Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (12)

12. Обявяване на война

Разликата между половете: Как да впечатляваме

Как да впечатлим една жена?

С нежност, грижовност, посветеност, доверие, споделяне, близост.

Как да впечатлим един мъж?

1. Появете се гола.

2. Доведете супермодел, собственичка на пивоварна, със сестра-близначка без задръжки.

3. Бийте се в кал.

Шели не бе особено сигурна как точно изглежда облечена като робиня на любовта с мрежести чорапи, кожено бюстие и къса поличка на зеброви шарки, но знаеше, че не изглежда нито безопасна, нито предсказуема.

Ако Кит остана потресен от трансформацията на Шели в сексуална богиня, то той определено не го показа. Дори окото му не трепна, когато я зърна в хамака до басейна, прегърната с отговорника по забавленията. За нейно разочарование Кит не каза нищо, само наклони глава, все едно слушаше рокендрола, който се носеше от бала с маски, организиран в „Каравелата“. От силната музика всички органи на Шели се тресяха (винаги трябваше да е подозрителна към музика, която й се струваше по-хубава, когато е пияна, отколкото, когато е трезва). Но, слава богу, бушуващата навън тропическа буря заглушаваше шума от оркестъра и врявата, вдигана от облечените в причудливи костюми хора при басейна.

— Нали си даваш сметка, че Доминик те използва единствено за да се появи грозната му физиономия по телевизията? — заговори най-после Кит.

Пламъците на запалените около басейна факли потрепериха на вятъра, сякаш се възмущаваха от името на Шели.

Галските ноздри на Доминик се разшириха.

— Извинете, мосю. Великият есеист Монтен е описал най-добре нашата дружба: „Защото аз бях аз, а тя — тя…“. И за да ви доубедя в достоверността на тези думи…

Леко докосна устните на Шели със своите. Тя потрепери, при което Доминик моментално свали коженото си яке и я загърна.

— Виждаш ли? — попита сгушилата се в якето Шели. — Така постъпват любовниците! Подават ти дрехата си, когато ти е студено — не преставаше тя с лекцията си към Кит. — Рецитират ти поезия, ухажват те. Те са умни, чаровни, грижовни и интелектуални. Пълна твоя противоположност. Ти, Кинкейд, си животно.

— Е, животинското царство е определено по-висше от това на зеленчуците — възрази Кит, вторачен многозначително в организатора на забави. — Слушай, робиньо на любовта, имам нужда да поговоря с теб насаме.

— Имаш нужда? Е, и аз имам нужди. Които се задоволяват за пръв път, откакто се омъжих.

Обърна гръб на Кит и се сгуши в Доминик.

— Е, слава богу, пристигнах навреме, за да те предпазя от опасността всевъзможни бактериални организми да бъдат въведени във възпроизводителната ти система. — Кит обърна Шели с лице към себе си; при това не го стори никак нежно.

— Когато Доминик заявява, че е разкрепостен екземпляр от мъжки пол, напълно съзнаващ интелектуалното, сексуалното, емоционалното и икономическото заробване на жената и колко много се срамува заради събратята си супермачисти и шовинисти, това е жабешкият му начин всъщност да попита: „К’во ще кажеш, скъпа? Ще ми бутнеш ли?“.

— Теб това какво те засяга? — Шели се завъртя да е с лице към него.

— Ами все пак сме женени, ако си спомняш. През цялото време подлагаш на съмнение моята вярност, а всъщност неверницата си ти.

— Аз? — Шели се загърна по-плътно с якето на Доминик. — Хайде да направим една проста сметка. Ти разполагаш с два билета от „Хийтроу“ и с два билета за Мадагаскар! Как ще ми го обясниш?

Кит погледна трескаво към Доминик, за да разбере дали е попил информацията. Отговорникът по забавленията обаче беше зает да отпива от чашата си, докато балансираше с лакът върху ръба на хамака.

