Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (10)

10. Студената война

Разликата между половете: Верността

Жените: Ако не ги разгневят, женските екземпляри от вида са склонни към вярност и постоянство.

Мъжете: Съществуват няколко вида, при които мъжкият екземпляр остава верен, докато умре, но това е в резултат на факта, че след съвкупяването женската го изяжда.

На следващото утро Шели се събуди легнала върху барплота и с главоболие, голямо почти колкото самия Реюнион. Благодарение на огромните колкото състезатели по сумо комари на острова се оказа и обсипана със сърбящи пъпки от изпохапването. Е, помисли си тя примирено, защо пък да не отстъпи главата, която така и така не използва, на главоболието? С какъв акъл снощи тръгна да си разкрива душата пред този измамен и подвеждащ никаквец? Чу крясъка на присмехулник, който открито й се присмиваше, че е била такава идиотка. Добре дошла в страната на тъпанарите. Населението там наброяваше един жител.

— Току-що научих. — Гласът принадлежеше на Габи. — Наречи го болно, извратено, мъжко. Страшно съжалявам, госпожо К. — каканижеше тя съболезнованията си. Подаде й газиран коктейл, но Шели го отказа, понеже не издържаше на шума от мехурчетата. — Е — продължи Габи предпазливо, — как си?

— Ако трябва да съм откровена, мисля, че е време някой да ми вземе колана и връзките на обувките, за да не се обеся.

— Толкова ли са зле нещата? Е, какво ще правиш?

— Обмислям дали да не се оттегля някъде на усамотено място, за да умра. Ех, само да можех някак да повърна… Сетих се: покажи ми пак записа на сватбата ми!

В залива величественият клипер, който видя снощи (оказа се, че корабът носи името „Величествен“), се подготвяше за днешното тържество, при което щеше да има възстановка на колонизирането на острова. Докато го наблюдаваше как се движи напред-назад, на Шели още повече й прилоша. Стисна силно клепачи с надеждата да попречи на мозъка си да изтече през очите й.

— Съжалявам, Габи, но днес съм в състояние да се включа единствено в занимания, които са на една крачка разстояние от тоалетната.

Габи отметна залепналата, влажна коса от лицето на Шели. Този неочаквано нежен жест стана причина Шели изведнъж да простене като хамстер, когото душат.

— Как можа? — изропта тя. — И то с нея…

— Говори с мен, Грийн. На твоя страна съм, знаеш го.

— Тази Коко! Държи световния рекорд по водене на разговор, от който не си заслужава да запомниш нищо. Какво вижда Кит в нея?

Габи понечи да й отговори, ала я прекъснаха.

— Вярно, няма кой знае какво в главата, но балконите й са впечатляващи.

Чула този стържещ глас, Шели застина. Не бе забелязала Влекача: стоеше зад тях с изгорял нос и цинобърни бузи, в едната ръка държеше чаша „Блъди Мери“, а в другата — камера, за да я снима, а зад него подобно на сиамски близнак се мъдреше Мълчаливия Майк.

— Снимаш ме в момента? Как смееш?

— Влекач, моментално изключи проклетата камера! — нареди Габи. — Пред мен е жена на ръба на нервен срив! Изчезвай и иди да снимаш онзи френски кораб, дето се готви да прави възстановката. Тържеството ще започне всеки момент. Шели, съжалявам за поведението на този тип, но не се притеснявай. Ще изтрия целия запис. Ние, момичетата, трябва да се поддържаме една друга. Сестринско състрадание и така нататък.

— Благодаря — промълви Шели.

Присви очи от яркото слънце и видя как противният едър мъж си пробива път през тълпата към плажа, където вече се събираха високопоставените особи. Величественият клипер, сега приближил кея, се опъваше на хвърлената котва върху буйните води. В елегантни костюми с вратовръзки кметът и други официални представители на френската власт се трупаха върху черния вулканичен пясък. Духовият оркестър, в парадни, безупречно бели униформи и бели ръкавици като на Мини Маус, свиреше с пълна сила в стремежа си да преодолее шума на вълните и вятъра, който заплашваше да отвее белите им шапки. Свиреха „Марсилезата“.

