Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (2)

2. Отслабване на напрежението

Разликата между половете: Интелигентността

Защо мъжете харесват умните жени?

Защото противоположностите се привличат.

„Вярваш ли вече в любовта от пръв поглед? Или отново трябва да мина пред теб, за да ме забележиш?“, я бе попитал Кит и Шели се почувства длъжна да му отговори. Но поне сега не бе на себе си от вълнение, сърцето й се бе качило в гърлото, долната част от тялото й ентусиазирано се гънеше под него.

— Надявам се утре сутринта да продължавам да те уважавам — успя да промълви най-сетне тя.

За нейна изненада Кит се отдръпна.

— Единственият проблем, сладурче, е, че си пазя силите за моя сватбен ден. — Погледна я. Лицето му бе замечтано и малко разочаровано. — Ще бъде ли това моят сватбен ден, Шели?

Да отговори утвърдително на предложение за брак, за Шели Грийн бе толкова вероятно, колкото човек да види Бин Ладен да обикаля пъбовете на Лондон. Но тук мизогамната дама се разколеба. В ума на Шели се въртеше смесица от: 1) Олеле!; 2) Къща, кола и достатъчно мангизи да купи китарата „Флета“, за която копнееше, откакто бе завършила; 3) Какво ти пука? — както би се изразил Кит; и 4) Пияна съм. Седмици по-късно щеше да си даде сметка, че не се чувства толкова опиянена от алкохола, колкото от тоталната му увлеченост по нея. Ако се омъжи за този човек, ще има възможност да го докосва почти редовно… Това направо си е неприлично предложение!

— Шели… — Произнесе името й с кадифения си глас по начин, който предизвика похотливи тръпки в долната част на тялото й. — Какво имаш да губиш, бебче?

Наистина? Нямаше да загуби дори работата си; на заминаване учениците й успяха да я уведомят, че са уредили заместничка да поеме купищата й часове през следващите две седмици. В неопреодолим прилив на откровеност Шели призна пред себе си колко й е писнало да се събужда на Нова година, без да има за какво да съжалява. От прекалено отдавна изпитваше чувството, че животът й говори нещо, но тя е твърде заета да гледа през рамо, за да открие някой по-интересен мъж. Майка й я беше предупредила за възможните трагични развръзки, но, каза си Шели с внезапен оптимизъм, ще отговори положително. Защо? Защото животът й течеше в минорен лад, защото й поднасяше само увертюрата, но не и операта; защото преливаше от силна носталгия по нещо, което никога не бе преживявала. Да, първоначално се вбеси на учениците си, задето са я включили в състезанието „Отчаяни и без гадже“, но през последните няколко часа все повече осъзнаваше, че Кит Кинкейд е точно ритникът, нужен й, за да се върне в кипящия живот и да запали отново емоционалния си мотор. Приключението — не е ли то еликсирът на живота? И тя копнееше то да я съживи. В края на краищата кръвната й група не е В отрицателна.

— Защо не се поотпуснеш, а? — Сладостната зеленина на погледа му я обливаше. — Ако започнеш да убиваш времето, времето ще започне да те убива — изкова той афоризъм. — Единственото място за живеене е настоящето, освен ако не ти предложат замък в Южна Франция, разбира се. Има и само едно правило за онази работа. — Той облиза устните си тенденциозно бавно. — Ако не я използваш, ръждясва! — Дари я с усмивка а ла Казанова, усмивка на палавник, готов за всякакви номера, излъчващ самоувереност. — Е, кое избираш, бобчо? — попита я, когато най-после прекосиха шотландската граница.

Шели бе завършила Кралската музикална академия; беше изучавала всички композитори — от Монтеверди до Малер; разбираше от солфеж, за бога! Но й беше страшно приятно този каубой да я нарича „бебчо“. Мъжете се водят от принципа на удоволствието и те управляват света. Защо жените се боят да се поддадат на необременено, неусложнено желание? Защо да не изпитат остра похот от първа степен?

— Наистина, защо не? — отвърна Шели суховато. — Коя друга сватба върви с къща и кола?

Тя изпи още една чаша от шумящата течност, за да отпразнува решението си.

