Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (18)

18. Засадата

Разликата между половете: Свободното време

Мъжете гледат на седенето върху тоалетната чиния като на начин за прекарване на свободното време.

За жената еквивалентът на свободно време е пренареждането на шкафа с подправки, подвързването на учебниците на децата, написването на картичките за Коледа, подреждането на снимките от ваканцията по албуми, зареждането на съдомиялната, изваждането на чиниите от съдомиялната, подреждането на подправките по азбучен ред, приготвяне на училищния обяд за децата, гладенето на униформите им, лъскането на обувките, разпределянето на парите за училищните екскурзии, довършването на домашните на децата (което включва изчитането на целия „Одисей“ на гръцки), разхождането на кучето, защото никой друг не иска да го стори, подготовката за любене с мъжа си, печенето на домашна юфка, защото едно от децата е станало вегетарианец, телефонният разговор със свекърва си, за да каже колко много я обича синът, приготвянето на зашеметяваща вечеря за клиенти на съпруга си, като е била предупредена за гостите непосредствено преди пристигането им, довършването на работата, която е донесла от офиса, хващането на изгубилия се хамстер, изчезнал зад книгите в библиотеката, и… търсенето на съпруга, който е седнал върху тоалетната чиния.

— Той се ожени за мен само заради парите ми.

— Кит не желае парите ти, Пандора. Отвлякъл е Мати от ужас, че ще я загуби.

Гаспар се бе върнал в хотела с взвод френски часовои. От ден и половина стояха пред рецепцията и даваха указания на колите къде да паркират или ги отбиваха от пътя и разпитваха чернокожите им шофьори. Шели бе наблюдавала как напъхват в полицейски коли пленени тийнейджъри бунтовници, по чиито лица се четеше смес от ужас и презрение. А после, най-накрая, видя лимузина да си проправя бавно път сред часовоите като баракуда. Вратата се отвори и се протегна добре оформен крак със слънчев загар. Жената с добре фризирана коса, която последва крака, изгледа Шели продължително и настойчиво.

— А вие сте?

Жената свали слънчевите си очила от „Армани“ и продължи да се взира в Шели все едно е микроб под микроскоп.

— Шели Грийн… — Коя наистина беше? — Също гост на хотела — й се стори най-подобаващото обяснение при дадените обстоятелства. — Искате ли да пийнете нещо? Аз определено съм „за“ — предложи Шели. — А и вашите… приятели — добави, малко обезпокоена от двамата мускулести мъже с късо подстригани коси, излезли от колата зад лимузината, които не съумяваха да прикрият готовността си да застрелят някого.

— Ще посредничат с похитителите — подметна небрежно Пандора. — Ще се свържат с бунтовниците и ще започнат преговори.

Двамата мъже изгледаха Шели хладно и тя побърза да отведе Пандора към руините от бара на открито до плувния басейн. Остави портиера да се справя с багажа, достоен да запълни складовете на цял универсален магазин.

Пандора се настани изящно като оригами върху стола, приглади гънка на безупречната си бутикова рокля и постави куфарчето си от крокодилска кожа върху коленете, после погледна наоколо и видя обезобразената от куршуми фасада.

— Не изглежда кой знае колко луксозно — отбеляза тя.

Шели проследи погледа й — пораженията, нанесени от бурята, я смутиха, но не по-малко я смути Пандора. Реши, че тя просто измества темата от сполетялото я нещастие, защото е прекалено разстроена. „Можеш ли да си представиш какво й е на горката майка на хлапето в момента?“ — я бе попитала Габи в бункера.

Да, Шели си представяше. През последните няколко дни често си бе мислила как щеше да се чувства собствената й майка, ако баща й я бе отвлякъл като дете. Отлично разбираше травмирането съзнание на Пандора в момента. Вярно, Кит обичаше дъщеря си, но само една майка знае какво е да дариш живот. Майката на Матилда ще има нужда от успокояване, от утеха, от съчувствие и дори от уиски и Шели бе готова да даде всичко от себе си, за да й помогне.

— Та, както казвах — подхвана отново Шели, — Кит отчаяно обича Матилда. И когато бракът ви е започнал да се клати…

Куфарчето от крокодилска кожа потрепери в скута на Пандора все едно е живо.

— При срутването на един брак винаги има две страни. Моята и на онзи задник. Честна дума, не мога да си представя какво толкова съм видяла у него — продължи тя с глас, пълен с разочарование. — Положително съм била дрогирана. Да, сега, като се замисля, беше точно така. А и огромният му хуй.