— Е, какво стана с романтиката? Напълно ли умря? — попита Габи настойчиво.

— Е, не е умряла напълно, но й е трудно да диша без помощта на вентилатор.

Мляс! Мляс! Само това липсваше!

— Скъпаааа, махмурлук ли имаш? Ще ти помогна. — Доминик натика розов спасителен пояс в ръцете на Шели. — Включи се в групата ми за водна аеробика за церемонията. Водата ще ти се отрази благоприятно!

— Да плувам? Там? — Шели посочи към контейнера с мъртви кожни клетки, косми и бактерии, иначе известен като плувния басейн на хотела. Поради някаква причина никак не й се искаше да се потопи във вода, пълна с детска пикня. — Само ако ме уредиш да съм в сектора „Уринирането забранено“.

— Физическото натоварване е единственият начин да се съвземеш след емоционален тормоз, скъпа. А и забавленията помагат. Довечера трябва да дойдеш с мен на карнавала!

Този мъж винаги бе така приповдигнат. Шели се запита дали не страда от болезнена полова възбуда.

— Никога ли не униваш поне малко? — попита тя направо, едва говорейки заради главоболието си.

Той се наведе над нея и така страстно целуна ръката й, че за малко да свали лака от ноктите й.

— За мен ще е огромна чест, скъпа, ако приемеш да си моя партньорка на бала.

Шели, отвикнала мъже да й обръщат внимание, не знаеше как да реагира.

— Доминик, ти случаен посетител от тринадесети век ли си, или възнамеряваш да се заселиш тук завинаги?

Но той вече беше изчезнал, с цел да се включи в церемонията.

— Възможно е май все пак да излезе нещо от документалния ми филм за романтиката — обяви Габи и се потупа замислено по брадичката. — Едно момиче никога не бива да хаби туш за мигли, като рони сълзи по някой мъж, а просто да се провикне: „Следващият!“.

— Габи, престани! Та той е толкова млад. На двадесет и две, или три…

— Млад, глупав и навит. Хммм… Би могъл да накара онзи плиткоумник да ревнува. Виждала ли си Доминик по бански? Направо е трепач!

Отправи се към Влекача да му обясни новия си замисъл. Ала Шели мислеше единствено за копринения допир на устните на Кит. Чувствените, лъжовни устни на Кит! Къде всъщност бе проклетият негодник? Отчаяно искаше да го види отново, за да му каже, че никога повече не желае да го види! Съзнанието на Шели обаче бе в такова алкохолно опиянение, че въобще не различи през присвитите си очи приближаването на своенравния си съпруг.

Забеляза го едва когато Кит се облегна на бара като каубой: постави крак върху металния пръстен в основата на стола и си пъхна непринудено лявата ръка в джоба на джинсите, с отпуснат върху колана палец.

Докато чарът на Доминик се нуждаеше от блясъка на искрящи златни и диамантени колиета, увиснали по врата му, Кит с лекота натрапваше своя само с помощта на скъсаните си на задника джинси и кобалтовосиня риза. Тенът му ставаше все по-тъмен и бронзов, а краищата на тъмните му кичури бяха изрусели. Кит бе висок, ослепителен и покъртителен.

— Какъв е този вятър? Защо бризът изведнъж задуха така силно? — Кит я погледна въпросително. — Ако не те познавах по-добре, щях да кажа, че си се измъкнала от леглото на някой тип. Какво ти е, хлапе?

— Нищо, освен че съм зверски настинала, имам убийствен махмурлук, болезнено слънчево изгаряне и съм изпохапана от комарите, но ме е страх да се почеша, за да не получа алергичен обрив!

— От какво ще получиш алергичен обрив? Ще се оправиш за двадесет и четири часа.

— Да, сигурно си прав, Кит Кинкейд, след като си лекар! Но моята диагноза е: алергична съм към теб, Кит Кинкейд.

Но преди Кит да успее да подложи Шели на кръстосан разпит защо така внезапно се е настроила срещу него, се появи управителят на хотела с притеснено изражение на лицето.

