Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dead Sexy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Корекция
sonnni (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Кати Лети. Ако вибраторите имаха клепачи

ИК „Бард“, София, 2004

Американска. Второ издание

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-573-8

История

  1. — Добавяне

23. Списък на жертвите

Разликата между половете: Потребностите

Мъжете: Бракът устройва мъжете далеч повече, отколкото жените. Женените мъже живеят по-дълго от самотните мъже, по-рядко страдат от сърдечни болести и имат по-малко психически проблеми.

Жените: Като цяло, ако нашите вибратори можеха да убиват появилите се в банята паяци, да палят барбекюто, да ни целуват по клепачите и да ни казват, че не изглеждаме дебели, когато сме облечени в ликра, за какво са ни мъжете?

Седмица по-късно, в седем вечерта, в южната част на Лондон група весели хора на различна възраст и от всякакви раси, бяха насочени от бара, където се раздаваха безплатни питиета и закуски, към огромно телевизионно студио. Подредено е като за предаване, в което участниците се сватосват по компютърен път, но музиката не е така ведра, както при други подобни програми.

Британските зрители гледат прехласнато как водещият, с много гел по косата като хевиметъл рок звезда, припомня случилите се трагични събития при филмирането на конкурентното предаване „Отчаяни и без гадже“, които таблоидите не престават да описват като „най-чудноватия меден месец в цялата история на човечеството“. Няма никакви заснети кадри налице, никаква булка, никакъв младоженец, никаква режисьорка. Докато изрежда премеждията, сполетели двойката на острова — урагана, взимането им за заложници, изригването на вулкана, трагичното изчезване на хидроплана, при което се предполага, че всички пътници са мъртви — вживелият се в ролята си водещ се пита дали предопределената от съдбата двойка е успяла да постигне примирие във войната между половете, дали се е стигнало до помирение на противоположностите.

След това водещият добавя, че все пак е останало едно доказателство за съществуването на булката. Предишния ден получили видеокасета как тя свири на китара.

 

 

В другия край на града, в луксозния квартал „Мейфеър“, Пандора Вайн Темпъл гледа предаването, когато полицай от остров Реюнион й връчва призовка да се яви в съда за неплатени данъци.

Не е нужно да споменаваме, че цените на дяловете в компаниите на Пандора моментално падат като оловни отвеси.

 

 

След разбиването на хидроплана Габи успява да се добере до необитаем остров в Индийския океан. Стъпвайки на пустия бряг, гуруто на Риалити Ти Ви започва да си мисли, че й писва от толкова много действителност. В продължение на един трогателен момент се надява, че е главен участник в предаване от рода на „Оцеляване“, в което изпращат хората на някой смъртоносен, пълен със змии остров, където няма какво да се яде, освен ларви на бръмбари, без да се броят или показват в кадър дружелюбните членове на снимачния екип, готови да ти се притекат на помощ и да ти дават храна, щом огладнееш.

Цял ден претърсва острова, само за да открие, че наистина се намира в необитаема пустош, където няма нищо, с изключение на същество, много по-ужасно от пълзящите отровни змии — операторът й, гол, ако не се смята препаската, която си е надянал над пениса.

— Слава богу! — радва й се той. — Мислех, че съм обречен на онанизъм до края на живота си.

— За нищо на света няма да легна с теб — уведомява го тя хладно.

— Но аз ще легна с теб, Габи — уточнява той. — Какво ще ми направиш? Ще ме уволниш ли?

На Габи й остава да направи само едно. Обръща поглед към небесата и започва отчаяно да се моли: „Господи, знам, че съм нищожество, но те умолявам — измъкни ме от тази шибана ситуация!!!“.

В лагера на бунтовниците се чуват възторжени викове, когато се разпространява новината за изчезването на Гаспар, за когото дори се предполага, че е мъртъв. Международната преса побърза да го порицае, макар и посмъртно, задето така жестоко е потушил бунта и е зарязал поста си.

Коко, дълбоко в душата си, го жали малко.

— Вярно, беше негодник, но след като го разкъса бомбата, за мъртвите се говори или добро, или нищо.

— Чудесно се получи, че е мъртъв — казва бунтовническият главатар.

 

 

Доминик, в опит да надмине себе си, като смае застаряваща наследница с номерата си при сърфирането, е отнесен от теченията в открито море. Сега спасителните отряди търсят надлъж и нашир по морското дъно мъж със силен загар, с огромно количество златни верижки по врата и впечатляваща мъжка надареност.

 

 

В телевизионни и радиопредавания по цял свят, както и по първите страници на вестниците, капацитети обсъждат войната между половете. Никоя жена не е остров, но ако беше, щеше ли да иска да е колонизирана?

— Любовта може да бъде демократична — обявява един брамин.

— Тогава защо мъжете и жените прекарват цялото си време в изреждане на взаимните си чудовищни недостатъци? — парира друг.

— Как ще спечелим войната между половете — пита феминистка активистка, — щом постоянно общуваме с врага? Мъжете и жените желаят различни неща!

— Така е. Мъжете искат жени, а жените — мъже.

 

 

Какво е станало със залязващата рок звезда, гаджето му и порнозвездата ще се разбере едва след като от дъното на Индийския океан бъде извадена черната кутия на хидроплана.

В бар на плаж в Мадагаскар Мати чете басните на Езоп и решава да напише свои басни, наречени „Децата са от Плутон, а родителите — от съвършено различна галактика“.

Кит Кинкейд и Шели Грийн са обявени за изчезнали, може би щастливи…

Една приказка, която и Шели, и Кит се надяват да продължи до края на живота им… стига тя да престане да го кара да яде меко сирене и да се примири с факта, че представата му за добро похапване е друга, и стига той да признае, че американците са с толкова свръхнадуто его, че ако седнеш зад такъв човек в театъра, няма да видиш и една педя от сцената, а тя да признае, че английското общество всъщност е съставено от лилипути. Стига той не само да оправя леглото, но и да не забравя да подреди декоративните възглавнички по него, а тя да не твърди, че филмът за еднокраката полска лесбийка, предприела пътуване с автобус през Румъния, където открива в изкуството истинското си призвание, е пълна глупост. Стига той да престане да се прозява, когато тя иска да обсъдят взаимоотношенията им, а тя да престане да се прозява, когато той й обяснява колко на сто харчи дадена кола. Стига той да се вслуша в молбата й и да проявява „известно уважение“, а тя — да престане да го уведомява седмица предварително, че няма да го придружи на бейзболния мач, „защото няма настроение“. Стига той да се научи, че да надигнеш одеялото, след като си пръднал, не е начин да освежиш въздуха, а тя да проумее, че мъжете никога няма да се справят със зависимостта си от дистанционното на телевизора. Стига той да разбере, че, по дяволите, не е състезател от Формула 1, а тя да схване, че човек може да се наслади на едно пътуване с кола, ако тя млъкне за малко, за бога! Стига той да приеме, че да останеш буден, след като си правил секс, не е олимпийско постижение, а тя да приеме, че мъжете генетично не са създадени да забележат, че една жена се е подстригала. Стига той пък да разбере, че жените генетично не са създадени да успеят да минат покрай разпродажба на обувки, без да направят ирационална покупка, а тя да приеме, че мъжете психологически са неспособни да направят коледното си пазаруване преди Коледа. И стига той да приеме факта, че кодексът по женска етика забранява на жените да проведат телефонен разговор, по-кратък от 30 минути, а тя да схване, че когато мъжете не говорят, те не крият нещо, а просто не мислят за нищо, и той

Край