Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (4)

4. Стачка за правото да купуваш преди другия

Разликата между половете: Религията

Много двойки се развеждат по религиозни причини.

Той се смята за бог, а тя него — не.

В сряда, 15 февруари, първия ден от медения й месец, Шели се чувстваше по-издигната и от найлоновите си бикини под новата й пола от „Версаче“. Реши да си обясни безотговорното поведение на Кит по време на тържеството с нерви. Или с напиване. Омъжи се за разкошен мъж трепач; макар и да се правеше малко на шут, все пак бе страшно сексапилен, а и предстоеше съвсем скоро да го опознае по-добре в непозната околна среда. Как да не се чувства на седмото небе от щастие? В лимузината, на път от хотела за летището на Единбург, тя се рееше така високо, дори над седмото небе, че едва успяваше да зърне райските селения.

Възбуждащата истина бе, че Кит Кинкейд даде на Шели първите й страхотни оргазми. Направо божествено; дори библейско! „Виждам, виждам…“ Нийл Армстронг, пристъпващ по лунната повърхност, едва ли е бил по-изненадан от нея. Една малка крачка на човек… една огромна крачка за… жената. Еротичната им среща в лимузината я наведе за миг на мисълта, че участва в шведски порнофилм, само дето ги нямаше мебелите „Икеа“ и плетените зимни пуловери.

Шели съзнаваше колко необуздано и лудешки се държа.

Добрите момичета не постъпват така. Но тя се придържаше към поведението на добро момиче цял живот и докъде стигна? Заряза я дори котката й и се нанесе да живее при инструкторката по аеробика на долния етаж. А що се отнася до сексуалния й живот… Господи! Бе сведен почти до нула.

Не. На моменти човек трябва да се държи лошо. Сега е настъпил един от тях. Ще бъде непредпазлива, импулсивна, дива, направо Калигула. Римските императори ще се поучат от нея. Жените не могат да живеят единствено с вибраторите си, твърдо реши тя.

В приповдигнато настроение Шели изщрака цял филм още преди да се регистрира за полета; цял филм увековечи колите по паркинга на единбургското летище. А сега, помисли си, докато оправяше своенравните кичури, пръснали се в различни посоки, независимо от часа, прекаран в банята на хотела, за да ги укроти с гел, къде е ненагледният й, прелестен съпруг?

Обходи тълпите в залата за заминаващи с поглед, но при терминала я чакаше единствено огромна опашка. Застана зад брадат мъж, който тършуваше из джобовете си — вероятно да открие паспорта си или може би антракс.

— Заминал е? Как така е заминал?

— Още снощи. Отлетя за Лондон и хвана по-ранен самолет за Мавриций. Сега вече е на Реюнион. Подло американско копеле.

Неприятната информация й снесе Габи Конран, дребна женица с грубичките черти на нещо неопитомено и обитаващо горите. Говореше с култивирания акцент на човек от Ийст Енд и носеше модни, грозни очила с издължени встрани рамки — от типа, който учените носеха през 60-те години на миналия век. Дори да не й я бяха представили набързо на тържеството снощи, очевидно тя беше режисьорката на телевизионното предаване на живо „Отчаяни и без гадже“ — личеше по огромното й количество багаж. При експедициите си до Антарктида Скот е пътувал с по-малко вещи.

Северното полукълбо потреперваше под тънкото одеяло на влажната, сива февруарска мъгла, ала за британските телевизионни работници, които подготвят предаванията си три месеца предварително, във въздуха ухаеше на пролет. А когато пролетният дъх ни облъхне, мислите на всяка млада жена се насочват към любовта. Шели нямаше откъде да знае, че същата сутрин от летище „Хийтроу“ шест двойки потеглиха на романтични ваканции, следвани по петите от телевизионни екипи. „Избраник“, „Среща с непознат“, „Пазар за гаджета“, „Хормонален ад“… Все телевизионни игри за събиране на двойки, където целта на участниците е да си осигурят сексуален контакт, а целта на зрителите — да проследят дали ще успеят да го постигнат или не.

— Защо е заминал без мен? — Бракът с Кит Кинкейд очевидно щеше да е по-труден, отколкото ако се бе омъжила за по-обикновен представител на човешката раса. — Май ще е по-добре да си спестя разходите за посещения при психоаналитик и да се разведа още сега.

Габи побутна големите си черни очила към върха на носа и пребледня.