— Сигурен ли си, че виното е шамбрирано? — попита го Кит саркастично. — Шели го обича именно така — със стайна температура.

После наклони хамака с крак, при което заля любимия на Шели с вино и го изтърси на земята.

— О, извинявай…

— По дяволите! — възнегодува Доминик и се отправи към бунгалото си за пешкир.

Шели въздъхна.

— Щеше да е много по-лесно, ако вие, мъжете, имахте еленови рога, не смяташ ли? Според мен това е съществен недостатък в направата ви.

— Тръгнах да те търся, за да ти обясня за билетите — поде Кит тихо. — Съжалявам, задето те подведох. Но толкова отдавна нямам пари… Да, най-накрая наистина открих, че има нещо, от което парите не са в състояние да те откупят: лишенията! Всъщност, наложи се да използвам парите от наградата, за да върна борчове към приятели и кредитори. Именно затова замених билета си за връщане срещу два в икономичната класа — продадох единия на някакъв тип, който много искаше да се качи на самолета. Затова не разполагах с пари да платя гаранцията на Коко.

— А Мадагаскар?

— Изненада за теб. Истински меден месец. Бягство от сегашния кошмар, възможност да се опознаем по-добре без изпитателния поглед на Габи, на камерата и на цялото население на Великобритания. Вярно, в началото желаех само парите. Въобще не ми влизаше в сметките да те харесам! Имал съм си достатъчно разправии с жени през живота, бог ми е свидетел. Господи, а и ти си толкова вбесяваща… но и страшно забавна. Пък и навита… Всеки път, когато се целунем, изпадам в еуфория. Така се възнасям, че мога да се кандидатирам за летец. Никога не съм срещал жена като теб. Това е истината, Шели Грийн… и ми се ще да те опозная по-добре.

Лицето му, с очертани светлосенки под светлината на запалените факли, не позволяваше на Шели да види съвсем ясно изражението му, но й допадаше онова, което чува.

— Продължавай — насърчи го тя.

— Постоянно повдигаш живака на моя романтикометър. Но не исках да ти съобщя за изненадата, преди всичко да е готово. И най-малко в моторницата, пред Коко. Исках да съм сигурен, че ще склониш да дойдеш. И че няма да кажеш нищо на никого. Не си го направила, нали? Не си казала на никого какво стана? — попита той с копнеж в неустоимите си зелени очи.

Шели поклати глава в отговор на въпроса му; поклати я, невярваща на думите му. Приемаше твърдението на Кит Кинкейд за истинските му чувства към нея по начина, по който светът приема твърдението, че Майкъл Джаксън никога не си е правил пластична операция. Нямаше начин някога отново да се хване на лъжите на този вагабонтин, никакъв начин.

— Наистина ли? Билетът е за мен, така ли?

Господи! Кой крепи този брак? Защо постоянно му прощава? Е, сигурно има връзка с някои от предишните й гаджета. Челистът от Академията, чийто инструмент бе по-често в прегръдките му, отколкото тя; или онзи флейтист с чувствените устни от училище… Но едно момиче не е в състояние да оцелее дълго до човек, чиято първа работа сутрин е да пусне сопранова ария на касетофона. Следваше ужасът на случайно уговорените срещи с техните спираловидни, безсмислени разговори, докато се пият коктейли без никаква ясна крайна цел в далечината… Вероятно затова желаеше безрезервно да повярва на Кит. Подобно на всички самотни жени, страдащи от липса на чувства към тях, тя се опитваше да разчете посланието му, но текстът сякаш бе написан на санскритски.

— Наистина ли желаеш да дойда с теб? — чу тя собствения си разтреперан глас. (Внимание, пеперудке, наближаваш пламък!)

Кит я докосна по ръката и Шели се разтопи от ласката му все едно е масло, изложено на тропическото слънце. Защо да преустанови пътешествието към самоунищожението си точно сега? В лимузината той я бе попитал какво има да губи. Нищо особено, ако се изключат самоуважението й, спестяванията и разума й.

