Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (15)

15. Превратът

Разликата между половете: Предаността

Когато се появи подходящият мъж, жените намират сили да кажат: „Не, благодаря. Омъжена съм“.

Мъжете, от своя страна, минават направо от пубертета в прелюбодеянието.

Отначало сълзите на Шели бяха по-обилни от дъжда, но когато хлипанията й попрестанаха, тя забеляза, че постоянното барабанене по покрива над спалнята й определено се засилва, сякаш там са се събрали всички барабанисти на острова с инструментите си. Готически, изкривени като пръсти на вещица клони драскаха по стъклата на прозорците. Гръмотевици трещяха в унисон с пулсиращото й главоболие. Шели точно се канеше да звънне в местния приют за душевноболни да разбере какви интересни занимания и терапии предлагат за новопристигналите, когато вратата на бунгалото й се отвори с трясък и вътре влезе нейният мъчител, със сънливото дете на рамо.

В продължение на един нелеп момент й мина през ума, че е дошъл да се извини, но отхвърли тази мисъл, забелязвайки, че Матилда не е единственият му товар. Към ъгъла полетяха две раници, последвани от менажерия плюшени животинки.

— Чакай да отгатна: тук си, защото висшето командване от Нептун е разпоредило да започне фаза две.

— Колкото и странно да ти се струва, не е така.

Обутите в розова пижамка крачета на Матилда обгърнаха бедрата на баща й. Обвиха го като гигантски скоби.

— Тогава кой ти позволи да влезеш в стаята ми?

Шели облече хотелската хавлия върху памучната си нощница.

— Реквизираха бунгалото ни и го превърнаха в болница за нещастниците, станали жертва на бомбата.

Шели забеляза, че докато Мати е предпазена от дънковото яке на баща си, той е мокър до кости. Валеше вече като из ведро.

— В Лондон дори дъждът е възпитан — обясни Кит на Матилда, която се прозяваше и се разбуждаше. Сложи я да стъпи на земята. — Там се чува: „Туп, туп, туп“, а тук е: „БУФ, БУФ, БУФ!“ — Докато Матилда се смееше, той извърна лице със сериозно изражение към Шели. — Навън е направо като в библейските времена от потопа на Ной.

— Татко, знаеш ли какво все се питам?

— Какво, мила? — попита Кит и нежно я целуна по златната главица.

— Защо Ной все пак е качил и онези две оси?

Въпросът на Матилда накара баща й да се разсмее от удоволствие и изненада. Този път и очите му се смееха, забеляза Шели.

Но нямаше да се поддаде на чара му.

— Не можете да останете тук.

Размахваше ръце, все едно пъдеше осите, споменати от Матилда. Ако не присъстваше момиченцето, Шели с лекота щеше да остави бушуващата в душата й емоционална буря да се развихри като онази на Майката Природа навън. Неведнъж бе чувала сравнението: бракът е просто буря, която трябва да издържиш, но в момента не разполагаше с подходящия емоционален анорак.

Матилда се измъкна от прегръдката на баща си и, с ръце на кръста, тръгна към Шели като гладиатор бонзай.

— Я не се дръж лошо с баща ми! Татко е най-по-добрият!

Баща й отвърна с поглед, пълен с неподправено възхищение.

— Казано от устата на невинно дете — отбеляза той. — Хайде, Шели, не можеш да ни изхвърлиш в такова време. Задава се ураган.

— Ураган? Това ли казаха в метеорологичната прогноза? Идва ураган? — Шели, вече на ръба на истерията, отиде при прозореца. Над черните води на океана летяха облаци. — Господи, какъв меден месец! Пръсни ми главата с куршум. Току-що загубих воля да живея.

Като по даден сигнал в нощта изтрещя гръмотевица. Очите на Матилда се разшириха и тя неволно изхлипа.