— Какъв късметлия съм аз! — възторгна се Кит, преди да я повали под себе си, да разтвори краката й с коляно и да прикове китките й над главата с една ръка. Плъзна другата под диплите шифон и я постави върху интимните й части. — Готова си за мен, набъбнала и влажна. Когато започнем да консумираме брака си, Шели Грийн, те искам все такава.

Целуваха се, докато изминат последните няколко километра, преди лимузината да спре пред ковачницата в Гретна Грийн. Според шотландския фолклор местният селски ковач, който събира горещ метал с горещ метал върху наковалнята си, е в състояние да изкове и съюз между любовници. Шели се надигна бързо да седне, издърпа чорапогащника си, смъкнат до коленете, по-точно онова, което бе останало от него, и погледна неспокойно тълпата чакащи отвън репортери.

Кит стисна ръката й.

— Благодаря ти, Шели — промълви той искрено. Зад обичайната му напереност Шели долови неподозирана нежност и необяснима тъга, която не успя да дешифрира. — Съзнавам, че в този живот си се сблъсквала с някои задници, и затова искам предварително да ти се извиня за всяко гаднярско поведение, което неволно бих проявил към теб.

Шели се засмя, докато трескаво си търсеше обувките.

— Леле! То е трудно да накараш един мъж да се извини, след като е сгафил, а камо ли преди това! Сигурно си пиян.

— Сега, когато ми даваш възможност… да започна отново… Днес направо е най-щастливият ден в живота ми — призна той сърдечно.

— О! — Мизогамният скептицизъм на Шели бе изчезнал. — И на мен — чу тя собствения си глас.

— Наистина ли?

— Ъхъ… — бе всичко, което се изтръгна от нея, понеже бе решила да си възвърне обичайното саркастично равновесие.

Той я целуна по бузата и подкани:

— Да вървим ли?

Докато пристъпваха към ковачницата, погледите на всички бяха приковани в тях.

— Е?

Лаконичният въпрос на водещия на „Отчаяни и без гадже“, долетял със самолет, за да ги изпревари, съдържаше множество питания: щяха ли да го направят или не; ще се отметне ли някой от двамата; ще се венчаят ли, или ще се откажат.

Тълпата зяпачи — вестникарски репортери, бъбриви радиожурналисти, повелители на съдбите, екипи мазни рекламодатели, надути чиновници, занимаващи се с връзки с обществеността, астролози, брачни консултанти, местни хора и компютърните специалисти, определили Кит Кинкейд като идеален партньор за Шели Грийн в този живот — ги заобикаляше плътно и почти ги смаза. Част от тях виреха палци нагоре, а другите сочеха с палци надолу.

— Бягайте! Бягайте! Бягайте! — настояваха едните.

— Оженете се! Оженете се! Оженете се! — подканваха другите.

Приличаха на разюздана тайфа от Колизеума в Древния Рим. Телевизионните работници мълчаха в очакване. Шели хвана Кит за ръката; чуха се възторжени възгласи, шумни ръкопляскания разтърсиха въздуха. Някак синтетичното въодушевление се смеси с дюдюкането и възгласите на протестиращи пуритани. Минаха по калдъръмената алея покрай тях и се наложи Кит да я вземе в прегръдките си, за да я предпази. Тя дочу част от онова, което водачите на протеста споделяха пред камерите относно свещеността на брака.

— Такива състезания принизяват брака! Това е тревожна илюстрация докъде е паднала културата ни — негодуваше свещеник.

— Да си „спечелиш“ партньор за цял живот? Откога бракът се е превърнал в залагане на рулетка? — питаше възмутен възрастен мъж.

— Свеждате едно дадено ни от Бога тайнство до нивото на шоу. Какво ще кажете за това? — изкрещя право в лицето й побеляла жена.

Водещият тикна микрофона в устата на Шели.

— Нали заяви, че не харесваш особено мъжете? Какво стана? Уговорихте прекратяване на сексуалния огън ли? Любовна амнистия ли обявихте? — Водещият направо не се владееше, забеляза Шели. Несъмнено предчувстваше как грабва годишната награда за медийно отразяване. — Емоционално примирие ли постигнахте? Спалнята се превръща в демилитаризирана зона, така ли?

