага!

— Да — отговори Лесков и веднага даде заповед в микрофона си, който се извиваше от слушалката в ухото му до ръба на устните.

— Какво е това? — попита Авакум, когато малка червена светлина се появи в долния десен ъгъл на екрана на лаптопа на Килкъни.

— Съобщение.

Килкъни щракна върху примигващата светлинка и в центъра на екрана се появи малък прозорец. Два реда текст се издигнаха от долната част на екрана.

„Добри новини: и двамата заложници са спасени!

Лоши новини: някой е забелязал проникването ни. Бъди нащрек!“

Килкъни се усмихна с облекчение.

— Какво означава това? — попита Авакум нетърпеливо.

Килкъни я погледна и видя страха, изписан на лицето й. Пресегна се и хвана ръката й.

— Съобщението означава, че двама добри хора сега са в безопасност, а копоите на Орлов са забелязали, че нещо изключително нередно се случва с компютрите им.

Той се обърна към лаптопа си и затвори прозореца. В същия миг едрият пазач на Авакум отвори вратата към кабинета й и изкрещя нещо на руски.

— Какво казва? — попита Килкъни, без да изпуска руснака от поглед.

— Иска да знае какво, по дяволите, правиш. — Авакум преведе буквално.

— Кажи му, че декодирам информация за шефа му.

Докато жената превеждаше отговора, Килкъни махна с ръка към екрана, за да подчертае, че мъжът трябва да гледа там. Едрият пазач се приближи към бюрото, за да погледне по-добре. Половината от екрана показваше матрица с криптираните символи на Волф, а на другата постепенно нарастваше ивица от математически формули и немски текст.

Когато пазачът се приведе напред, за да огледа лаптопа, Килкъни се пресегна с двете ръце, сграбчи два големи кичура от мазната коса на мъжа и дръпна надолу. После скочи от стола си, изтегли десния си крак назад и заби коляно в лицето на мъжа. След хиза гери ритника на Килкъни микрофонът на пазача разкъса ъгълчето на устата му и се заби в бузата, преди да се откъсне от слушалката. Кръвта потече силно от разбития нос и устатата на мъжа.

Пазачът простена, напълно объркан, докато Килкъни наклони леко главата му, а после бързо я изви, сякаш я развиваше от гнездото й. Прешлените, които образуваха малката вдлъбнатина във врата на пазача, се сплескаха, въртеливото движение беше твърде бързо, за да могат мускулите на врата да му се противопоставят.

— Ти го уби! — ахна Авакум в шок.

— Нямам голям избор. Орлов ни иска мъртви.

Килкъни остави пазача на пода, после огледа пораженията върху крака си. Два от зъбите на мъжа се бяха впили през панталоните в плътта над коляното. Авакум примигна, когато той издърпа двете парчета и ги захвърли в кошчето.

— Не се бой, ще се оправя — рече й Килкъни, докато оглеждаше двете ранички. — Дано само пълнителят му да е пълен.

После сграбчи тялото на пазача под мишниците, изнесе го от кабинета и го просна в центъра на празната лаборатория.

— Защо оставяш тялото там? Нали другите ще видят какво си направил?

— Надявам се. Този човек е моето плашило. Ако другарите му го видят да лежи там бездиханен, може би ще си помислят малко преди да се опитат да влязат тук.

Килкъни свали кобура от рамото на пазача, препаса го на себе си и набързо провери оръжията. После обискира мъртвеца и откри още два пълнителя.

— Да се върнем в кабинета ти — каза накрая, докато прибираше допълнителните муниции.

Килкъни изключи лаптопа и разкачи кабелите.

— Може ли да те попитам нещо? — каза й, докато затваряше лаптопа и го прибираше в куфарчето си.

— Разбира се.

— Защо ми изпрати онази част от изследването на Сандстром?

— Аз съм учен, не крадец. Исках да науча истината.

— Понякога истината не е приятна — каза Килкъни, като се обърна да я погледне. — И много скоро ще стане направо грозна. Стой близо до мен и може би ще имаме някакъв шанс да се измъкнем живи оттук.