— О, кой ти слуша прогнозите — подметна престорено нехайно Кит и отново прегърна дъщеря си. — Единственото, в което можеш да си сигурен, е въобще да не им вярваш, нали така, Шели? — попита той и й хвърли умоляващ поглед.

— Какво? — Погледна насълзеното момиченце. — Ами, да. Никой не вярва на метеоролозите.

Кит й се усмихна благодарно, а Матилда спря да хленчи.

— В основни линии те са хора, които си изкарват хляба, като зяпат през прозореца — обясни той търпеливо на дъщеря си, сложи я да седне върху леглото на Шели, започна да я гъделичка и малката се разсмя от удоволствие.

Матилда се насмя на воля, измъкна се от ръцете на баща си и се превърна във водовъртеж от активност: сновеше напред-назад, подскачаше, подреждаше част от нещата си и говореше, говореше, говореше. След минути цялата стая бе осеяна с нейни предмети: кукли Барби, лепенки на Хари Потър, плюшени животинки, наполовина изяден банан и мокрото долнище на миниатюрните й бикини. Шели тичаше след нея и се опитваше да контролира хаоса.

— Хей — обади се Кит, когато дъщеря му профуча близо до него и той успя да я сграбчи. — Имам още една добра новина.

Шели, която, без да иска, бе размазала недоизядения банан върху килима, му хвърли изпепеляващ поглед.

— Ако е като последната новина, която ни съобщи, направо извикай парамедиците — посъветва го тя.

— Имам чипс — обяви той.

— Чудесно — зарадва се Матилда. — Аз съм чипсохолик — обясни тя със сериозен тон на Шели, преди да се настани на леглото й, за да се отдаде на оргията си. — Кой спи тук?

— Само аз — отвърна Шели суховато.

— А какво правиш с другата част на леглото? — поиска да разбере чипсохоличката.

— Не бих казала, че се използва много — процеди Шели и хвърли многозначителен поглед към съпруга си.

Матилда щракна дистанционното на телевизора, но по всички канали на екрана се появяваха само снежинки.

— Не могат просто така да ви вземат бунгалото. Ще се обадя на рецепцията да оправим това положение — предложи Шели с компетентен тон. — Как се казва на френски: „Не желая да се проявя като безсърдечна кучка, като изхвърля баща и дъщеря в джунглата, където вероятно вълчици изяждат малките си, докато ние говорим, но този маниакален мъж вече ме прецака достатъчно“.

— Хммм… Не знам. Но и без това няма персонал и телефоните не работят.

Шели сграбчи слушалката. Не се чу никакъв сигнал. Погледна Кит свирепо. Тътените на гръмотевиците ставаха по-силни и по-чести. Приличаха на оглушителни аплодисменти.

Той улови погледа й и вдигна загрижено вежди. Едновременно с това свали мократа си риза. Гледката на загорялото му мускулесто тяло така наелектризира атмосферата в помещението, че тя достойно си съперничеше с бурята навън. Докато той, седнал по турски на леглото, започна да върти копчетата на радиото, тя се опита да не го гледа, защото позата бе подходяща и предразполагаше към любене. Защо го намира за така привлекателен след всичко, което й стори, смъмри се тя.

— Според прогнозата ураганът ще подмине острова — увери ги той.

По местното радио военен оркестър свиреше стари хитове на Франк Синатра, прекъсвани от време на време от апели на френски: „Restez calme! Gardez l’ordre!“; на моменти ги превеждаха и на английски — смайващо благоволение спрямо английските туристи, които бяха приканвани да запазят спокойствие, да не излизат и да продължат да вярват на жандармерията.

— Жандармерията? Господи, значи не чуваме тътнеж на гръмотевици, а изстрели — прошепна Кит на Шели.

— Какво?

— Шели, не знам жабарския им език, но ми звучи сякаш сме в центъра на шибана революция!

Шели го изгледа за миг, преди да запуши уши с ръце.

