Джози Лойд, Емлин Рийс
Стръв? Клъв! И в тигана… (1)

Идеалът

Да предположим сега, че сте момиче. Да предположим, че сте момиче и се намирате на купон или в бар, или в някой клуб. Да предположим, че сте момиче и се намирате на купон или в бар, или в някой клуб и аз се приближа към вас.

Да предположим, че ме виждате за първи път.

Някои неща ще ви станат ясни още от пръв поглед. Ще разберете, че съм почти метър и осемдесет и със средно, здраво телосложение. Ако се ръкуваме, ще усетите, че ръцете ми са доста силни, а ноктите — чисти. Ще видите, че имам кафяви очи, които си подхождат с кестенявата ми коса. Ще съзрете и белега, който пресича лявата ми вежда. Вероятно ще предположите, че съм някъде между двайсет и пет и трийсет.

Да предположим сега, че видяното ви убеди, че си струва да поговорите с мен.

Ще побъбрим и ако приказката потръгне, ще научите още за моя милост. Ще ви кажа, че името ми е Джак Роситър. Ако ме попитате за белега, ще ви разкажа как моят най-добър приятел Мат Дейвис ме простреля с въздушен пистолет, когато бяхме дванайсетгодишни. Ще ви разкажа още какъв късмет имах да не загубя едното си око и как майка ми не позволяваше на Мат да пристъпи у дома в продължение на цяла година. Ще научите още, че напоследък наклонностите на Мат съвсем не са толкова агресивни, което ме устройва дотам, че да живея под един покрив с него. Ще ви кажа, че той работи за юридическа фирма в Сити, но няма да ви кажа, че притежава къщата и аз му плащам наем. Ще ме попитате каква е къщата ни и аз ще ви отговоря, че представлява преустроен бар в Западен Лондон и че, да, запазили сме масата за билярд, мишената за стрелички и барплота, но — не, отрязали сме достъпа на всички агресивни алкохолици, които едно време са драйфали по ъглите. Ще ви кажа още, че градината ни е голяма и сравнително дива.

Ще ме попитате с какво се занимавам и аз ще отговоря, че съм художник, което е вярно, и че си изкарвам прехраната от това, което не е вярно. Няма да ви кажа, че три дни от седмицата работя в малка художествена галерия в Мейфеър, за да скърпвам двата края. Вие ще плъзнете поглед по дрехите ми, които вероятно ще са дрехите на Мат, и ще извадите погрешното заключение, че съм богат. И тъй като в нито един момент от разговора няма да спомена думата „приятелка“, вероятно ще извадите този път правилното заключение, че съм сам. Няма да ви питам дали си имате приятел, макар че ще проверя безименния ви пръст за пръстен, — който ще издаде дали сте омъжена или сгодена.

Да предположим, че накрая отидем у вас или у нас.

Ще правим секс. Ако имаме късмет, може дори да ни хареса. А ако ни хареса, може да го повторим. След това ще заспим. На следващата сутрин, ако сме у вас, аз вероятно ще се изсуля още докато спите. Няма да си оставя номера. А ако сме у нас, вие вероятно ще направите същото. Няма да ме целунете за сбогом. Който остане в леглото, накрая ще се събуди. И ще установи, че е сам. И ще въздъхне с облекчение, защото именно това иска.

* * *

Признания: №1 Контрацептиви

Място: тоалетната между вагони 2 и 3 на влака от 14:45 от Паркуей, Бристол, до Падингтън, Лондон.

Време: 15:45, петнайсети май, 1988 г.

Зад вратата на тоалетната млад мъж на възраст седемнайсет години стоеше пред огледалото със смъкнати до глезените панталони и боксерки. В едната си ръка стискаше презерватив с вкус на къри, а в другата — еректирал пенис, неговия собствен пенис.

Мога да опиша всичко това с абсолютна точност. Не защото стоях във вагон 2 и се взирах в знака „Заето“ на вратата на тоалетната, а мехурът ми заплашваше да се пръсне всеки миг, докато се чудех кой ли ще е такъв егоист, че да лъска бастуна в продължение на повече от двайсет минути по часовник. И не защото влакът приближаваше Рединг с такава скорост, че накрая не издържах, приближих се до вратата на кенефа, теглих й един мощен шут и видях какво става вътре. А защото младият мъж със смъкнатите гащи бях самият аз.

Окей, сега ще е напълно разбираемо, ако решите, че съм едно от следните (а вероятно и трите заедно):

• Перверзен тип

• Любител на кърито

• Откачалка

И, въз основа на събраната дотук информация, трите ще са напълно точни предположения. Всеки съд би ме признал за виновен и по трите обвинения. Макар че, имайки предвид факта, че едва можех да докосна с уста коляното си, а какво остава за някоя друга част от анатомията си, обвинението в прекомерна любов към кърито сигурно щеше да събуди съмнения, достатъчни за оправдаването ми.

