Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (5)

5. Правилата на годежа

Разликата между половете: Сексът

Мъжът: „Скъпа, с мен ли се любиш за първи път?“.

Жената: „Разбира се! Не разбирам, защо вие, мъжете, задавате все този глупав въпрос“.

Човешкият вид е прекалено ирационален, за да се откаже от брака, дори след многовековен опит, доказал колко е противен. По тази причина Шели приближаваше хотела — гнездо за медения й месец — с внезапно приповдигнат дух и изпълнена с надежда, или поне с известно приятно предчувствие.

Съвсем доскоро лондонската полиция бе готова да разпространи предупреждение: Шелайн Грийн не се издирва — нито мъртва, нито жива. Ала Кит я пожела. Като доказателство тялото й продължаваше да тръпне от наслада. Именно затова реши да се възползва от съвета на Кит и да възприеме принципа на удоволствията. Защо да роптаеш срещу мъжете, щом можеш да постъпваш като тях? Грешката на майка й бе именно в тази посока. Постоянно хвалят мъжете, защото се обръщат към своето „женско начало“. Е, сега тя щеше да се обърне към своето „мъжко начало“. Какви облаги само я очакваха! Автомонтьорите щяха да й казват истината! Сама щеше да успява да си отвори буркана с конфитюр! Четири чифта обувки щяха да й стигнат за цял живот! За нея целият свят щеше да е писоар! Освободена от потребността да накара мъж да се влюби в нея, сега ще може да се съсредоточи върху секса, без да допуска някакви мърляви емоции да се намесват. О, при дадени равни възможности, на едно момиче винаги му се повдига духът!

Най-после таксито се насочи с бясна скорост по черния път към гладкото море, разтресе се и спря пред хотел „Гранд бей“. Земята се врязваше във водата като сгъната ръка, а хотелът се намираше в свивката на лакътя. Чернокожи градинари се трудеха като пчелички по декарите тучна трева, заобиколила луксозната сграда. Мургав портиер, неуместно облечен като индуски принц с тюркоазен тюрбан, жълти панталони и бели ръкавици, отвори вратата на таксито да ги посрещне.

Закупената на летище „Хийтроу“ тениска на Шели имаше надпис: „Ако никой не забелязва тази тениска, тя съществува ли?“, с което се надяваше да натрие носовете на високомерните си галски домакини, но нямаше нищо екзистенциално в обгърналата я гореща вълна, когато излезе от охлажданото с климатик такси. От жега дърветата направо свиркаха да привлекат кучета да ги опикаят, а въздухът приличаше на спечена кухненска гъба.

След нея Влекача излезе с пуфтене от таксито, без да спира да говори за възвишени, приковаващи вниманието неща.

— Господи, гърлото ми е по-сухо от женска вагина по време на чукане без предварителна любовна игра — сподели той с обичайното си красноречие. В следващия миг възкликна: — Божичко! — Противният мъж се изпъчи, и вече не забелязваше нищо, освен жените по бикини, демонстриращи героична решителност да се сдобият с идеален меден загар върху ивицата черен вулканичен пясък пред тях. — Момичета, обичам ви. Всичките. Ето ме и мен. — Разтвори широко ръце. — Пристигнах и съм напълно ваш!

— Какво да кажа? — промърмори Габи. — Този мъж е украшение на човешката раса.

Шели се огледа предпазливо и моментално се почувства в безопасност. Под красива пагода вляво бе разположен бар на открито, ресторант и дансинг. Зад него се простираше плувен басейн, опасан с кабинки за преобличане, покрити с големи листа за сянка. Вдясно между палмите, почти до брега на тюркоазното море, се полюшваха хамаци.

Внимателно и с надежда огледа фоайето, убедена, че съпругът й е там, готов при оперетното посрещане да й връчи опаковани като подарък извинения за преждевременното си тръгване от Великобритания. Вместо него обаче я посрещна отговорникът за забавленията в хотела. Доста качества се изискват, за да си добър отговорник по забавленията, но нека отбележим, че Доминик бе направо свръхквалифициран.

— Bonjour!!! — възторжено поздрави той.