— Ей, приятел, къде е персоналът? — попита Кит. — Цели два часа пробвах да се свържа с обслужване по стаите. Ще трябва да издигнете паметник на храбрите туристи, умрели, докато се опитват да се свържат с рум сървиса, за да получат някаква храна.

— Днес главният готвач се чувства неразположен, но аз умея да правя палачинки…

— Хммм… Палачинки за закуска, обяд и вечеря? Няма ли да е отегчително? А и какъв е този проклет вятър?

— О, обикновен морски бриз, мосю — отвърна управителят с репетираната любезност на дипломат. — Отличен за плаване.

Постара се да остане усмихнат, но кръговете около очите издаваха загрижеността му. Когато управителят на един хотел започне собственоръчно да реже хляба, да подрежда масите и да чисти стаите, а после да свири на маракаси, за да осигури вечерното развлечение, човек започва да подозира, че положението е сериозно. Проследиха с поглед как се хвърли да укрепва чадърите и да спасява отвените от вятъра курортисти в морето.

Шели, на която продължаваше да й е лошо, сега забеляза Коко, пристъпваща грациозно към тях. Черните й коси се вееха зад раменете. Мъжете обожаваха гъстата, тъмна грива на Коко, но Шели я възприемаше като коса на горгона — кичурите й напомняха за съвкупяващи се змии в гнездо.

— Днес нямам репетиция, защото следобед ще се явявам в съда. Да отидем да покараме сърф, а? Довечера няма и да пея, защото е планиран класически концерт. Реквариум или нещо подобно.

Шели се изсмя. Кит й хвърли пълен с укор поглед, преди да поправи Коко.

— Казва се реквием.

Коко сви небрежно рамене и без да се смути, се отправи към бунгалото за женската част от персонала, за да си вземе бикините.

Шели се обърна към Кит.

— Не мога да повярвам, че ме придума да платя парите за пускането й под гаранция — рече тя. — И само защото си падаш по нея и я гледаш все едно е Кастро в женски образ.

— Не я подценявай, хлапе — отвърна й Кит.

— Единствената политика, от която тя се интересува, е сексуалната. Завърта всеки мъж около клитора си, секунди след като го е срещнала.

— Само защото се облича като проститутка, не означава, че разсъждава като сводник — заяви Кит строго.

— Тази жена не е в състояние да разсъждава — не се предаваше Шели.

Кит потъна в опърничаво мълчание. Шели за пореден път долови опасната топлина, която се излъчваше от него. Защо се възбуждаше така в негово присъствие? Ядоса се на себе си, че допусна да изгуби контрол.

— Докато пиша благодарствените писма за всички сватбени подаръци, които получихме, да й благодаря ли и на нея за венерическите болести, с които без съмнение те е дарила? — Шели бе разгневена до краен предел. — Пичите въшки според мен не говорят за съпружеска вярност, Кинкейд! — Разгорещените думи не преставаха да се леят от нея. — Преданият съпруг очевидно е пълна отживелица — заключи тя, едва поемайки си дъх.

— Хайде, поукроти малко този глупав порой от думи поне за секунда! Не съм докосвал друга жена, откакто се обвързахме.

— Снощи на плажа нямаше такъв вид.

Кит свъси недоволно вежди.

— Какви, за бога, ги разправяш?

— Гаспар ме предупреди да ти нямам вяра. Каза да те държа под око.

Кит извърна към съпругата си лице, на което бе изписано огромно недоволство.

— Шпионирала си ме? Снощи?

— Гаспар подметна, че си попаднал в лоша компания. Представа нямах колко си затънал.

Кит я изгледа изпепеляващо.

— И си склонна да повярваш на онзи никаквец, а не на мен? Господи!

— Видях те със собствените си очи! Когато ми каза, че „искаш да го направим както е редно“, ти повярвах, а в следващия миг беше в страстните обятия на друга! Между другото, не я прегръщай толкова силно. Ще залее със силикон ризата ти.