— Съжалявам, но мозъкът ми е претоварен — простена тя. — Извини ме, но не възприемам последната информация. Всъщност, не съм в състояние да поема никаква информация повече.

Шели легна на леглото до Матилда — детето се бе сгушило под завивката и се бореше срещу съня. Трескаво запрелиства пътеводителя си. Беше сигурна, че там не е срещала да се споменава нещо за урагани или преврати. Напълно отчаяна, покри глава с възглавницата. Поради тази причина не чу отварянето на вратата при влизането на Коко. Косата й, мокра от тропическия дъжд, приличаше на гнездо преплетени червеи. Миниатюрната й съблазнителна миниполичка бе изчезнала. Беше подменена с панталони в защитен цвят, военни ботуши и бронирана жилетка.

Шели я поздрави с целия ентусиазъм, с който би посрещнала смъртоносна, заразна болест.

— Какво става? — попита Кит. — Изстрели, взривени кораби, изчезнали подводници… Преврат, прав ли съм?

— Нападнато е кметството. — Коко едва си поемаше дъх. — Някои представители на властите са ранени. Полицията твърди, че редът е нарушен и има размирици. Това са глупости! Искат просто да обявят извънредно положение, за да смажат въстанието.

Кит изглеждаше разтревожен. Но самата Шели бе по-изненадана от факта, че Коко току-що използва няколко думи с по повече от две срички и малко или много ги бе подредила в правилен словоред.

— И затова, ако обичате, трябва да ме скриете.

— Нищо не сме длъжни да правим! — възрази Шели, скочила на крака. — Но бихме могли да те арестуваме.

— Точно така — добави Кит огорчено. — Особено след начина, по който ме ограби.

Коко сви рамене.

— Революцията е по-важна от теб. Парите ни трябваха. Щях да осребря билетите, за да купя бинтове и куршуми. Другарите ми са задържани. Сега трябва да ме скриете. Защото и ти имаш какво да криеш, нали? Ето я там. — Коко посочи към Матилда, сгушила се в ембрионална поза под завивката. — Няма да кажа за детето, ако ти не издадеш мен.

— Добре, ще те скрием — съгласи се Кит без секунда колебание.

— Нищо подобно! — възрази Шели.

— Нямаме друг избор.

— Ти може и да нямаш, но аз имам.

Шели подозираше, че човек би трябвало да е изпил поне две бутилки уиски, преди да му хрумне мисълта да окаже съпротива на полицейския началник.

Бурята отвън се засилваше. Градушка колкото човешки юмрук биеше по прозорците.

— Гаспар обикаля от врата на врата. Ще кажете, че не сте ме виждали. Хайде, съблечете се и правете онова, което правят щастливите двойки. А после ще се престорите на истински ядосани, защото някой е дошъл и е прекъснал любенето ви по време на медения ви месец.

— Любене? — Шели се загърна по-плътно с хавлията. — По-скоро бих използвала водата за уста на Влекача, след като я изплюе!

— Хайде, Шели, прегърни ме — подкани я Кит с подкупващ тон и разтвори ръце.

За миг тя бе склонна да се залюлее като въжеиграч, но в следващия миг реши да не си позволи отново да излезе от равновесие.

— По-скоро бих се срещнала с теб в бракоразводния съд!

— Ще се развеждаш ли с него? — полюбопитства Коко.

— Да. Искам мъж с не толкова богат житейски опит.

— Хайде, скъпа. — Кит се опита да смъкне хавлията от раменете й. — Ще си останем женени. Искам да кажа, виж само колко добре се караме. Но няма да го правим пред децата, става ли? — прошепна той и посочи заспалата си дъщеричка.

Шели отблъсна ръката му сякаш е отровна змия.

— Слушай, приятел, за мен си звездата в програмата „Най-малко желаният“. Няма да легна в едно легло с теб.

— Веднага престанете с тези глупости! — просъска Коко гневно. — Влизайте в леглото и се обичайте. Аз ще се скрия в банята.