Усмихна се като котка, току-що налапала канарче.

Шели ахна. Но все пак си наложи да продължи:

— Виж, съзнавам колко си бясна, че е откраднал момиченцето ти, но се опитай да видиш нещата и от гледната точка на Кит.

Пандора я изгледа толкова кисело, сякаш току-що е сдъвкала лимон.

— Той наистина ли си въобразява, че ще допусна да се докопа до попечителския й фонд? — Скъпоценните камъни по пръстените на наследницата пробляснаха като светофари. — Това е единствената причина, поради която я е взел. И трябва да си я прибера, преди да я разглези напълно. Тя започва да става все по-дръзка и нахална. Съвсем като него. — Пандора се усмихна ледено. — Но училището с пансион ще я поправи. Ето какво излезе от мен след такова образование.

Виждам, помисли си Шели. Кит й бе обяснил каква е представата на Пандора за родителството: само училището и бавачката да възпитават детето. Не му повярва, че една жена може да е толкова безразлична и неспособна на обич. Взе го за тенденциозно изказване.

— Никога не съм се виждала в ролята на майка, посветена на бебето си. — Пандора си играеше с перлите, спускащи се като каскада от шията й. — Е, мислила съм си един ден да имам дете… — Замълча, а Шели кимна, за да я окуражи. — … ако ми потрябва донор за някой орган. — Шели се ужаси как е възможно едно майчино сърце да е с температурата на музей за восъчни фигури. — Но не си давах сметка колко време отнема майчинството. — Пандора въздъхна страдалчески. — Господи, всички тези въпроси, които задава през цялото време! — Пандора потрепери мъченически. — Децата трябва да се държат със строга ръка и в това е моята роля!

Шели я слушаше с все по-голямо и по-голямо раздразнение. В главата й се прокрадна съмнението дали пък Кит не е бил прав при описанието на съпругата си. Сети се и за обвинението му, че ревнува Мати, защото има баща, който я обича, докато тя не е имала такъв.

С небрежен жест Пандора отпрати задъхващия се от работа единствен сервитьор, появил се да им предложи ядки и чипс към питието.

— Не съм гладна.

— Вероятно е заради носа ти — промърмори Шели, забелязала издайническите бели прашинки около лявата ноздра на Пандора.

Значи Кит е прав и относно твърдението, че Пандора би засрамила Кърт Кобейн със смърканите количества кокаин.

— Каквото и да ти е казал за мен Китсън Кинкейд или Рупърт Рочестър — зависи кое име е решил да използва — е лъжа — обяви тя и затърси кърпичка из чантата си, за да премахне уликите от наркотик. — Да се отвлече дете е престъпление и той ще си плати. Долетяхме тук от Париж, където наминах, за да получа правата над Матилда по бързата процедура. Инструктирала съм помощниците си при преговорите с похитителите да предложат на бунтовниците половин милион, за да пуснат детето. Същевременно ще им обещая още пари, ако задържат Кит. Намирам го за гениално от моя страна. Така ще съм сигурна, че онази отрепка никога вече няма да види дъщеря ми!

Шели усети как я наляга тъга; тъга, задето се поддаде на поредната илюзия. Всичко, изречено от Кит, се оказваше истина. Идеше ида заплаче от ужас. Издаде звук, какъвто човек издава, преди колата му да се сблъска с неподвижно препятствие. Именно такъв бе животът й досега: същинска страшна автомобилна катастрофа — преминаващите коли намаляват да видят какво става и, осъзнали ужаса на случилото се, бързо продължават по пътя си.

Но за един човек можеше да се гарантира, че ще се навърта наоколо да наблюдава касапницата. Зад развалините на бара Шели зърна космати крака в щамповани на чадъри бермуди, наполовина скрити от нападалите дървета и клони, и през тялото й премина тръпка на отвращение.

— Откога ни снимаш, Влекач?

— Снимат ни, така ли? Веднага престанете! — изпищя Пандора, захвърлила вида си на делова дама; разбута масите и столовете и застана застрашително пред Влекача.

Той запристъпва притеснено от крак на крак.

— Идеята не е моя — измънка той. — На онази проклета кучка е — обясни той, имайки предвид режисьорката. — Не се спира пред нищо. Няма да се изненадам, ако тя е организирала урагана и преврата, само и само да си набави вълнуващи кадри!

