Джози Лойд, Емлин Рийс
Стръв? Клъв! И в тигана… (3)

Купонът по случай рождения ден на Мат

Едва ли е за чудене, че нещата с Мери Райнер не продължиха дълго. Е, със сигурност по-дълго от деветнайсет и половина секунди. Останах у тях за през нощта и правихме секс и на следващата сутрин, като този път успях да издържа цяла една реклама за диетична кока-кола, плюс три песни, макар че, както по-късно изтъкнах пред Мат, технически може да се каже, че са били шест, защото втората песен бе „Бохемска рапсодия“. Мери бе принудена да се съгласи, че благодарение на експертните й напътствия само за двайсет и четири часа се бях издигнал от „пълна скръб“ до „окей“. Бъдещето изглеждаше розово. Бях доволен. Мисията бе успешно изпълнена. Напуснахме дома й преди обяд, целувахме се известно време пред станцията на метрото и аз си тръгнах обратно за Бристол. Обадих й се веднъж след това, но тя не отговори на съобщението ми. И повече не я видях.

Тогава ми се щеше да мисля, че обстоятелствата са ни разделили. Тя живееше в Лондон, аз — в Бристол; и двамата бяхме твърде зависими финансово, за да си позволим редовни пътешествия с влака и твърде заети да учим за матурата, за да отделим време да се опознаем. Но това не беше вярно. Истината е, че Мери бе имала и по-добри сексуални преживявания; а за мен това бе най-доброто дотук. И двамата продължихме напред, но по различни причини: Мери, защото не искаше да се примирява с „пълна скръб“ или дори „Окей“; аз — защото току-що бях навлязъл в чудния свят на секса и след като успях да „бъда“ с едно момиче два пъти, ми се искаше да го опитам с повече момичета (колкото се може повече пъти).

Както казват всички, първият път винаги е най-труден, но си струваше усилията. След този уикенд в Лондон нищо вече не беше същото. Върнах се в Бристол, натъпкан до козирката със самоувереност, заключих се в банята с телефона и се обадих на Мат. Разказах му всичко, след което той ме накара да го повторя от игла до конец. И макар че се опитах да потисна триумфалните нотки в гласа си, умирах от кеф да го разказвам отново и отново.

На следващия понеделник Мат изпрати до дома й Лора Райли, момичето от класа му по математика, по което си падаше от месеци, обаче не му стискаше да й признае, и я целуна на автобусната спирка на нейната улица. Покани я да излязат заедно. Две седмици по-късно родителите му отидоха на Езерата^[1] за уикенда и Мат и Лора изгубиха заедно девствеността си на долния етаж на двуетажното легло, в което приятелят ми спеше от седмия си рожден ден.

Някой би казал, че това, Мат да се отърве от девствеността си толкова скоро след мен, си е чисто съвпадение, но аз не мисля така. По-вероятната теория е съревнованието. Или по-скоро състезателната жилка, която винаги е оцветявала приятелството ни. В постпубертетния и пред-Мери период от живота ни седемдесет процента от нашите разговори се въртяха около секса на теоретично ниво. Как да го получим? Как ще се чувстваме, след като го направим? Веднъж, след като аз бях открил отговорите на тези въпроси, нашето приятелство вече не се базираше на равенство в невежеството. Центърът на тежестта се премести, люлката се наклони и Мат — момчето вече гледаше нагоре към мен — мъжът, а аз го гледах от висотата на опита си. Единственият начин, по който той можеше да възстанови баланса, съществувал дотогава между нас, бе да прави секс. Което и стори. С Лора Райли. В двуетажното си легло.

Разбира се, нещата не спряха дотам. Срещнах друго момиче, люлката пак се наклони и той скъса с Лора, за да ме настигне. И като изключим петнайсетте месеца, през които той излиза с Пени Браун и които, каква случайност, съвпадаха с периода, през който аз излизах със Зои, не мисля, че изобщо спряхме да се състезаваме. Докато отварям вратата на Баркинг, теренът, който Мат избра за своя рожден ден, си мисля, че вероятността да продължим съревнованието си и тази вечер е много голяма. И двамата сме необвързани. И двамата сме винаги готови за свалка. И макар че вече няма какво да си доказваме и приятелството ни отдавна да е еволюирало над нивото кой ще направи еди-какво си първи, спортният ни дух винаги ще се стреми да промени баланса на люлката. Секс за една нощ. Никакви усложнения. Поредната отметка на стената. Малко безвредно забавление.

Сканирам бара за лица, които познавам, и за лица, които харесвам. Баркинг е благодатна среда за набелязване на потенциални жертви и именно поради това Мат избра да направим купона тук. Заведението не се рекламира като бар за необвързани личности, макар че е точно това. Винаги е шумно и претъпкано, а малкото маси събират компании от по дванайсет души. С други думи Баркинг не е място, което да може да бъде наградено с много звездички в Пътеводителя на интимните нощни заведения на Лондон.

