Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (1)

1. Дързък чар

Разликата между половете: Произход

Жените са от Венера^[1].

Мъжете са от… ами предимно от Милтън Кийнз^[2].

Господ, явно на шега, създал двата пола и ги нарекъл „противоположни“. Вече пет хиляди години се води войната между тях и все още не е налице никаква готовност за примирие. Докато птиците, зверовете и дори влечугите се събират по двойки и са видимо щастливи, без да прибягват до услугите на фино френско бельо, отворени при зърната сутиени, видеофилми със заглавия като „Влага“ или „Проникване“, виагра, препарати за женски оргазъм или интернет страници с безкрайни списъци за запознанства на хора с ДЧХ — добро чувство за хумор, — мъжете и жените са в постоянна война. Предполага се, че сме най-висшата форма на съществуване, но не сте виждали октопод да участва в телевизионна игра, за да се начука с някого, нали?

Именно такива мисли минаваха през ума на Шели Грийн, докато чакаше пред олтара на черквата на Юстън роуд, в мрачен, влажен февруарски ден, с петна от пот във формата на Ирландия под всяка подмишница на елегантната, но евтина рокля, която я излъгаха да облече под претекст, че ще свири на класическа китара на сватба в Деня на свети Валентин.

Нямаше и най-бегла представа, че сватбата ще се окаже нейната.

Грабнал микрофон в ръка, телевизионният водещ, със сложна, рошава прическа, за каквато малцина, освен музиканти в хевиметъл група, биха дръзнали дори да си помислят, разказваше на зрителите си из цяла Англия случилите се до момента събития.

— А сега вече ще разкрием и победителите в нашето състезание за сватосване по компютърен път, организирано от Канал 6. Това са… Шели Грийн и Кит Кинкейд! — обяви той с налудничава разпаленост. — Тяхната награда? Получават се един друг! И сто хиляди лири! Всеки от тях! Сватба в Гретна Грийн, тържество в прекрасния хотел „Балморал“, меден месец на зашеметяващия и непокварен засега остров Реюнион, апартамент с две спални при кейовете и… „Хонда“ с три врати! И всичко това остава за пиленцата, ако — повтарям — ако издържат заедно в продължение на една година! Какво мислите, драги зрители? Дали компютърът е изпълнил добре ролята си на Купидон? Дали не присъстваме на събирането на две сродни души? Или ще станем свидетели как Кит и Шели се разделят с ожесточени обвинения и опияняваща ненавист?

 

 

Сега картите на Ирландия около подмишниците на Шели се разшириха и вече изобразяваха цяла Великобритания и принадлежащите й острови. Тя погледна свирепо към големичката група десетокласници, заели челно място на първия ред. Именно те я бяха въвлекли в тази дяволска история. Страдащите от акне тийнейджъри се бяха записали за часовете по музика, за да избегнат предмети като икономика на домакинството или дървообработване, и попаднаха на единствената учителка, която не ги караше да се чувстват като пълни отрепки. Харесваха я достатъчно, за да си дадат сметка, че тя — единствено и късно родено дете — все още тъгува по майка си, починала от тумор в яйчниците преди три години. За да накарат Шели отново да се включи в живота, тайно изпратиха името й в предаването на живо за сватосване по компютърен път — престъпление, за което Шели мълчаливо се закле да си получат заслуженото наказание. Щеше да има грижата да им подсигури купища извънредни задачи по тригонометрия, докато са в училището.

— Е, Шели, това не е ли мечтата на всяко момиченце: да се омъжи в Деня на свети Валентин?

Водещият със сложната прическа тикна микрофона пред устата й.

— Не ми допада идеята да се омъжвам в който и да било ден — отвърна Шели слисано. — Дори не мога да кажа, че одобрявам кой знае колко мъжете.

Учениците на Шели изглеждаха потресени след откровеното й признание. Нямаше начин да не съществува правно наказание за подправяне на подписа на учителката им върху заявката за участие в състезанието. Водещият, не по-малко стреснат, рязко дръпна микрофона към себе си и нервно се впусна в бръщолевене за онези зрители, които може би бяха превключили на предаването по-късно. В основни линии, според думите му, бе планирано след приключването на възхитителния фотографски сеанс, булката и младоженецът, подбрани от компютъра един за друг сред хилядите участници, да бъдат откарани с лимузина до Гретна Грийн.

