Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (11)

11. Биологична война

Разликата между половете: Промените

Жената си мисли, че дори избраникът й да има някои недостатъци, с времето тя ще ги промени.

Мъжете са наясно, че жена ги е променяла един-единствен път — когато е променяла пелените им.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — Кит изплю нагълтаната вода и се хвана за водното колело на Шели, което подскачаше по бурните вълни, разбиващи се в брега на островчето на половин километър в лагуната. — Дошла си да ме шпионираш заради онзи негодник Гаспар, предполагам.

Шели леко се смути.

— Слушай, по повод на тази сутрин… Излиза, че си ми казал истината за Коко. Извинявай, задето не ти повярвах. Само защото Коко флиртува с теб, не означава, че и спи с теб. Искам да кажа: кучето всъщност не възнамерява да захапе колата, по която лае. Прави го просто по навик.

Той поклати глава, озадачен от нейното сравнение, и забели очи. Вълни се разбиваха ритмично в лицето му, а краката му замахваха като ножици в дълбоките води.

— Качвай се на борда. — Протегна му ръка. — Там долу сигурно е все едно да плуваш в пералня.

Беше вярно. Вятърът бунтуваше водите, а приливът с тътен се устремяваше към нестабилното й плавателно средство и го подмяташе насам-натам.

— Не мога.

— Защо?

— Гол съм.

Усети как я връхлетя похот. Да, помисли си тя, има господ.

— И какво от това? — престори се на безразлична Шели. — В края на краищата сме женени. Какво стана с банския ти?

— Когато пристигнах тук, онази гадина Влекача ме проследи с моторница. Отидох да поплувам, а той се промъкна зад палмовите дървета и открадна не само проклетите ми дрехи, но и шибаното кану. Сега е там, на острова, и е включил камерата. Няма търпение да заснеме голия ми задник. Карай към носа, а аз ще плувам след теб. Така онзи кучи син няма да има удоволствието да заснеме каквото и да било.

Стигнаха до точка, откъдето вече не се виждаха от пясъчната ивица на острова; Кит се измъкна от водата и се настани до нея. Шели за пореден път се възхити на великолепното му тяло — цялото му великолепно тяло!

— Мислех, че бракът е приключил. Нали бях лъжец, измамник и негодник?

Той се облегна назад и небрежно кръстоса крака. Този мъж имаше невероятно сексуално самочувствие и го оставяше да се излъчва, все едно е парфюм. Шели, разбира се, също ухаеше на парфюм. Нещо, наречено „Безразсъдност“. Опита се да се престори на равнодушна и да престане да хвърля крадливи погледи към придатъка на Кит, наподобяващ по-скоро площадка за излитане в Кейп Канаверал. Защо някой не създаде парфюм, който би казал на мъжете: „Езикът ми ще се плъзне по корема ти, ще се потопи в пъпа ти, а после ще те начукам, докато си загубиш ума“. Всъщност — толкова ли е много да поиска такова нещо, а?

— Явно никога няма да разбереш способността на мъжете да скапват нещата, Шели, но същевременно ми се струва, че си бясна на всички мъже! Защото са направили или не са направили нещо; защото биха могли да го направят или да не го направят; защото са го изрекли или не са го изрекли! А най-много, не се съмнявам, сега си бясна на мен, защото ти го казвам.

— Това е нищо. Да беше чул стандартната лекция на майка ми за мъжката неадекватност. От постоянното й слушане все съм попила нещо.

Ала когато най-сексапилният мъж на земята седи чисто гол до теб, моминските ти представи за заеманото от мъжете по-низше положение се променят донякъде. Шели се изчерви; неволно се раздвижи; обля я тропическа пот.

— Не бива завинаги да оставаш под бремето на майчиния си гняв към мъжете — увещаваше я Кит със сериозен тон.

Вярно, нейната майка й внуши, че женитбата е равнозначна на затвор. Но по-добре ли е да си сама? Тогава си изолирана в самота. Не желаеше да повтори начина на живот на майка си: всички чувства да са дълбоко замразени и поставени във вакуумирани пакети. Женската еманципация е едно, но да умреш сама в банята и да те открият само заради циганското лято и облака мухи — съвършено друго.

— Всъщност, преструвам се, че ме е яд, задето учениците ми са дали името ми за състезанието, а тайничко се радвам заради постъпката им. — Шели се смая от признанието си. — Нямах повече сили за поредната уговорена среща с непознат.

— Защо не?

— Кит, ако приятел те помъкне на среща с непознато момиче, като ти обясни: „Тя е индивидуалност“, ще отидеш ли? — Кит я дари с познатата й усмивка: уж широка, а същевременно някак тъжна. — А после получих теб. Беше все едно лекар да ти препоръча да напълнееш, а не да отслабнеш! Имах чувството, че съм попаднала в приказка, и си помислих: „Благодаря ти, боже!“. Сватоса ни компютър, не го забравяй. Трябва да има някаква обективна, научнообоснована причина, за да го е направил.