— Слушай, мъжете по принцип са отвратителни. Не преставам да се учудвам как така не се подпират на кокалчетата на ръцете си, когато вървят. Но този тип Кинкейд си го бива. Ще заснемем прекрасен материал край плувния басейн. Повечето момичета биха се радвали да имат до себе си мъж със собствена коса и без видими недъзи по тялото. От него лъха на секс като от нерез. Така че престани да хленчиш! Освен това забрави ли за апартамента? Колата? Талоните за пазаруване с намаление? Хонорарите от рекламите, в които ще участвате? Неговият и нейният термос за горещи напитки, а? — добави тя вятърничаво. — Слушай, госпожо К., мъжете не са най-романтичният вид на проклетата планета, но страхотно си падат по техниката, нали си съгласна? А вие сте подбрани един за друг от компютър. Кинкейд ще иска поне да опита дали ще излезе нещо. Така че в името на науката, скъпа, нека проявим известно търпение, съгласна ли си?

Добре, в името на науката и на онова, което се крие под опънатите слипове „Кевин Клайн“, за което Шели копнееше по време на полета от Единбург до Лондон. Цяла нощ в подсъзнанието й кръжаха спомени как Кит Кинкейд я обхожда с устни на пода на лимузината с огледало на тавана. От колоните струеше песента „Стълба към Рая“, но тя въобще не се бе възползвала от стълбата, а направо взе ескалатора!

И затова, когато кацна на „Хийтроу“, Шели не се прибра в апартаментчето си в Хамерсмит. Отби се обаче в дамската тоалетна: изтри грима си, разроши сплъстената от гела коса и смени сексапилния си „костюм за пътуване“ с купените от безмитния магазин джинси, тениска и маратонки. После — почти закъсняла — хукна към гишето на въздушните линии на Мавриций.

Въпреки спринта до там Шели се плашеше еднакво както да не изтърве самолета, така и да се качи на него. В интерес на истината трябва да отбележим, че Шели Грийн не беше добра пътешественичка. Знаеше цялата статистика — летенето е най-безопасният начин на пътуване; по-вероятно е да я порази светкавица на път към вкъщи, след като заедно с най-добрия си приятел Брад Пит е купила печелившия билет от лотарията, отколкото да загине в самолетна катастрофа, — ала това не я утешаваше. Качи се в самолета. Моментално я отведоха в икономичната класа. (Понеже телевизията нямаше да отразява пътуването, продуцентите на „Отчаяни и без гадже“ определено не проявяваха щедрост.) Мястото й се оказа срещу тоалетните. Шели прецени, че ако самолетът не бъде взривен от бомба, то бактериите със сигурност ще я довършат. Да дели тоалетна с хора от двадесет националности с различен и понякога идиотски подход към личната хигиена, не беше нейната представа за нещо забавно.

Нито хълбоците на мъжа, който в момента се настаняваше на седалката до нея. По размери съперничеше на Елвис през последните му години. Плътта на човека се разля по облегалките, преди да потече като лава и да се разположи върху тапицираната кожена седалка с едно пфф, твърде близко до изпърдяване. Бърз поглед й разкри брадат, плешив мъж.

— Е… — подобието на Гаргантюа я плесна по бедрото, — как е да си омъжена? По моите правила, ако ти се иска да чукаш — наеми си го, а не се качвай на каруцата. Но това си е моя философия — завърши мъжът.

На опънатата върху гърдите му тениска се мъдреше надпис: „Аз съм лесбийка, затворена в тялото на този едър, дебел, грозен тип“. После господин кроманьонецът се представи като Тони Тъкър, австралиец, оператор на телевизионния екип.

— Ъ… Очарована съм.

Но Шели избърза. В следващия миг той си свали чорапа и умириса целия самолет с миризмата на хладилник, който си изключил, но си забравил със затворена врата, когато си заминал на ваканция. Малко е да се каже, че от тялото на Тони Тъкър се носеше силна миризма. Средновековната чума би се нагълтала с антибиотици, преди да се намърда в кръвоносната система на този тип. Слава богу, в момента стюардесата обясняваше къде са кислородните маски. Шели се опита да се съсредоточи върху мерките за безопасност, ако не за друго, то за да не чува охканията и стенанията на оператора, докато си събуваше другия вонящ чорап. При вида на малката свирка — трябвало да я надуе, за да привлече вниманието върху себе си, ако самолетът цопне по корем в Индийския океан — й беше трудно да повярва, че ще се спаси, ако следва указанията на стюардесата. Но на този етап от живота си, на път за медения си месец, след три години въздържание, но без съпруг и с телевизионен екип по петите, готов да заснеме унижението й за вечни времена, смъртта не й се струваше чак толкова лоша алтернатива.