Безжалостно съблазнителната му усмивка съперничеше на тропическото слънце над главите им. Доминик явно бе излязъл от каталог за бански костюми. Оскъдните му оранжеви гащета се впиваха така силно в тялото, че само с горелка можеха да бъдат освободени гениталиите. На пъпа на лъщящия му корем блестеше халка. Разцелува всички сърдечно — включително и ужасения австралийски оператор. След това се захвана да раздава коктейли с ром; не забрави да прибави и бутилка шампанско за „щастливата булка“, което го въоръжи с извинение да нацелува отново Шели. Докато той флиртуваше с по-възрастните гостенки на хотела, които не преставаха да кръжат около него, Шели се отпусна в плетен стол. В плахо очакване да получи ключа за стаята си, недодяланата гимназиална учителка се запита тъжно дали полицията няма да я арестува — „Съжаляваме, но просто не сте достатъчно изтънчена, за да се смесвате с французи“. В следващия миг видя известна, но позастаряваща и залязваща рок звезда да минава покрай рецепцията. Добре познаваше този вид: изглеждат раздразнени, когато ги разпознаеш, но са готови да се самоубият, ако не го направиш.

— Явно събират материал за нов албум — предположи Габи, предвкусвайки потенциалната възможност да заснеме поредната знаменитост по бански.

Шели вътрешно я напуши смях. Всеки музикант знае, че „събиране на материал за нов албум“ всъщност е евфемизъм за „изчерпала се бивша звезда“.

Хотел „Гранд бей“ явно приютяваше доста такива. При по-внимателно вглеждане се оказваше, че списъкът на гостите, с който хотелът така се фука, включва обичайната колекция от сексуални изгнаници (известни иначе като холивудски филмови продуценти), партньори от рекламни агенции, бивши диктатори, рекламни и порнографски звезди и типа съмнителни бизнесмени, обявили се за болни, само и само да не се явят в съда да чуят повдигнатите срещу тях обвинения; след няколко месеца обаче ги откриват как се плацикат на ръба на плиткия басейн, ядат банани и празнуват пратеното им от бога щастливо изцеление.

Нетърпелива да открие Кит, тя грабна от служителя ключа от бунгалото, метна малката си черна раничка на рамо и смело излезе под палещите лъчи на слънцето. Около плувния басейн зърна други европейски отрепки. Край бара се размина с жени, посветени на решението до края на живота си да обясняват на гаджетата си, че някога са спали с Мик Джагър. На пясъка отпред се пържеха по-младите им прототипове — момичета, готови да ядат в леглата на богати перверзни типове хайвер от дупетата на дружките си. Всички — от девойки до бабички — бяха по монокини. На Шели й мина през ума, че е по-добре да побърза да открие своя бог на любовта, преди някоя застаряваща наследница да й го грабне под носа.

Габи я ръгна в гърба.

— Запази самообладание пред Кит, чуваш ли? Мисли като французите. Бъди приветлива и благосклонна. Мъжете адски си падат по това.

Шели кимна замислено, докато приемаше този мъдър съвет. Зърна своя атлетичен Адонис в миниатюрни гащета, проснат по гръб върху шезлонг. За пореден път се възхити от мускулестите му ръце и широките рамене — върху тях можеха да се поберат всички книги, които бе взела за прочит през ваканцията: от Джейн Остин до Емил Зола.

Без да обръща внимание на настойчивите указания на Габи: „Чакай! Камерата още не е готова“, Шели приближи съпруга си с широка усмивка, достойна да съперничи на раменете му.

— Здравей! Току-що пристигнах. Би ли ми казал как се стига до хотелската ни спалня?

Кит погледна изпод козирка тип „таен агент“ към булката си и по изражението му пролича, че не я разпознава.

— Аз съм — припомни му Шели сломено. — Твоята съпруга. Не помниш ли? — На Кит явно му трябваха още миг-два да се сети коя е. — Сериозно, къде е стаята ни? — настоя Шели вече по-суховато и размаха ключовете пред него. — Умирам да си взема душ.

— На рецепцията не ти ли казаха? Имаме отделни стаи — обясни той и се прозина. — В края на краищата не се познаваме особено добре, нали така?