— Вероятно само ние не сме споменали, че хобитата ни включват разходки под лунните лъчи по плажа, работа за постигане на световния мир, а и да не забравяме за нашето ДЧХ — добави той.

Шели, доказвайки си, че наистина има добро чувство за хумор, си позволи да изпита радостен трепет. Кит обаче тревожно изучаваше хоризонта.

Дъждът бе спрял, но въздухът продължаваше да тежи от влага. Облаците се носеха по небето като простряно да съхне на вятър сиво пране. Птици летяха бързо и хаотично над водата.

— Какво му става на шибаното време?

Шели го хвана за ръката.

— Нали помниш онази студена въздушна маса, която предрекоха по-рано? Е, вероятно среща горещ фронт.

Постави ръката му върху гърдите си. Той се загледа в очите й, а пръстите му нежно обгърнаха едната й гърда и стиснаха зърното под роклята. Отмести ръка и Шели остана с чувството, че там, където я бе докоснал, кожата й гори.

— Наистина си страшно сексапилна жена, Шели.

— Проблемът е, че изгарям от желание вече… сто и двадесет часа, Кит. Затова нищо чудно да съм малко раздразнителна.

Дълбоките зелени очи на Кит я гледаха изпитателно.

— Наистина имаш най-сладката и гореща вагина, знаеш ли?

Сладка и гореща, добре, но защо не спомене и мокра? Шели бе убедена, че в гащите й има условия за водни спортове. Хората можеха да карат там долу дори кану, по дяволите!

Топлите му пръсти се плъзнаха бавно нагоре по крака й, все едно изпълняваха адажио за струнни инструменти от Албинони.

— Е, какво казва женската ти същност в момента, Шели Грийн?

— Начукай ме, и то веднага.

За момент очите им се срещнаха. В следващия миг устните му се плъзнаха по шията й и точно докато тя обмисляше колко е невъзможно да се бориш да останеш на седалката на водно колело, попаднало в буреносни води, без да напълниш някое свое отвърстие с водорасли, пръстите му се вкопчиха в косите й, езикът му бе до сливиците й, а нейните крака — около кръста му.

Оргазмът кръжеше, а тя се въртеше отчаяно, за да се измъкне от роклята си. Вълшебната мекота на устните му създаваше илюзията, че светът наоколо е изчезнал; илюзия, бързо разбита, когато водното колело се удари в скала, счупи витлото и едва не ги събори в морето. Стояха в открито море, приливът прииждаше във видимо лошо настроение, дъждовните облаци се спуснаха още по-ниско, а птиците се разбягаха да търсят убежище. Гларусите врякаха като разгонени улични котки.

— По дяволите, вълните ни отнасят още по-навътре. Ще се наложи да стигнем с плуване до острова.

— Без плавници? Ще се удавя.

Тя вече се давеше в противоречивите си емоции. Бе на път да загуби здравия си разум, а подобно нещо е опасно. Неминуемо би отвело едно момиче в дълбоки води. Погледна мъжа до себе си. Какъв е той: акула или спасителна лодка?

— Няма да се удавиш, защото съм до теб. Бързо. Качи се на гърба ми и се дръж за раменете ми. — Кит се отпусна във водата; с една ръка се хвана за водното колело, а другата протегна към нея. — Хайде. Ще плуваш с крака, за да ми помагаш.

— Не.

— Повярвай ми, Шели. Какви взаимоотношения ще имаме, щом не ми вярваш?

Надигна се до кръста от водата и я целуна по устните. Тя усети, че е загубена. Помощ! Жена зад борда! О! Пое си дълбоко въздух и се спусна в разбушувалото се море.

Но явно нищо друго, освен позите при любене на плажа или върху несигурно плаващо средство не привлича така безотказно зяпачи. Щом небесата се разтвориха и превърнаха морето в развълнуван котел, иззад носа на острова се появи моторница. Насочи се към тях сред пелени от пръски. Управляваше я Коко. Тя спря двигателя, та те да се качат бързо по стълбичката, излизайки от кипящата пяна. На завет под тентата на лодката, двамата се покриха с хавлиите, които намериха там.

— Имате късмет, че умея да управлявам моторница. Целият персонал напусна в знак на протест. Известният тук Растаман се самоуби в затвора, след като по радиото съобщиха: „Доброволно се призна за извършител на терористични актове“.

— Признал си доброволно? — изсумтя Кит. — Сигурен съм, че признанията са били изтръгнати с прикачени към тестисите му електроди! Според мен спокойно може да се обяви за подпомогнато самоубийство.

Коко сви рамене.

— Не се занимавам с политика. Не разбирам от тези неща. Но знам едно: ако не се бях появила — посочи към отдалечаващото се в морето водно колело, — щеше да стигнеш до Африка дори без тези билети. — Заровичка из чантата си и извади два самолетни билета. — За утрешния полет до Мадагаскар.

Кит се усмихна тъжно.

— Оценявам дискретността ти, Коко.

