Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (16)

16. Наказателният взвод

Разликата между половете: Времето

Мъжете твърдят, че жените са като урагани: влажни са, когато пристигат, и отнасят къщата, когато си тръгнат.

Жените са по-наясно: Мъжете са като урагани: никога не знаеш кога ще връхлетят, колко дълго ще останат и… какво ще ти се случи.

— Вангия?

Това бе първата дума, която Шели чу, когато се изтръгна от лапите на неспокоен сън.

— Ъ?

Май в ухото й бе попаднало парче чипс.

— Вангиялживеш?

Шели отвори едно око и различи зеленооко момиченце, сериозно загледано в нея. Деляха една възглавница. И тогава се сети — това е доведената й дъщеря.

— Дали живея в Англия ли? Ами да.

Навън бурята продължаваше да бушува. Дъждът биеше косо по стъклата на прозорците. С облекчение забеляза, че Коко е изчезнала. Опита се да се съсредоточи върху въпросите на детето.

— Моля?

— Що не искаш да си новата ми мама?

Изражението й бе невинно, открито. Притежаваше привлекателните черти на баща си, но омекотени, изгладени.

— Как да съм ти новата мама, когато вече си имаш майка?

— Тя е сепична.

— Моля? Да не е някакво ядливо морско мекотело?

— Мисли само за себе си — уточни Матилда.

— Не ти ли липсва, Мати? — попита Шели и извади парчето чипс от ухото си.

— Татко ми е най-по-добрият. А мама е най-по-лошата. Харесвам я, но някак… не се разбираме — обясни тя и си взе чипс от леглото.

— Но нали тя те обича?…

Матилда поклати глава и притисна куклата Барби към гърдите си.

— И татко ме обича. Затова си тръгнахме. Сега тя ще трябва да си сърба попарата, която си е надробила. — Шели се постара да потисне усмивката си. — Твоята майка обича ли те? — полюбопитства хлапето.

— Обичаше ме. Много. Но сега е на небето, при Господ.

Зелените очи се разшириха от ентусиазъм.

— Господ е печен, нали знаеш?

— Искаш да кажеш вечен.

— Точно това казах! Баща ти ли се грижи за теб сега?

— Не съвсем…

— Е, тогава моят татко ще се грижи и за теб.

В този момент Кит отвори очи и я погледна дяволито.

— О, Шели, като се събуждам така до теб, се сещам за времето, когато бяхме щастливи.

— Сигурно съм проспала точно този ден, Кит Кинкейд. — Той се засмя непринудено и чаровно. Вероятно, предположи тя, защото вече не му се налага да лъже и заради радостта от предстоящото спасение. — Радвам се, че ти е смешно. Надявам се и аз да прозра хумора… след десетилетие-две.

По вратата започна да се тропа. Шели реши, че е Гаспар, и бързо скри Матилда под завивките.

— Господи! Узнал е, че сме укрили Коко. Всички ще попаднем в затвора. За съучастничество.

Кит не бе толкова убеден.

— Този тип не е в състояние да открие собствения си пенис без заповед за обиск — сподели той тихо, за да не го чуе Мати.

Радостта на Шели да види Доминик на прага бе краткотрайна. Онова, което вчера смятаха за тътен на гръмотевици, се оказаха изстрели. Днес онова, което смятаха за изстрели, се оказа тътен на гръмотевици. Доста оглушителен тътен; придружен със силни пориви на вятъра, които заплашваха да откъснат бунгалото от основите му. Ураганът явно приближаваше нетърпеливо и застрашително.

— Вълните вече заляха бунгалата най-близо до плажа — съобщи Доминик задъхан. — От различни посоки се сблъскват вълни и заливат сградите. И ще става по-лошо. Трябва да отидете в противоураганното убежище, скъпа — настоя той, хвърляйки враждебен поглед към Кит.