Шели рязко се отдръпна от ръката му.

— Съжалявам, но току-що проверих нивото на живака в нашия романтикометър; официално и двамата сме покойници.

Доминик се появи, вече облечен в костюма си за бала: кожено сако и панталони и камшик с шипове в ръка. За негова приятна изненада Шели го придърпа в хамака и се нахвърли върху шията му с ентусиазма на вампир.

Кит вдигна отчаяно очи към небесата и в този момент видя как Габи и екипът й ги приближават с чадъри над главата.

— Олеле! — простена той. — Само това липсваше!

Нахълтвайки под навеса, Габи тръсна глава, за да отцеди водата от косата си.

— Шели! Доминик! Ето къде сте били! Къде ли не ви търсих, влюбени пиленца. — Направи знак на Мълчаливия Майк да се приближи. — Доста неочакван еротичен обрат за документалния ми филм, не мислиш ли, Кинкейд? Имаш ли да кажеш нещо на нацията?

Даде знак на Влекача да насочи камерата към отхвърления жених.

— Започва да ме гризе чувството, че жена ми губи интерес към мен.

— Нима? Кое те кара да мислиш така? — подкани го Габи.

— Струва ми се, че по време на медения ни месец лиже този облечен в кожа сексуален жребец със златни халки по тялото.

— Простете му, драги зрители — заговори Шели направо пред камерата.

— Аз поне съм мъж. А на това недоносче, което целуваш, на практика му предстои полово съзряване. Какво ще правиш с него: ще го превърнеш в свое гадже, или ще го осиновиш?

— Няма нищо лошо да си падаш по по-млади мъже… Тъй като вие, мъжете, никога не пораствате, няма особено значение, не смяташ ли? — сряза го Шели.

— Слушай, наистина трябва да си поговоря с теб. Насаме — настоя Кит, без да се интересува нито от съпротивата й, нито от телевизионните зрители.

— Няма начин — намеси се Габи строго. — Госпожа Грийн трябва да остане на снимачната площадка. Предстои й да изиграе нова роля… Сцена, в която мъжът не е гълъбът, а жената — статуята, върху която той се изсира.

— В името на старите времена — умоляваше Кит.

— Ха! — изсумтя Шели. — Какви „стари времена“?

— Искам само да си поговоря с теб, Шели. Няма да те карам да изпробваш военен изтребител.

— Щеше да ми е по-лесно — простена Шели раздразнено, но все пак стана от хамака.

— Означава ли това, че все пак ще дойдеш с мен?

— Разбира се. Как иначе ще успея да те халосам с кокосов орех по главата, да те метна в басейна и да инсценирам нещастен случай на удавяне?

Шели вече бе започнала да разбира колко тънка е чертата между сексуалната неудовлетвореност и убийството.

 

 

— Паспортът ми, самолетните билети и всичките ми пари са изчезнали — изтърси Кит в момента, в който се отдалечиха. — Само един човек разполагаше с ключ — Коко.

— Коко? Дал си ключ на Коко? Защо си дал ключ на Коко?

Обикновено има една-единствена причина мъж да даде ключ от стаята си на жена и тя не бе, за да му подгъне пердетата.

Независимо от натъртванията на горката жена, Шели вече мразеше маниакално Коко. До тази вечер ненавистта се надигаше само при светски събития, но оттук нататък щеше да я мрази поне по сто пъти на ден. Да го формулира така: ако талибаните решат да нападнат острова и никой не предупреди Коко, която в този момент си е наумила да се поразходи с миниатюрна минипола по главната улица, Шели нямаше да има нищо против, призна тя пред себе си.