Тя тръгна към банята, като пътем бършеше следите от мокрите си стъпки.

— Защо Гаспар те преследва? Какво си направила? — подложи я на кръстосан разпит Шели.

— Споделям мнението на гаджето си. Също като корсиканското съпротивително движение ще унищожим туризма, за да привлечем международното внимание към начина, по който френското правителство пречи на правото на Реюнион на самоопределение.

Шели се втрещи.

— Ти си терористка, така ли? — изкрещя тя толкова високо, че вероятно задвижи всички аларми на коли в Ню Йорк.

Мати скочи като ужилена.

— Шшшт… — Кит сложи пръст върху устните на Шели. — Хайде малко по-тихо.

— Аз съм член на Фронта за освобождение на Реюнион. Подкрепят ни Движенията за правата на туземното население на аборигените и маорите. Новият ми любовник, Гастон, е ръководителят.

— Господи, а корабът? Вие ли взривихте кораба за възстановката?

Шели едва говореше от вълнение.

— Защо мислиш, че работих в тази адска дупка толкова време? На Гастон му трябваше човек, който да постави експлозивите.

— Е, наистина, кой би заподозрял една певица — довърши вместо нея Шели. Кой да си помисли, че тази празноглавка е жена, готова да извърши масови унищожения? От онези, дето са готови да умрат за убежденията си? Като освен това повлекат всички туристи със себе си? Погледна ужасена Коко. — Имаш ли представа какво е наказанието за участие в терористични актове?

Коко сви рамене.

— Никой не пострада. Беше дребен инцидент.

— Дребен? Няма такова нещо като хуманна война, Коко. Всички са нехуманни. И как се финансира Фронтът за освобождение на Реюнион? — продължи да разпитва настойчиво Шели.

— Помага ни Благотворителният фонд на Кадафи, а военното ни крило възнамерява да отвлича бизнесмени и да иска откуп за тях.

Кит се намеси в обясненията.

— Приятелят на Коко, ръководителят на революционната група, е или жизнерадостен йезуит, или мавритански марксист — зависи кой вестник четеш.

— Страхотно, няма що! Уклон наляво! — Шели плесна челото си с длан.

— Какво друго да направим, а? Французите не дават права на туземното население. Но народното движение набира скорост — съобщи Коко гордо. — Всъщност половината персонал на хотела тайно членува във Фронта за освобождение.

— Шшшт… — прекъсна я Кит.

И тримата едновременно извърнаха глава при шума от мъжки гласове. Чуваше се тропане по дървените врати.

— Това е Гаспар — прошепна Коко. — Трябва да ме скриете.

Шели препречи пътя й към банята.

— Но това ще ни злепостави, ще ни направи съучастници на престъплението ти. „Съжалявам, но Коко не може да отвори вратата в момента. Заета е да планира унищожаването на света!“, това ли се очаква да кажа?

— Ама ти си била голяма страхливка, Шели — обади се Кит, ритайки една от играчките на дъщеря си под леглото. — Не се учудвам, че си застинала на сцената в зала „Уигмор“. — Шели се престори, че думите му не са я жегнали. — Животът не е само игра с награди зад всяка врата, скъпа. Човек трябва да се бори за онова, което иска от живота.

— Не ме бива да лъжа. Не съм като теб.

— Става въпрос за старата дилема дали да направиш едно малко зло, което ще доведе до по-голямо добро в бъдеще — обясни шепнешком Кит. — Както аз излъгах, за да се включа в телевизионното състезание, та да успея да избягам с Мати, например. Умолявам те, Шели. — Хвана я нежно за раменете. — Няма да понеса да я загубя.

По вратата се похлопа силно и всички подскочиха. Коко взе спящата Матилда на ръце и изчезна в банята. Кит продължаваше да гледа Шели умолително.