— Ти върви, Шели. Аз не мога. — Прокара пръсти през разрешените си коси. — Искам да кажа, трябват ми парите от Габи, но не мога да издам присъствието на Мати — обясни й той шепнешком, а по челото му се вдълбаха тревожни бръчки.

— Габи? — обади се Доминик, надал ухо да чуе какво си приказват. — Каква героиня! Тя и екипът й са някъде навън и снимат урагана.

— Прекалено рисковано е — помайваше се Кит, но тонът му бе силно разтревожен.

— Слушай, Кинкейд — заговори настойчиво Шели, след като го дръпна настрана, — перспективата да прекарам още време с теб ме радва точно толкова, колкото възможността да ме екзекутират, но тук не е безопасно за Матилда. Освен това в убежището ще има толкова много хора, че може да мине за дъщеря на всеки. Ще твърдим, че е дъщерята на рок звездата. Обявил е, че няма деца, но счетоводителят му едва ли е на същото мнение.

— Побързайте — подкани ги Доминик, без да прояви никакъв интерес към осемгодишното момиченце, което Кит измъкна отнякъде и което сега притискаше към гърдите си.

Докато стигнат до вратата на спалнята, нощничката на Мати се изду като балон; навън се оказа доста по-лошо. От небето се стичаха безкрайни пелени дъжд; въздухът бе хладен като ментов бонбон. Шели натисна копчето на сгъваемия си чадър, но той се преобърна, а после излетя от ръката й. Всички подгизнаха до кости в секундата, когато напуснаха прикритието на бунгалото. Вятърът брулеше всичко по пътя си; дърветата се клатушкаха като пияни, навеждаха се под странни ъгли, а гъстите им някога корони сега бяха видимо оплешивели.

Морето изглеждаше черно и неприветливо. Вълни, с бяла пяна като кучешки зъби по върховете, се впиваха в брега. При сблъсъка с кораловите скали навътре в морето вълните се издигаха като хоризонтални стени. Солената вода обливаше олиселите дървета. В този момент една гигантска вълна се зададе от хоризонта; скоро заля курорта и сграбчи сградите с алчни пръсти. Беше невъзможно да се вижда на повече от крачка, толкова наситен с пръски бе въздухът. Четиримата се хванаха за храстите, за да си поемат дъх, преди да преодолеят последните метри до бункера.

С ниско сведени глави, превити на две подобно на герои от анимационен филм, те напредваха сантиметър по сантиметър през подгизналата от дъжда морава и най-накрая нахлуха в убежището — циментов бункер, вкопан в земята зад рецепцията на хотела. С двата си процепа, обърнати към поляната пред хотела, с прозореца на тавана от удебелено стъкло и двете тоалетни кабинки, мястото приличаше на обществена тоалетна, но не бе чак толкова просторно. Дори сардина не би се чувствала удобно тук. Очевидно ще се наложи да направят списък, та да определят чий ред е да диша, помисли си Шели. Циментовата кутия вече бе претъпкана и продължаваше да се пълни с гости на хотела: фотомодели във ваканция, богаташи от висшето общество, корумпирани южноафрикански счетоводители, телевизионни и филмови знаменитости, поувехнала порнозвезда. Залязващата рок звезда нахълта и нахално избута начинаеща журналистка от „Ванити феър“, за да се настани на мястото й.

Все така твърдо решена да не говори на „съпруга си“, Шели скоро откри, че задълбочено дискутира с треньора по тенис на хотела кои са ядливите мекотели във водите около острова.

Междувременно Кит разговаряше с масажистката на хотела, но почти бе изчерпал всички теми.

Ако не искаха да полудеят до вечерта, на Шели и Кит не им оставаше друго, освен да си проговорят.

— Предполага се, че в моменти като този семействата укрепват, защото партньорите черпят сили един от друг. Ние как ще постъпим? — подхвърли Кит весело.

— Моля те да не седиш толкова близо до мен. Не искам хората да решат, че сме заедно — отвърна Шели.

