Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (8)

8. Военна екипировка

Разликата между половете: Къщната работа

„У дома, готви“, е именно мястото, където съпругът си въобразява, че е съпругата му.

Брачният живот щеше да е доста по-лесен, ако предварително те поставят на брачен тренажор, за да изпиташ ужасите и прелестите и да провериш дали притежаваш необходимите качества. Шели определено не ги притежаваше.

Три дни след началото на медения й месец все още нямаше никаква надежда да консумира брака си; кръвното й налягане достигаше термоядрени стойности. Никога не би го признала пред жива душа, защото момичетата не постъпват така, но тя мастурбираше толкова енергично, че имаше нужда от попиващи потта ленти около китките. Вече притежаваше най-тренираната ръка в историята на човечеството. Не бе имало такова дейно раздвижване на човешка китка откакто Пруст написа седемте си романа един след друг.

На вратата на бунгалото й се почука. Не тропаше късметът, а Габи, Мълчаливия Майк и Влекача.

— А, вие ли сте? — попита Шели унило. — Какви спортни ужаси сте ми намислили за днес? — Уморено вдигна ръка да предпази очите си от пронизващите слънчеви лъчи. — Да отида да убивам носорози ли? Или да се изкача до кратера на вулкана? А защо да не кастрирам някой лос? — Кихна. Беше настинала от вчерашното океанско изпитание и изгоряла от бедрата до стъпалата и от лактите до върховете на пръстите на ръцете — болезнено слънчево изгаряне, очертано от тропическия й водолазен костюм.

— Госпожо К., време е да се стегнете и да започнете да говорите с вагината си, ако мога така да се изразя. — Габи намести очилата си по-високо на носа и размаха договора на Шели пред очите й. — Трябва да заснема материал.

— Забрави за материала и по-добре ме застреляй. Вероятно не съм се забърквала в нещо по-тъпо от тази глупава женитба. — Шели поклати невярващо глава, припомнила си незабравимите мигове върху задната седалка на лимузината, където усещането на мъжки устни промени целия й живот. — Аз съм една окаяна, патетична, издънила се личност и отивам да постъпя в манастир, където ще се посветя — духом и телом — на пълно смирение.

Изпълзя обратно вътре, стовари се на леглото и пъхна глава под възглавницата.

— Понеже съпругът ти явно не се интересува ни най-малко от теб, ако ти се прииска малко развлечение, винаги можеш да разчиташ на мен, така да знаеш. С удоволствие ще ти надяна суджука си. Какво ще кажеш, Шели?

Шели погледна към гиганта с къси, щамповани на цветя панталони. Можеше да бъде окачен на въже и да бъде използван като гюле за разбиване на стени.

— Какво, по дяволите, да му кажа? — обърна се тя умолително към Габи.

— Не знам. „По-скоро ще си изям онази работа, преди да ти бутна, хуй такъв“ сигурно ще свърши работа. Как си въобразяваш, че някоя жена би проявила интерес към теб, Влекач. Това би го сторила само кукла, която лично си надул. Хайде, изчезвай.

— Благодаря ти, Габи — въздъхна Шели, когато Влекача излезе от помещението с тежки стъпки.

— Няма защо. Мъжете са като високите токчета: много лесно стъпваш на тях, стига да научиш как да го правиш. Дай сега да помислим. Пълна катастрофа си при занимания на открито. Сега вече сме наясно, че това е безспорен факт. Какво ще кажеш за занимания на закрито? Нали си културна? От това ще се възползваме. Облей този тип с изтънченост. Двадесет и пет хиляди лири трябва да те вдъхновят. Хайде, ставай от леглото и си сложи гел на косата.

Шели погледна режисьорката отчаяно. Всичко беше безсмислено, налудничаво. Да вложи и капчица енергия повече в този брак, ще означава, че е най-голямата глупачка във Великобритания.