— Мадагаскар?

Тази дума разби на пух и прах илюзорното като сапунен мехур щастие на Шели.

— Ами… — Кит се поколеба, преди да погледне Шели смело в лицето. — Възнамерявах да си взема една малка ваканцийка от собствената си ваканция. Не си го споменавала пред друг, нали? — обърна се той към Коко, която отново бе запалила двигателя и потегли рязко, при което всички залитнаха неволно и инстинктивно се хванаха, за каквото успеят.

Докато моторницата подскачаше по вълните, Шели грабна самолетните билети от ръцете на Коко. Кит направи отчаян опит да й попречи, но не успя. Тя ги разгледа бързо. Омаяна откри, че Кит е заменил своя билет Лондон-Реюнион-Лондон за два еднопосочни билета Лондон-Реюнион в икономичната класа.

— Дошъл си тук с друг ли? — попита тя изненадано. Кит заразглежда ноктите на краката си с невероятна съсредоточеност. — Какво ще кажеш за това: два еднопосочни билета до Мадагаскар? — Опита се да възвърне равновесието си, като се хвана за перилата на подскачащата моторница. Този брак приличаше на истински цирк. — Какво точно става, Кинкейд?

Кит не отвърна.

— Не ми се прави на монах — надвика Шели шума от двигателя.

Той продължаваше да мълчи. Жалко, че е отпаднала традицията хората да се наричат по прякор, помисли си Шели, например Иван Грозни. Иначе щеше да е много по-лесно: Кит Хронично лъжливото копеле.

— Ако не ми съобщиш какво става, ще кажа ужасни неща за теб в документалния филм за „Отчаяни и без гадже“ — обяви тя триумфално. Адамовата ябълка на Кит се движеше нагоре-надолу като миниатюрен асансьор в гърлото му, докато той преглъщаше емоциите си. — Наистина ужасни неща, и то в най-гледаното телевизионно време. Пред цялата нация. Ще заявя, че истински те харесвам, независимо от лошия дъх в устата ти или неудържимото ти желание да обличаш женско бельо. Наистина ли ще рискуваш да оглася сексуалния ти живот както правят таблоидите?

— Ти ще попаднеш в таблоидите, хлапе. Особено след като им опиша как си могла да свършиш единствено, след като съм смукал пръстите на краката ти, което не е особено приятно, като се има предвид, че страдаш от гъбички!

— О, престани да се държиш като дете. Наистина не понасям децата, особено когато са възрастни! Едно дете не може да се въздържи да не се изсере върху теб, но порасналите мъже не бива да имат такива непредвидими отделителни способности.

— Не обичаш децата? Поредното доказателство каква студенокръвна, себична и високомерна английска кучка си.

— Себична? Аз? Позволи ми да ти напомня, че спечелих половината от този отвратителен меден месец. Как ми се ще компютърът да бе избрал някой от другите двама финалисти! Например онзи симпатичен адвокат и юрист.

— Позволи ми да ти обърна внимание, че адвокат и юрист е тавтология.

— Завършил е „Итън“, ако искаш да знаеш!

— Да, знам. Но не успял да се дипломира първия път, та отново се явил на изпит. Ако не бях аз, ти въобще нямаше да спечелиш този проклет меден месец, защото аз те избрах! — призна той разгневено.

— Какво? Не ни ли е чифтосал компютърът?

С отдалечаването от острова моторницата се заклати застрашително.

— Не бъди такава ливада. Един от продуцентите ми е приятел. Дължеше ми услуга. Имах спешна нужда от пари и… Добре дошли в света, където мечтите се сбъдват!

Кит се засмя със свойския си смях, в който се прокрадваше болезнена, меланхолична нотка.

— „Отчаяни и без гадже“ е било нагласено, така ли?

— Всички тези игри са нагласени.

— Рискуваш да те обвинят в измама и конспирация. Но кажи ми… — В душата й се зараждаше ирационална надежда. — Ако си могъл да избереш която и да е от жените, защо се спря на мен?

Коко, стиснала здраво кормилото, се насочваше към пристана. Кит, с препасан през кръста пешкир, метна въжето на кея, а после скочи, за да завърже моторницата.

— Ами защото изглеждаше така… безобидна — подметна той.

— Безобидна?

— Симпатична, имам предвид. Ненатрапчива. Обикновена. Предсказуема. — Подаде й ръка да слезе. — Безопасна.

— Симпатична? — повтори Шели потресена. Кит се възползва от състоянието й да сграбчи билетите. — Ненатрапчива? Обикновена? Предсказуема? — Шели вдигна поглед към тъмното небе, за да не заплаче. — Такава ли наистина ме виждаш?

Но той бе изчезнал по посока на плажа под дъжда заедно с надеждите й.

Край на хетеросексуалната враждебност ли? В никакъв случай.

Излиза, че майка й в крайна сметка е била права: едно момиче никога не бива да подхожда към някой мъж със зяпнала уста. Така само ще налапа мухите.