— А още по-малко, че сме женени — добави Кит шеговито. — Ще вечеряме ли? — попита той и взе увит в целофан пакет от табла наблизо. — Знаеш ли какво най-много харесвам на ваканциите на тропически остров? — продължи, все така стараейки се да е дружелюбен. — Солта, пясъка и екзотичните насекоми. И ти ги поднасят на сандвич.

— Вдигам тост за теб, Кинкейд — обяви Шели и отпи от топлата вода в бутилката, — защото ако те нямаше, как маларията, слънчевото изгаряне, инфектираните ухапвания от комари, гъбичките по краката и преждевременната смърт биха се превърнали в лелеяна мечта.

— Наложително е да поговоря с управителя, за да уредя излитането до Мадагаскар веднага щом летището отвори след урагана. Трябва също да открия Габи, за да получа остатъка от парите. И всичко това без някой да заподозре за присъствието на Мати.

— Горката Габи все още е навън и снима. Но какво значение има, дори да разбере? Следващото й предаване „Меден месец в ада“ ще се излъчи едва след месец.

— Телевизионните работници са като ловците: поставят капани, ловят нищо неподозиращи жертви… На тях не може да се вярва.

— Да, не може да им се вярва така, както аз вярвам на теб — съгласи се Шели сухо. — Но не си прав за нея, Кит. Тя е добър човек и се държа с мен като приятелка.

— Приятелка? Шели, посредствените телевизионни журналистки са убедени, че единствените момичета, които имат нужда от приятелки, са лесбийките.

— Добре, признавам, напълно е отдадена на работата си, но знаеш ли колко е трудно да се наложиш като режисьорка в тази мъжка индустрия?

— Ха, та тя е готова да показва кадри с влагалищната си намазка, ако това ще увеличи рейтинга й! — Кит се усмихна на Матилда, потънала в игра с куклата си Барби. — Както и да е. Нужно ми е някой да наглежда Мати, докато говоря с управителя. Поради отсъствието на отговорен възрастен ще трябва да опра до теб, предполагам.

— Отговорен? Ти си безотговорният! Напълно съм в състояние да се погрижа за едно момиченце. Удава се на повечето жени — добави тя многозначително.

Но веднага щом таткото изчезна, Матилда моментално се опита да приложи Пекинската конвенция за правата на детето — да остане будна след осем вечерта и да яде сладки с чая си. Предложението на Шели за зеленчукова салата, която всъщност е далеч по-сполучлив избор — да не говорим за здравословен — бе посрещнато с гримаса, която човек моментално асоциира с реакцията, ако по невнимание изядеш гол охлюв.

— Електрична съм към зеленчуци — обяви Мати.

— Искаш да кажеш алергична.

— Точно това казах! Освен това имам главоболие в крака.

— О! И какво прави татко обикновено, когато имаш главоболие в крака?

— Дава ми от тези хапчета. Половинка от едно — обясни тя, след като поровичка в чантичката си и извади флаконче детски панадол.

— Дай, ще ти помогна да го отвориш. Капачката е направена така, че да не може да се отваря от деца.

— Но тя откъде ще знае, че съм дете? — попита Мати с широко отворени очи.

— Добър въпрос — засмя се Шели. — А не трябва ли да пиеш и панадолов сироп?

— О! — Матилда я изгледа надменно. — Това го пиех, когато бях съвършено млада.

— А, разбирам — кимна Шели. — А вече далеч не си такава.

Остатъка от времето Матилда посвети да задава всевъзможни въпроси.

— Кое е по-голямо: трилиона, милиона, газильона, сквильо на или Вечността?

— Ъъъ…

— Защо имаме две ръце, две ноздри, два крака и само една уста?

— Ъъъ…

— Как се нарича мъжката богомолка?

— Ъъъ…

— Кралицата има ли паспорт?… Щом нощните пеперуди толкова много обичат светлината, защо не излизат през деня?

— Ъъъ… Ъъъ…

Мина половин час, преди Шели да се предаде.