— Налагаше й се да се скрие от Гаспар, но кучката ме е ограбила. Няма друго обяснение. Знам, че в момента е в гимнастическия салон на хотела. Няма да успея да се промъкна до женското отделение за персонала, но ти би могла…

— Коко ли се готвеше да заведеш на Мадагаскар? — попита Шели, обзета от внезапно, тъжно прозрение. — Господи, няма друго обяснение защо се преструваше, че се готвиш да заведеш мен. Да ме прилъжеш да ти възвърна билетите, нали?

Кит не бе Троянски кон, а Троянски мъж. Бе го допуснала да се вмъкне в нейната крепост, като го смяташе за подарък, а той се оказа пълен с изненади.

— Шели.

Обви бедрата й с ръце и я придърпа към себе си. Докато от Доминик лъхаше на заучено прелъстяване, Кит излъчваше естествен чар. Само да успее да престане да мисли за прелестния му език, който прави чудеса с нея…

— Защо да ти помогна?

— Ами като начало, за да си получиш обратно парите за гаранцията. Съдът оневини Коко. Парите ти са в портфейла ми.

— О, по дяволите! — възкликна Шели.

От този ужасен меден месец оставаха само още три дни, мина й през ума. Трябва да се опита да се стегне и да ги издържи, освен ако не извади късмет и не умре междувременно.

— Ще ти обясня всичко, повярвай ми, но след като вземеш обратно нещата ми. Сега не разполагам с време. Въпрос на живот и смърт е.

Кит говореше настойчиво. По лицето му пробягваха множество изражения и решимостта на Шели се отпусна като ластика на най-старите й памучни гащи; гащи, каквито Коко, естествено, никога не е притежавала. Именно затова десет минути по-късно тя се озова в помещенията за женския персонал, скрита зад слънчевите си очила от образа на робиня на любовта. Опита се да не прихне при вида на надписа на вратата: „Тъй като е нередно да се канят хора от противоположния пол в спалните, предлагаме да вършите това във фоайето“.

Самотният пазач й посочи стаята на Коко на първия етаж. След секунди долепи ухо до ключалката като камериерка. Отвътре не се чуваше никакъв шум и не се виждаше никаква светлина. Със сърце, опряло в сливиците, Шели завъртя топката на вратата и влезе в стаята на своята съперница.

Първо откри, че глезенът й е създаден да уцелва масичките в тъмнината. Стараейки се да не извика от болка, тя се запита как допусна Кит да я уговори да извърши подобно нещо. Явно не можеше да разчита на себе си да стои далеч от този мъж. Ще се наложи да се обърне към съда да й издаде забрана да го доближава. А също и да си наеме частен детектив, който да я предпазва да прави тъпи неща, например да нахълтва в спалнята на — в този момент лампата светна — маниачки психопатки.

Коко стоеше в центъра на помещението по бельо във фламинговорозово, насочила малък пистолет право в гърдите на Шели.

— Господи, за какво е този пистолет, Коко? Да, разгарът на туристическия сезон е, но това не означава, че трябва да ни изпозастреляте!

— Опасявах се да не е Гаспар. Това е моята предпазна мярка. Как да кажа: моята гаранция за безопасен секс.

— Дай ми паспорта, билетите и парите на Кит. Онези, които открадна. Не е за вярване! След всичко, което стори за теб. Не е много красива постъпка, нали?

Обучението й в Кралската академия по класическо възпитание си казваше думата.

— Съжалявам, но планът не е такъв.

— Не е влизало в плана ти, предполагам, Доминик да ме чака до басейна, но ако не се появя до пет минути, ще извика управителя.

— Доминик? Въобразяваш си, че чака теб? — Коко погледна мрежестите чорапи на Шели. — Разсмиваш ме. Защо не свалиш слънчевите си очила, за да видиш колко нелепо изглеждаш.

Шели смъкна очилата, които бе забравила, че носи.

— За твое сведение Доминик ме намира за доста привлекателна.

— Да, това влияние на алкохола върху мъжете е известно.

Шели усети как побеснява. Посегна, сграбчи Коко за косата и дръпна с все сили прочутите черни къдрици.