Селцето, точно отвъд границата с Шотландия, обясняваше той, е традиционно известно като любимо убежище за хора, готови да си пристанат; там не се изискват обичайните документи, предварително известяващи сватбата месец по-рано. По време на петчасовото пътуване нацията ще стои със затаен дъх — а програмата ще извърти километри реклами, — докато „победителите“ решат дали ще приемат или не предложения от компютъра брак.

Шели тъкмо събираше смелост да го прекъсне насред излиянията му и да сложи край на целия фарс, преди хората от отдел „Връзки с обществеността“ да я напъхат в любезно осигурената лимузина, паркирана до тротоара пред черквата, когато превъзбуденият водещ обяви пристигането на „партньора“ й.

— От тримата кандидати мъже, класирали се до края: системен анализатор от Ипсуич… — тук водещият се посъветва с бележките в тефтера си — … лорист от Милтън Кийнз и човека, обещал да откликне на повика на Купидон, като се влюби в жена, която ще е „с моята височина, но далеч по-дебела“, знаете ли кой е избран, драги зрители? Компютърът се спря именно на последния!

Водещият се впусна да обяснява на зрителите как изглежда Кит Кинкейд и стигна до доста интимни подробности — като например неговото отношение към секса. (Впрочем за господин Кит Кинкейд сексът очевидно бе нещо, което се прави с кон, куче, съпруга и две проститутки.) Елегантна фигура с цилиндър и смокинг тръгна непринудено — с походката на Фред Астър — по пътеката към Шели. Височина: един и осемдесет и пет; тен: мургав; коси: руси; години: тридесет и пет; професия: лекар. Стигна до олтара, завъртя се на пети към Шели и дръзко килна цилиндъра върху челото си. Със загорялото си от слънцето лице, с дълги до раменете руси коси с цвят на масло, с чувствени устни, зелени очи и стройна фигура (независимо от диамантената обица на ухото това очевидно бе истински мъж), на него нищо не можеше да му се опъне. Със сигурност чакащите само да го зърнат биха оформили двукилометрова опашка, а без съмнение имаше и списъци с желаещи, от които се изискваше да проявят търпение поне още пет години, за да се доближат до него.

Когато Шели видя за пръв път кандидат-съпруга си, тя се ухили така широко, че разтегна лицев мускул.

Погледът на Кит се плъзна по тялото й и тя усети как бузите й пламват. Думите на водещия: „Височина: един и шестдесет и пет; тен: млечнобял; коса: кестенява; години: тридесет и една; професия: музикантка“ я накараха да се напрегне, да изправи рамене и да глътне силно корема си, все едно за гърба й е прилепена прахосмукачка. Обзета от силно любопитство как изглежда кандидат-съпругът й, не се бе замислила особено какво ще е неговото първо впечатление от нея.

Гимназиалната учителка по музика изведнъж се почувства неловко в бухналата рокля от бял шифон, с един номер по-малка от необходимото, която измъкна от задната част на гардероба си за оказалото се несъществуващо изпълнение по време на несъществуваща сватба. Съзнаваше също колко неугледен стана видът й през последните няколко години: подстрига си косата, престана да се гримира, изостави своята напористост и се предаде пред живота; просто се превърна в човешко същество, оттеглило се от прожекторите на сцената. Когато се погледнеше през очите на другите, сама се убеждаваше, че никой няма да я удостои с втори поглед.

— Излъгала си — прозвучаха първите думи на избрания от компютъра кандидат-съпруг. — Във формуляра.

Потресена, че младоженецът дъвчеше дъвка пред олтара, Шели не отчете веднага, че провлаченият говор е американски.

— Пишеше един и шестдесет и пет, сини очи, природни прелести…

Господи, трепна тя, как я бяха описали онези проклети деца?! Прокара пръсти през разчорлените си къдрици. Косата на Шели, подстригана за по-евтино от майка на нейна ученичка, не подсказваше да е пипана от фризьор. По-скоро създаваше впечатлението, че притежателката й е била съборена на пътя от косачка за трева, излязла от контрол и минала три пъти през черепа й, преди да се отдалечи.