От друга страна, предстоеше в края на седмицата да вземе втория транш от парите, а и бе задължена на Габи за окуражителното й поведение… Пък и щеше да й се отвори шанс да зърне още веднъж Кит по бански.

Не, укори се тя. Къде отива самоуважението й? Но от друга страна, самоуважението не е като мъжка целувка по клепачите ти… Самоуважението не гризе любовно меката част на ушите… Самоуважението не те кара да свършиш с оргазъм, все едно бърз влак пристига на гарата.

Във войната между половете униформата на жените не е патрондаш през гърдите, а КЧР (къса черна рокля). Лицето й не е нашарено с камуфлажни краски, а добре гримирано. Именно затова Шели се яви точно така няколко часа по-късно — на високи токчета — в „Рандеву“, най-луксозния ресторант в курорта. Реакцията на Кит: „Бива си те“ нямаше точно да разчупи леда помежду им, но все пак й даде известна надежда, че би могла някак си най-накрая да се окаже част от менюто на този мъж…

 

 

Вечерята започна с набор от френски сирена, които Шели степенува според миризмата им. От студентка знаеше, че вървят добре с бутилка „Мерло“.

Кит погледна скептично към парченцата сирене, провиснали през ръба на порцелановото плато.

— Келнер — обърна се той към сервитьора, — може ли да се преместя на друга маса?

— Да, сър. Къде по-точно желаете?

— Ами… на съседен остров, ако е възможно.

Беше ред на Шели да се обърне към сервитьора:

— Нали нямате нищо против да донесете на партньора ми кутия цветни моливи и картинки за оцветяване, за да има с какво да се забавлява? Благодаря ви предварително.

— Ей — възмути се Кит, — не аз се държа детински, а ти! Не осъзнаваш ли, че сиренето представлява просто развалено масло?

Припомняйки си инструкциите на Габи, Шели прехапа език, а после се насили да се усмихне.

— Тогава разрешаваш ли да погъделичкам небцето ти с нещо друго? — впусна се тя смело напред, като се стараеше да звучи възможно по-шикозно. — „Шатобриан“ или пържола със сос „Тартар“, гъши пастет върху препечени филийки?

— По-скоро очаквах да хапна фишбъргър с пържени картофи.

— Кит, какъв е смисълът да си на френски остров, ако не опиташ храната им? — попита тя раздразнено.

— Френската кухня, така ли? А, където ти поднасят всичко, плувнало в сгъстена лимфа. Френската кухня съществува предимно, за да я критикуват хората, притежаващи рафинирани вкусови жлези. А на мен определено не ми е по вкуса, ясно ли е?

— Кит, не става въпрос, че французите са арогантни. Те просто се чувстват по-висшестоящи от теб. А и кой да ги вини, като се има предвид, че си американец. Вашата представа за висша кулинария се състои в сос, от който да загребвате с чипсовете си.

— Намерил се кой да ми говори! Та вие, англичаните, ядете неща, които дори изпаднала улична котка не би погледнала!

— Може и да е така, но поне сме си запазили вкусовите усещания и сме наясно, когато ни поднасят нещо от висшата кулинария.

— Значи само защото французите са нарекли нещо долно като охлювите с гръмкото име escargot, смяташ за изискано да се ядат тези обитатели на локвите? Ей, garcon — щракна Кит с пръсти, — донеси ми охлюв и жаба в марината от комари.

Сервитьорът приближи с отворен бележник. Шели си поръча, като старателно натъртваше удължените гласни, все едно из устата й се лее вино.

— А за вас, господине?

— Той иска мамут — отговори Шели вместо него, — понеже вкусът му е доста примитивен.

— Риба и пържени картофи — отсече Кит. — И някакво питие.

Посегна към масичката с вина.

Шели го хвана за ръката.

— Още не са готови. Оставили са ги да „дишат“.

— Да дишат? Какво им е? Да не са астматични?

Кит си наля от виното, изпи го на екс и попита:

— Я ми кажи, Грийн, винаги ли си била такава досадница, или взимаш специални уроци?