Шели знаеше, че бракът не е лесно нещо, но как да преглътне и появата на преврати, полицейски началници психопати, урагани, фалшиви паспорти, укриващи се в банята терористи, разгневени бивши съпруги… Шели бе участвала в катастрофи, по-малко опасни от този брак. Отново се видя в непривлекателната затворническа униформа. Е, поне райетата са вертикални — щяха да създадат илюзията, че е по-слаба. Подаде хавлията и нощницата си на Кит с вид на мъченица.

— На едно момиче трябва да му плащат вредни, задето е омъжено за теб, Кинкейд.

Кит надяна венчалната халка обратно на пръста на Шели, свали си дрехите, загъна пешкир около кръста, разчорли си косата и точно когато тя се настани провокативно сред възглавниците, отвори вратата на Гаспар. Заедно с него в стаята нахълта воят на вятъра и талази дъжд. Едрото лице на полицая изглеждаше като изсечено от гранит.

— Знаете ли защо съм тук?

— Ами сигурно да разискваме факта, че екзистенциализмът няма бъдеще — предположи Кит.

Въздухът се изпълни с напрежение. Кит обгърна нежно раменете на „съпругата си“.

— Терористи са поставили експлозиви на кораба, а после са откраднали подводницата. — Гаспар се надвеси над тях и ги посипа с ледени дъждовни капки. — Ще унищожа всяко дърво в джунглата, за да открия бунтовниците, сторили това — обяви той и ги лъхна с остър чеснов дъх.

— Мислех, че вие, французите, се гордеете с революциите си — обади се Кит. — Например онова мятане на камъни през 1789 година, а също и през 1968 година.

Лицето на Гаспар се изкриви в заплашителна гримаса.

— Не бива да се злоупотребява със свободата на словото, освен ако нямаш да кажеш нещо интелигентно, но случаят очевидно не е такъв. Затова си затваряй устата — заповяда и зашлеви Кит през лицето.

Кит си разтърка брадичката.

— Ако това е свобода на словото — измърмори той, — предпочитам да живея в Алжир.

Гаспар изгледа двойката както природоизследовател би наблюдавал някакъв незначителен вид насекоми.

— Режисьорката каза, че се развеждате — обяви той с тон, пълен с подозрение.

Кит мушна ръка под чаршафа и свойски погали Шели по дупето.

— Кой би оставил парче като това?

Шели, която се бореше да спечели златен медал за застинала усмивка, здравата ощипа ръката на „съпруга си“.

Кит нададе висок писък, но се опита да го маскира като закашляне.

Гаспар душеше из стаята като хрътка. Шели забеляза издайническата подутина на кобура под мишницата му.

— Видяхте ли нещо? Чухте ли нещо? Коко идвала ли е? — Полицаят прокара пръст по телевизора, а очите му продължаваха да обхождат стаята. — Тигрицата е новата любовница на Гастон Флок. Той я използва да му набавя пари, за шантажи, изнудване. Открихме също, че е превърнал малката плажна къща, наета от нея, в оръжеен склад. Сега имам заповед за повторното й арестуване. Когато хванахме другарите й, са я забелязали да тича обратно към хотела.

Шели рискува да хвърли поглед към Кит. Мускулче до долната му устна трепна, но той запази самообладание.

— Чувах единствено стенанията на красивата ми съпруга, приятел, а единственото, което видях, бе великолепната извивка на гърдите й — отрони Кит замечтано и плъзна собственически ръка по тялото й. — Нали така, скъпа? — попита, след като отново й хвърли умолителен поглед.

— Ъхъ…

Шели се опита да запази неутрален тон, но не пропусна да забие нокти в ръката на Кит. Той съумя да превърне изохкването си в стенание, все едно предчувства каква наслада го чака. Шели се надяваше да го е разкървавила.

Гаспар се бе насочил към банята, размахвайки фенера си като мачете. Кит легна върху Шели, притисна тялото й към леглото и разтвори краката й с коляно.