— Е — заекна тя, — никой не би признал открито, че не изглежда кой знае как, нали?

— За бога! Говоря за очите ти — уточни Кит. — Не са сини, а лазурни. — После й се усмихна бавно и подкупващо, а в прекрасните му очи заблестяха закачливи пламъчета. — Да не говорим за горещата ти кръв. И за да не виждат горките, нищо неподозиращи типове колко си сексапилна, не е редно да носиш такива тесни рокли. Единствената част от теб, която е безопасно да показваш, е вероятно палецът на крака ти или… лакътят.

Е, промени намеренията си Шели, допустимо е все пак да приеме разходката с лимузината. В края на краищата какво толкова ще навреди едно возене? Така ще си осигури повече време да измисли как да се измъкне от създалото се нелепо положение, без да навлече на учениците си сериозно дисциплинарно наказание за подправяне на документ и за конспирация, довела до очевидно публично опозоряване.

— Слушай — призна Шели в момента, когато лимузината със затъмнени стъкла се включи в лондонското движение и пое на север, а Кит отваряше със замах бутилката „Дом Периньон“. — Всъщност съм мизогамна.

— Нима? — Подобните на лазер очи на Кит Кинкейд я пронизаха. Шели се запита дали не е пробил някоя ненужна дупка в тялото й. — Мразиш жените ли? Мислех всички мацки за лесбийки — поне в емоционално отношение. Само дето, когато се стигне до свършване, сме ви нужни ние, мъжете — усмихна се той нахално.

— Не. Нямам предвид мизогин. Мизогин просто означава мъж на гръцки. — Така твърдеше на времето майка й. — Аз съм мизогамна! Алергична съм към женитба.

Разкритието явно предизвика дълбока загриженост у мъжа до нея. Единият му дълъг крак се стрелна напред, все едно невидимо чукче на невролог внезапно го удари по коляното. Докато той се съвземе, Шели бързо се захвана да отпива бълбукащата течност от кристалната чаша.

— И аз — излъга Кит непринудено. — Алергичен съм към нормалната женитба, имам предвид. Но това, което вършим, не е нормално, нали? Колко провалили се „нормални“ връзки си имала? Милиони, нали? — Млъкна, за да налапа нова дъвка. — И аз. Именно затова уредените бракове са за предпочитане. Някога племенните вождове и роднините са уреждали женитбите… Само че моите родители са мъртви.

— Съжалявам — промълви Шели със съчувствие. — Сигурно ужасно ти липсват — добави тя и внезапна болезнена тъга обгърна сърцето й.

— Не бих казал — сви рамене Кит. — Мама спираше да говори за сложните си гинекологични проблеми само за да ми напомни за ен-ти път, че не си е струвало за мен да минава през родилните мъки. Някъде имам нейна снимка. — Заровичка из портфейла си. — По монокини, в колонката „Читателки съпруги“ на някакво шибано списание. Не че е била съпруга дълго време, трябва да ти кажа. Видях баща си един-единствен път. В Деня на благодарността.

— Как мина? — успя да вметне Шели.

Не беше особено лесно да водиш разговор с Кит Кинкейд. Приличаше повече на словесен порой.

— Като в роман „Трамвай Желание“ например.

— То всъщност е пиеса, а не… — пробва да уточни Шели, но Кит продължи: — Имаше мобилна къща, защото беше на колела, и десет коли, обаче никоя не се движеше. Всъщност, предполагам, че и телефонът му е бил мобилен. С пряка гореща линия с 11.110.

Ако Шели можеше да превъзмогне натрапчивата мисъл какъв е вкусът от смесването на дъвка и шампанско върху съблазнителните му устни, щеше да е в състояние да изрече нещо разумно от рода: „Радвам се, че се запознахме, но очевидната разлика в образованието ще ни попречи да живеем щастливо заедно“. Вместо това само попита:

— Ако наистина има НЛО, защо никога не отвличат разумни британци, а само някакви особняци от Тексас?

— Всъщност от Арканзас — поправи я той с широка, несиметрична усмивка.

— А баща ти? — Шели се стараеше да не го наблюдава как навлажнява сочните си устни с език. — Къде е сега?

— Умря. От цироза.

— О! — възкликна Шели. — Съжалявам — добави тя дипломатично. — За смъртта на баща ти, имам предвид.