Седяха мълчаливо и се гледаха изпепеляващо. В този момент Габи, в камуфлажна униформа, с еспадрили и нахлузена на обратно бейзболна шапка, окичена с дати на различни международни филмови фестивали, тръгна решително към тях. Именно тя трябва да носи прякора Влекача, помисли си Шели, защото постоянно влачеше оператора след себе си.

Вдигна палец в знак на победа.

— Най-после малко шибана романтика — поздрави ги тя. — Не вярвам на очите си. Такива неща страхотно се котират. А и рекламодателите ги обожават. Е, как тече срещата, деца?

— В момента временно преустановихме взаимната си атака с вилиците за ордьовъра — осведоми я Шели мрачно. — Все пак сме постигнали нещо.

Изражението на Габи стана сериозно.

— Защо не престанете да си говорите толкова много и не потанцувате малко? — Очите на режисьорката се насочиха към дансинга, където оркестърът и Коко красноречиво демонстрираха, че знаенето само на три акорда не е никаква пречка да направиш кариера в музиката.

— В никакъв случай — сряза я Шели. — Свирят толкова силно, че няма да успея да чуя собствените си мисли.

Оркестърът се впусна в изпълнение на „Ти си този, когото желая“.

— Хайде — обади се Кит. — Не ти ли допада музиката? Винаги съм обичал тази песен. — Посочи току-що запътилата се от съседната маса към подиума залязваща рок звезда.

— Рокаджиите обикновено са група от петима и всеки от тях е напълно убеден, че другите четирима въобще не могат да пеят. Защо хората не се интересуват от истинска музика — да речем, Бах, Моцарт, Рахманинов?

Кит обаче се заинтересува повече от Коко, която изпълняваше любимата му песен в бавен, съблазнителен, африкански ритъм. Освен това певицата не откъсваше очи от съпруга й, докато полюляваше бедра.

— Оркестърът приема ли желания на клиенти? — попита Шели със сладникава усмивка.

— Да, защо? Какво искаш да изпълнят?

— Една игра на „Монопол“, ако зависи от мен — отвърна Шели.

— По дяволите, иди танцувай с него! — просъска Габи в ухото й. — Отвлечи вниманието му от Коко. Тя е доста шавлива.

Шели отиде да заложи романтичните си капани. Виното я замайваше, а музиката караше кръвта й да вилнее. Е, като начало ще започне с малко отъркване на бедра. Поведе го към дансинга. Точно си помисли, че да отъркваш бедра в непознат не е чак толкова лошо — пък и очевидно това щеше да е най-многото, което щеше да получи като брачен секс, когато оркестърът засвири „Ла бамба“. Преподаваше тази песен в училище. Учениците така и никога не успяваха да я изсвирят правилно. Беше прекарала часове да слуша отчаяните им опити да нагодят мелодията.

— Не, не. Не искам да танцувам на тази песен. Преподавам я в училище.

Завлече Кит обратно при масата.

— Както отбелязах, на вас, британците, ви липсва спонтанност. Та вие сте в състояние да организирате дори оргия, като предварително отбележите мястото на всеки участник и поставите картонче с името му, а после ще пишете благодарствени писма: „Благодаря много, че се отзова“ и така нататък…

— Би било хубаво, ако вие, янките, проявявате известна въздържаност и влагате малко мисъл в действията си — не му остана длъжна Шели. — Например, когато спонтанно изсипвате тонове бомби върху мирни градски райони. Какво общество сте само! Разполагате с конституционната свобода да носите тениски с глупави надписи, да поставяте намекващи за секс лепенки по колите си и да си избирате слабоумни президенти.

— Е, поне имаме конституция. А вашата каква е? Дава ви правото да се чувствате окаяни. Гордеете се с ледените си бани, топлата бира и най-отвратителния океан — всъщност една огромна тоалетна. Освен това и времето ви е отвратително.

