Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (20)

20. Отстъпление

Разликата между половете: Партньорите

Мъжете често недоумяват: „Какво точно търсят жените?“.

И жените се опитват да им обяснят: „О, нищо специално. Достатъчно е да има развит гръден кош, научна степен, да е симпатяга, да не проявява сексистско отношение, да е със страхотен загар, да има добре образован пенис, да умее да приготвя суфле, да победи крокодил с голи ръце, ако се стигне до схватка, да мечтае за романтика, да е в състояние да доставя разтапящ костите секс… е, толкова ли е много да го очакваш от един милиардер?“.

Ако живееш достатъчно дълго, ще се окаже, че си грешил по отношение на всичко. Това бе последният урок, който Шели научи, когато Коко най-после я отведе в лагера на бунтовниците.

Централата им се оказа полусъборена барака, сякаш Павароти е сядал отгоре й. В първия момент Шели дори сбърка одърпаните, покрити с клони колиби с мравуняци на гигантски мравки. При втори поглед лагерът на могъщите съпротивителни сили, скрит в гънка на хълма, приличаше на бивак на рок звезди, след като са изнесли страхотен концерт. Часовоят, излегнат и задрямал на слънце, носеше тениска с надпис: „Исус идва! Прави се на зает!“.

Наоколо се мотаеха тийнейджъри по анцузи, ритаха топка и от време на време си почесваха ушите с дулата на ръждясали пушки, руска направа, някъде от 1802 година.

Каква ти военна сила! По всяка вероятност на Фронта за освобождение щеше да му е трудно да се справи с жена със средна интелигентност. Шели съзираше само една опасност — да не би да я насилят да купи джунджурийки, каквито определено не желаеше: пепелници, изработени от кокосови черупки, сутиени от морски миди и противни, оплетени гердани, защото именно това носеха тълпящите се около нея деца.

Докато не видя главатаря на бунтовниците. Досети се, че е той, защото Коко се хвърли в мускулестите му ръце и впи устни в неговите. А и кой не би постъпил така, запита се Шели. Той представляваше съвършеното, романтично, революционно клише: очи, в които се четеше тлееща омраза, чувствени устни, черна коса, падаща около загорялото му лице, военни ботуши и униформа. Коко прошепна нещо в ухото му; тогава Гастон Флок замислено погали брадата си с ръка, остави настрана калашника и се обърна към Шели на съвършен английски.

— Към този циркус са бягали дедите ми, подгонени от колониалните власти след въстанията на робите. Организирали се в селища, ръководени от демократично избрани вождове, и се борили да съхранят своята независимост. И ние продължаваме да се борим.

Шели прецени, че моментът не е подходящ за тривиални забележки, и само кимна, да го насърчи.

— Дори сега не искаме да прибягваме до употребата на сила — продължи Гастон с нежен, успокояващ тон. — Аз бях учител. Но французите са безмилостни. Не приемат да преговаряме. В резултат на суровите условия, наложени от Версайския договор през 1919 година на победените немци, появата на Хитлер бе неизбежна. Когато Хитлер се появи, Франция, естествено, капитулира. Или е по-правилно да кажа прие да сътрудничи? Така думата Виши влезе в английския език като синоним на предателство. Англичаните и американците освободиха Франция, а как Дьо Гол изрази своята благодарност? Използва правото си на вето и попречи на Великобритания да се присъедини към Общия пазар, държеше американците настрана, когато се образуваше НАТО, и не ги подкрепяше в ООН.

Шели отново кимна ентусиазирано, но същевременно се оглеждаше за Кит. Коко обаче попиваше всяка дума на Гастон. Докато мосю Флок изнасяше своята проповед, Шели започна да се чувства като кученце с кимаща глава, залепено на таблото на кола. Излиянията му целяха единствено да обяснят, че революцията не е нищо друго, освен верижна реакция срещу веригите. Крайната цел бе Реюнион съвсем скоро да претърпи коренно преобразование и да има ново управление. Шели все се опасяваше, че вратът й ще се прекърши от толкова кимане. Най-после Гастон приключи с лекцията си и й предложи да пийне една „огнена вода“.

— По-известна е като скоросмъртница — осведоми я Коко.