— Е, не е като да сме женени — отвърна Шели шеговито. — Това наистина е изкуство, господин Кинкейд, да не се обвързваш, докато си женен.

— Ей, Шел — подхвърли той провлачено, — та аз дори не онанирам с една и съща измислена фигура две вечери подред, да не би да се привърже към мен.

Шели не бе срещала човек, който така рязко да я кара да променя започнатия разговор.

— Ъ… Мислех те за романтик. Ако не вярваш в обвързването, защо… ъ… по дяволите, се ожени пред погледите на милиони телевизионни зрители? Само заради парите ли?

Кит й се усмихна леко, някак гузно и сви рамене.

Какво, за бога, крие този мъж, запита се Шели. И по-точно: кой е той всъщност? Този мъж, за когото — направо да я приберат в лудница — за когото току-що се омъжи? Ох, само да не приличаше на модел, достоен за корицата на списание. Ох, и да го вземат мътните: току-що се наведе напред и я хвана за глезена там, където слагат прангите на робите!

Отблъсна го, ала през цялото време си мислеше колко ще й е приятно да го усети вътре в себе си. Но за момента явно нямаше да стане; не и след като е ангажирал отделни стаи. Защо, по дяволите, го е направил?

Възможният отговор на въпроса се раздвижи в краката на Кит. За пръв път Шели зърна стройното същество с къдрави коси, в бледолимонови бикини, сгушено върху розова хавлия от другата страна на шезлонга на Кит. Имаше издадени напред плътни устни и гледаше с обожание Кит. Освен това държеше отворен флакон плажно масло. А коремът и гърдите на Кит имаха вид на току-що намазани…

Смачканата тениска на Шели бе залепнала за гърдите й от влагата; или може би от горещината на смущението й?

— Виждам, че не ти е било необходимо много време да се сприятелиш — отбеляза тя сухо и се опита да се усмихне, но не успя.

— А, Шели, това е Коко. Коко, представям ти Шели. Коко е солистката на трупата на хотела. Адски ги бива — обясни Кит ентусиазирано.

— Не се и съмнявам. Новите „Бийтълс“ — заключи Шели.

Тя не изпита и капка съмнение, че Коко е от жените, които бръснат космите си навсякъде.

— Привет!

Певицата дари Кит с похотлив поглед, изправи се, докосна с дръзко начервените си устни бузата му и понесе впечатляващата си грива към залата за репетиция на трупата. У Коко имаше съвършенство, което караше мъжете да я зяпат. Несвикналите на подобни гледки мъже около басейна килнаха глави назад, та очите им да не изпаднат от орбитите, докато стройната богиня минаваше покрай тях.

Сърцето на Шели пропадна в стомаха й. Какво, по дяволите, прави той тук с тази мъжеядка? О, господи, похотта наистина уврежда женския мозък! Време е да престане да мисли като мъж и да започне да мисли като жена — тоест да скочи на първия самолет за „Хийтроу“ и да нахълта в първата попаднала й сладоледена къща.

Но докато наблюдаваше как Кит бавно се извръща на една страна и отпуска чело към рамото си със златист загар, кръвта й неподчинително се разбунтува. Плъзна поглед по стегнатия му задник, едва прикрит от миниатюрните гащета, и неволно издаде звук като хищник, готов да прегризе уловения си в капана крак.

— Красота, нали? — провлачено се обади Кит.

Господи, да, помисли си Шели.

— Е — подхвана тя привидно непукистки, — с тези гащета няма начин в най-скоро време да не получиш слънчеви изгаряния.

— Имах предвид острова — уточни той дяволито. — Островът е самата красота, глупаче.

— Така де, и очевидно нямаше търпение да цъфнеш тук — добави тя язвително.

— О, отново ли започваш да се държиш като съпруга? Все така ли ще опяваш? Господи, все едно съм се оженил за Вирджиния Улф! — пошегува се той.

— Точно така, затова започвай да се страхуваш!