Предполага се, че меденият месец е времето за опипване, водещо до оргазъм, за наквасване с шампанско и безкрайно сексуално задоволяване с орален секс… и то още в самолета. Беше очаквала да започне още щом светне надписът: „Вече е безопасно да свалите… панталоните“. А ето, седи до отблъскващ мъж със сивкав тен и няколко мазни бели косъма на главата, чиято ръка уж случайно се отърка в зърната на гърдите й, докато си нагласяваше възглавницата.

Шели трескаво търсеше полагаемите й се парашут и свирка, когато Тони я сръга в ребрата.

— Вещицата идва. — Посочи Габи, която се задаваше от бизнес класата. — Наричам кучката така, защото постоянно ти диша във врата и нарежда. Нищо не струва като режисьорка.

— Операторът ми срази ли те вече? Не приемай сериозно неправилните му политическите възгледи. Има навика да се държи като неандерталец и да си въобразява, че шовинизмът му е пленителен.

— Нима? — попита Тони Тъкър смаяно.

— Поисках да ми дадат жена оператор, но…

— Но продуцентът прецени, че за този документален филм трябва мъжки мозък — изфука се той.

— Така е — потвърди Габи разпалено, — а аз просто нямам пенис, където да го държа. Прякорът му е Влекача.

— Защо? — попита Шели.

— Защото постоянно е готов да те въвлече в авария.

— Точно така. Да се работи с теб, си е истинска авария.

Погледът на Габи попадна върху митническата декларация, която Шели попълваше върху спускащата се масичка пред себе си. В графата „Семейно положение“ бе написала с трепереща ръка: „Катастрофално“.

Габи въздъхна дълбоко и раздразнено.

— Не ставам за телевизията. Нямам достатъчно голям капацитет за алкохол — възропта тя съкрушено. — Виж какво, госпожо К., Кинкейд просто се прави на недостъпен. Вие двамата ще възвърнете блясъка на прашасалата обществена представа за романтика и ще бъдете много, много щастливи, дори ако се наложи да ви надрусам, набия или подкупя, за да го направите! — Потупа Шели по рамото. — Един от всеки три брака завършва с развод. Същевременно от векове уредените бракове се радват на успех. А аз ще бъда до вас, за да го увековеча за нацията. И ще си осигуря повишение. Разбра ли ме? — усмихна се тя сияйно.

Докато се въртяха филмите, докато поднасяха храната и отнасяха приборите, Шели се възстанови малко. Възможно е Габи да е права. Има нещо жизнеутвърждаващо да се потопиш в главозамайваща романтика. А и Кит така спонтанно й предложи женитба — очарователен кавалерски жест в свят, който гледа с недоверие на романтиката. Сигурно просто отвратителното пътуване със самолета помрачава настроението й.

Трудно бе да определи коя част е най-противна: турбуленцията над Саудитска Арабия — разклати пътниците като зарчета в чашка и принуди Шели да диша дълбоко, до прегряване, за да достави кислород на притиснатия си от мускули гръден кош; или Влекача, който чистеше мръсотията под ноктите си със зъб от вилицата, преди да я използва за ядене; или когато предизвикания до краен предел оператор разкъса със зъби пакетчето кетчуп, разплисквайки съдържание му върху бялата тениска на Шели, купена на летището; или духовитият му разговор, изпълнен със сравнения: наричаше пениса си „Коджак“, краекожието си — „гънките около врата на Коджак“, а женските гениталии — „окосмен пай“?

А как да коментираме факта, че Шели кацна и смени самолет на Мавриций, за да отлети за Реюнион, но багажът й не я последва? В момента куфарите й вероятно летяха към Рангун вместо към Реюнион; следователно през целия меден месец щеше да се явява пред съпруга си с прелестна, лекедосана с кетчуп тениска. А когато най-сетне все пак се озова в Реюнион, митничарка с остър поглед надзърна във всичките й отвори, за да потърси забранени според френските закони стоки от рода на възпитание, толерантност, състрадание…

— О! — възкликна Шели, след като едрогърдата митничарка приключи с проверката си. — Беше страхотно! Дай сега и аз да ти направя същото.