Първоначалната визуална инспекция показва, че и тази нощ няма да е по-различна — едно ергенско парти плюс няколко сегрегирани по полов принцип групички. Годежните пръстени и халките, изложени на показ, се броят на пръсти и съм сигурен, че не съм единственият човек, който току-що е направил точно това. Наблюдават се вариации на тема външен вид, но облеклата са строго маркови, а прическите и гримът — стилни. Хората са тук, за да се рекламират с надеждата да си намерят купувач. А благодарение на гардероба на Мат аз пасвам чудесно на средата. Статистиката показва, че приятелят ми е бил тук десет пъти и е свалил две мадами, което му дава двадесет процента успеваемост. На мен ми е шесто посещение и една свалка, което горе-долу изравнява процента. Що се отнася до Баркинг, люлката е в балансирано положение.

Засега…

Забелязвам Мат на масата в далечния ъгъл на клуба, но вместо веднага да започна да си пробивам път през лабиринта от тела, аз се настанявам пред бара, за да си поръчам една бира и традиционния коктейл „Рожден ден“ за Мат. Докато чакам да му забъркат вещерското питие, проучвам внимателно групата на масата. Мат не си пада по шумните рождени дни, а по-скоро подхожда към мероприятието като добър повод да се напиеш с приятелите си. Нашето момиче, Хлои, е там, но с облекчение забелязвам, че Брадшоу липсва. Тук са Анди, Уил и Джени — колеги на Мат, Карла, Сю и Майк — състуденти, и Марк и Тим, които са дошли от Бристъл за уикенда.

Има и няколко човека, които не познавам — очевидно това са допълненията, за които Мат спомена сутринта. Две момчета и две момичета. От момичетата само едно не привежда моментално в действие алармата за грозници и откачалки. Тя седи отляво на Мат. Обърната е към мен с профил. Изглежда добре. Мат ме забелязва, махва и изкрещява нещо, което обаче потъва в какофонията от звуци между нас. Махвам му в ответ и плъзвам още един изпитателен поглед по Загадъчното момиче, преди да се обърна да платя за напитките.

Един мой приятел на име Пади обобщи веднъж дилемата, пред която са поставени всички необвързани мъже, излезли на лов за нещо свежо:

Така както аз виждам нещата, имаш две възможности — краткосрочна връзка и дългосрочна връзка.

Краткосрочната връзка започваш с презумпцията, че единствената ти цел е добро чукане. Това означава, че си длъжен да го направиш с всяка жена, с която ти се отвори парашутът. Затова започваш разговор и проверяваш дали са готови на подобна стъпка или не. Представи си, че потенциалната цел издрънка нещо от рода на, че мрази да я смятат за лесно момиче, че й е писнало да е сама или да си губи времето с мъже, които не са узрели за сериозна връзка. Тогава бързо я отрязваш и се придвижваш на следващия обект. И продължаваш в същия дух, докато стигнеш жената, която дори да не ти каже „да“ веднага, поне дава индикация, че ще го стори скоро.

А втората възможност, както казахме, е дългосрочната връзка. Определящата разлика между нея и възможност номер едно е, че тук мислиш както с члена си, така и с главата си. Подходът е същият. Виждаш момиче, което ти хваща окото, и завързваш разговор. Само че този път ако харесаш това, което чуваш, толкова колкото това, което виждаш — нека бъдем честни, при дълготрайните връзки е важна не формата, а съдържанието — тогава не теглиш една майна на момичето само защото ти отказва да си свали гащите пред теб до зазоряване. Вместо това си казваш: „Хей, тази личност ми харесва. Бих искал да я опозная по-добре“. И решаваш да опиташ. Карате го по традиционния начин — разменяте си телефонните номера, обаждаш й се, каниш я на среща и поемате оттам, та докъдето стигнете.

Но това е нещо, което трябва да решиш още в началото на вечерта. Двете възможности взаимно се изключват. Ако избереш първата възможност, тогава сваляш някого само защото в съзнанието ти въпросният човек е равен на секс. Сигурно е, че след това няма да можеш да мислиш за него по никакъв друг начин. Ако избереш втората възможност, трябва да се примириш с факта, че поне тази вечер ще се наложи да се прибереш сам.

Пади се ожени преди два месеца, така че не е трудно да се отгатне коя възможност избра той. Аз, сигурно по навик, все още избирам номер едно.

Добирам се до масата и купонджиите около нея ме заливат с порой възгласи „Хайде бе!“, „Как си!“ и „Къде, по дяволите, се затри!?!“ — в зависимост от това от кога не съм се виждал с всеки от тях. Столът на Загадъчното момиче е празен, но на облегалката виси палто. Заставам до Мат и оставям пред него коктейла „Рожден ден“. Той простенва още преди чашата да е докоснала масата.

— Божичко — промърморва най-добрият ми приятел, взирайки се в бълбукащата мътна смес. — Кога ще надраснем това?!?

— Когато одъртеем и се изпоженим.

Принуден да се примири с факта, че нито едната, нито другата възможност са осъществими в обозримото бъдеще, Мат надига чашата и пресушава блатистото й съдържание.

— Честит рожден ден! — казвам аз и му връчвам една карикатура с неговия образ, която бях дал да й сложат рамка.

Той я поглежда и избухва в смях, след което я предава нататък по масата.

— Страхотно. Благодаря ти, братче — казва Мат, изтрива устни, пали цигара и избутва наляво стола на Загадъчното момиче. — Взимай си стол и сядай.

Докато успея да си намеря свободен стол, Загадъчното момиче вече се е върнало на масата. Вмъквам стола си между нея и Мат и сядам.

— Здрасти — обръщам се към нея. — Аз съм Джак.