От устата на автодидакта изскочи бурен смях и Шели се поотпусна малко, наблюдавайки как той се протегна небрежно и мускулите на ръцете и гърба му сякаш се разпериха. И не сякаш, а наистина. И тогава си даде сметка, че всяка жена на острова — по-точно всяка жена в Индийския океан — не само е вторачила поглед в Кит, но е готова на секундата да зареже партньора си и да му предложи да му роди бебе. Никоя не откъсна поглед, докато той нанасяше плажното масло върху впечатляващото си тяло.

Кит се захвана да почиства слънчевите си очила с пешкира; погледна към Шели и премигна. Именно тогава тя забеляза миглите му — достатъчно дълги да връзваш морски възли с тях. Въздъхна. Защо да не ги използва да го привърже към леглото? Ха! Но кое легло? Нали благодарение на Кит нямаше да делят общо легло. Как е възможно да е така примамлив и същевременно така изплъзващ се?

— Кит, тая история с отделните бунгала… Не я разбирам. Искам да кажа, като се сетя какво се случи вчера в лимузината… — подсказа Шели. — Какво стана с „любовта от пръв поглед“? Или за вековната традиция да се уреждат бракове? — Гласът й звучеше неубедително. — Или за теорията „ако си в покой, ръждясваш“?

— Чакай малко — възпря я той, подпирайки се на лакът. — Хайде да уточним нещо. Когато каза „да“, ти въобще не мислеше за парите. По-скоро мислеше за онази си работа, нали? — предположи той.

— Ами отчасти… — отговори бързо тя, но гласът й прозвуча сприхаво от умората. — Вие, мъжете, нали затова се жените? За да ви е гарантиран сексът? Искам да кажа, това е стандартното отношение на всеки тип. Защо тогава да е толкова шокиращо, когато една жена демонстрира похот?

— Нека направим рекапитулация. — Кит смъкна слънчевите очила към върха на носа си и я изгледа изпитателно. — Омъжи се, защото не си съгласна да правиш секс с когото и да е, така ли?

На Шели й се стори, че в този момент всички около басейна се обърнаха към тях. Хората зяпнаха от смайване. Изпита невероятен гняв.

— Не, естествено! Не ми допада случайният секс! Искам да е възможно по-официален. С медицинските преди това, автобиографиите и всичко там по реда си! А случаен секс специално с теб… Дори нямаше да съм тук, ако не ни бяха чифтосали. И то с компютър! Сред Бог знае колко хиляди участници. Анализирали са всичките ни данни и ние сме се оказали идеалната двойка. Логически сили, по-висши от човешкия мозък, са преценили, че сме изключително подходящи един за друг! Това нищо ли не означава за теб?

— Нямам нужда компютър да ми казва какво представляваш — засмя се Кит. — Ти си прозрачна, Шели Грийн.

— Не е вярно!

Той свали слънчевите очила и я погледна преценяващо и хладно.

— Подреждаш компактдисковете си по жанрове.

Заинтригувана, но и леко смутена, Шели стрелна вежди нагоре, защото допускането му отговаряше на истината.

— Слушаш на уокмена си мотивиращи песни като „Трябва да изритам кармата си“ и други подобни.

— Нямам мотивиращи!

Макар че, ако се замисли, някъде из рафтовете с книги наистина имаше разни за самопомощ. По-добре да ги сложи в сектора „самонавреждащи“! Въобще не й бяха помогнали!

— Не си прави никакви илюзии! Никой мъж не е в състояние да опознае жена! — сряза го тя. Стараеше се да не мисли за горещите му устни, които само преди два дни опознаваха тялото й. — Ние притежаваме различна нервна възприемчивост. Жените си задават съществените въпроси на живота: Щастлива ли съм? Върви ли бракът ми? Добра майка ли съм? А мъжът си мисли: Имам ли време да я начукам и да оправя карбуратора, преди да почне мача?

Забеляза капчици пот на горната му устна и сърцето й запулсира от ирационално удоволствие.

— Задавате си съществените въпроси на живота, така ли? — иронизира я Кит. — Не ме разсмивай! — Хвана я за китката, където биха се затегнали белезници. — Вие, момичетата, се питате едно-единствено нещо и то е защо тъпото ви гадже не поставя тоалетната хартия така, че да се виждат шарките, а обратно!