— Искаш ли да знаеш защо държах Коко в прегръдките си? Вчера бе годишнина от убийството на гаджето й. След като ти и аз си тръгнахме с таксито от полицейския участък, Гаспар я последвал. Въобразявал си, че ще го отведе до бунтовническо свърталище. А Коко отишла с цветя на гробищата. Гаспар побеснял. Настоял да го отведе в централата на бунтовниците. Тя отказала и той започнал да се държи грубиянски. Престорила се, че ще му помогне, и успяла да се измъкне. Именно затова той стоеше с изгасени фарове на онзи пуст плаж: търсеше я.

— Нима? А тя защо не се е оплакала?

— На кого? На полицията ли? Стегни се, Шели.

— Склонен си да повярваш на всяка дума на тази жена. Коко е от певиците, които оставят мъжете да видят какво има под полата им, а после се оплакват, че не гледат на тях като на сериозни артисти. Сега разбирам защо французите ви наричат тъпи американци!

Думите й увиснаха във въздуха, нямаше как да си ги вземе обратно.

— Права си, Шели. Явно съм глупав, щом съм се оженил за теб.

— Върви в ада — просъска Шели.

— Ще ми платиш ли пътните?

Кит се завъртя на пети и се отправи към тържеството по възстановката. Пътем избутваше с лакти журналисти, фотографи и високопоставени лица, които се стараеха да си опазят перуките и шапките да не ги отвее вятърът. При първите капки дъжд мъжете прихванаха шапките си и погледнаха нагоре, за разлика от жените, които сведоха глави и като разтревожени щрауси хукнаха да търсят подслон. Ала нито една жена не пропусна да вдигне глава от пясъка, когато Кит минаваше. За миг забравяха за дъжда и спираха, за да му се усмихнат лъчезарно.

— С този брак е свършено — провикна се тя след него.

Избягваше да гледа към съблазнителния му стегнат задник. Тя си е виновна задето повярва, че е достойна за мъж като него, а и че такъв като него някога ще се превърне в нормално човешко същество, а няма да си остане арогантният, лъжлив негодник. Мъже като Кит трябва да носят табела с предупреждение: „Прекалено сексапилен дори за свое добро. Опасност. Не го приближавайте. Управата не отговаря за унищожени сърца, химени и т.н.“.

Защо, запита се тя, хората празнуват брака, преди да се е осъществил? Обикновено нещо се празнува, след като е станало! Наградите „Оскар“ ги дават, след като филмът е направен; кръщаването е след раждането; олимпийските медали — след състезанието. И знаете ли защо хората празнуват брака, преди да се е осъществил? Защото след това просто няма какво да се празнува! Колко бързо се минава от „Докато смъртта ни раздели“ към „Какво ли съм видял у теб, глупав задник, такъв!“

И именно тогава видя Коко отблизо. Шели се бе оттеглила в кабинката за преобличане до басейна, за да скърби необезпокоявана. Там завари Коко да намята саронг и тениска върху бикините си, имитиращи леопардова кожа, но преди това Шели зърна, че ръцете й са осеяни с лилави като патладжан петна от натъртвания. Имаше порезна рана на шията, синина от вътрешната страна на бедрото и гневна, зачервена контузия на гърба.

Разкаянието обля Шели така, както водите са залели „Титаник“. Коко се дооблече бързо и излезе, преди Шели да отрони и дума. О, господи! Защо повярва на Гаспар, а не на собствения си съпруг?

Шели си запробива път сред официалните гости, приветстващи в момента веещото се френско знаме. Сграбчи Доминик за рамото.

— Видя ли накъде отиде Кит?

— Кануто — отвърна Доминик, вече с подпухнали от целуването на гостите устни. — Май към острова.

Посочи към пясъчната златиста ивица, която опасваше покрития с палми коралов остров, на около половин километър навътре в лагуната, след която започваше рифът.

О, страхотно, няма що! Отново ще се наложи да влезе в пълните с акули води. Но нямаше избор. Ако крехкият брак на Кит и Шели се оприличи на кола, то можеше да се каже, че тя току-що се е повредила и закъсала в опасен район…