— Не знам, ясно ли е? Нямам представа защо египтяните са увивали мъртвите си с бинтове, след като е било прекалено късно да им помогнат. Също така не знам защо Адам има пъп, след като Господ го е създал. Не съм и наясно как една котка остава суха, след като се е близала с мокрия си език. И не съм разбрала защо дъските на пода скърцат само когато е тъмно. Възможно е баща ти да знае. Нека отидем да го попитаме, а?

Когато откриха Кит, той точно приключваше задълбочения си разговор с управителя. Мати хвана ръката на Шели и лепна стикер на Хари Потър върху китката й.

— Това е за доброто ти начало като начинаеща майка — заяви Мати и се ухили.

Шели си дръпна ръката.

— Кой? Аз? О, моля те, не мисля, че съм такава — паникьоса се тя. — Защо не върнеш малкото си момиченце на производителя, Кинкейд, и не си вземеш ново? Това очевидно е дефектно.

— Говори така, Мати, само защото временно ме е разлюбила.

— Съжалявам, Мати, но не съм разлюбила баща ти, понеже никога не съм била влюбена в него.

В този момент изневиделица се появи Доминик, сграбчи Шели за ръката, обсипа я с канибалски целувки, изкачи се нагоре към шията й и се насочи към устата й.

— Момчето ти за забава, струва ми се, е останало с погрешното впечатление, че е изключително галантен — изкоментира Кит.

— Доминик винаги поздравява всички с целувка. Така постъпват цивилизованите французи.

— Това не беше целувка. Това бе изкуствено дишане уста в уста за възвръщане към живот.

— Опитен спасител е. Не знае какво друго да прави.

— По-скоро е спасител на тъжни, уязвими, понапили се в бара жени. О, майка ти би се гордяла с теб, ако те види!

— За твоя информация Доминик се е захванал с тази работа само докато пробие като актьор!

— О, сякаш на света му е нужен още един — простена Кит.

— О, скъпаааа, ти си прекалено чувствителна за този тип — изгука Доминик. — Прекалено чувствена.

Този път обсипа шията й с нежни целувки.

— Виждаш ли колко е мил? — измърка Шели.

— О, престани. Навърта се край теб само за да попадне в кадрите на Габи. Ако не го схващаш, значи майка ти е пила по време на бременността си.

— Нищо подобно. Но аз зарязах някъде акъла си, когато се ожених за теб!

Видяха как Влекача си пробива път към тях, следван неизменно от Мълчаливия Майк.

— Господи, навън направо е ужасно — оплака се операторът.

— Да, тук ще имате повече възможности вампирски да нахълтвате в живота на хората, за да го показвате в патетичното си телевизионно предаване — процеди Кит.

— Ха, нямаше нищо против да нахълтаме в твоя живот, докато ти давахме онези двадесет и пет хиляди лири — намеси се Габи. Очилата й се бяха изпотили. — Хайде, снимай го — нареди тя на Влекача.

Той я изгледа намръщено, но включи камерата.

— Е, този път наистина не желая да нахлувате в живота ми — сряза я Кит. — А и като спомена пари — дължиш ми още двадесет и пет хиляди. Днес. Шели и аз сме официално женени от цяла една седмица. Такива бяха условията на предаването.

— Какво предаване? Нямам никакво предаване. Диафрагмата на булката хвана паяжини. Тя живее в подножието на планината Развод. Филмът ми щеше да се провали напълно, ако го нямаше урагана. Заснехме страхотни кадри! Навън цари тотално разрушение — продължи Габи ентусиазирано.

— Къщите са останали без покриви, из въздуха летят дървета. Обадиха ми се от най-близкото бюро на Си Ен Ен в Мавриций. Искат материал от мен. Ако някой умре, ще ме излъчат навсякъде! Няма да е зле да заснема и какво става тук, в бункера. Майк, имаш ли звук?

Кит застина, сякаш бе попаднал в друго време.

— Си Ен Ен? — промърмори той. — Навсякъде?

