Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (6)

6. Състояние на обсада

Разликата между половете: Вълнението

Мъжете се вълнуват от бира, футбол, блондинки, храна и канала на „Плейбой“.

Жените са в състояние да се развълнуват от нищо, а после се омъжват за него.

Една от големите загадки на живота е защо хората се делят на любители на занимания навън и на любители на занимания вътре и защо неизменно се женят помежду си.

През първото утро от своя меден месец в тропическия рай Шели откри, че съпругът й енергично се занимава със сърф, ветроходство, водни ски, подводно гмуркане и летене с парашут над водата, теглен от моторна лодка. Естествената среда на Шели бе концертната зала, а се оказа, че Кит е от хората, които небрежно пъхат палатка в задния си джоб и после тичешком се изкачват на Еверест, за да прекарат там седмица-две.

Е, наистина, веднъж видяха и Шели да тича, но то се случи, когато апартаментът й се подпали. Майка й я записа в маратона на Лондон за подпомагане на самотни родители. Хората я смятаха за победител, докато не се оказа… че просто стига до финала на миналогодишната надпревара. Основната й тревога в живота бе, че жестоката гадина, създала заниманията по аеробика, вероятно точно в момента измисля нещо ново, садистичното копеле!

Тя откри разположеното си на брега бунгало със сламен покрив, подрязан в прическа а ла „Бийтълс“, взе си душ и после нападна бутика на хотела, където си купи скъпи и прескъпи бикини и саронг^[1]. Сега Шели беше готова да тръгне да търси Кит. Откри го да кара водни ски (изкуство да забиваш лице във вълнолома, от което процъфтява кариерата на не един невропластичен хирург по света), ала категорично отказа поканата му да се присъедини с обяснението, че предпочита да развива ума си вместо тялото… Успяваше обаче единствено да се пита защо той се отдава на маниакалната си страст към тези здравословни занимания, при положение че нередовното стигане до оргазъм увеличава мъжката смъртност с петдесет процента. Впусна се да информира съпруга си колко ефективен начин да поддържаш сърдечносъдовата си система е сексът, ала Кит, в бермуди и тениска, вече се бе отправил към плувния басейн.

— Ще дойдеш ли да поплуваш? Поне плуването ти харесва, нали?

— О, да. Имам само едно затруднение — трудно се задържам на повърхността. — Завладя я споменът за лепкавата топлина на кварталния басейн с неприятен мирис на химикали. Неволно потръпна. — Проблемът при плуването е, че човек се мокри от главата до петите.

Кит се засмя и със съвършена парабола — както си беше с дрехи — се гмурна в басейна.

Жените с дълги бедра от класа по водна аеробика на Доминик заскимтяха като доволни хамстери, когато Кит изплува сред тях. Гледката на мокрите му бермуди, прилепнали към издутината на неговата надареност, накара повечето жени да забравят да дишат — причина организаторът на забавления да поеме дълбоко въздух в поддържания си с по 600 лицеви опори на ден гръден кош и да надуе яростно свирката.

— Какво става, Дом? — засмя се Кит, стиснал между силните си бедра розовия пояс, с който една от жените се държеше на повърхността. — Проблеми с оная работа ли имаш?

 

 

Когато не се занимаваше с физически упражнения, Кит обичаше да прекарва времето си изтегнат на слънце, да се маже с масла против изгаряне и да трупа карамелен тен със златисти оттенъци.

Шели болезнено съзнаваше колко е бяла нейната кожа. (Трябваше да лежи месеци наред под слънцето, за да получи някакъв загар.) Не обичаше и лепливите свойства на плажните масла. Независимо как лягаше на земята, доста бързо се облепваше с цигарени фасове, капачки от бутилки и нежелани местни плажни търговци, които продаваха туземни дрънкулки. Предпочиташе солариума. Записа си час и прекара в гробница, предизвикваща клаустрофобия, легнала в саркофаг, обливан с ултравиолетови лъчи. В салона я уговориха да й направят педикюр, маникюр, целулитно лечение и…

— Господи! Мислех, че предпочиташ естествения вид! Не са ти нужни всички тези пластове по лицето! Представа нямах, че си толкова суетна!

Така реагира Кит, часове по-късно, когато цялата нагласена и натъкмена, тя застана до него. Изтръска пясъка от хавлията с грациозността на матадор. В този миг Шели наистина видя червено пред себе си.