Служителката се направи, че не разбира, и се захвана да разпитва новопристигналата защо е дошла във френската колония. Как е възможно да е тук за меден месец, като няма нито съпруг, нито багаж със себе си? На острова не я ли водят други интереси — делови, политически? Била ли е някога член на комунистическата партия? Има ли враждебно отношение към френската колонизация?

Шели се изкушаваше да обясни, че като англичанка няма никакъв интерес към французите, освен какво би станало с тях, ако насилствено ги заставиш да ядат единствено хамбургери от „Макдоналдс“ и пържени картофи. Вместо това реши да заложи на истината: вярно, съпругът й е дяволски привлекателен, смел, дързък и сексуално динамичен, но също така е и долна гнида — нещо, което възнамерява да му заяви, щом пристигне в хотел „Гранд бей“. О, майка й бе толкова права по отношение на мъжете!

Митничарката настоя да провери резервацията й за хотела и я остави да чака в стаята за разпити, воняща на урина, авиационно гориво и мъжка пот. Докато чакаше завръщането й, Шели се замисли за майка си. Майка й остана красива до края. Химиотерапията не я съсипа; рухнаха единствено надеждите й. Защо човечеството не е измислило начин да оправя настроението ти вместо пластична операция? Например инжекция, която да пречи на чувствата да се променят във времето. Тогава баща й нямаше да замине на турне, продължило най-напред три месеца, после — шест, а накрая — година, преди майка ида разбере, че той никога вече няма да се върне. Наложи се майка й да живее импровизирано: записи от време на време, случайни уроци по цигулка. Научи и Шели да свири на цигулка, но по-късно избиха китарените гени на баща й. Майка й се почувства предадена, когато Шели заряза цигулката заради китарата; поне до момента, когато дъщеря й се прояви като бляскава изпълнителка на класически репертоар.

Но какво ли щеше да си помисли сега, когато дъщеря й си изкарваше прехраната с електрическа китара?

А и нещо по-лошо, ужаси се Шели, по погрешка се омъжи за наперен, самоуверен близнак на безпътния си баща.

Стенание от съседната стая за разпити прекъсна окаяните й мисли. Шели надникна през металната решетка между двете малки помещения. Под единствената лампа, осветяваща стаичката, капитан от френската полиция и двама униформени със слънчеви очила разпитваха мулат на около двадесет и пет години. Видя как капитанът кимна — знак един от полицаите да удари мъжа. От силния удар в корема той се свлече на пода, капитанът кимна отново — другият полицай изрита заподозрения в бъбреците. Всичко стана изключително бързо. Мулатът се гърчеше като изхвърлена на сушата тропическа риба.

— Ей! — извика Шели.

И тримата се извърнаха и погледнаха към нея. Шели искрено искаше да се застъпи за мулата, но се оказа, че дипломата за завършено музикално образование не я е подготвила за схватка с трима въоръжени жандармеристи.

Мъжете тръгнаха като един към решетката, а Шели хукна към вратата и връхлетя право в ръцете на своята инквизиторка. Тя обаче очевидно бе получила задоволителен отговор от хотела, защото бързо я прекара през митницата. Шели се озова в зала, пълна с ентусиазирани пътници, нарамили раници, с хора, облечени в дрехи „Гучи“, чието основно занимание е да обикалят света, с пристигнали тук в резултат на бартерни сделки бизнесмени и изтощени майки, които бързаха да напъхат биберон или шише във врякащата уста на бебето си. Секунди по-късно зърна с тревога как полицейският капитан се насочва към нея. Нямаше нужда от значка, за да легитимира поста си. Вървеше с увереността на официален представител на властта. Шели се смая, когато я дари с ослепително бяла, дружелюбна усмивка и я подмина. Никога нямаше да забрави лицето му.

В един момент все пак откри спътниците си. Опита се да им разкаже какъв ужас преживя, но те бяха прекалено заети да прекарат претъпканите с багаж колички през въртящите се врати. Пред летището, избягвайки настойчивите покани на таксиджиите да се възползва от услугите им, отново понечи да ги запознае с патилата си, но те вече бяха омаломощени от жегата. Беше така смазваща, че не бе изключено да пламнат като факли. Шели не се съмняваше, че кокошките на Реюнион снасят направо твърдо сварени яйца, а кравите дават само мляко на прах. След като изгори ръката си върху дръжката на вратата на таксито, Шели, плувнала в пот, се настани сред Влекача, Габи и мършавия тоноператор Майкъл Мур, с прякор Мълчаливия микрофон — или Мълчаливия Майк, — защото никога не говореше, и всичките им сандъци с оборудване. Вкупом поеха по последната отсечка на пътуването.