— Недей. Отидох на погребението само за да забия още един пирон в ковчега, като не престанах да крещя: „Ето ти и това, тъмно същество на нощта!“.

— О! — Не прекаляваше ли с честото възклицание: „О!“? — Значи и двамата сме сираци.

Изчака да я попита за нейната история, да прояви някаква загриженост. Но Кит Кинкейд само наду прозрачен балон от дъвката, който покри половината от привлекателното му лице. Вече пиеха втора бутилка „Дом Периньон“, той разказваше десетия скандален случай в семейството си и все още не я бе попитал нищо.

А и всъщност по-добре, защото нямаше кой знае какво за разказване, призна тя пред себе си, докато използваше тоалетната на бензиностанцията някъде по аутобана. Таткото на Шели — пристрастен към наркотици, вечно готов за секс келтски рок китарист в състав с име „Ще плюя в супата ти“, изоставил обичаната й майка. След това нейното уелско семейство, живеещо според библейските канони, й обърнало гръб заради незаконороденото дете. Майката на Шели, макар и с интелектуален потенциал, се бе пристрастила по неволя към романите, предлагани от „Рийдърс дайджест“.

— Както и да е, докъде бях стигнал? — Докато минаваха покрай Бирмингам, Кит съблече черното си сако със сатенена подплата. Шели не пропусна да забележи как тясната копринена риза гальовно обгръща всеки сантиметър от мускулестите му гърди. — А, да, уговорените бракове. Някога племенните вождове определяли двойките, нали? Е, в нашето хилядолетие това го правят компютрите. Знам, че си британка и следователно песимистично настроена, кръвната ти група е В отрицателна, не греша, нали? — Ухили й се. — Но само си помисли! Къща, кола, да не говорим за парите. По двадесет и пет хиляди на всеки от нас още днес, нови двадесет и пет хиляди в края на седмицата, ако сме още заедно, и по допълнителни петдесет хиляди, ако изкараме една година.

— Парите не са всичко, Кит.

— Знам. Съществуват също „Мастър кард“ и пътнически чекове — пошегува се той. — Да не говорим за великолепната ваканция. Плажът на Реюнион бил толкова луксозен, че не допускали дори приливът да влезе.

Шели се усмихна. Вярно, беше странна птица, но с жив и находчив ум, което й допадаше.

— Слушай, Кит, не че имам нещо против да се озова на горещо място, където хората провлачват гласните, а морето е тюркоазно, но…

— Но какво? Ей, Шели, на нашите години животът трябва да се живее, все едно утре не съществува.

Шели изправи рамене.

— In vino Veritas — вдигна тя тост, ала той я погледна безизразно. — Латински — обясни му. — Не го ли знаеш? — попита ненужно.

Майка й бе набила мъртвия език така безмилостно в главата й, както и основите на музиката.

— Не ми се прави на много учено хлапе. Излязох от затвора на Арканзас с подсилена охрана на петнадесет. — Отново направи балон с дъвката. — Автодидактен съм.

Шели трябваше да признае, че е затруднена лингвистично, затова попита:

— Какво означава?

— Самообразован. Аз си измислих думата. — Ухили й се нахално. — А ти?

— Прекарах задължителното потене и пуфтене в общообразователна гимназия в Кардиф, а после постъпих в Музикалната академия.

— Хей, ще ти покажа белезите от опитите си за самоубийство, ако и ти сториш същото. — Кит пресуши чашата на екс. — Не, в даскалото не беше чак толкова лошо — продължи той. — Най-сложното беше да се избягват педофилските напъни на учителя по физкултура. Не е толкова лесно в католическо училище, където водещият лозунг е: „Заедно ще постигнем повече!“.

Оригване, неподлежащо на удържане, подобно на кихане, се изтръгна от Шели така напористо, че Кит се засмя: гърлено, сексапилно, среднощно засмиване, от което пулсът на Шели се учести двойно.

— Какво ще загубиш, Шели Грийн? Кажи „да“ и обещавам да наговоря куп хубави неща за теб по националната телевизия, когато се върнем в Лондон след медения си месец. А ти, от своя страна, ще заявиш, че съм по-надарен от пакистанец и че си открила — противно на твърденията в женските списания — от какво огромно значение е наистина размерът.