Една глътка от местното питие моментално убеди Шели, че в обозримо бъдеще шампанското няма да загуби мястото си на любим аперитив преди вечеря по целия свят. Последваха предложения за храна: супа, направена от нещо, наподобяващо спанак, и подлютени домати. Шели отказа рибената яхния, защото се страхуваше да поръча морска храна толкова навътре в сушата при видимото отсъствие на хладилници. Салмонелена супа ли? Не, благодаря. Когато попита за дамската тоалетна, Коко прихна.

— О, разполагаме с петзвездни подвижни тоалетни — увери я тя. — Дамите — вляво от лагера, мъжете — вдясно.

След като приклекна нервно в храсталак, който се оказа жулеща коприва, и листни въшки полазиха дупето й, търпението на Шели се изпари. Затова щом се върна в лагера, подметна на Коко, че вероятно е време да види „рицаря си в бляскави доспехи“. Коко отново се разсмя жизнерадостно. После преведе думите й на Гастон.

— Носиш ли откупа? — попита направо бунтовническият главатар.

— Част от него. Надявах се на известна отстъпка, понеже… нали съм англичанка, прецакана от дьо Гол, и така нататък — отвърна тя.

Лицето му обаче остана безизразно. Шели предпазливо му подаде своята част от наградата — някакви си жалки петдесет хиляди лири.

Военният ръководител преброи парите и лицето му помръкна.

— Този частичен откуп вероятно ще стигне да върнем един-два от зъбите му. Днес ще се срещам с френски търговец на оръжия. — Изгледа я с пронизващите си очи. — Какво мога да купя с това? Прашка? Не сме във времето на Давид и Голиат. Нужно ми е оръжие. Къде е остатъкът от парите? Разполагаш само с един шанс да ми дадеш задоволителен отговор.

Шели видя как ръката му се плъзва към поставеното върху коленете му мачете. Давайки си сметка, че на това място можеш да си загубиш главата буквално заради приказки, Шели едва не се вцепени.

— Ами… Останалите пари… — заекна тя.

Коко я спаси от погрешен отговор, като измъкна нещо от претъпканата си раница: малкия куфар на Пандора от крокодилска кожа.

Гастон се зае елегантно да прерязва закопчалките с мачетето, а Коко обясни:

— Криех се в стаята на Пандора. Когато видях буржоазната бамбина да брои парите — парите, изкарани с пот на челото от други — си помислих: „Хммм… По-добре да си новобогаташ, отколкото никога да не забогатееш“. Не е ли така? Затова я ударих по главата.

Шели се засмя одобрително.

— Толкова е богата, че дори няма да усети липсата им — добави тя. — Когато тази жена подписва чек, банката остава на червено.

Коко също се засмя.

— Скоро ще дойда да ви взема вас, влюбените пиленца, и да ви придружа надолу по планината. Адски си падам по влюбените.

Сръга Гастон, който кимна на няколко хлапета с пистолети, и те поведоха Шели през джунглата към колибата, където държаха пленниците. Тя си пое дълбоко дъх и отвори вратата.

 

 

— Какво, за бога, правиш тук? — попита Кит ядосано, когато Шели се приведе, за да не си удари главата в гредата на тавана, и влезе в спареното помещение. Той лежеше върху протрит дюшек, а Мати спеше до него. Приличаше на нещо изтощено и раздърпано, което морето е изхвърлило на брега. Сърцето на Шели заби учестено от радост, че го вижда. — Господи, само не ми казвай, че си довела ченгетата!

— Сега е моментът да започнеш да ми подаваш зърна грозде в устата и да ми вееш с ветрило от лотосови листа.

— Не искам никога вече да те видя, казах ти.

Сърцето на Шели се сви. Очакваше хладен прием, но това посрещане си беше направо сибирско.

— Е, защо си тук, Шели?

— Ами, за да спася теб и Мати, всъщност. С известна помощ от Коко. Един ден положително ще изпитам угризения — но не по-дълго от две секунди, задето откраднах парите на Пандора.

В последвалата пауза Кит пийна малко вода, за да осмисли този щастлив за него обрат.

— Ти си глупава по особен начин, знаеш ли?

Гласът му, досега напрегнат и враждебен, внезапно омекна и се изпълни с облекчение. По изтощеното му лице се разля широка усмивка. Надигна се от импровизираното легло и застана стъписан до Шели.

— Коко ще дойде да ни придружи надолу по планината. Е, сега вече заслужих ли прошката ти? — попита Шели с официален тон.

— Настояваш ли да ти поднеса и пържени картофи заедно с нея?

— Е… — Тя се усмихна за пръв път от няколко дни. — Какво ще предприемем сега?