— Ха, това доказва колко не си наясно! Та вие, мъжете, НИКОГА не сменяте ролката тоалетна хартия! — извика тя.

Е, явно нямаше да оставят сладко съвместно съобщение на общия си телефонен секретар! За един час от медения й месец на тропически остров напрежението вече достигна критичната маса на избухлива смес, достатъчна за две балкански държави заедно. Под зорките погледи на околните Шели издърпа Кит да стане и, влачейки го покрай басейна, го отведе до най-близкото усамотено място — поразнебитена барака с гордия надпис „Център по гмуркания“.

— Чакай сега аз да си обясня нещо! — просъска Шели. — Всички онези приказки, как чакам да бъда омаяна, впечатлена и обгърната с любов, да бъда опиянена от оргазми, носещи наслада, и всички подобни глупости, означават ли, че се ожени за мен само заради парите?

Кит се усмихна замечтано. Този мъж излъчваше сексуална арогантност от всяка своя пора.

— О! — вбеси се тя. — Майка ми е била така права по отношение на мъжете. Всички сте долни, лъжливи копелета и съществувате с единствената цел да направите жените нещастни!

— Пълни глупости — наежи се той. — За вас, мацките, животът е много по-лесен, отколкото за нас, това е истината. Та ние дори умираме по-рано от вас!

— Съвсем типично! И оставяте чистачката да оправи след вас!

— Ние, мъжете, умираме по-рано заради стреса. А той ни връхлита, задето ни се налага да живеем с жени. Постоянно хленчите за предменструалните си болки, спазмите при раждането, остъкления с огледала таван…

— Ей, друже, та тъкмо вие настоявате таванът да е облицован с огледала, а на всичко отгоре на нас ни плащат четири долара на час по-малко, отколкото на вас, за да го почистим!

— О, вие, мацките, сте толкова по-висши, знам. А какво ще кажеш за притесненията, когато питаме: „Ще излезеш ли с мен?“, „Ще спиш ли с мен?“ — не се предаваше Кит. — Но всъщност на вас, жените, не ви се налага да задавате тези въпроси, вие предварително знаете отговорите.

— Точно така, защото вие, мъжете, сте готови да спите с всичко живо на този свят — заключи Шели раздразнено.

Той я хвана за раменете.

— Наистина ли смяташ така?

— Да — отвърна тя с усилие, понеже се стараеше да си възвърне дъха, секнал от допира му. — Докато е топло и все още диша, мъжете първо ще му го наврат, а после ще броят колко крака има!

— Наистина ли смяташ така? — повтори той леко развеселен и я стисна по-силно.

— Защото въобще не обръщате внимание на чувствата.

— Нима? — усмихна се той цинично.

— Да. — Тялото й се раздираше от копнеж по него. Въздухът вече не й се струваше потискащ, а силно напоен с аромат на жасмин и лимон, разнасян от лекия бриз, ухаещ на всевъзможни подправки. — Мъжете просто не са наясно, че любовта е по-скоро между ушите, отколкото между краката.

— Така ли?

Разговорът положително щеше да има малко повече тежест, ако двамата не се опипваха един друг.

— Искам да кажа — измърка тя, отпускайки се под великолепната му тежест, — колко време ти отне да скочиш в леглото с френската богиня Коко? Изненадана съм, че дори си намерил време да узнаеш името й.

Шели тъкмо се готвеше да се наслади напълно на допира му и Кит се отдръпна. Направи го доста грубо, поривисто и нетърпеливо.

— Все си мислех, че се шегуваш. Наистина ли ме смяташ за такъв? Представяш си, че съм само животоподдържаща система на някакъв член?

Шели нямаше думи.

— Ами…

— Ако искаш да знаеш, притежавам — как го каза? — чувства, Шели.

— Нима? Не съм забелязала.

— Според мен именно ти си безчувствена. Имам предвид, погледни се: за теб не съм нищо повече от парче месо.

— О, но доста вкусно парче. Най-малкото филе миньон! — снижи тя тона в стремежа си да го привлече обратно.