— Размера на егото имаш предвид, нали? — сряза го тя жлъчно. — Непременно ще споделя, че си необичайно надарен с такова. Съжалявам, но никога няма да се омъжа, Кит. Сватбените рокли са бели, защото цялото обзавеждане в кухнята е с бяла техника — продължи разпалено. — Нали това означава Ж.Е.Н.А. — Жулене, Ебане, Надомничка, Ангария?

(Отново цитираше майка си.)

Кит пое брадичката й в ръце, извърна пребледнялото й лице към себе си, наклони главата й назад и пусна в гърлото й да тече шампанско от своята уста.

— Та за какво говореше, Шели? — Пакостливите му устни се извиха очарователно. — Искаш да кажеш, че не вярваш в любов от пръв поглед ли?

Шели преглътна и отблъсна ръката му.

— Не вярвам в любов и от втори поглед, да не говорим за първи.

Независимо от практичния й подход към любовта — любовта е силна, генетично създадена самозаблуда, за да свързва хората, с цел да се възпроизвеждат; романтичната любов не съществуваше, докато Холивуд не я натрапи — тя си даде сметка, че вече обмисля сладкото съобщение от името на двамата, което ще оставят на телефонния секретар.

Сега американецът я погледна с ясни, преценяващи очи.

— Как е възможно да не вярваш в любовта? — удиви се той. Невъзмутимо измъкна пакет „Марлборо“ от ластика на слиповете си „Калвин Клайн“ и запали. — Не копнееш ли да си зашеметена? Омаяна? Захласната? Не на себе си от похот и копнеж? Опиянена от блаженството на оргазма? — Шели погледна многозначително към знака „Пушенето забранено“ над главата му. — Била ли си омъжена? — попита той, съзерцавайки я критично през премрежените си от цигарения дим очи, преди да добави съзнателно влудяващо: — Или поне на среща с мъж?

— Господи! Излизала съм на толкова случайни срещи с мъже, че се чудя защо още не са ми дали кученце за награда!

Кит отметна глава и се разнесе онзи така сърдечен и безгрижен смях, който Шели намираше за страхотно сексапилен и възбуждащ.

— Била ли си някога влюбена? — продължи той с въпросите.

— Само веднъж. Свиреше на обой. Направо го обожавах. Беше вегетарианец и имаше алергия към млякото. Но ако се изключи това, беше самото съвършенство.

— И какво не потръгна? — изрази престорена загриженост Кит. — Чакай да отгатна. Отказал е да ти направи минет, защото е вегетарианец.

Шели изсумтя. От ноздрите й по привлекателен начин изскочи шампанско; това обаче не й попречи да усети силна топлина между краката си. Поизправи се на седалката и се постара да изглежда трезва.

— Става ли въпрос за войната между половете — каза тя, — трябва да заявя, че напълно възразявам срещу нея. Именно затова тези мои… приятели преценили за по-безопасно компютър да ми избере партньор и дали името ми за състезанието. Без да знам за това.

Очите на Кит се замъглиха от разочарование за миг, преди да се впусне отново в поток от думи.

— Но приятелите ти са прави, Шели! — Отвори нова бутилка. — Стрелата на любовта е горе-долу толкова точна, колкото бомба на Буш върху Багдад. Винаги съм привличал най-ужасните жени, отхвърлените от живота. — Загаси цигарата си в тока на обувката и я изхвърли през прозореца на лимузината. Фасът се удари в носа на старинната статуя на градския площад, където преди малко бяха спрели да се подкрепят с пържена риба и картофи. — Покажи ми психопатка и ще разпозная евентуално мое гадже.

Шели пое в дробовете си възтоплия, сгорещен от отоплението в колата въздух.

— Защо пък ти, господин Кинкейд, не ми разкажеш за своите похождения, като изключиш домашните любимци и роднините си?

Искаше да прозвучи шеговито, но така и не успя да прикрие раздразнението в гласа си.

— Дадено. Е, всъщност съм бил влюбен два пъти. Първия път си паднах по момичето, защото адски обичаше животните, но открих, че ги използва по странен начин.

— Аха…

Шели се опита да прозвучи невъзмутимо, ала се наложи да стисне чашата си по-здраво, за да си даде сили.