— Къде е тя? — настойчиво попита Шели, докато Пандора, притисната от двамата си гавази, се отправяше към останките от хотела.

Влекача посочи към храстите. Шели отиде натам и ядосано разтвори листата на изпопадалите палми. С присвити очи попита:

— Габи, всякакво самоуважение ли загуби? Защо издаде Кит? Защо съобщи на бунтовниците стойността на Матилда като заложничка? Защо довлече Пандора тук?

— За да направя нещата по-патетични и отчайващи — отвърна Габи, без да трепне, и я погледна самодоволно. — Публиката обича да гледа в какво се забъркват млади, красиви хора. Телевизията е рибка пираня, Грийн, и ти го казвам с гордост! А, между другото, ето ти следващата вноска от двадесет и пет хиляди лири. — Извади дебела пачка от чантата си. — Надявам се това да те направи по-дружелюбна пред камерата.

Направи знак на Влекача да заснеме близък кадър.

— Веднага изключи това нещо, освен ако нямаш солидна застраховка и предсмъртно желание. Заради теб сега Кит и Мати са завързани за някой радиатор, ядат плъхове и се опитват да си изгризат крайниците, за да се освободят! — Шели грабна парите. — Приемам това като преждевременно прекратяване на договора си!

Габи я сграбчи за раменете.

— Ако не ми сътрудничиш, ще покажа материала, който заснехме с теб в лимузината. Онзи, първия ден. Със скрита камера. Доста пикантно ще е за гледане.

Докато Шели осмисляше ужасяващата информация, Мълчаливия Майк видимо се възмути. Толкова се възмути, че пристъпи иззад гърба на оператора, свали слушалките и буквално за пръв път изрече няколко думи, и то с прекрасен ирландски акцент:

— Но къде остава клаузата, че няма да снимаме, когато са в леглото или когато правят секс? Нали така обеща?

— Е, не правеха точно секс. Кит ближеше онази й работа.

Вече Не-Мълчаливия Майк изключи звукозаписващата техника.

— Съгласих се да вържем долу с Влекача умрялото куче, за да привлечем акула… Приех и когато поръси обилно яденето на Шели с чили, за да я накараме да повърне… Както и да задигнем дрехите на Кинкейд на острова… Мълчах и когато се преструваше, че браниш Шели от задяванията на Влекача, та тя да започне да ти се доверява. Дотук приемах какво ли не… — Всички гледаха смаяни незабележителното, дребно човече, което продължаваше изповедта си. — Но никога — никога — не съм давал съгласието си да правя порнофилм! Какво ще каже мама? Знаеш ли? Преврати, урагани, липсата на бира в бара… Писна ми. Заври си работата в задника!

— Май те предпочитах, когато мълчеше, отровно джудже такова. — После Габи се обърна към оператора. — Хайде, ти, лишеният от мозък. Нали знаеш как се управлява това нещо? — попита тя, сочейки магнетофона и издавайки степента на техническата си грамотност.

Влекача поклати доволно глава.

— Няма да го направя. Такива са законите на синдикатите. Така, както си го замислила, шоуто пада! Ще отида да подремна.

Прозина се и последва проговорилия тоноператор към плажа.

Шели, най-после възвърнала способността си да движи гласните си струни, нададе пронизителен, дълъг вой.

— Снимала си ни тайно? В лимузината? О, господи, хората ти са прави. Това не е документален филм, а порно!

— Да, и се котира по телевизията — съгласи се Габи, без да престава да снима с камерата.

— Не, котира се това! — сряза я Шели, сграбчи камерата и я стовари на пода.

Мъртви тела, опустошени села, разстроени бащи… нищо не бе трогнало Габи Конран както сега, когато от устните й изскочи пронизителен, агонизираш вой:

— Нееее…

Доминик избра точно този момент да се появи на сцената в ролята си на ново, подобрено на вид гадже. Беше си взел душ и се бе обръснал; одеколонът му трябваше да поваля жените, а впитите му в слабините панталони не оставяха нищо за фантазията. Определено бе мъжът, подготвил се за кадри в едър план. Зяпна шокиран, когато видя как Шели разбива камерата. Интересът на организатора на забавленията към нея се изпари по-бързо, отколкото въздухът излиза от спукан балон.

— Счупи камерата! — успя да изрече той с видимо спаднало настроение. — Това беше моят звезден миг! Да не мислиш, че искам цял живот да уча дебели и грозни крави на водна аеробика? — Заби пръст като щит в лицето на Шели. — Това беше шансът ми да ме забележат в международен мащаб.