— Ами, моментът, предполагам, не е подходящ да започнем да свирим с уста „Марсилезата“ — каза Кит и също й се усмихна.

— Шели! — Мати се бе събудила от шума и се хвърли към нея като крилата ракета. Шели изпита огромна радост от възможността да прегърне отново малкото момиче с все още сънени очи. — В колибата ни дойде змия! Татко я уби! Аз мислех, че е червей.

— Хайде, Мати — подкани я нежно Кит, — събери си нещата. Значи Пандора е тук? — попита той предпазливо, когато дъщеря му вече не можеше да ги чуе.

— Долетя вчера. Господи! Най-доброто нещо у тази жена е загарът й. Пандора е красива, но… — Шели сниши глас: — Толкова е грозна вътрешно! Упорита, неотстъпчива, коравосърдечна. Признавам, че беше глупаво от моя страна да те съдя, преди да се запозная с нея, Кит. Беше идиотщина да дрънкам и пред Габи. Ти се оказа прав и за нея. Пираня отвсякъде. Не мога да повярвам, че съм била такава слабоумница.

Кит я погледна дяволито.

— Престани да се наричаш глупава. Така лишаваш нас, останалите, от това удоволствие. — Усмихна й се. — Ще ти призная от какво още ме лиши: от възможността да възприемам всички жени като кучки. Постъпила си изключително смело, Шели.

Лицето й пламна.

— Е, не знам дали съм била смела… В момента повече ме интересува да извадя забилите се в дупето ми трънчета.

Мати се изхили.

— Моля те — Кит леко е поклони, — разреши ми да го направя аз.

Шели смъкна джинсите си и се наведе над облегалката на дървен стол.

— Господи, къде си пострадала така?

— Няма значение. Както и да е, ти също ме лишаваш от нещо: вече не мога да разправям наляво и надясно какви кучи синове са всичките мъже. Ох!

Шели вдигна джинсите и се усмихна кокетно, доволна, че оттук нататък ще се шегуват помежду си, а няма да се заяждат; изпитваше облекчение от обявеното най-после примирие.

— Заслужаваше си да рискувам живота си, за да те спася.

— Ти твоето живот ли го наричаш? Да преподаваш музика на противни, шумни хлапета.

Шели го погледна през присвити очи. Явно бе сбъркала — не изпитваше никаква любов към него. Бе хванала по-скоро грип или бе получила хранително отравяне.

— Да, щеше ми се да поживея малко — заяви тя с леден тон, — но да се живее с теб е опасно.

(Шели прецени, че първоначално инстинктите не са я подвели. Този тип бе копие на баща й: себичен, безразсъден, безотговорен. Провиненията му се подредиха пред очите й като в списък за пазаруване; списък от неща, които тя не желае! Едно бе сигурно: тайната за щастлив семеен живот е една старателно и добре пазена тайна!)

Матилда задърпа яростно баща си за ръкава. И двамата възрастни се обърнаха към сериозното й, изпоцапано личице.

— Какво, бебче? — попита Кит.

Мати посочи към вратата на колибата. Тигрицата се бе облегнала там и ги гледаше подозрително през присвитите си очи с насочен към тях автомат.

Шели прецени, че ако Коко толкова си пада по влюбените, сега не е подходящият момент да се раздели с Кит. Да зяпаш дулото на „Калашников“, е сериозно изпитание за всяка двойка. Вярно, когато се препираше с Кит, искаше последната дума да е нейна, но не и да се превърне в епитафия.

— Коко — обади се Мати с любопитство, — борците срещу престъпленията се борят срещу извършителите на престъпления, огнеборците се борят срещу огъня, но срещу какво се борят борците за свобода?

Господи, какъвто бащата, такава и дъщерята! Шели се отчая. Тя и Кит погледнаха Коко с трепет.

Тигрицата само се засмя.

— Шели, докато се катерехме по планината, можех да те убия във всеки момент, нали?

— О, да — отвърна непринудено Шели, доколкото й позволяваше налегналият я сърдечен спазъм.

— Как да ти обясня, Мати… И Шели, като мен, е романтичка. Разказах на Гастон как тя и баща ти ми помогнаха: платиха, за да ме пуснат под гаранция от затвора, скриха ме от Гаспар. Парите на Пандора за откупа са у нас. С удоволствие ви връщаме парите от вашата награда. — Шели пое кафявия книжен плик с благодарност. — Но приключението ви с медения ви месец още не е завършило. Налага се да побързате да отидете до Мадагаскар, преди Гаспар да е надушил дирята ви. Наблизо има рибарско селище. Сигурно там ще успеете да наемете лодка. От друга страна, Шели, ако Кит се държи като неблагодарник, изритай го в топките и замини сама — завърши тя лукаво.