— А и разполагаше с порнофилми за доказателство. Порицах избора й на сценични партньори, а тя ме скастри, че проявявам свръхчувствителност, и ме простреля.

— О! — за пореден път възкликна Шели, поради липса на повече време да успее да реагира.

— В крака — уточни той.

Нави си крачола и разкри мускулест прасец със следа от куршум. Усмихна се арогантно; усмивката придаде още по-привлекателен вид на оживеното му, дружелюбно лице. Дружелюбността се появи, когато заговори за стария белег, отбеляза Шели. Е, добре, този мъж е развратен, но пък по страшно примамлив начин. Счупеният нос му придаваше вид на уличен гамен, който обаче прилича на древногръцки бог; Херкулес би изглеждал така, ако свиреше в рок състав.

— А втория път?

Изражението на Кит се промени. Той се затвори, прехапа устни и извърна очи.

— Да речем, че за да намеря своята принцеса, се наложи да целуна доста жаби. У теб няма нищо земноводно обаче — увери я накрая.

Постави ръка върху покритото с шифон коляно на Шели и тя усети как половите й органи затанцуваха. Допирът му събуди всичките й сетива, хормоните избликнаха и се разляха из тялото. Тъжната истина бе, че откакто майка й почина, се бе държала целомъдрено. Ако възникнеше необходимост в училище да изнесе лекция на тема секс, щеше да се наложи да чете бележките си. Да, имаше какво да се каже за въздържанието, но преди всичко клиторът й питаше: „Защо точно аз?“.

— Проблемът е в мъжете и жените — обяви Шели и отмести ръката на Кит все едно е досадна муха. — Ние не само сме от различни планети, ние направо сме от различни галактики. Никога нищо няма да излезе, не смяташ ли?

— Е, вината не е наша. Искам да кажа, потребностите на мъжете са елементарни: футбол, храна, музика и… — Ръката му отново се бе озовала върху крака й; този път се плъзна по-нагоре. — … секс. Вие, момичетата, имате толкова много претенции!

Шампанското от третата бутилка сгряваше кръвта на Шели и обгръщаше мозъка й с искрящи балончета. В това състояние откри как се разтапя по отношение на бъбривия мъж до себе си.

— Аз не желая кой знае колко. Само мъж, който приема всичко за своя вина и се поставя на второ място — подхвърли тя шеговито. — А, и да е достатъчно интелигентен, за да знае, че жените са по-висшите същества.

Кит отново отметна глава и се разсмя заразително. У него имаше някаква животинска жизненост, усещане за опасна топлина. И не само заради отоплението на лимузината, сега надуто до краен предел, към което изпита благодарност, защото стана причина Кит да си разкопчее ризата и да разголи мускулестите си гърди.

— Разбира се, вие, жените, сте по-висши. — Кит спокойно посрещна погледа й. — Искам да кажа: определено трябва да сте умни, щом избирате да се омъжите за нас — мъжете. — Намигна й. — Именно това прави така отегчително цялото ви вайкане, че светът е създаден за мъжете.

— О, хайде, хайде. Далеч по-лесно е да си мъж.

— Защо смяташ така?

— Ами… На вас бръчките и сивите коси ви придават характер. Можете да ядете банан без всички мъже наоколо да си ви представят чисто голи. Не изпитвате желание да се самоубиете, когато някой се появи на коктейл със съвършено същия тоалет. — Шели не преставаше да отмята пръст след пръст, като продължаваше да изрежда леко завалено: — Никога не се налага да бръснете космите по тялото си, не ви пука, ако никой не забележи новата ви прическа, пък и бръснарят не ви е взел двойно за нея! Телефонните ви разговори са най-много тридесет секунди. Винаги сте готови за секс. При вас…

— Хей — прекъсна я Кит, — и ти ще бъдеш винаги готова за секс, ако си с подходящ мъж. А искаш ли да ти докажа, че светът е създаден за жените? Ще ти спомена само две думи, хлапе. — Облегна се назад на седалката, разпери ръце и придоби самодоволен вид. — Те са многократен и оргазъм. Ето още една причина вие да сте виновни за войната между половете. Ние, мъжете, се раздаваме така всеотдайно, а вие, мацките, сте себични и все имате изисквания. В продължение на часове настоявате: „Не спирай! Не спирай!“. За да отложим изпразването, се налага да мислим за ужасни неща. Веднъж си представих Барбара Буш гола и забавих оргазма си за три пъклени месеца!