Една от причините Шели тайничко да няма нищо против, задето учениците й са я включили в състезанието, бе глозгащото я открай време подозрение, че отвъд Кардиф съществува привлекателно място, известно като Света. А на нея й се искаше да го види. Смяташе се за културна и доста начетена, ала ангажиментите с различни оркестри в началото на кариерата й, а впоследствие постоянната й работа като учителка, за да върне направените по време на следването заеми, не й позволиха да пътува досега.

Докато четеше различните пътеводители между редовете, разбра, че през вековете повечето острови в Индийския океан са попадали ту под английско, ту под френско господство. Когато туземното население предявявало претенции да си възвърне даден остров, британците се оттегляли от тези географски свади и се връщали там единствено за да загубят девствеността си или да се тровят с алкохол. Но щом английският станал езикът на всезавладяващия интернет, французите, явно опиянени от представата си за империя, се вкопчили още по-здраво в останалите им малко на брой острови.

Остров Реюнион, между Мавриций и Мадагаскар, и относително близо до бреговете на Африка, всъщност е връх на огромен, подводен вулкан. Шели зърна част от пейзажа, докато таксито лъкатушеше по крайбрежния път: стръмни клисури, дълбоки дефилета с високи водопади и три недружелюбни на вид циркуса — все природни образувания, плод на изтеклата от кратера лава преди толкова време. Селца опасваха бреговете на острова и се гушеха под вулканичните върхове, сякаш се страхуваха да не се плъзнат във водата на океана.

Воланът на таксито бе така парещо горещ, че шофьорът предпочиташе да го управлява само с два пръста. В един момент, докато се опитваха да вземат остър завой, спирачките изскърцаха безпомощно, а насреща им бързо изскочи полицейска кола — разминаха се на косъм. Дори невъзмутимата и издържаща на всичко Габи бе леко разтърсена.

— Господи, отляво или отдясно карат тук? — изпищя тя и прикри очи, за да не гледа идващите насреща ситроени и пежа.

— Французи са — обясни Шели. — Карат и в двете платна.

— Карай по-бавно, слабоумнико! — извика Влекача на шофьора. — Не е редно да слизаш на четвърта по шибания склон!

Но пушещият „Голоаз“ шофьор само изсумтя и Шели си помисли, че местните са точно толкова враждебни, колкото и пейзажът. Не знаеше кой знае колко за французите, освен че гордо се придържат към традицията си да ненавиждат всички останали. По количеството реплики можеше да се досети дали един филм е френски. Шели никога не разбираше разговорите, дори и да имаше субтитри, защото бяха твърде „дълбокомислени“. Когато не са екзистенциални, французите са елитарни. По време на пътуването, от което й се стегна стомахът, таксито мина покрай знаци без обичайните предупредителни пиктограми, а само с надписи на френски, които гласяха: „Вход забранен“, „Затворено“ и „Път без изход“ — френският начин „да го направят трудно за разбиране за англичаните, като няма картинки“, но достатъчно ясно за Шели да си даде сметка, че щеше да е по-добре да бе попълнила декларацията за дарение на органи след смъртта й. У нея се зараждаше усещането, че по-лесно ще преживее този меден месец, като се страхува секунда по секунда, а не като цяло.

Но, не — още няма да развее бялото знаме. Не е правилно свадите между мъжете и жените да се описват като битка между половете. Една битка продължава четири-пет дни, а двата пола я водят от сътворението на света, което вече я превръща във война. Тя спази своята част от уговорката — довери се на Кит — и затегна брачния възел. (Откъде да знае, че го затяга около врата си?) Сега настъпи моментът доктор Кинкейд да съобщи при какви условия ще се предаде.

За да отпразнуват факта, че шофьорът най-после откри къде е трета скорост, чистачките изскърцаха по предното стъкло в отчаяната си борба с пороя тропически дъжд, излял се внезапно върху колата.

Фучаха по коварния път, изсечен в шеметните планини, а Шели се опитваше да се съсредоточи върху новата, очаквана с нетърпение среща със загадъчния си съпруг. Представяше си високите, осеяни с лунички скули на Кит Кинкейд, чувствените му устни и дяволитите, предизвикателни и засмени очи. Всъщност съвсем като извадено от учебник описание на варварин, мина й през ума. Да, точно така, помисли си тя, и докато таксито се устремяваше застрашително към поредната коварна пропаст, пред нея се разтваряше цял един нов свят — като гроб.