— Суетна! — промълви тя съкрушено. — Мъжете са много по-суетни от жените. Та вие си въобразявате, че въобще не ви е необходим грим!

 

 

Различаваха се и по отношение на обличането.

— Защо не отидеш да седнеш близо до онези германци? — предложи Кит, за да я дразни, докато пиеха по питие преди обяд на терасата. — Най-хубавото на германците им е, че се обличат по-лошо дори от теб.

— Не ти харесва как се обличам ли?

Шели, която предпочиташе евтина конфекция, хвърли поглед към купената си от бутик дънкова пола и щампована на цветя блуза.

Всичко, с което Кит се обличаше, естествено, му стоеше божествено. Дрехите сякаш боготворяха всеки контур на тялото му, все едно и те нямат търпение да го прегърнат. За тези дрехи Шели си мислеше, че ще изглеждат още по-божествено, нахвърляни на купчина върху пода в спалнята й.

— Сметнах за логично да се облека лошо, за да накарам един мъж да изпита копнеж моментално да свали тези отвратителни дрехи от мен — промърмори тя зад гърба му, следвайки го към трапезарията. — Знаеш ли кое би ми стояло добре? — попита тя. — Ти.

В ресторанта Кит предпочете сектора за пушачи, докато тя би избрала маса за непушачи. Ако имаше и сектор, където мобилните телефони са забранени, щеше да се втурне към него, защото телефонът на Кит постоянно звънеше — обаждаше се Коко с настоятелни покани да се присъедини към нея за десерта.

Оказа се, че и храната ги разделя. Кит обичаше да яде, а Шели определено не бе от типа готови да изядат всичко от шведската маса. Въпреки това, в опит да убеди Кит в тяхното сходство, тя се нареди на опашката. Масите се огъваха под количества, достатъчни да изхранят цяла Сомалия. Но гледката как подпухнали от въглехидрати туристи стават да си сипят втори, трети, че и четвърти път направо уби апетита й.

— Защо хората във ваканция ядат така, сякаш имат седем ректума? — чу се да се оплаква тя. — След всяко ядене си като боа, погълнала прасе. Но вместо да лежат и да чакат храната да се смели за, примерно, шест месеца или там някъде, как постъпват те? Ами консумират същото огромно количество само три часа по-късно!

— Виждаш ли? Пълна несъвместимост — засмя се Кит и отиде отново да си напълни чинията.

При екзотичните плодове Коко загриза врата му като начин да го поздрави. Тази французойка определено страдаше от нарушение в храненето: обичаше да поглъща чужди съпрузи! Докато Шели олицетворяваше въздържанието на Кит: той се въздържаше от всяка частица от нея. Шели се наруга мислено. Би искала да му каже: „Ако е вярно, че представляваме онова, което ядем, мога да се превърна в теб до утре сутринта!“.

 

 

По време на обяда говориха за книги. Шели обичаше да чете Джордж Елиът, сестрите Бронте, Байрон, Кийтс.

Кит взе нейния екземпляр на „Война и мир“ и за пет минути го прочете от начало до край. Този мъж смяташе, че комиксите са се появили едновременно със скрижалите край Мъртво море. Същото, се оказа, смяташе и Коко, която бе отскочила до магазина на хотела да му купи вестници, за да ги прегледат заедно. Коко бе прочела от кора до кора само книги с диети от рода на „За кого удрят калориите“, „Брулени кантари“ и „Война и на брашното“.

Все пак се налагаше Шели и Кит скоро да правят секс, защото нямаха повече какво да си кажат. Завършила курс по Фройд при майка си, Шели без усилие анализира Кит. Никога нямаше да му се наложи да се върне в детството си, понеже очевидно никога не го бе напускал. Оттам и пристрастеността му към ресторанти, по чиито стени за украса висят огромни лъжици за салата, и към спортни програми, които, сега, след края на обяда, той бързаше да отиде да гледа в стаята си. Но когато се появи отново след часове и тя го попита за играта, той стана доста уклончив и озадачено попита: „Каква игра?“. Излегна се на шезлонга, а джинсите му бяха откопчани точно толкова, колкото да се вижда ластикът на гащетата му.