Кит отвори широко уста и отново се засмя с онзи дързък, циничен, невъзпитан, американски смях, който отначало леко дразнеше Шели, но вече започваше да й се струва неподозирано омаен.

— Поне всичките ви оргазми са истински — парира тя.

— Както посочих, с подходящия тип…

И гласът, и ръцете му бяха кадифени; ръце, които в момента бърникаха под шифоновите дипли. А тя не предприемаше нищо, за да го спре. Не че някога се бе преструвала, че е стигнала до оргазъм. Не го беше правила. Проблемът й беше друг — беше излизала само с мъже, които симулираха впускане в предлюбовна игра.

Но не и този. Въздухът в лимузината изведнъж зажужа от сексуално желание. Приличаше на запален фитил, който приближава бомбата.

— О, взела си, виждам, противозачатъчни мерки.

Дишащата вече учестено Шели успя да извие въпросително вежди.

— Чорапогащник — уточни той с весела пакостливост.

— Виж какво, ако жартиерите са нещо удобно и приятно, вие, мъжете, нямаше да пропуснете да ги носите! А и… — Измъкна се от чувствения си транс: — Какво, по дяволите, правиш?

Няколко леки милувки са едно, но този самоуверен янки бе започнал умело да смъква чорапогащника й.

— Извинявайте, очарователна госпожо. Не забелязах корсета и бонето ви. Много мило да се появите директно от викторианска Англия.

Пръстите му започнаха да се движат нагоре-надолу в долния край на корема й и, понеже не съумя да се въздържи, съвсем скоро тя замърка като коте.

Ала когато ръката му се плъзна надолу, тя стисна бедра и я заклещи.

— Какво правиш?

— Не ти ли се струва, че мислиш прекалено много? Ако се прави както е редно, жената не трябва да мисли за нищо, защото ще е изпаднала в сексуална кома.

Пръстите на Кит отново се промъкнаха под ластика на чорапогащника й. Тя неволно въздъхна от удоволствие. Този мъж откриваше възбуждащи либидото места, за чието съществуване жените дори не подозираха. Беше като картограф, който очертава ерогенните й зони, а после ги проверява повторно, за да е сигурен, че ги е описал правилно!

— Мъжете сте… по късметлии… защото се отървавате от емоциите… а после не изпитвате… вина… — успя да промълви Шели, макар и със затруднение, защото зърната на гърдите й горяха от желание. — В състояние сте да се любите с напълно непозната жена, нали?

— Господи, не!

Шели усети как я обзема разочарование.

— Не очаквам от жената да е идеална — сподели Кит нахално. — Искам да е мръсница и невъздържана. — После я целуна: разгорещено и изненадващо. Тя усети топлия, солен вкус на устата му и тялото й щеше да се разтопи от желание.

— Ще останеш завинаги емоционално накърнена, но… — Засмя се кавалерски: — … никога няма да забравиш.

Една част от Шели отчиташе колко е прав. Знаеше, че е опасно да се люби с Кит Кинкейд, защото бе така екзотичен, така неземен. Все едно да срещне тасмански тигър или полтъргайст. Ала тялото й следваше своя път. У нея се прокрадна плахата надежда тънкият чорапогащник да я предпази от собствените й инстинкти, но той го разкъса с две ръце при чатала и тя усети как предателските й крака се разтварят ентусиазирано за него, без преди това да се консултират с Центъра за управление на полети. Пръстите му се задържаха за миг върху екваториалната област във вътрешността на бедрата й, а после се насочиха — когато вече бе прекалено късно — към тропическата джунгла между краката й. Хюстън, имаме проблем!

— Не се бръсна там през зимата — обяви тя ненадейно, прекъсвайки целувката.

Кръстоса решително крака. Ако за него чорапогащите са несексапилни, какво ли ще си помисли за окосмеността й там долу, притесни се тя, като се стараеше да потисне насладата, натрупала се в кръвта й.

Вещите пръсти на непознатия отново разтвориха краката й.

— Нищо чудно да откриеш легендарния, изгубен храм на индианците от Латинска Америка — предупреди го Шели задъхано, без да откъсва устни от неговите.