Кръвта й, до последната капка, застана нащрек. Усещаше естествените си потребности от главата до петите.

— Ето, стоиш и хленчиш, че една връзка не бива да е изградена само на секса, а всъщност през цялото време си готова да употребиш тялото ми. Точно така, чувствам се използван — заяви той с язвителна усмивка. — Чувствам се като… мацка. Направо започвам да се притеснявам да не би задникът ми да изглежда голям в тези гащета!

Шели обаче не желаеше да бъде развеселена.

— Ти ме увещаваше да се подчиня на основните си сексуални потребности, без да позволявам на обърканите емоции да се намесят. Да се държа като… мъж.

— Никой никога не може да реши, че си мъж — парира я Кит, докато очите му обхождаха цялото й тяло. — Имаш страхотна фигура. Но аз държа да ме оценяват заради ума и личността ми. Вербална съвместимост — това искам аз! И ме гризе лошо предчувствие, че нямаме нищо общо…

— Освен потребността да раздерем взаимно дрехите си със зъби.

Направи опит да му се нахвърли, но той я отблъсна.

— Шели! — престори се на шокиран. — Да го направим още при първата ни среща ли? Ще ми излезе лошо име!

— Ти направи всичко друго при първата ни среща — напомни му Шели засегната.

Кит отметна глава назад и се разсмя с онзи непринуден, гърлен смях, който го правеше така неустоим. И въпреки това, не пропусна да забележи тя, очите му бяха някак тъжни и ни най-малко не съответстваха на демонстрираното му веселие.

— Ако открием, че се разбираме и в други отношения, едва тогава ще съм готов да доведа нещата докрай — заяви той.

— Какво! — Разочарованието обгърна Шели като мокра завеса за баня. Интелектуално бе съгласна с логиката му, но й бе трудно да го обясни на либидото си, което се държеше като затворено в клетка зверче. — Кит, хайде да…

Тъкмо възнамеряваше да обясни, че не смята да проверява неговата надареност в момента само защото жената е в състояние да прикрива набъбването на похотливия си орган, когато върху й се стовари лавина плът.

— Ех, деца, деца, да не би романтиката във вашата връзка да е изчезнала?

— Никога не е била налице — уточни Шели. — Работехме именно по този въпрос.

— А аз очаквах да сте вече в любовната лаборатория на Кит — разочаровано сподели Влекача. Намигна на Кит и на Шели й хрумна, че с плешивата си глава и събрани очи този противен мъж дори се усмихва дебелашки.

Кит дари Влекача с една от мързеливите си, криви усмивки.

— Коя е тази отрепка? — обърна се той към Шели, но Влекача не й даде време за отговор.

— Знаеш ли, Шели, този янки е прав. Вие, пиленца, спечелихте. Но, ако сме честни, пълна глупост е да си говорите за равноправието, темата въобще не се котира по телевизията — посочи той към прикрепения към дъното на раницата на Шели микрофон.

Кит застана нащрек и сграбчи оператора за врата.

— Да не би да ни снимаш тайничко?

— Естествено. Габи не откъсва очи от обектива, за да залови най-горещите ви пози.

— Освен това сте ни и снимали, така ли? — смая се Кит и придърпа Влекача така близо, че виждаше всяка една от разширените му като кратер на вулкан пори.

— Абсолютно вярно.

На Шели й се повдигна.

— Документалното воайорство е стигнало до нови висоти — вметна тя саркастично.

— Прочети си договора внимателно — посъветва я Влекача. — Там пише, че може да бъдете заснети по всяко време, освен когато сте в тоалетната или се чукате. Хайде сега — усмихнете се. — Той посочи към скритата в храстите камера, поставена на триножник. — Тук е столицата на прекарващите медения си месец и на безбройните химени. — Сръга Шели в гърдите. — И ти можеш да ходиш без горнището на банския си, скъпа. Не си толкова зле. — Повечето мъже по света вече се бяха научили как да се държат с жените, помисли си Шели, но съвременният феминизъм явно все още не е стигнал до Влекача. — Наистина. Освен това искам цици, а и всичко останало!

— Забрави — сряза го Шели. — Гърдите ми не са за показ.