— Е, да го определим като временно преустановяване на огъня — предложи Шели малко пиянски. — Имам предвид, че зад основните различия и мъжете, и жените желаят едно и също: любов…

Язвителният смях на наобиколилите ги журналисти удавиха думите й. Примирие? Във войната между половете? Та това е невъзможно! Майката на Шели би се ужасила. „Какво следва да направи жена, когато около нея кръжи мъж? Да презареди и да продължи да стреля“ бе любимата й фраза. Върху мозъка на Шели буквално бяха татуирани родителските предупреждения колко лоши са мъжете.

— Е? — попита отново водещият.

Кит я стисна за ръката. Шели изпадна в еуфория. Чувстваше се приповдигната като първите акорди на Фантастичната симфония от Берлиоз. В отговор и тя стисна ръката на Кит.

Бяха двамата срещу света.

Ковачът свещеник, извършващ службата, попита дали Шели Грийн приема този мъж за свой законен съпруг. Тя се усмихна лъчезарно и отвърна:

— Да.

Дойде ред Кит да й се обрече във вечна вярност. Изгледа я изпитателно; очите му сякаш пробиха дупка в корема й. Последва пауза; пауза от типа, каквито Пинтър прави на сцената; пауза, по-дълга, отколкото е прилично, помисли си Шели. Сред насядалите по столовете зяпачи се разнесе приглушен кикот. Картите на Великобритания под мишниците й се разляха и завзеха половин Европа.

— Кит Кинкейд, вземате ли тази жена, Шели Грийн, за своя законна съпруга? — повтори длъжностното лице.

— Хммм… — обади се той най-после лаконично и се ухили нагло на Шели. — Мога ли да преспя, за да си помисля?

Тълпата посрещна отговора му с бурен смях.

— ДЧХ! Добро чувство за хумор! Именно затова компютърът ви събра вас двамата, комедианти такива — намеси се телевизионният водещ с професионална обиграност, за да задържи вниманието на публиката, като същевременно правеше отчаяни знаци на Кит да не се халосва, а да се придържа към сценария.

В отговор Кит направи балон с дъвката си.

— Китсън Кинкейд, вземате ли тази жена за законна съпруга? — настоя ковачът.

Шели се почувства обезценена колкото мостра за шампоан, подарък от модно списание. Вдиша дълбоко влажния февруарски въздух, който бързо я отрезви. От устата й изскочи струйка бяла пара. Какво си бе въобразила? Този мъж не е от нейната лига. ДЧХ да върви по дяволите!

Балонът на Кит се спука — чу се звук като от изстрел с малокалибрено оръжие. Знак, помисли си Шели, че е редно да избяга и да потърси убежище в Нова Зеландия, например. „Избраникът“ й облиза лепкавата дъвка от устните си и с ловко движение на вещия си език я напъха обратно в устата. Изписаните му вежди се стрелнаха нагоре и почти потънаха в косата му.

— Ха, защо не, щом тя ме иска? — заяви най-накрая безочливо.

Обявиха ги за съпруг и съпруга; поставиха на пръста й златна халка, а светкавиците на папараците, както и прожекторите на телевизионните камери я заслепиха. Последва вече познатият вкус на устните с ухание на дъвка и сърцето на Шели пак заби учестено, а кръвта й се задвижи още по-бързо във вените. Тълпата от спонсори и други важни медийни клечки протегна ръце да ги поздрави и обсипа двойката с неискрени целувки.

Водещият изръси куп изтъркани вицове за младоженци, после натика микрофона в устата на Кит Кинкейд.

— Някакъв брачен съвет за други отчаяни и без гаджета, които в момента ни гледат?

Без да трепне, Кит Кинкейд се изцепи:

— Е, момчета, ако се държите така, че да й доставите удоволствие, далеч ще стигнете! — Намигна. Веждите на водещия, и без това стрелнали се до върха на челото му, излетяха още по-нагоре при следващите думи на Кит: — Да, да. Пастата за зъби на Купидон ще ви отведе на неподозирани места!

Шели стисна силно устни в скована усмивка, при което едва не се задуши.