— Хайде, хайде — изсмя се Кит притеснено. — Шели и аз имаме някои незначителни разногласия, но съюзът ни е стабилен, защото имаме толкова общо помежду си…

— Да, взаимното ни презрение и пълна непоносимост. — Шели отвори плика с петдесетте хиляди лири и подаде половината на Кит. — Като напуснем този остров, всеки от нас поема по пътя си.

— Хайде да вървим — предложи Коко. Подхвърли във въздуха връзка ключове за кола и ги хвана ловко. — Ти какво, идваш ли с нас? — попита тя Кит.

— Разбира се — увери я той.

 

 

Онова, което в целия цивилизован свят биха възприели като опасен преход, за Коко явно представляваше първокласен път. Докато слизаха по планинския склон, старият, очукан „Сааб“ трещеше, стенеше и лъкатушеше, но най-после стигнаха брега. Прекосяваха село след село и пораженията от урагана ставаха все по-видими.

Удари ли ги хормонът, жените поглъщат огромни количества шоколад и се впускат в експедиции за купуване на обувки. Но яростта на Майката Природа явно не се умилостивяваше така лесно. Стана ясно, че въпреки скорошния й буреносен изблик, тя все още не е уталожила гнева си.

Матилда първа забеляза сивия сняг. От вълнение запляска с ръце и започна да моли да спрат, за да направи снежен човек. Първоначално Шели взе пепелта за последица от горски пожар, но колкото повече приближаваха столицата, толкова повече сива пепел се сипеше върху тях. Небето притъмня, макар да бе само средата на следобеда. Вятърът довя силна миризма на сяра.

— О, по дяволите! — изруга Коко. — Старият димящ комин.

— Какво?

Шели забеляза как в продължение на цяла минута Коко търси най-малко обезпокоителните думи.

— Съжалявам, хора, но наистина няма деликатен начин да ви съобщя, че всеки момент ще изгорите в море от лава.

Земетръсен тремор разтърси колата и обясни ситуацията по-красноречиво от Коко.

— Света Дево, Майко Божия — промълви Кит, изведнъж превърнал се в католик. — Да не искаш да кажеш, че вулканът изригва?

— Вулканът изригва? — повтори Шели в опита си да проумее цялата абсурдност на ситуацията.

Първо ураган, а сега вулкан? Времето тук определено бе мелодраматично.

— Не се паникьосвайте! Шегувам се. Този вулкан изригва само веднъж годишно — увери ги Коко.

Разтърси ги нов трус и колата спря насред път. Докато Коко правеше опити да я запали, очите на Шели различиха как подобно на библейска картина змии, мишки и всевъзможни животинки пълзят или бягат надолу по склона и пресичат пътя пред тях.

През стиснати зъби Кит поиска обяснение защо вулканолозите не са предсказали, че планината ще изригне.

— Имахме обсерватория, но ураганът я унищожи — задоволи любопитството му Коко небрежно. — Вулканът, който изригва всяка година, е в югоизточния край на острова. Този тук е угаснал. Няма от какво да се притеснявате.

Но докато колата продължаваше по пътя, стана ясно, че нищо от думите й ни най-малко не отговаря на истината. Именно планината, в която се намираха, се готвеше да изригне. Във въздуха вече се появяваха нажежени до червено камъни и лавата се стичаше към морето, а по пътя си поглъщаше къщи и коли. Въздухът бе страшно горещ и цялата растителност около тях избухваше в пламъци.

Страхът обгръщаше Шели също като нажежени огнени езици.

— Нали този вулкан е изгаснал! — изпищя тя.

Преди медения си месец от време на време бе размишлявала за живота след смъртта; напоследък се вълнуваше предимно от живота си преди смъртта! Щеше да съжалява до сетния си час, че се е омъжила за Кит Кинкейд — ако въобще й предстоеше да живее толкова дълго. Да, на женитбата определено може да се гледа като на съкращаваща живота.

— Милостиви боже, май сме в истинска опасност — простена Кит.

— Точно така — съгласи се Коко мрачно.

За пръв път дори Матилда нямаше никакви въпроси.