Беше леко смутена, ала все така обзета от похот.

Той я целуна по извивката на шията. Бе страшно топъл. Излъчваше аромат на диво животно. Нямаше нужда Шели да сложи ръка върху слабините му, за да се убеди, че е разгорещен като бурканче дижонска горчица. Въпреки това го направи.

В следващия момент той я изви назад и обсипа с целувки целия път от шията до гърдите. Нервите в тялото й се опънаха до краен предел, когато главата му изчезна под шифоновите дипли, но не и преди да обяви:

— Намирам момента за подходящ, да те уведомя, че не съм вегетарианец.

 

 

Лимузината отмина бързо Манчестър вдясно, а после Блакпул вляво и ако стъклото между предната и задната седалка не бе затъмнено, шофьорът щеше да види как пътниците му се нахвърлят един върху друг в животинска забрава. Части от Кумбрия и Карлайс се мярнаха като калейдоскопична картина покрай Шели, докато Кит игриво я бореше върху застлания с килим под. За своя огромна изненада Шели откри, че се разкъсва от изпепеляваща страст. Обзелите я емоции заличиха света и причината за съществуването му. Вкопчена в косите на Кит, Шели извика, без да е сигурна дали защото достигна оргазъм, или от демонично чувство за собственост над него. Дали Кит ще напъха пак езика си в нея, или ще се превърне в екзорсист, за да изгони обхваналите я бесове? Каквото и да става, тя искаше още!

— Ах! — възкликна тя и се надигна от пода на лимузината, за да го погледне с възхищение.

Кит Кинкейд се усмихна самодоволно. После се плъзна по тялото й, откри устните й и я целуна влажно и вкусно, като я остави да усети собствените си сокове, а и неговите; онази опияняваща амброзия, с която Природата е дарила мъжете и жените, за да спират да воюват помежду си от време на време.

Когато Шели откри, че е притисната между бедрата му, той нежно я облегна на кожената седалка. А после произнесе думите, които всяка жена мечтае да чуе един ден (освен „Учените безспорно доказаха, че от целината всъщност се дебелее“), а именно:

— Доставя ми удоволствие да ти доставям удоволствие!

Мъжете, с които Шели бе имала интимни отношения до този момент, бяха проявявали сексуално внимание колкото буболечка. Бяха действали бързо и арогантно — лишаваха секса от удоволствието и го превръщаха в нещо функционално. Струваше й се, че мъжете прибягват до повърхностен кунилингус само за да получат в замяна облизване на пениса си. Именно затова Шели се ощипа, за да се убеди, че не сънува еротичен сън. Нищо подобно; само след секунди усети върха на езика му и чу сподавен стон. С изненада откри, че го е издала тя, докато отново се извиваше под находчивите му устни. Насладата бе невероятна и същевременно измъчваща: все едно плува ту през топли, ту през леденостудени места в дълбок, прекрасен басейн.

Когато достигна до финалния си оргазъм по време на пътуването, усещането за блаженство бе така продължително, силно и размекващо костите, че единствените думи, с които можеше да го опише, бяха „неземен оргазъм“. Докосна лицето му изненадана.

Когато успя в относителна степен да регулира дишането си, й се стори редно да му признае, че оргазмът й е продължил дори по-дълго от Вагнеровия оперен цикъл „Пръстенът на нибелунгите“.

— „Пръстен на нибелунгите“ ли? — попита Кит, облизвайки нейните сокове от устните си. — Що за дяволия е пък това? Да не е някоя песен на Жа Жа Габор?

— Жа Жа Габор? — възкликна Шели, без да престава да се любува на кехлибарените оттенъци на косата му.

— Вагнер? — на свой ред извиси глас той.

Но нямаше значение.

И двамата се засмяха широко — усмивките едва се побираха върху лицата им. Седяха така ухилени, двама потънали в еуфория съучастници, и не откъсваха очи един от друг. Моментът направо си беше магически, все едно създаден от самия Гандалф — магьосника от „Властелинът на пръстените“.

— Е, Шели Грийн? — Кит я целуна по челото. — Вярваш ли вече в любовта от пръв поглед? Или отново трябва да мина пред теб, за да ме забележиш?