Кит хвана приборите и започна да тропа с тях по чиниите, все едно са барабани.

— Знаеш ли защо Америка въобще съществува? — надвика Шели създаваната от него дандания. — Беше подходящо място, където ние, британците, да изхвърляме тормозещите бога религиозни маниаци.

Кит продължи да тропа още по-силно и Шели се запита дали компютърът не е бил сериозно повреден в деня, когато е определил, че тя и Кит Кинкейд имат нещо общо. Не успя да се въздържи повече; наведе се напред, измъкна приборите от ръцете му и грижливо ги подреди върху покривката с цвят на сьомга.

— Съзнавам, че вероятно използвате краката си, за да се храните, но в Европа го правим по друг начин — обясни тя.

— Господи — простена той. — Вие, англичаните, имате научни степени по подреждане на маси. Защо се придържате към всички тези старомодни правила? За твоя информация сега сме двадесет и първи век. Съпрузите и съпругите вече не се разделят след една съвместна вечеря.

— Напротив. Разделят се в края на вечерта, та всеки да отиде при своя си любовник — просъска Шели и кимна по посока на Коко. Точно в този момент залязващата рок звезда я замести на сцената и се впусна в гротескно изопачаване на класическо парче на „Ролинг стоунс“, като през цялото време притискаше Стойката на микрофона плътно към чатала си. — Продължаваш ли да искаш още доказателства, че рок певците заемат по-ниско стъпало в биологичната еволюция? — смени темата тя. — Подобно на животни носят дрехи в ярки цветове и излагат на показ гениталиите си, за да привлекат вниманието на женските. Погледни само този идиот и ще разбереш за какво ти говоря.

Габи се приближаваше към тях. Разпери отчаяно ръце, като чу романтичната тема, избрана от обектите на телевизионното й предаване. При този жест бутна минаващ сервитьор и той изпусна таблата с цялата посуда; разнесе се страхотен трясък. Салонният управител, французин, моментално се появи до него, бесен от инцидента. Макар и да не разбираше много френски, Шели се досети, че нещастният туземец е уволнен мигновено.

Влекача и Майк тутакси насочиха обектива и микрофона към сцената. Само след секунди вездесъщият полицейски началник се надвеси над масата им. Марковите му слънчеви очила (независимо от тъмнината) се мъдреха на върха на обемистия му нос, а кашмирен пуловер (независимо от топлината) бе завързан небрежно около врата. Грабна камерата, изтръгна батерията и касетата и ги хвърли в декоративното басейнче със златни рибки.

— Снимането на персонала — забранено е — обясни той, отмести микрофона и погледна навъсено Майк. После пристъпи към Шели и Кит и толкова силно стовари ръце върху масата, че чиниите и чашите се раздрънчаха. — Туризмът поддържа тези хора. Но са толкова глупави — не си дават сметка. След всичко, което сторихме за тях. Ха! Никаква благодарност. Преди да дойдем, това бе една джунгла по средата на Индийския океан. Без нас още щяха да са си диваци. Имам приятел в Дърбан. Знаете ли как нарича негър върху дърво? Клонов управител.

Отметна глава назад и шумно се изсмя.

Кит избра точно този момент да заговори на Шели за Париж и французите — нещо от рода на това как французите лягали и разтваряли краката си за нацистите.

— А знаеш ли как се наричат сто французи с вдигнати ръце? — добави той, за да е още по-изразителен. — Френска армия.

Гущероподобните клепачи на полицейския началник се присвиха, без той да престава да се усмихва любезно. Имаше същото изражение, което Шели видя на летището, и това я накара да потрепери от ужас.

— Извини го — изхили се тя глуповато. — В края на краищата той е американец. Длъжни сме да му простим.

В този момент управителят със зализана прическа влезе в ресторанта. На лицето му бе изписано изтерзаното изражение на ветеран от туристическата индустрия; стараеше се да изглежда сърдечен, но всъщност приличаше на човек, току-що чул силна експлозия и още не възвърнал напълно слуха си.