— А сега, ако не възразяваш, коменданте, все пак ще ти напомня, че това е меденият ни месец. — Кит се намести по-удобно върху Шели и обсипа шията й с целувки, видимо готов да се насочи към гърдите й. — Явно за теб сексуалната страст е вече нещо непознато на тази възраст, но…

Полицаите на вратата се ухилиха и се побутнаха взаимно с лакти. Хихиканията им секнаха под строгия поглед на началника им. Отвън продължаваше да вали като из ведро и вятърът не утихваше. Гаспар присви очи и направи крачка към леглото. Кит целуна Шели страстно и простена.

Гаспар неохотно се отправи към вратата.

— Ще ви държа под око — закани се той.

— В такъв случай ще трябва да си платиш, непослушно момче такова — ухили се Кит.

Шели стисна очи, предварително ужасена от отговора на полицейския началник.

— Коменданте! Сигурен съм, че в Полицейската академия не са ви учили на този жест с ръка — чу тя Кит да казва.

Вратата се затръшна. Шели яростно ухапа Кит по ухото.

— Слизай от мен, умопобъркано копеле — просъска.

Кит изруга под нос и бързо я освободи. Когато се посъвзе, констатира:

— Между другото, хубаво дупе имаш. Привлекателно е почти колкото и гърдите ти. А и не ми казвай, че не ти беше приятно. Гореше от желание.

— Всъщност се стараех да не повърна.

Кит разтвори ръце.

— Ела и ми дай възможност да ти благодаря подобаващо.

— По-скоро бих правила изкуствено дишане на умряла сепия. Освен това не се съмнявам, че в най-скоро време ще се озовеш в затвора!

Кит изчезна в банята да вземе спящата Матилда, която Коко държеше в скута си, скрита зад завесата на ваната. Шели забеляза как той нежно погали Матилда по бузата, а също и усмивката, която пробяга по лицето му. Привързаността му към детето я умили; умиление, което се изпари при следващите му думи.

— Аз ще легна на лявата страна на леглото, а ти — на дясната. Матилда ще е по средата — разпредели местата Кит, внимателно положи детето под завивките и го целуна по челото.

— Ако искаш да знаеш, нямам никакво намерение да говоря с теб до края на живота си, а още по-малко да делим едно легло. Изпълних това, което поиска от мен. Изчезвай завинаги и никога вече не хвърляй сянка върху чаршафите ми. — С усилие на волята си наложи да не се размеква. — Матилда може да остане, но не и ти!

— Лека нощ — пожела й Кит, свали пешкира от кръста си и се настани в леглото.

Шели го изрита.

— Надявах се да приключим медения си месец без счупени кости, Кинкейд, но изглежда е невъзможно.

— Хайде, помръднете се, ако обичате, за да се настаня и аз — настоя Коко.

— Съжалявам, мадам — възрази Шели с тон на образцова стюардеса, — но това бунгало може да поеме само два експлозива и те вече са в леглото ми!

— Извинявай, че те ударих в стаята си. Но така е устроен светът: кучка изяжда кучка, не смяташ ли? — Коко се излегна напряко в краката им. — Трябва да… Как го казвате? До сутринта да лежа по-ниско от тревата.

— Кит! Кит! — Шели го разтърси. — Знам, че не спиш! — Той изхърка високо. — Ставай — настоя тя. — Иначе един от нас ще бъде новината на първа страница, като човек, извършил убийство, и това няма да си ти. Кит? Кит?

Той изхърка отново и се обърна на другата страна.

Шели седеше и гледаше леглото си, в момента препълнено с телата на хора, които я отвращаваха. Това, даде си сметка тя, правят ваканциите: изпълват те с ненавист към себеподобните ти.

И така, Шели Грийн най-после разполагаше с мъжа, когото искаше, в леглото си. Идеше й да скочи от радост.

В най-близката пропаст.