Ред е на защитата.

Седемнайсетгодишните мъже са странни създания. Разпънати между юношеството и зрялата възраст и напомпани с хормони, те опитват да открият себе си, като в процеса задават въпроси, търсят отговори и често мастурбират. Същото се отнасяше и за мен. Задавах обичайните въпроси. Съществува ли Бог? Възможен ли е световният мир? Защо окосмяването по срамните части има ограничен растеж и по този начин изключва възможността за екзотични прически. Напразно чаках отговори. А докато чаках, мастурбирах.

На воля.

Сигурен съм, че има крави рекордьорки, чийто дневен млеконадой е бил по-малък от моя (но като имаме предвид, че кравите се доят само два пъти на ден, този факт не бива да предизвиква учудване). Средно — като изключим такива възпрепятстващи и извънредни събития като пожари, наводнения, земетресения и други божи наказания — лъсках бастуна по три пъти на ден. А разнообразието само подслаждаше заниманието. Плясках маймунката над мивката в банята. Притисках приятелчето в задната част на автобуса. Душах змията под юргана. Удрях си злобарки в училищната тоалетна. Мастурбирах, мастурбирах, мастурбирах. Но през целия този период на онанистични експерименти имаше едно нещо, което никога не бях опитвал: Чекията на богаташа.

За всеки, който не е запознат с термина, ще обясня, че ЧБ е мастурбация с презерватив. Какво общо има това с богаташите, не мога да кажа. Бих се осмелил да предположа, че вероятно навикът се дължи на прекалено много свободно време и незнание какво да правят с ръцете си. Но за мен, на този петнайсети май, 1988 г. в далечно от еротиката обкръжение на тоалетната между вагони 2 и 3 на Британските държавни железници, експериментът имаше съвсем различна цел. Всъщност бе ме заинтригувал самият презерватив, а не онова, срещу което служеше като защита.

Накратко казано, никога преди не бях слагал презерватив. Контактът ми с тях бе ограничен до възхитено наблюдение на легендарния трик, който съученикът ми Кейт Роулингс изпълняваше по купоните — а именно, да нахлузи презерватив на главата си и да хипервентилира през носа, докато гумата се надуе като цепелин и накрая последва съдбата на Хинденбург, пръскайки се на стотици късчета сред буря от аплодисменти. Но сега, подвигът ми, макар и театрален, не бе предназначен да впечатлява публика от хормонално небалансирани тийнейджъри. Той бе замислен изцяло в чест на Мери Райнер, момиче, с което се бях запознал на купона в дома на родителите на Мат предишния уикенд, което живееше в Лондон и което ме бе поканило на гости, специално уточнявайки, че родителите й са в Майорка. С други думи момиче, на което възлагах силни надежди, че ще се окаже достатъчно благосклонно, за да ме отърве от порока на девствеността. Оттук кондома с вкус на къри. В тоалетната. Във влака.

След по-малко от два часа дългът можеше да ме призове да използвам един в реална ситуация. Моментът, за който се бях подготвял физически и психически, развивайки несъразмерно, както се боях, мускулите на дясната ръка, почти бе настъпил. И какво, мислите, направих? Онова, което правят всички нормални и самоуверени седемнайсетгодишни мъже — паникьосах се. Седях си там във вагон 3, потропвах с пръсти по портфейла, мислейки за трите запечатани кондома, които припряно бях купил от автомата в бара. Ами ако не ми станат? Ами ако са ми много малки или — не дай си боже — твърде големи? Ами ако се скъсат или изпаднат? Ще си лежа до Мери и ще й се извинявам многословно, ето какво. А ако това се случи, няма начин тя да ми даде втори шанс. Ще си остана девствен. Исусе, може дори да си умра, недокоснат от жена. Размърдах се притеснено на седалката, представяйки си епитафа на надгробния ми камък: Той почина на сто години, без да се изчука нито веднъж през целия си житейски път. Почивай в девственост. Затова си грабнах портфейла и отърчах в кенефа за една суха тренировка преди състезанието.

С това защитата свърши.

С удовлетворение мога да докладвам, че същото направи и Мери. Няколко пъти. Това момиче просто не знаеше спиране. От мига, в който се добрахме до спалнята й, спъвайки се в дрехи, и се проснахме на леглото, тя сякаш изживяваше непрестанен оргазъм. За първи път изпитах чувството да съм „във“ — бях в леглото, с нея, а скоро бях и в самата нея. Въпросното чувство ме заля неудържимо до момента, в който вече не можех да го удържам, и то се изля от мен.