— Сега ще видим какво ще каже управителят за поведението ви — просъска Габи и се впусна към него.

Гаспар сви нехайно рамене и се върна при френските си гости. Шели видя как се изляга в шезлонг до бара, все едно е собственик на заведението. Възможно бе и да е точно такъв, защото постоянно висеше в хотела. Въпреки очевидната слабост на този мъж към луксозен, петзвезден начин на живот, Шели изпитваше чувството, че има по-зловеща причина за постоянното му присъствие… Хубава, чернокожа сервитьорка се наведе към него и той собственически я ощипа по дупето. В замяна тя му изпрати тайна въздушна целувка. После Огромното туловище се извърна и целуна ръка на свадлива жена на средна възраст. Ако се съди по незаинтересования, но същевременно дебнещ начин, по който прие ласката му, Шели я взе за съпругата му. Толкова по въпроса за прословутата френска изтънченост и примитивизма на туземците. Полицаят се мяташе между любовницата си и съпругата с изяществото на орангутан.

Влекача се оплакваше на всеки, готов да го слуша, колко му е писнало от режисьорки, дето хич не си разбират от работата; после се отправи с тежки стъпки към бунгалото си за нова батерия и касета, като подвикна на Майк да го последва. И така, за пръв път през медения им месец, подбраната по компютърен път двойка се озова напълно насаме. Обединени срещу полицейския началник, за момент настъпи примирие във взаимната им враждебност.

— Не мога да повярвам, че изговори всички тези неща в лицето на ченгето. Обичайна процедура на френските полицаи е първо да удрят, после да задават въпроси. Толкова си смел — отбеляза Шели възхитено. — Много си самоуверен, Кит. Обзалагам се, че дори кръстословиците решаваш с мастило!

— Смяташ ме за самоуверен, така ли? — попита Кит разсеяно, съсредоточил се върху метрономните движения на пръчицата, с която разбъркваше коктейла си.

— Господи, да. Проявяваш предпазливост единствено в луксозни хотели. Избягваш да се възползваш от огромните, пухкави двойни легла, имам предвид — добави тя, за да е сигурна, че я е разбрал.

— Опасявам се, че никой няма резервация за моето легло в момента. Поне докато не си намеря, как беше… Чувствата — отвърна той шеговито, но не особено весело.

Шели отпи от виното за кураж.

— Слушай, Кит, не говорех съвсем сериозно, когато обвиних мъжете, че нямат чувства. Не ти отива да носиш на чатала си табелка „Не ме безпокойте“.

— Но аз все още искам да опозная женската си същност — усмихна се той дяволито. — Открих, че съм маниакален на тема храна, килограми, тен, капризи и целулит.

Независимо от външната непринуденост на Кит, пръстите му барабаняха неспокойно по масата.

— Кит, защо се държиш така тайнствено? Щом не си лекар, какъв си? А и защо излъга? Постоянно бързаш да се прибереш в стаята си. Дори се храниш там. Като се изключи вчерашното гмуркане, никога не се отделяш на повече от две минути спринт до бунгалото си. Защо? Да не си извънземен, който трябва да си презарежда батериите? Или изпращаш съобщения до кораба-майка? За Мосад ли шпионираш? Какво става?

— О, нищо… — пробва да се измъкне той, но пръстите му го издаваха: той ги свиваше и разпускаше, все едно се подготвя да свири на пиано.

Шели положи ръце върху неговите.

— Хайде, Кит, поговори с мен. Ако ти иде да крещиш в съчувствено ухо — давай. Имам отличен слух. — Бяха поръчали миди за нея и риба с пържени картофи за него, но какво ядеше Кит отвътре оставаше мистерия за Шели. — Хайде, докторе — усмихна се тя да го насърчи.

Кит погледна изпълненото със състрадание лице на Шели.

— Ха, не бих споделил нещата, които ме тормозят, дори пред свещеник, а камо ли пред нещастната си смаяна съпруга — промърмори той мрачно.