— Ако не си гледал бейзбол, къде беше цял следобед? — попита съпругата му суховато. — Прието е, знам, да не виждаш съпруга си преди сватбата, но никой не е казал, че не бива да го виждаш и след това.

Кит се ухили внезапно и стана така мил и общителен, колкото преди малко бе затворен и разсеян.

— А, да, играта — намигна й. — Трябва да отида да видя финала. Ню Йорк водеше пред Ел Ей — обяви той и отново изчезна.

Шели си отбеляза мислено: „Никога вече не се омъжвай!“.

 

 

— Хайде — подкани я Габи, приклещила я следобеда да пият заедно чай. — Консумирането на този брак е най-очакваното събитие в съвременната история. Правят се облози. Целият свят, или поне Канал 6, чака със затаен дъх да види дали ще се съешавате или не.

Влекача се отпусна в креслото до тях. Камерата му стоеше изключена и обвиняваща върху огромните му, космати крака.

— Ще си забравя занаята — изропта той.

— Какво да направя? — простена Шели. — Кит прекара целия следобед в стаята си. Не мога да го заставя да ме пожелае.

— Не, но можеш да го преследваш безмилостно, докато накрая се паникьоса и се предаде.

— Опитах всичко, Габи, освен рум сървис да ме достави в стаята му върху листа от маруля.

— Ей, чакай. Вероятно това е причината! — благочестиво реши Габи. — Кит очевидно се е сблъсквал с твърде много сексуална невъздържаност. И сега копнее за въздържаност. Защо не се опиташ да си по-недостъпна? Мъжете не обичат лесните мацки. Просто престани да му се предлагаш непрекъснато, става ли?

 

 

Лошото е, че да си недостъпен изисква много време. Шели се опита да смекчи раздразнението си, като изчете внимателно менюто с коктейлите. Но дори те имаха сексуални названия. Да избира между „Треперещи колене“ и „Лимонова близалка“, не й помогна особено да не мисли за Кит Кинкейд. Над пастелното коктейлно чадърче наблюдаваше печално как като на конвейер пред нея минават двойка след двойка бледолики младоженци — образци на щастливи семейства. Не измисли друго и си поръча втора пина колада. Всички наоколо, с изключение на нея, имаха толкова щастлив вид. Дори извитите банани изглеждаха усмихнати в купите по масите. През първата вечер от медения месец на тропическия остров на Шели й оставаше единствено да вдигне тост за цялото щастие наоколо и отново да вдигне тост, и отново…

 

 

— Ей, Шел. — Мелодичната интонация на гласа на Кит я накара да изтръпне. — Играта свърши. Какво ти се прави сега?

Шели се постара да се държи изискано, но пръстите на Кит случайно докоснаха рамото й и тя се разтрепери като наркоман.

— Не ’нам. — Кубчетата лед весело потрепваха в чашата й. — Какво ще кажеш да ти задържа главата под водата в басейна, докато решиш да правиш секс с мен? — попита тя, в опита си да се прави на недостъпна!

Кит преброи наум празните коктейлни чаши на бара пред нея.

— Май е най-добре да ти помогна да се прибереш в бунгалото — предложи той.

— Да! Хайде да отидем в моята стая и да направим всички онези неща, които и без това ще разкажа на приятелките си, че сме правили! — Господи, тя направо заслужаваше похвала: знаеше как да се прави на недостъпна! — Какво точно значи случилото се в лимузината? — Ледчетата издрънчаха мелодично, когато се опита отново да отпие от коктейла си. — Приятно ти е да възбуждаш жените, така ли, Кинкейд? — попита тя със силата на сирена, предупреждаваща за въздушно нападение, с което заглуши музиката на оркестъра и накара всички в бара да погледнат към тях. — Вече не ме ли намираш… — изхълца — … привлекателна?

Кит остана невъзмутим.

— Ей, сервитьор — провикна се Шели, — питие за мъжа ми и стрихнин за мен. Ще се самоубия, ако не ме любиш — заяви тя между две нови изхълцвания. — Ще помогне ли, ако падна на колене и оближа краката ти?

— Повече ще помогне, ако спреш да пиеш и ми позволиш да те отведа до бунгалото ти.

— Защо си даваш този труд? Най-добре да те продам на търг. „Чисто нов съпруг! Въобще неизползван!“ — Шели почука с лъжичка по чашата и клатушкайки се, стана. — Внимание, дами и господа…

Кит, забелязал насочената камера на Влекача към тях, се опита да спести по-нататъшните унижения на Шели, като я завлече на дансинга, където с еротична грациозност започна да се движи под звуците на „Ла Кукарача“.