Вече не бяха четиридесет души, натикани в едно помещение; бяха се превърнали в световна атракция.

Влекача насочи камерата към Матилда, която с наведена глава и със старанието на учен отстраняваше всичко неподходящо, като зеленчук или протеин, от сандвича си и го редеше в стройни редички върху книжна салфетка.

— Няма да ме снимате повече — отсече Кит и застана между камерата и Матилда. — Ясно ли е?

— Тогава ми върни парите. И билетите. Прибери се пеша — отвърна Габи.

— Парите ги няма. Изхарчих ги.

— Глупости. Телевизионната компания плати за всичко. Няма за какво да си ги изхарчил. Ако не позволиш да те снимаме до края на медения ти месец, нарушаваш договора, Кинкейд.

— Ще се наложи по хирургически път да извадиш камерата от задника на оператора си, защото именно там ще я натикам, ако ме заснеме още веднъж — заяви Кит и започна да си пробива път с лакти към другия край на убежището.

Шели направи знак на Матилда да последва баща си. Когато детето се отдалечи, тя започна да умолява Габи да даде следващата вноска на съпруга й.

— Защо, по дяволите, да го правя?

— Има основателни причини да не иска го снимат повече. Особено ако материалът ще се излъчва по целия свят. Такова нещо не е включено в договора.

— Това какво го засяга?

— Засяга го.

Ноздрите на Габи трепнаха. Надуши нещо.

— Нещо става, нали? — попита тя.

— Ъхъ… — промърмори Шели и сви рамене.

— Не ми казвай: „Ъхъ…“, Шели Грийн. Хайде. Ние, момичетата, трябва да се поддържаме, нали? Не съм ли заставала винаги на твоя страна? Не спрях ли Влекача да не те снима пияна? Не те ли спасих от сексуалните му набези? Но старите грешки могат да се видят на видео, Шели, нали знаеш?

— Какво искаш да кажеш?

— Ако не ми кажеш какво става, рискуваш да се изкуша да пусна всичко, което Влекача все пак засне, без да го редактирам. Ще се види как повръщаш, давиш се и — божичко — как се опитваш да танцуваш!

Страхът, изтощението и разочарованието бяха притъпили умствените способности на Шели до степен не само да си помисли, че Габи се шегува, но и да сметне откровеността за най-доброто нещо в момента.

— Но ще ми обещаеш да не казваш на никого…

— Добре, добре — обещавам!

От нетърпение Габи постоянно оправяше очилата върху тънкия си нос.

— … не е редно да ти го кажа, но докато се излъчи документалният ти филм за нашия меден месец, вече няма да има значение. Виждаш ли онова момиченце? Дето ходи като сянка след Кит? Дъщеря му е.

— Какво?

— Той просто се опитва да я защити. Затова я откраднал от майка й. И затова не бива да го снимаш повече. Бяга от жена си. — Шели сглоби разкъсаната снимка на Пандора от парченцата, които бе прибрала в чантата си. — Това е главната му съпруга. Аз съм нещо като спомагателна — завърши тя тъжно.

— Господи! Искаш да кажеш, че съпругът ти има една жена в повече? — Габи свали очилата си и по навик ги избърса маниакално. — Това се нарича двубрачие!

— Той по-скоро би го определил като моногамия — въздъхна Шели.

— Дай да видим дали правилно съм те разбрала. Мъжлето ти е двуженец и освен това — похитител, така ли?

— Буквално. — И двете жени погледнаха към отвлеченото дете. — Не намирам извинение за постъпката му, Габи, но няма как човек да не си представи огорчението и отчаянието на баща, комуто е отказан контакт с детето му. — Макар това явно да не бе разстроило особено собствения й баща, помисли си тя с горчивина. — Не съм напълно сигурна доколко е законен бракът им. Направили са го като Джагър и Джери с размяна на брачни книжа в Тайланд. Но това все пак не го лишава от родителски права. Когато се измъкнем оттук, ще го убедя да повярва в британската правна система. Може да използва парите от наградата, за да се пребори за опека в съдилищата.