Ала Шели нямаше да му позволи да се измъкне току-така. Съпругът й напомняше на Концерта за китара на Родриго, пред който за малко също да се предаде, но накрая успя да го разучи. Затова реши да смени тактиката.

— Добре, нека хванем друга тема. Защо не споделим житейските си философии?

Кит извърна глава, сложи си слънчевите очила и се загледа през прозореца на ресторанта под претекст, че наблюдава как последните слънчеви лъчи изтичат в океана. Сякаш държеше част от себе си в тайно кътче. Именно там се оттегли той сега, без дори да си дава сметка, че Шели го наблюдава.

— Кит?

— Философията ми в живота ли? Ами ако имаш халка на срамните си части, не носи найлоново бельо — ще му пуснеш бримка. А, и още нещо: никога не яж хотдог от крайпътна лавка. Особено ако родителите ти са собствениците.

Шели наклони подозрително глава.

— Родители ли? Нали каза, че родителите ти са мъртви?

— Живеят в каравана в градче с името Чистилище и продават нездравословна храна, затова може да се каже, че са мъртви, поне преносно — опита да се измъкне той.

Лицето на Шели пламна от възмущение.

— Ще престанеш ли да ме лъжеш? Стига с този образ на мистериозния мъж. Кой точно, по дяволите, си ти?

Вдигнатата яка на черната му риза и тъмните очила го правеха съвсем да прилича на шпионин.

— Шели — промълви той името й тихо, а по лицето му се изписа тъга. — Ти си готино хлапе. А аз съм негодник. Истината е, че не бях съвършено откровен с теб.

— Така ли? — попита тя саркастично.

Той я докосна нежно по бузата, свали тъмните очила и се загледа в очите й.

— Трябва да ти кажа нещо — обяви той интригуващо.

Шели се приготви да чуе истината.

— Слушам те.

— О, толкова съм гладнаааа!

Коко, с лъскава минипола от ликра, се настани на празния стол на масата им и започна да опитва от сирената.

Шели погледна вокалистката на групата със смаяно негодувание.

— Ти ядеш? Та ако погълнеш една троха, ще заприличаш на бременна. Вие, французойките, си поръчвате едно крутонче за обяд и след това си го делите!

Кит се засмя и погъделичка Шели по бузата.

— Кой е тесногръд сега? Отнасяш се така расистки към французойките, както Гаспар се държи спрямо туземците!

— Осъзнавам, че правя обобщения — съгласи се тя и поруменя, — но както винаги, когато обобщавам, пет пари не давам!

Тъй като вече доста бе изгоряла от слънцето, се надяваше да не забележат изчервяването й.

— Обожавам всички плътски удоволствия — изгука Коко с невинно пърхане на миглите. — Не съм като някои жени… — продължи тя и погледна многозначително Шели. — Много съм предпазлива какво ям. — Потупа се по стегнатия, оголен корем, от което гърдите й се разтресоха подканващо. — Тялото ти, това е твоят храм.

— Днес няма да има служба — промърмори Шели под носа си в стремежа си да откъсне погледа на съпруга си от деколтето на Коко.

— По тялото има точки, които, ако ги масажираш, намаляват апетита. Да ти ги покажа ли, Кели?

— Името ми е Шели! И не, благодаря — тросна се Шели.

Коко се обърна към Кит.

— Има и еротични точки. Да открия ли твоите? — попита тя напевно.

— Най-добре открий пътя си обратно към сцената — предложи Шели.

Желанието й се сбъдна, понеже в този момент пристигна първото блюдо. Коко, вегетарианка, погледна смръщено чинията с миди на Шели, след което побягна към сцената, където се впусна да пее под звуците на необичайни африкански ритми реге и блус.