Въпреки че бе музикална, Шели Грийн бе за танците онова, което е „Ал Кайда“ за световния мир. Тя определено се движеше под ритъма на други звуци. И за жалост коктейлите бяха притъпили критичното й отношение до степен да си въобрази, че може да танцува. Именно затова само след секунди Шели откри как охлузва цялата кожа на носа си, след като го опря в блещукащата дискотопка, висяща от тавана, понеже приложи подскоклива танцова стъпка, на каквато е способно само момиче от Кардиф.

 

 

Кит занесе Шели до бунгалото й на рамо.

— Дремни малко и ще се видим по-късно — предложи той мило.

— Се’а пък ’де отиваш? — успя да промърмори тя.

— Почва нов мач. Чикаго срещу Детройт.

Кит прехапа устна и извърна поглед.

Дори в алкохолното си опиянение Шели заподозря, че я лъже.

— Значи ще се видим след това, така ли? Към девет?

Веждите на Кит се стрелнаха язвително нагоре.

— Най-добре е сега да поспиш, Шели.

— Не, не, не. Не ми е нужен сън. Жените се нуждаят от любов. Питай авторката на „Колонката на доверието“. Ей, не ме захвърляй! — провикна се тя след него. — Защо не останеш да спиш тук? Само ще спим. Обещавам ти, че нищо няма да ти направя. Няма да те докосна.

Нали мъжете все това повтарят? Е, сега той ще види какво е да се събудиш с отпечатък от възбуден клитор върху дупето си.

Но той я остави, без да се поколебае. Колко трае един футболен мач, запита се тя. В девет вечерта, чисто гола, отвори вратата на бунгалото само за да установи, че я безпокои портиерът, донесъл изгубения й куфар, пълен с дизайнерски дрехи.

В десет часа на първата вечер от медения си месец Шели броеше космите под мишниците си от отчаяние. Цяла вечер вися по бельото, доставено й от организаторите на „Отчаяни и без гадже“, и с терапевтична цел гледаше кабелна телевизия, където водещите бяха специално подбрани заради говорните си дефекти. Към единадесет й се изкриви гърба от гледане на телевизия. Към дванадесет си даде сметка, че е досущ като Дикенсовата героиня — мис Хавишам: седи и чака в стаята си години наред да дойде годеникът й, за да се оженят.

— Все едно аз седя с недокоснат химен, стиснала сватбения ни албум в засипаната с прах стая и наредената за сватбено тържество маса — довери тя на Габи по вътрешния телефон.

— Мъжете са негодници. Иди претършувай минибарчето за нещо, което да си втъкнеш — посъветва я Габи. — Аз действам с бутилчица джин, но не е особено тонизиращо.

Към един след полунощ Шели сравни сексуалния си магнетизъм с този на полуразмразено кюфте. Как иначе да си обясни, че явно се намира извън обсега на романтичния му радар?

В два, докато сваляше еротичното си бельо, Кит й се струваше съпружески мираж или нещо като хормонална халюцинация. Само да не бе така привлекателен! Ако Кит Кинкейд не бе в състояние да възбуди страст в голямо геологично гранитно образувание, тя щеше да забрави напълно за него!

Опита се да го прогони от съзнанието си, но всичко й напомняше за секс — включително и мидите, които си поръча от двадесет и четири часовото обслужване по стаите. Никога не бе мислила за тях като за вагините на морето, докато сервитьорът не постави чинията с набъбнали розови устни върху покритата с бяла покривка маса пред нея. Измъкваше ги от черупките им с език. Господи, дори храната получаваше повече секс от нея! Имаше чувството, че либидото й е с големината на Парагвай.

В три пружините на леглото простенаха, когато тя си легна.

В четири стоеше и наблюдаваше сребристата повърхност на морето. Облачета като бял сатен се носеха към тъмния хоризонт; луната висеше над океана, все едно облечена в сватбена рокля. Шели се настани отново между самотните си чаршафи, погледна неотворената бутилка шампанско — подарък от хотела по случай сватбата — и синхронизира въздишките си с плисъка на вълните.

Очевидно бе жертва на незряло съжителство.