Затова не видя насочения към нея крак на Коко, а само стената, която изведнъж застрашително се приближи към лицето й. Падна размазана и зашеметена на пода, а главата й се завъртя.

При наличието на амазонка с пистолет, устремила се към не особено смела преподавателка по класическа китара, не бе трудно да се предвиди резултатът. Шели се разкрещя с пълно гърло.

Коко й запуши устата. Шели впи зъби в ръката й и я принуди да изпусне оръжието. Хвърли се към него, но Коко настъпи ръката й и я закова на място като прободена с карфица пеперуда върху табло. Сетне промърмори нещо, което Шели предположи, че на френски означава: „Сбогувай се с яйчниците си, скъпа“. Отчаяно се помъчи да се вкопчи в каквото и да било. Напипа флакон с дезодорант и напръска очите на Коко. Жената падна на пода и започна да се гърчи, покрила лице с ръце. За миг Шели бе готова да провери дали в хотела има хомеопат, но веднага се отказа от намерението си. Вместо това се възползва от състоянието на Коко, грабна пистолета й, после измъкна от чантата до леглото паспорта на Кит, портфейла и самолетните билети. В коридора се чуха стъпки и осветлението отвън светна. Коко, със зачервени и сълзящи очи, се надигна и скочи през прозореца на първия етаж с лекотата на балерина от Болшой театър.

На Шели не й оставаше друго, освен да последва примера й, макар и далеч не така грациозно. Съзнаваше, че най-доброто й постижение ще бъде да не се простреля в крака, тъй като бе напъхала пистолета и документите под мрежестия си чорап. Предпазливо провеси крака през прозореца, а после, подобно на лавина, се свлече по стената на сградата — пътем се хващаше за пълзящите растения и клоните, до които успяваше да се добере. Накрая, с изяществото на чувал с картофи, цопна в локвата дъждовна вода три метра по-долу.

От хоризонталното си положение виждаше как луната се люлее като пияна на фона на облачното небе, но все пак даваше достатъчно светлина, за да проследи с поглед стройната фигура на Коко във фосфоресциращо бельо, която се шмугна сред сенките, устремена към плажа. Най-после Шели, накуцваща и залитаща от падането, се добра до брега. Задухалият в лицето й силен вятър направи по-нататъшното преследване невъзможно. През започналия отново да вали дъжд виждаше само светлините на огромния плавателен съд. Клиперът, докаран за възстановката на колонизирането, се мяташе във водата и се удряше странично в туристическата подводница, подарена от френското правителство за празненството.

Шели се върна, куцукайки, при хамака до басейна, но Доминик и екипът на Габи се бяха оттеглили на завет. Спря под лампата да разгледа плячката, за която рискува живота си. Прелисти паспорта и видя снимката на Кит — имаше пиратски вид. (Господи, дори на паспортната снимка изглеждаше дяволски привлекателен, а на своята тя приличаше на човек, току-що арестуван за опит да изкара язовец от дупката му с помощта на сопа!) А по-надолу… Погледът на Шели се плъзна по-надолу и тя издаде звук, все едно се пука автомобилна гума.

С ясни, черни букви под снимката на Кит бе изписано името на друг човек.

Шели усети началото на мигрена в лявото си слепоочие. За Кит Кинкейд истината бе не само неприсъща, а направо съвършено непозната.

Брулена от вятъра, стоеше под дъжда онемяла от тази негова най-нова измама, дълбоко замислена — нещо, което, Шели трябваше да признае, напоследък съвсем трудно й се удаваше. Разгледа фотогеничните черти на Кит. Предполагаше се, че можеш да четеш ума на американците като отворена книга, но нейният съпруг янки се оказваше абсолютно непознат йероглиф. Защо постоянно бе така тайнствен? Съвсем като шпионин. Представа нямаше за кого работи Кит, ала изпитваше доста силни подозрения, че е за врага.