— Така ли? — Влекача измъкна банкнота от десет лири от задния си джоб и я стовари върху тезгяха. — На бас на десетачка, че ще накарам циците ти да се размърдат, без да ги докосна. — Не изчака отговора на Шели, а се наведе и ощипа гърдата й. — Печелиш! — обяви той; заливаше се от смях и намигна съучастнически на Кит. — Това ще я поотпусне, приятел.

Кит сложи двадесетдоларова банкнота на същия тезгях.

— Обзалагам се, че ще накарам топките ти да се размърдат, без да ги докосна. — После светкавично изрита Влекача между огромните му, космати крака. — Болезнена смърт очаква всеки, който дръзне да ме заснеме без мое разрешение — просъска Кит. — Разбра ли, тънкохуесто копеле?

— Него… Негодник… — успя да простене Влекача.

Кит се отправи към плажа и Шели хукна след него. От покритата с пясък пътечка се надигаха горещи вълни, пееха цикади и размахваха криле като кастанети.

— Четири милиона години човешка еволюция и с какво разполагаме в резултат на това? Проклетата Риалити Ти Ви — фучеше той, когато тя го настигна.

— Знам. Риалити Ти Ви е за хора, които нямат какво да правят и са готови да наблюдават хора, които не правят нищо. Доста провокиращо мисълта, няма що.

— Да, и мисълта, която провокират, е: „Защо, по дяволите, седя и гледам тази помия?!“.

— Виждаш ли? — възторгна се тя. — Вече имаме едно общо нещо. Еднакво ненавиждаме подобни предавания… По този случай да отидем ли да направим заедно няколко креватни упражнения?…

Шели трепна. Говореше като Влекача! Спря, за да изчисти пясъка от обувките си, да навие крачолите на джинсите и да възвърне самообладанието си. Хвърли крадешком поглед към съпруга си, който мълчаливо преценяваше прелестите на заобленото й дупе, докато стоеше наведена.

— Е? — попита тя с кокетна усмивка.

Противоречиви чувства — подобно на облаци във ветровит ден — преминаха през лицето на Кит. Под повърхността на темпераментното му поведение сякаш се таеше друг живот, подобно на подводните рифове под гладката синя морска повърхност. Шели откри, че й е невъзможно да се справи с навигацията. Кой беше този мъж?

Кит се поколеба, заклати се и накрая реши кой курс да поеме.

— Съжалявам, не съм този тип момче.

Дари я с такава сияеща усмивка, че можеше да четеш на нея нощем, и побягна.

Човекът, с когото избереш да отидеш на ваканция, говори доста що за човек си ти. Да си заедно със съпруг, който отказва да спи с теб, означава, че си първокласна смотанячка, простена Шели вътрешно. Всички са така обсебени от желание за секс преди брака. Е, а какво става със секса след брака?

Най-сетне се бе научила да разсъждава като мъж, само за да открие, че мъжът в нея разсъждава като жена.

— Той иска… какво? — изпищя Габи задъхано, догонила я на плажа след секунди, размахвайки в ръка договора на Кит.

— Иска да увеличим вербалната си съвместимост.

— Аха. А представяш ли си как към края на живота си ще съжаляваш, че не си имала повече секс? Слушай, госпожо К., само два пъти съм правила свирка в живота си и да изтръгна съгласието да режисирам сегашното предаване е един от тях. Не ме ебавай.

— Но той ненавижда камерите!

— Може, но е подписал договор. Слушай, ще те оставя на мира през останалата част от следобеда, за да го спечелиш. Няма да снимам. Но след това започвам отново. Ясна ли съм? Вербална съвместимост — пълни глупости! Гарантирам ти, че продължава да се държи невербално с френската фльорца от шибаната група.

Ако Кит наистина се сваля на Коко, на Шели й оставаше само да се моли той да се провали, а най-добрият начин да го постигне бе като открие какво общо имат помежду си. Компютърът ги посочи сред хиляди кандидати. Трябваше да са с еднаква настройка. Неговите сексуални сигнали определено я предразполагаха. Не е възможно единственото общо помежду им да е фактът, че нямат нищо общо… нали?