Никога досега Шели не бе обръщала внимание на пискливия му, дразнещ глас. Провлаченият, напевен говор на Кит започна да й липсва.

— Значи през цялото време си ме съблазнявал, за да лъсне физиономията ти по телевизията, така ли? — не се стърпя тя.

— Ха! Аз не съблазнявам жени! Аз съм французин. Жените сами падат в краката ми.

— Защо? Пияни ли са?

Френският чар, помисли си Шели, е като майонезата: определено ти трябва още нещо, което да ядеш с нея. Излизаше, че Кит е прав и по отношение на Доминик; всъщност той се оказа прав за доста неща.

— О, я иди пий една вода от бидето си, момченце.

— Няма да обръщаш гръб на Доминик — изръмжа Габи. — Няма да проваляш замисъла ми. Лично го подбрах за края на филма си. Нужен ми е щастлив край, по дяволите. — Изпиващите очи на Габи я пронизаха. — И ти ще ми го осигуриш — заяви тя. Дръпна ръката на Шели и за малко да я измъкне от ставата. — Доминик е френската противоположност на онова арогантно, американско копеле Кинкейд. Доминик олицетворява цивилизованата европейска култура, докато Кинкейд превъплъщава в сбит вид американците: главата му е здраво заровена в земята.

Главата на Кит може и да е заровена в земята, осъзна Шели, но тя бе готова направо да боготвори тази земя. Стомахът й се сви. Погледна се в огледалото зад бара. Измъченият й, болнав вид означаваше, че или е изяла развалена скарида, или я поваля грип, или е истински и лудо влюбена.

— Къде изчезна взаимната женска подкрепа, Габи? Какво стана с онова „ние, момичетата, трябва да се поддържаме една друга“? Патетичното у теб е, че си се превърнала в безскрупулния, арогантен мъжки тип, който така ненавиждаш.

Докато Габи правеше отчаяни опити да събере частите на камерата, Шели се отправи енергично към бунгалото да си събере багажа. Земята под краката й се движеше сякаш газеше във вода, но Шели все пак се радваше на слънцето и въздуха след деня, прекаран в спарения бункер.

Онова, което взе за шум от прибоя, се оказа бученето на бронираните полицейски коли, блокиращи пътя към плажа. Примамливият със спокойствието и красотата си някога курорт, сега бързо се изпълваше с военни съоръжения и техника. Камуфлажни камиони, оборудвани с радари, бяха укрити сред красивите дървета. Смаяна, Шели така и не видя как налетя на хората на Пандора, дошли да преговарят с похитителите.

— О, преговарящите! — направи тя отчаян опит да се покаже дружелюбна, докато те я гледаха подозрително. — Трябва да ви кажа, че се притеснявам за похитителите. Повярвайте ми, онова хлапе ще ги омаломощи с въпроси и те в най-скоро време ще се предадат. „Кой ще живее по-дълго: Господ, Великденския заек или Дядо Коледа?“ или „Статуята на свободата носи ли гащи?“ Повярвайте ми, само след няколко часа похитителите ще се явят и ще ви умоляват да си вземете обратно заложниците. Дори ще са готови да ви платят.

Мъжете не точно се усмихнаха, но видимо се поуспокоиха. Единият стигна дотам да свали сакото си, при което се разкри татуировка на свастика.

— А и онзи ужасен неин съпруг — продължи Шели. — Нищо чудно, че Пандора нареди да предложите половин милион за детето и още толкова, за да задържат него.

— Да го задържат, а още по-добре да го убият — уточни по-ниският. — Ще й излезе по-евтино от развод.

Намигна й, но без никакъв хумор. По-скоро забележката му приличаше на предупреждение.

— Да, така ще се стигне до „докато смъртта ги раздели“ — обади се другият, с наполовина изядена пура в единия край на устата.

Изоставянето според Пандора явно не бе основание за развод; то бе равносилно на мотив за убийство.

Докато реалността я обливаше като студена вода, Шели съобрази, че е сигурна само в едно: трябва да стигне до Кит преди тях. Но как? За пореден път дипломата й по класическа музика не се оказваше особено полезна. А и дори да стигне до убежището на похитителите, преди пратениците да преговарят с тях, какво? Парите на Пандора не можеха да й купят любов, но определено я поставяха в по-добро положение да се пазари…