— Хъъм… — бе всичко, което се чу от Габи. — Хъъм…

Но Шели се чувстваше прекалено изморена, за да разчете какво се крие зад тези „Хъъм…“

 

 

Ураганът кръжеше като отмъстителен дух около острова. Всички чакаха да настъпи най-лошото. Нощта се точеше. Шели прекарваше времето си отдадена да наблюдава как комари пикират към заспали жертви или гущерчета притичват по стените, за да налапат някой молец, и да слуша как журналистката от „Ванити феър“ подлудява от скука бирения магнат, до когото седеше, като не спира да му чете отпечатаната си в списанието статия.

През цялото време Кит държеше Матилда в скута си и, смятайки, че никой не го гледа, по лицето му пробягваше унесеният израз на влюбен родител. Бдеше над детето си час след час, а изпълнената с копнеж тъжна усмивка не слизаше от устните му. Шели го наблюдаваше как люлее и гали обичаното си детенце; у нея се надигна някаква болка; болка, която я накара да се размърда неспокойно на място.

 

 

Шели се събуди с пресъхнала уста и изтръпнали крайници и прокара грапав език по устните си. По някое време през нощта Матилда се бе настанила в скута й и лежеше сгушена като горещо, сладко кълбо, вкопчила пръстчета в ръката й.

През един от процепите Шели забеляза настъпването на влажното, дъждовно утро. Вятърът не изглеждаше вече така астматичен, а дъждът не бе така театрален. От облекчение изпита известна приповдигнатост. Най-страшната част от бурята бе преминала.

В спарения въздух на бункера миришеше на непрани дрехи, на прокиснал чай и застоял цигарен дим. Чуваха се похърквания.

— Утре ли е, днес ли е, или още сме вчера? — попита Мати със сънен глас. — Бурята свърши ли?

— Да. Вече не чувам морето да стене. А ти?

— Приливът се оттегля, защото всичките гъби го попиват.

— А, така ли? — усмихна се Шели.

— Татко ме научи на това. Той ме учи на много неща.

— Какво например?

— Ами никога да не се доверявам на куче да ми пази храната, когато отивам до тоалетната. И че мама ме обича в себе си, но не знае как да го покаже. Ей такива неща. Възрастните постоянно повтаряте, че ние, децата, трябва да пораснем нагоре, но според мен възрастните трябва да пораснат надолу. Вие се тревожите прекалено много и използвате сърдития си глас.

— Така ли смяташ?

— Така е — усмихна се бащата на Матилда, застанал до тях. — Точно това правим.

Но Матилда нямаше представа за колко много неща се тревожи Шели и за колко неща се ядосва. Нито подозираше, че тревогите й са на път да се увеличат многократно.

Управителят се събуди, провери времето и даде знак, че всички са свободни. Гостите се запротягаха и вече обмисляха какви анекдоти ще разказват, когато се завърнат в цивилизацията. Четиридесет души се захванаха да разплетат крайниците си и се устремиха към вратата. В помещението се долавяше осезаемо облекчение. До момента, когато управителят дръпна резето на вратата и се опита да я отвори. Тя обаче не помръдна. Бутна я по-силно с рамо; други мъже се притекоха да му помогнат.

— Май е заяла — предположи управителят.

— Или е заключена — подсказа един от гостите и надникна през процепа.

Насреща си видя насоченото дуло на автомат.

Навсякъде се мяркаха фигури в камуфлажно облекло с готови за стрелба оръжия. Чу се шум от разбито стъкло — приклад на пушка счупи прозореца на тавана.

Шели бе дала съгласие да участва в документален телевизионен филм за любовта и брака, но не и в първокласен филм на ужасите.

— Никой да не мърда — обяви млад мъж с местен акцент. — Всички сте заложници.

Шели се досещаше, че са в бързотечащ поток, наречен Гадост, но не си бе дала сметка, че не разполагат с весла.