Тези миди въобще не приличат на сгъстена лимфа, опитваше се да си внуши Шели. Моментално разкарай тази мисъл от главата си! Под развеселения поглед на Кит тя се впусна да консумира блюдото. Напъха нещо, което приличаше на размекнат гол охлюв със сос, в устата си и преглътна, за да докаже своята висша изтънченост, вещина в светските дела и общо предимство пред анорексичната, ядяща само тофу певица.

Най-после една точка в моя полза, поздрави се Шели Грийн.

Триумфът й обаче бе краткотраен. Шели усети как чилито изгаря очните й ябълки, преди да схване, че гърлото й е пламнало. Сграбчи се за ларинкса, кръстоса очи в агония и изигра отчаяна пантомима да получи хляб, като същевременно се стараеше да накара Кит да разбере, че стомашните й ензими вече не си говорят със сливиците й. Миди с чили! В менюто не пишеше нищо за чили! Последва кашлица, достойна за цял взвод плевритно болни. Гости на хотела се обръщаха да наблюдават как се вкопчва в покривката на масата и се гърчи в процеса на храносмилането си. Както обикновено Влекача и Майк се появиха точно навреме, за да увековечат поредното й падение.

— Оооо… миличката ми… — Доминик, изкрещял като аларма на кола, я прегърна. В сравнение с прегръдката на Доминик мечешката прегръдка е нежна като майчина ласка. Веднага се захвана да пъха лъжици с кисело мляко в устата й. — Ние, в Реюнион, разбира се, знаем, че най-сигурният начин да се облекчиш, след като си ял чили, е гаргара със сперма — изгука той и намигна към камерата.

Но нещо още по-шумно заглуши агонизиращите викове на Шели. Отначало реши, че барманът е пуснал миксера за коктейли на най-силна степен, но после осъзна истината: звуците на електрическата китара се бяха превърнали в остър, фалшив писък. Цялата публика погледна към сцената, където Гаспар държеше Коко за китките. Размахващи пистолети мъже се нахвърлиха върху оркестрантите, събаряйки микрофони и барабани, и накрая изведоха всички от ресторанта. Друга певица се появи на сцената и запя с пълен глас.

— Какво, по дяволите, става? — обърна се Кит към Доминик.

— Групата е арестувана. Пеела песен, възхваляваща свободата.

— Какво от това? — Вените по врата на Кит бяха изскочили като кабели. — Гаспар да не мисли, че свобода е мръсна дума?

Доминик сви рамене.

— Смята се за нарушаване на обществения ред.

— Къде ги отведоха?

— В полицейския участък.

— Никой ли няма да предприеме нещо? Къде са човешките им права?

Доминик се изсмя тъжно.

— Според Гаспар нямат такива. Имало е скандал в Париж и са го изритали тук. Сега той трябва да се докаже.

Кит се тресеше като поразено от гръм дърво, дърво, което всеки момент ще пламне.

— Трябва да й помогнем, Шели. Коко насаме с Гаспар… Това е все едно да се изправиш пред гризли с джобно ножче в ръка. А и очевидно никой друг няма да й се притече на помощ — отбеляза той и хвърли обвинителен поглед към Доминик. — Освен това, Шели, имаш ли евро? Сигурно ще ми трябват, за да платя гаранцията.

В момента на Шели й се струваше идеално Коко да е под ключ. След като възвърне способността си да говори, ще откаже най-категорично. Освен това щеше да обърне внимание на Кит, че вратът е нещо, което ако не го протягаш напред, няма да се забъркаш в каша. И най-важното: щеше да го накара да довърши изречението, което Коко прекъсна. Каква ли бомба се готвеше да й съобщи съпругът й, запита се тя.

Ала в следващия момент ръката на Кит лежеше върху рамото й. Бе така топла, че тя позволи първо да я отведе до сейфа на хотела, а после до таксито. В колата той я прегърна през раменете и тя отново се разтопи от екваториалната топлина на допира му. Въздухът бе наелектризиран от очакване. Шели реши, че са близо до летището, преди да осъзнае, че всъщност излита собственото й сърце.